Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1278 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 266 ЗЗД.
Ищецът - „Б.с.” АД, твърди, че през
месец март 2014 г. между ответника, като възложител, и дружеството „Б.с.” ООД,
в качеството му на изпълнител, е сключен договор, по силата на който последното
се задължило да изпълнява съобразно всяко отделно възлагане строителни работи
със специализирана техника и екипи на обект „Транзитни пътища V-ЛОТ №22А“. Посочва, че в периода от
08.08.2015 г. до 30.12.2015 г. ответникът възложил на
изпълнителя извършването на редица действия, за което са съставени 10 броя
протоколи за извършени услуги. Изпълнителят извършил всички възложени му работи,
които са приети от възложителя без възражение. С оглед на това и в тежест на
ответника е възникнало задължение да заплати на изпълнителя уговореното
възнаграждение за извършената работа, което е в общ размер от 67 234, 56 лв. с
включено ДДС. Ответникът не е изпълнил това свое задължение. На 17.10.2017 г. „Б.с.” ООД се разпоредило със своeто
вземанe към ответника за получаване на сумaта от 67 234, 56 лв. като сключило договор за цесия, с
който го прехвърлило в патримониума на ищеца.
Договорът за цесия е съобщен на длъжника по прехвърленото вземане с уведомление
от 10.09.2018 г., поради което прехвърлянето е породило действие спрямо него и
той дължи изпълнение на задълженията по договора за изработка на новия
кредитор. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 67 234, 56 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени
работи със специализирана техника и екипи на обект „Транзитни пътища V-ЛОТ № 22А“, дължимо по
сключен през месец март 2014 г., между „Б.с.” ООД и „Г.и.” ЕООД неформален
договор за изработка, което вземане е прехвърлено от „Б.с.” ООД на „Б.с. -97”
АД с договор за цесия, сключен на 17.10.2017 г. Претендира присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът по иска - „Г.и.” ЕООД, го оспорва. Твърди, че не е възлагал на „Б.с.” ООД изпълнението на описаните в исковата молба работи, защото считано от 2014 г. не разполага с права да осъществява строителни дейности по проект „Транзитни пътища V-ЛОТ №22А“ поради смяна на главния изпълнител на този проект. Посочва, че воля за приемане на извършената работа не е изразена от лице, което е оправомощено да прави изявления от името на ответното дружество. Прави възражение за погасяване на предявеното от ищеца вземане по давност. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключени между него и дружеството „Б.с.” ООД договори, които видно от описанието на основните задължения, които възникват за страните по тях трябва да се определят като такива за изработка. Това е така, тъй като ищецът твърди, че с договорите, от които са породени предявените в процеса парични вземания, за едната страна е възникнало задължение да извърши строителни действия със специализирана пътно-строителна техника на обект „Транзитни пътища V-ЛОТ № 22А“, т.е. възлага се постигането на определен трудов резултат, а за насрещната страна е възникнало задължение да заплати възнаграждение за изработването на този резултат. Ето защо и за да бъдат уважени предявените в процеса искове, в производството следва да бъде доказано, че между дружествата „Б.с.” ООД и „Г.и.” ЕООД е постигнато съгласие за сключване на договори за изработка, по силата на които първото от тях да е поело задължение да извърши описаните в исковата молба работи, а второто да е поело задължение да заплати възнаграждение за това в претендирания общ размер от 67 234, 56 лв.
Ищецът твърди на първо място, че през 2014 г. е сключен неформален договор за изработка, от който са възникнали предявените в процеса парични вземания. По делото обаче няма представени абсолютно никакви доказателства, от които да се установява, че между дружествата „Б.с.” ООД и „Г.и.” ЕООД през 2014 г. е сключена някаква сделка, включително и такава за изработка със съдържание на задълженията, които възникват за страните по нея, такова, каквото е описано в исковата молба. Наред с това, доколкото в исковата молба се сочи, че в периода от 08.08.2015 г. до 30.12.2015 г. ответникът е възлагал на „Г.и.” ЕООД извършването на конкретни строителни дейности, за което са съставяни писмени документи, то той се позовава и на сключването на отделни договори за изработка за този период от време и съдът трябва да се произнесе по въпроса дали по делото се установяват тези факти да са се осъществили.
