Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на петнадесети януари, две хиляди и  осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

   ХРИСТИНА НИКОЛОВА

 

 

 

при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурор Татяна Садай, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 1186 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 18.10.2016 год. по НОХД № 17313/14 год. на СРС,НО,98 състав,подс.Р.Д.О. е признат за виновен в това,че за времето от 11.35 ч. на 04.04.2014 год. до 16.00 ч. на 11.04.2014 год. в гр. София, при условията на продължавано престъпление-с две деяния,които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,са извършени през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината,при което последващото се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, е отнел чужди движими вещи от владението на различни лица-С.П.Л. и Я.П.П.,на обща стойност 329 лв.,без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,както следва:

1.За времето от 11.35 ч. до 11.50 ч. на 04.04.2014 год. в гр.София,ул.”****,от магазин за дрехи „Трейд марк” е отнел чужди движими вещи-черно яке от еко кожа на единична цена от 145 лв.и черно яке от еко кожа на единична цена от 76 лв.,всичко на обща стойност 221 лв.,от владението на С.Л.,без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и

2.За времето от 15.40 ч.до 16.00 ч. на 11.04.2014 год. в гр.София,ул.”*****” № 49,ет.2,от офиса на фирма „Л.**” ЕООД е отнел чужди движими вещи-портмоне на стойност 8 лв.,съдържащо лична карта,дебитна карта на „Първа инвестиционна банка”АД и сумата от 100 лв. еле всичко на обща стойност 108 лв.,от владението на Я.П.П.,без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,поради което и на основание чл.194,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Подс.О. е осъден да заплати на гражданския ищец С.Л. сумата от 221 лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението ,ведно със законната лихва,считано от 04.04.2014 год.,както и на гражданския ищец Я.П. сумата от 108 лв. ,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението,ведно със законната лихва от 11.04.2014 год. до окончателното им изплащане.

Подсъдимият е осъден да заплати ДТ върху уважените граждански искове и разноските по делото.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитникът на подсъдимия с доводи,че е неправилна , незаконосъобразна ,в нарушение на процесуалните правила ,а наложеното наказание е явно несправедливо.Твърди се,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,с които е нарушено правото на защита на подсъдимия,а повдигнатото обвинение не е доказано.Излага,че в обвинителния акт се твърди кражба на два броя мъжки якета,а в хода на съдебното следствие е установено,че става въпрос за женски,което е основание за връщане на делото в предходна процесуална фаза.Оспорва присъдата и в гражданско-осъдителната й част и прави искане за нейната отмяна.

 В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата.Излага,че от видеозаписа на охранителната камера се вижда,че подсъдимия влиза в магазина,разговаря с лице от женски пол,най-вероятно продавачка,дадени са му 2 ризи,които той влиза да пробва,след което връща ризите и излиза от магазина.Твърди,че никъде в този запис не се вижда той да взема две якета,които все още не са индивидуализирани-мъжки или женски и в този случай обвинението е направено само въз основа на разказа на св.Л.,т.е. не е доказано по категоричен начин.

По отношение на другото обвинение заявява,че също не са събрани доказателства освен разказа на св.П.,но според думите й подзащитният му е излязъл от офиса на „*****” около 16.05 ч.,опитите за теглене с картата й са извършени около 16.20 ч. и то в район,находящ се на значително разстояние от това място-ул.”Крайречна” в кв.”Иван Вазов”.Ето защо счита,че обвинението не е доказано и пледира за оправдаването му.

Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна.Намира,че СРС много внимателно е обсъдил всички събрани доказателства и е стигнал до правилния извод,че подсъдимия е автор на деянието.Акцентира върху показанията на св.Л.,която лично е възприела присъствието на подсъдимия в магазина,както и че след прегледа на записите е установила отнемането на якетата.Същата свидетелка е участвала и в разпознаване,при което без колебание го е разпознала.По отношение на второто престъпление се позовава на показанията на св.П..Пледира присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият отрича да е извършил тези кражби,тъй като е имал достатъчно пари и такива кражби не извършва.

