№ 977
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20211110209950 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.В., срещу НП № 232/17.05.2019г., с което на
Л.В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на по 200
/двеста/ лв. за нарушение на чл. 31 Наредба № 8121з-647/01.10.2014г.
С подадената жалба се твърди процесното наказателно постановление да
е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до осуетяване правото на защита на субекта на отговорността.
Алтернативно е направено искане, съдът при преценка на доказателствата да
приеме, че не се установява извършване на нарушение.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Янков. Тя поддържа жалбата и доводите в нея, като
иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк.
Койчев. Той оспорва жалбата. Иска от съда да приеме, че е извършено
административно нарушение и да потвърди издаденото наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2019г. св. И. И. съставил АУАН на Л.В., за това че на същата
дата в качеството си на директор на 149 СУ „Иван Хаджийски“ гр. София не
представила декларация за експлоатационни показатели и/или СЕ
маркировка. Свидетелят приел, че с това е осъществено нарушение на чл.31
от Наредбата. Актът бил връчен.
Въз основа на съставения АУАН при идентична словесна обосновка на
твърдяното нарушение и дадена правна квалификация на същото е издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на Л.В. е наложена глоба в
размер на 200 лв.
Видно от наличната по делото заповед АУАН е издаден от компетентно
лице, в рамките на неговите правомощия.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства –
заповед, АУАН както и въз основа гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св. И.. Събраните в производството доказателства са единни и
непротиворечиви, като в пълнота извеждат описаната от съда фактология по
делото. Същите притежават нужните качестевни характеристики, за да бъдат
ценени.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, намира, че са допуснати съществени нарушения на
процедурата, обуславящи отмяната на атакуваното Наказателно
Постановление на формално основание, изразяващи се в следното:
Законодателят изрично е предвидил минимум от реквизите на двата
администартивни акта, издавани в хода на образуваното административно
наказателно производство. Въвел е изискване за тъждество между описаните
2
факти и правна квалификация на нарушението в АУАН и в Наказателното
постановление. Тези изисквания не следва да се абсолютизират и да бъдат
отчетени като строго формална структура на актовете. Това е така, защото е
ясно посочено в закона, че и при пропуск в АУАН наказателно
постановление следва да бъде издадено, ако по несъмнен начин е установено
извършването на нарушението и нарушителя.
Извън допустимото от закона изключение допуснатите нарушения в
административно наказателното производство, касаещи съдържанието на акта
за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление не могат да бъдат санирани. Това е така, защото изискавенто
за пълно, точно и ясно описание на всички факти и обстоятелства,
очертаващи осъщестевното нарушение и адекватното отразяване на правната
норма субсумираща състава на нарушението, съставляват гаранция за
законосъобразно протичане на производството при обезпечена възможност на
субекта на отговорността да реализира гарантираното от закона право на
защита. При неясно описание на фактите, очертаващи рамките на
поведението на субекта, същият е лишен от възможност да установи кога и
какво е извършил, как извършеното от него води до осъществяване на
административно нарушение и коя прана нрома сочи дължимото му
поведение, което не е било обективирано в конкретната хипотеза, така щото
да е довело до осъществяване на нарушението.
В производството административно наказващия орган е издал АУАН,
но в него не е посочовно точно и ясно какво е според него извършеното
нарушение от страна на субекта на отговорността, а именно не е отразено
точно и ясно какво е възприел контролния орган да е поведението - деянието
на жалбоподателя. Нещо повече съставения АУАН и НП вменяват
осъществено нарушение на чл. 31 от Наредбата. Съгласно текстът на
посочената правна норма „ При извършване на текущи ремонти или на
строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж
съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ, в обектите се влагат продукти,
съответстващи на изискванията по чл. 5 и 6 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г.
за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар.“. В нито един етап от съдържанието на АУАН и последвалото го НП
не са описани факти, които да обвързват субекта на отговорността с
нарушение, субсумирано от състава на посочената правна норма. Не са
3
отразени обстоятелства, свързани с нормите към които чл. 31 от Наредбата
препраща.
Така е издадено НП което лишава от възможност субекта на
отговорността да установи срещу какви факти следва да се защитава.
Допуснатото нарушение е съществено и не може да бъде отстранено от съда.
По всички гореизложени съображения съдът прие, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството СДПБЗН следва да заплати в полза на
ЛЮДМ. СТ. В. сумата от 560 лв., представляваща разноски за адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП № 232/17.05.2019г., с
което на Л.В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на по
200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 31 Наредба № 8121з-647/01.10.2014г.
ОСЪЖДА СДПБЗН да заплати в полза на ЛЮДМ. СТ. В. сумата от 560
/петстотин и шестдесет/ лв., представляваща разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаването от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5