При анализ на всички събрани в производството писмени доказателства съдът намира, че липсват такива, от които да се доказва, че между „Б.с.” ООД и „Г.и.” ЕООД е постигнато съгласие за това, че „Г.и.” ЕООД възлага на „Б.с.” ООД извършването на описаните в исковата молба действия със специализирана пътно-строителна техника и че поема задължение да заплати възнаграждение за това в размер на 67 234, 56 лв. Това не се установява от приетите като доказателства по делото 10 броя протоколи за извършени услуги и приложените към тях количествени сметки и справки за вложени материали, които са издадени в периода от 08.08.2015 г. до 30.12.2015 г. В тези документи като възложител на дейностите, за които са съставени, е посочено ответното дружество, а като изпълнител дружеството „Б.с.” ООД, като в тях са и описани по вид и количество работите, които са възложени за извършване от изпълнителя и възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за тях. Нито един от тези документи обаче не е подписан от представител на ответника „Г.и.” ЕООД, поради което и от тях не се установява изразена от това юридическо лице чрез негов представител воля да възложи на „Б.с.” ООД да извърши описаните в тях строителни дейности. В производството не се доказа и ответникът да е осчетоводил издадените от „Б.с.” ООД три фактури, които са представени в производството и от съдържанието на които е видно, че са съставени във връзка с дължимото възнаграждение за изпълнените строителни работи, отразени в три от съставените протоколи за извършени услуги - протоколи № 14/ 12.09.2015 г., № 13/ 12.09.2015 г. и № 19/ 09.10.2015 г. Ако действието по осчетоводяване на тези фактури беше извършено от „Г.и.” ЕООД, то щеше да има характер на признание, направено от този правен субект, в качеството му на възложител на работата, че е изразил съгласие да сключи договор за изработка с предмет извършване на описаните в протоколите дейности и при възнаграждение, което се следва на изпълнителя в размера, посочен в тези счетоводни документи, но този факт не се установява да е осъществен.
За доказване на факта на сключване в периода от 08.08.2015 г. до 30.12.2015 г. на описаните в исковата молба договори за изработка от ищеца са представени редица товарителници. Товарителницата е специален документ, чието съставяне, цел и реквизити са регламентирани със закони, каквито са Законът за автомобилните превози, Законът за гражданското въздухоплаване и Законът за железопътния транспорт. При тълкуване на разпоредбите, съдържащи се в тези нормативни актове се налага извода, че товарителницата е документ, който се издава, за да докаже сключването на конкретен вид сделки и това са договорите за автомобилен, въздушен и железопътен превоз на товари. С оглед на тази цел е регламентирано и съдържанието на товарителницата, в който документ се съдържат данни за изпращача, за превозвача и за получателя на товара, за вида на товара и за превозната цена. Следователно товарителницата не е уредена в закона като документ, който доказва сключването на договор за изработка, нито е регламентирано в нейното съдържание да се включва информация, която се отнася до характерните задължения за този вид сделка. Ето защо и не може да се приеме, че представените по делото товарителници доказват сключването на договори за изработка, които се сочат като правопораждащи предявените вземания факти. Освен това в съдържанието на тези документи се съдържат редица противоречия. В тях, от една страна, е записано, че са издадени за удостоверяване на обществен автомобилен превоз в страната и са посочени данни за изпращача на товара, за неговия получател, както и за превозвача, т.е. посочени са страни и елементи, които са характерни за договора за превоз на товари, който се доказва с този вид документ. От друга страна, вместо да бъде описан товара, който се превозва, в товарителниците е описано извършването на определени действия, които са елемент, характерен за договора за изработка, но в тях липсва друга информация за този вид сделка, доколкото не е посочено кой правен субект е възложил извършването на тези действия, кой правен субект е техен изпълнител и какво е възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за тяхното извършване. Поради изброените противоречия в съдържанието на товарителниците съдът не може да направи категоричен извод за доказване на какъв вид сделки те са съставени, а още по-малко пък може да заключи, че те са издадени за установяване на договори за изработка, които са сключени между „Б.с.” ООД и „Г.и.” ЕООД. Въпреки че тези юридически лица са индивидуализирани в част от приетите по делото товарителници, в тях е посочено, че те имат качеството на изпращач на товара и на получател на товара, а в някои от документите е записано, че тези дружества участват в сделките, за които са съставени, и в качеството на превозвач, но в нито една товарителница не е уточнено, че тези дружества са възложител и изпълнител на описаните в нея действия. В част от товарителниците е посочено, че изпращач на товара, получател на товара и превозвач е едно единствено дружество, което е индивидуализирано като „Г.И. ЕООД /например товарителница, намираща се на л. 116 от делото на СГС/, поради което съдът счита, че с тези документи изобщо не се установява сключване на какъвто и да е договор, защото то е предпоставено от наличието на две насрещни съвпадащи волеизявления на различни правни субекти, а не само на един субект, участващ при осъществяване на една дейност в различни качества, в каквато насока е направеното в тези товарителници удостоверяване.