В последната си дума моли присъдата му да бъде намалена или отменена.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

От събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Св.Л. била собственик и управител на фирма „И.Т.”ООД,която стопанисвала магазин за дрехи на ул.”*****” №34 в гр.София.На 04.04.2014 год. в магазина продавала тя.Същият имал видеонаблюдение чрез камери,които записвали всичко,което се случва в магазина.Около 11.35 ч. в него влязъл подс.О.,който се насочил към задната му част,където се намирали мъжките дрехи.В този момент в магазина се намирала и друга клиентка.Подсъдимият започнал да разглежда ризите,като взел една от тях и попитал свидетелката дали има по-голям размер.Докато Л. се отдалечила,за да търси по-голям размер,у подсъдимия възникнало решението да вземе две якета от еко кожа-едно на цена от 145 лв. и другото на цена от 76 лв.В изпълнение на решението си той свалил от закачалките двете якета,което останало незабелязано от свидетелката.Тя се върнала при него и предложила две ризи,които той не харесал,а взел една риза от щендера и прикривайки двете якета,влязъл в пробната.Докато бил вътре успял да укрие под дрехите си двете якета,след което излязъл,върнал взетата за проба риза и напуснал магазина заедно с якетата.Междувременно,докато подсъдимия бил още в пробната,св.Л. забелязала липсата на двете якета,но не предприела действия за издирването им.След като О. напуснал магазина,св.Л. се свързала с представител на фирмата,която била инсталирала видеонаблюдението и поискала да й бъде показан записа от предиобеда на 04.04.2014 год. На записите същата видяла как подс.О. е успял незабелязано от нея да вземе двете якета,след което влязъл в пробната с тях,а впоследствие и напуснал магазина.

Св.Я.П. работела като офис мениджър в езикова школа „Л.**”ЕООД,находяща се в гр.София,ул.”*****” №49,ет.2.Около 15.40 ч. на 11.04.2014 год. на входната врата на офиса се позвънило.Св.П. отворила и в офиса влязъл подс.О.,който бил поканен от свидетелката в приемната на езиковата школа.Подсъдимият седнал на дивана срещу бюрото на свидетелката и я уведомил,че се интересува от курсове по испански език.Тя му казала,че в момента нямат такъв.П. позвънила на преподавателя по испански,тъй като подсъдимия поискал да знае кога може да започне индивидуални занимания по езика,и докато говорела той я попитал дали може да ползва тоалетната и къде е тя.Докато П. все още говорела по телефона,О. влязъл в тоалетната.Когато излязъл уведомил П.,че в тоалетната има наводнение.Двамата отишли там и св.П. видяла,че тръбата,свързваща мивката с отходния канал е извадена и от там е текла вода.Тъй като по пода на тоалетната имало вода,св.П. се заела да подсуши.През това време подсъдимия останал сам в приемната за кратко,но скоро се върнал при нея и й предложил помощта си да отстранят повредата,като я накарал отново да пусне водата,вследствие на което по пода отново потекло.Подсъдимият поискал от П. салфетка,с която да се избърше.При отваряне на чантата си тя видяла вътре червения си портфейл.След като взела салфетката,тя затворила чантата си и я оставила на същото място.Св.П. се върнала в тоалетната да попие останалата вода,а О. останал сам в приемната.В този момент отишъл до чантата на П.,отворил я и взел портмонето й с намиращите се в него 100 лв.улична карта и дебитна карта.След като свидетелката се върнала от тоалетната разговора продължил.О. й казал,че е съгласен с условията,които му предлага езиковата школа,но понеже няма в себе си нужната сума,щял да отиде да изтегли.Въпреки че П. му казала,че разполагат с ПОС терминал и може да заплати с банковата си карта,той настоял да напусне офиса,да изтегли пари и да се върне по-късно.На свидетелката й направило впечатление,че той е леко изнервен.Подсъдимият напуснал офиса на езиковата школа заедно с портмонето на свидетелката,а веднага след това същата установила,че чантата й е отворена и портмонето й липсва.

От оценителната експертиза съдът е приел,че стойността на отнетото портмоне е 8 лв.,а картите са без стойност.

По делото е била приета и техническа експертиза,според която лицето на изследваните видеофайлове най-вероятно е подс.О..

