№ 6433
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100510032 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Л. Г. С. (представлявана от особен
представител - адв. А. А.) срещу решение № 7732/16.05.2023 г. по гр.д. № 37093/2022 г.
по описа на СРС, 48 състав, в частта, с която е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 604,60 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот: ап. 2, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 211911, за периода от 01.06.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до окончателното
плащане, 106,96 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., 44 лв. – главница, представляваща цена за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.10.2021 г. по
ч.гр.д. № 58659/2021 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.
Жалбоподателят - Л. Г. С., твърди, че решението в обжалваната част е
1
неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинни услуги в процесния
имот, като освен това по делото не е доказано в имота да са предоставени такива с цена
в размер на претендираната сума. Твърди също така, че вземанията са погасени по
давност. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
отхвърлени.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като
счита, че решението в обжалвана част е правилно. Ето защо, моли същото да бъде
потвърдено, като претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Техем сървисис“
ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 629,72 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 211911, ведно със законната лихва, считано
от 13.10.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 44 лв., представляваща цена за дялово разпределение за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
13.10.2021 г. до погасяването; 111,41 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г.; 9,33 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г.
Исковете са уважени частично, като е установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 604,60 лв. – главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: ап. 2, намиращ се в гр. София, ж.к.
****, аб. № 211911, за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 13.10.2021 г. до окончателното плащане, 106,96 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., 44 лв. –
главница, представляваща цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 13.10.2021 г.
до окончателното изплащане.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
2
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на
облигационно отношение между страните, дали ищецът „Топлофикация София” ЕАД е
предоставило топлинни енергия с цена в размер на присъдената сума, както и дали
задълженията са погасени по давност.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 166/30.08.2006 г. по
н.д. № 552/2006 г. по описа на нотариус Александър Чакъров, въззивникът Л. Г. С. е
прехвърлила собствеността по отношение на процесния имот - ап. 2, намиращ се в гр.
София, ж.к. ****, но същата е запазила вещно право на ползване по отношение на
същия. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че правото на
ползване на въззивника е погасено по някой от начините, предвидени в чл. 59 ЗС, от
което следва, че в процесния период въззивникът е бил вещен ползвател на имота,
предмет на делото.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответника (въззивник в настоящото производство) да са предприемани
3
действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за
писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по
спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите
публично известни общи условия. От заключението по назначената съдебно –
техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият
имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, носителят на вещно право
на ползване по отношение на имота има качеството на потребител на доставената
топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в
имота, а ответникът – да заплаща цената ѝ.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, неоспорена от страните в първоинстанционното производство,
което се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав като обективно и
компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата в размер
на 619,20 лв. С оглед релевираното възражение за давност, правилно
първоинстанционният съд е стигнал до фактически и правни изводи, че ответникът
дължи цена за топлинна енергия в размер на 604,60 лв. за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г., тъй като задълженията за м.05.2018 г. се явяват погасени по давност.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 400 лв., от която
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. и
разноски за възнаграждение на особения представител на въззивника в размер на 300
лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7732/16.05.2023 г. по гр.д. № 37093/2022 г. по
описа на СРС, 48 състав, в частта, с която е признато за установено, че Л. Г. С. дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 604,60 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: ап. 2, намиращ се в гр.
София, ж.к. ****, аб. № 211911, за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 13.10.2021 г. до окончателното плащане, 106,96 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021
г., 44 лв. – главница, представляваща цена за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 13.10.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.10.2021 г. по ч.гр.д. № 58659/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 48 състав.
ОСЪЖДА Л. Г. С., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация
София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5