Сключването
на договорите за изработка, посочени в исковата молба като правопораждащи
предявените вземания факти, не се доказва и от представените по делото кантарни бележки. От съдържанието на тези документи е
видно, че те са съставени за удостоверяване извършването на действия по
предаване на определен вид стоки от едно дружество, което има качеството на
продавач, на друго дружество, което има качеството на купувач. Това действие представлява
такова, с което се изпълнява основното задължение, което е характерно за
договора за продажба на вещи, но не и за договора за изработка, а именно задължението
на продавача да предаде на купувача продадената вещ. Това означава, че с кантарните бележки би могло да се докаже единствено сключване
на договор за продажба, какъвто договор обаче не се сочи като факт, от който са
възникнали предявените в процеса парични вземания. С тези документи не се
доказва сключването на договор за изработка, чиито характерни задължения са със
съвсем различно съдържание от тези, чието изпълнение е удостоверено с тях.
Освен това в кантарните бележки е посочено, че
продавач на описаните в тях стоки е дружеството „Ф.“ ЕАД, а купувач е ответното
дружество „Г.и.” ЕООД, което означава, че сделката, която може да се приеме, че се доказва с
тях, е сключена между страни, които са различни от страните, които ищецът сочи,
че са участвали в сключването на договорите, от които произтичат предявените в
процеса вземания, които са „Б.с.” ООД и „Г.и.” ЕООД.
Предвид изложеното следва да се обобщи, че в производството не са представени писмени доказателства, от които да се установява, че между дружествата „Б.с.” ООД и „Г.и.” ЕООД в периода от 08.08.2015 г. до 30.12.2015 г. са сключени договори за изработка с предмет извършване срещу получаване на възнаграждение на строителни действия със специализирана пътно-строителна техника. Липсата на писмен документ за сключването й обаче не влияе на действителността на сделката за изработка, доколкото тя е неформална и писмената форма не е условие за нейната действителност, поради което и сключването й може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В случая такива могат да бъдат свидетелските показания, но съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК с тях може да се доказва сключването само на онези договори за възлагане извършването на строителни действия, за които се дължи възнаграждение под 5 000 лв, които са тези, описани в пункт 2, 5, 6, 7, 8 и 9 от петитума на исковата молба. В производството е разпитан един свидетел, а именно Ф.С.. В показанията си пред съда обаче това лице не изнася никакви факти, свързани с направени изявления от представители на дружествата „Б.с.” ООД и „Г.и.” ЕООД за съгласие за сключване на договори за изработка с предмет извършване на конкретни строителни дейности с пътно-строителна техника. Ето защо и от разпита на тази свидетелка също не се доказва в процеса сключването на описаните в исковата молба сделки, които се сочат за правопораждащи предявените парични вземания факти.
Сключването на договорите за изработка, описани в пункт 1, 3, 4 и 10 от
петитума на исковата молба изобщо не може да се
доказва в настоящия процес със свидетелски показания. Съгласно изложените в
исковата молба обстоятелства възнаграждението, което е уговорено да се дължи за
тези работи, е в размер над 5 000 лв., което означава, че и стойността на
договорите за изработка, които се твърди, че са сключени, е на стойност над 5
000 лв., която се определя от размера на уговореното между страните по тях възнаграждение,
което е дължимо от възложителя на изпълнителя. Установяването на договори на
стойност над 5 000 лв. не е допустимо да се доказва със свидетелски показания
съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл.
2 ГПК. Ето защо и съдът не обсъжда събраните в производството доказателства
чрез разпита на свидетеля Ф.С., по отношение на това дали от неговите показания
се установява факта на сключване на описаните договори за изработка с цена над
5 000 лв.
С оглед на всичко изложено трябва да се заключи, че в производството не се установи, че между „Б.с.” ООД и ответника са сключени договори за изработка с предмет извършването на строителните работи, които са предмет на предявените в поцеса искове, което означава, че не е доказано и това, че в тежест на ответника по силата на такива сделки е възникнало задължение да заплати възнаграждение за извършената работа в размер на общо 67 234, 56 лв.
След като в тежест на „Г.и.” ЕООД не е възникнало задължение за заплащане на процесните суми на предявеното договорно основание, то осъдителните искове по чл. 266 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 3 010 лв., от които сумата от 10 лв. – платена държавна такса за издаване на удостоверения и сумата от 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.с. -97” АД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „Г.и.” ЕООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес сграда „Г.
Х.“, искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Г.и.”
ЕООД да заплати на „Б.с. -97” АД сума в размер на 67 234, 56 лв. /шестдесет
и седем хиляди двеста тридесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за извършени работи със
специализирана пътно-строителна техника и екипи на обект „Транзитни пътища V-ЛОТ № 22А“, дължимо по
сключени през месец март 2014 г. и в периода от 08.08.2015
г. до 30.12.2015 г. между „Б.с.” ООД и „Г.и.” ЕООД договори за изработка, което
вземане е прехвърлено от „Б.с.” ООД на „Б.с. -97” АД с договор за цесия,
сключен на 17.10.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Б.с. -97” АД да заплати на „Г.и.” ЕООД сума в размер на 3 010 лв. /три хиляди и десет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: