Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 08.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично
съдебно заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретар К.Р.
и с участието на прокурор Иляна
Джубелиева
като разгледа докладваното от съдия
Д.Матеева КАН дело № 3299 по
описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП-Пловдив
чрез юрисконсулт В.П.против Решение № 260425/21.10.2020 год., постановено по
АНД № 3612/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХI - ти н.с., с което
е отменено наказателно постановление № № 511977-F543910/14.05.2020 г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „Мегз 16“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Владая 2“ на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118,
ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
По подробно изложени доводи в касационната жалба се посочва,
че решението на ПРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и
потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение ,заплатено на процесуалния
представител на ответника.
Ответникът по касационната жалба –„Мегз 16“ ЕООД,чрез процесуалния си
представител адвокат Н.,поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена,а обжалваното решение –оставено в сила.Претендира
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за
основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна
страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд –
Пловдив се е развило по жалба на „Мегз 16“ ЕООД против наказателно
постановление № № 511977-F543910/14.05.2020 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което на „Мегз 16“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Раковски, ул. „Владая 2“ на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност.
Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че във връзка с подадено Заявление за регистрация
по ЗДДС с вх. № 303912000085627/14.01.2020 г. ,служители на ТД на НАП Пловдив
извършили проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по
ЗДДС.
Установило се, че „Мегз 16“ ЕООД като данъчнозадължено
лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г „За регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин“ на МФ, не е монтирало, въвело в
експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за
регистриране на извършваните продажби чрез електронен магазин, от датата на
започване на дейността на 13.08.2018 г. Същите обстоятелства били документирани
в протоколи по чл. 50 от ДОПК с № **********/28.01.2020 г. и № **********/07.04.2020
г.
Административнонаказващият орган приел, че нормативно
установеното задължение за проверявания субект е възникнало на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ (Изм. - ДВ,
бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в
сила от 30.04.2013 г.), предвиждаща, че „лицата по чл. 3 са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта“.
При проверката е установено още, че дружеството
извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е
монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП
фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представени от
лицето документи, справки и писмени обяснения, както и писмени обяснения от
трети лица се установява, че първата продажба, свързана с дейността на
дружеството, е направена на 13.08.2018 г. Пратката е приета от лицензиран
пощенски оператор „Спиди“ АД, въз основа на сключен договор между оператора и
жалбоподателя, на 13.08.2018 г., като при предаването ѝ не е издаден
фискален касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът
не е регистрирал ФУ. Същата е платена чрез РКО за наложен платеж на доставчика
на пратката от получателя ѝ в размер на 69,00 лв. на 14.08.2018 г.
Прието е, че нарушението е извършено на 13.08.2018 г.
в гр. Раковски и е довело да неотразяване на приходи. Същото е констатирано на
07.04.2020 г. в ТД на НАП Пловдив, гр. Пловдив при преглед на предоставени
справки и документи в хода на извършване на проверка, документирана с Протокол
№ **********/07.04.2020 г. във връзка с проверка за установяване на наличие на
основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол с №
**********/28.01.2020 г.
Затова и служителите на проходната агенция са приели,
че с оглед спазване на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани
с основната дейност на дружеството - продажби чрез електронен магазин, е
следвало да бъдат отчитани чрез използването на монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на
дейността в обекта /в случая-първата изпратена по куриер пратка/, а именно
13.08.2018 г. От извършена справка в информационната система на НАП е видно, че
„МЕГЗ 16“ ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F543910/14.04.2020 г.
за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДСПоследвало е и издаването на процесното НП, с което на „МЕГЗ 16“ ЕООД, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000
лв., за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
Позовавайки се на чл.25, ал.2, ал.7 и ал.8 от Наредба
Н-18 на МФ от 13.12.2006 г., ПРС е формирал извод, че безспорно лицата,
занимаващи се с търговия през интернет за продажба на стоки следва да отчитат
продажбите си по реда, определен в ЗДДС и Наредба №Н-18/2006г. и когато не са
налице изключенията, предвидени в наредбата.
За да отмени НП, районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правили при съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка е
посочено, че за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.7, ал.1,
вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, следва да възникне
задължение за ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД, то следва да е длъжно и да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.
ПРС е обсъдил разпоредбата на чл.3 от Наредбата и е
стигнал до извода, че в тази хипотеза на изключение и в зависимост от вида
плащане на стоката или услугата, отпада задължението на правния субект да
монтира и въвежда в експлоатация фискално финансово устройство, щом липсва и
задължение за издаване на фискална касова бележка.
Допълнително в мотивите си съдът е посочил, че
описанието на нарушението в АУАН и НП е непълно, неточно и неясно, и липсва
изложение на съставомерни факти и обстоятелства, относно вида на заплащането на
стоката, за да се направи преценка, има ли задължение жалбоподателят да издаде
фискален бон, а от там и да носи отговорност за немонтирано и нерегистрирано
фискално устройство. Според районният съд, не става ясно какъв е и този „друг
документ“ по наредбата.
Прието е, че е допуснато нарушение на процесуалните
правила по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е от категорията на
съществените, тъй като рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.
Решението на Районен съд-Пловдив е правилно.
Касационният състав възприема изцяло фактическите
констатации и правните изводи на районния съд и излага и следните съображения.
Според разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация
и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта.
Съгласно чл.3 ал.1 от същата наредба/в приложимата
редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
От посочените разпоредби, следва извод, че лицата нямат
задължение да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и
услуги, съответно и да монтират въведат в експлоатация и използват регистрирани
в НАП ФУ/ИАСУТД в две хипотези: 1) когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи; и 2) когато плащането се
извършва чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
От твърде общото описание на установеното в съставения
АУАН и от издаденото въз основа на него НП, не става ясно какво точно неизпълнение,
вменява на търговеца наказващия орган.
Отделно от това от събраните по делото пред районен
съд доказателства се установява, че между „МЕГЗ 16“ ЕООД и „Спиди“АД е сключен
Договор №90162/11.08.2017., в чийто чл.12 е договорено, че възложителят може да
използва услугата наложен платеж за пратки на територията на РБ при следните
условия, сред които е и това по чл.12.5, а именно: изпълнителят изплаща на
възложителя събраните суми от наложен платеж както следва:
- суми, изплащани по банков път: сумите от наложен
платеж се изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30
часа и на следващ работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа;
-суми, изплащани в брой от офис на „Спиди“: суми до
1000 лв. се изплащат в рамките на работното време на офиса на следващия работен
ден, след деня на доставка на пратката; суми над 1000 лв. се изплащат в периода
от 14,00 часа до 17,00 часа на следващ работен ден след деня на доставката на
пратката;
-суми, изплащани в брой на адрес на клиента: изплащането
се извършва на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката,
За всички случаи изпълнителят изплаща на възложителя
сумите, съгласно разпоредбите на чл.12.5.1.
Съгласно чл.12.5.1 от договора предвижда, че
изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж по банков
път, като са посочени реквизити на банковата сметка с титуляр „МЕГЗ 1“ ЕООД.
Договорено е също така, че изпълнителят се задължава непосредствено с всеки
превод да уведомява възложителя за номерата на товарителниците, по които
изплаща сумите от наложен платеж на посочен електронен адрес. Т.е. договорено е
между страните „Спиди“АД да изплаща на „МЕГЗ 16“ ЕООД събраните суми от наложен
платеж по банков път по посочена банкова сметка, *** „МЕГЗ 1“ ЕООД.
Съгласно §1 т.9 ДР от Закона за пощенските
услуги/ЗПУ/, „пощенски паричен превод“ е пощенска услуга, при която в точка за
достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят
подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен
носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква
удръжка. Няма спор, че в конкретния случай „Спиди“АД е куриер и изпълнител по
договора от 13.02.2018г. с предмет – международни куриерски и транспортни
услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от врата до
врата, съответно възложителят -“МЕГЗ 16“ ЕООД, има право да използва услугите
на изпълнителя при експедицията на своите пратки.
„Спиди“АД е вписан и в регистъра по чл.59 ал.5 ЗПУ за
извършване на следните услуги: 1. Приемане на съобщения, подадени във физическа
или електронна форма от подателя, предаването им чрез електронни съобщителни
средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки; 2.
Куриерски услуги. В тази връзка по делото е представено и Удостоверение
№0062/03.11.2009г.
Действително по делото няма доказателства, „МЕГЗ 16“
ЕООД да е договорило със „Спиди“АД извършването на пощенски парични преводи по
смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е самостоятелна услуга, но и
такова обстоятелство не е описано в издаденото НП. В хипотеза на съществуваща
договореност за извършване от лицензиран пощенски оператор, който е
същевременно и куриер – и на пощенски паричен превод по отношение заплащане на
стока от получателя, би било налице изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и в случай, че всички суми се превеждат по
този начин, а именно чрез пощенски парични преводи.
В тази насока се установява, че доставките си „МЕГЗ 16“
ЕООД е осъществявало посредством наложен платеж, събирането на който е
възложено на „Спиди“АД, като съгласно §1 т.12 ДР ЗПУ „наложен платеж“ е
допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу
заплащане на определена от подателя сума. Следователно услугата „наложен
платеж“ се състои от два елемента – доставка на стока и заплащане на
определената за нея цена, като нито един от тези елементи не може да се прояви
самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната функция на услугата, като
получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я плати, а
продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на
получаването и. Предвид така дефинираната функция на наложения платеж, той не
попада в изключенията на чл.3 ал.1 от
Наредба №Н-18/2006г., в какъвто смисъл е и
константната съдебна практика по данъчни дела с предмет отказано право на
данъчен кредит и/или доначислен ДДС. При доставки, които са заявени онлайн, се
приема, че дейността е съотносима с даденото в §1 т.1 ДР на Наредба №Н-18/2006г.
определение за понятието „разносна търговия“ – разносна търговия е продажба на
стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Съгласно чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г.,
задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане, с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1. Както е посочил и районният съд, съгласно
ал.2 на чл.25 от Наредбата, при разносна търговия фискалната касова бележка се
издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я
предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се
регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката
или услугата. В тази насока в АУАН и НП липсват такива конкретно вменени и
обсъдени обстоятелства, което представлява нарушение на чл.42 т.4, респ. чл.57
ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто извод е направил и районният съд.
С оглед
изложените съображения ,съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и
ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат
разноски в размер на общо 528лв. по представения списък на разноските. Неоснователно
е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждение минималният размер на възнаграждението
възлиза на 440 лева. В случая претендираният размер на разноските не е
прекомерен.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260425/21.10.2020 год., постановено по АНД № 3612/2020 год., по описа на
Районен съд - Пловдив, ХI - ти н.с.
ОСЪЖДА
Национална агенция за
приходите да заплати на „МЕГЗ 16“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Раковски, ул.“Владая“№2,представлявано от М.И.К.разноски по
делото в размер на 528 /петстотин
двадесет и осем/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.