Съдът е приел горната фактическа обстановка от показанията на св.Л.,които е кредитирал изцяло,тъй като същата е имала съхранен спомен за случилото се,разпознала е подсъдимия в хода на досъдебното производство като лицето,извършило престъплението по външния му вид и заявеното от нея е в синхрон с техническата експертиза на записа от камерите,според която заснетото лице вероятно е подс.О..В подкрепа на показанията на тази свидетелка съдът е обсъдил и тези на поемното лице при разпознаването св.Г.,според който свидетелката е разпознала О. по категоричен начин.

На следващо място съдът се е доверил и на показанията на св.П.,която хронологично последователно,без противоречия и в детайли е разказала за посещението на подсъдимия в офиса на езиковата школа и установената липса на портмонето й веднага след напускането му,която свидетелка също по време на извършеното процесуално-следствено действие разпознаване е посочила подсъдимия като автор на престъплението,като е дала конкретно описание на неговата външност и облекло,подкрепени от показанията на св.Г..

Съдът подробно е анализирал и показанията на св.М.,служител на 01 РПУ,вкл. и заявеното от него на досъдебното производство,приобщено на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,тези на св.Г.,също полицейски служител и показанията на св.Й.,оказал съдействие на първите двама за задържането на подсъдимия в градинката пред Народния театър на 24.04.2014 год. по сигнал на Л.,които е приел за добросъвестно дадени и ги е кредитирал изцяло.

Именно показанията на тези свидетели съдът е поставил в основата на изводите си по фактите,които наред с изводите на техническата експертиза,са установили времето,местата и своебразието на обстоятелствата,при които са извършени двете кражби,както и техния автор.

Самостоятелният прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода,че за да изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е анализирал прецизно събраните по делото доказателства,като е оценявал заявеното поотделно от свидетелите и относителната им корелация с факти,установени чрез останалата доказателствена съвкупност.В изпълнение на задължението си съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика.Не е подценил или надценил едни доказателствени факти ,или група факти за сметка на други.С начина,по който доказателствения обем е анализиран и оценен ,въззивния съдебен състав се съгласява изцяло.

С оглед на това въззивния съд счита за неоснователни доводите във въззивната жалба ,че фактическите изводи на съда са неправилни.Защитникът твърди,че по отношение на първата кражба-за двете якета,обвинението се крепи единствено и само на показанията на св.Л.,тъй като от записа на камерите не се вижда подзащитният му да взима двете якета,които освен това не са индивидуализирани-мъжки или дамски,но в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди да са мъжки.

В отговор на това съдът държи да изтъкне,че детайлните показания на св.Л. и извършеното от нея разпознаване,протоколът за което процесуално-следствено действие е съставен в съответствие с изискванията на НПК и поради това представлява годно доказателствено средство,са от естество да формират извод в полза на обвинителната теза,тъй като в тях се съдържат безпротиворечиви сведения относно времето,мястото и автора на престъплението в лицето на подсъдимия,който тя категорично е разпознала.Обстоятелството,че якетата не са индивидуализирани като дамски или мъжки също не би могло да породи целените от защитата последици,тъй като в конкретния случай правнорелевантния факт е тяхното отнемане по инкриминирания начин от подсъдимия,който е безспорно доказан.Вярно е,че на изследваните от техническата експертиза файлове от записите от охранителните камери,не е заснет момента на отнемането на вещите,но предвид установеното от тази експертиза,че най-вероятно е заснет подсъдимия на изследваните кадри,между които и влизането му в пробната с една риза,обсъдено наред с установеното от свидетелката Л.,че е възприела от записа отнемането на якетата,споменът й,че е влязъл в пробната да пробва риза,след което е излязъл със закопчано яке и чантичка в ръка,а след това е напуснал магазина,дава основание и на този съдебен състав да приеме обвинението за доказано.Не без значение е и обстоятелството,че по време на разпознаването свидетелката е посочила достатъчно индивидуализиращи белези,по които го е познала,както и това,че дни по-късно-на 24.04.2014 год. го е видяла случайно,обадила се е на полицията и е насочила отзовалите се полицаи към мястото,където се е намирал-в градинката на Народния театър,където и той е бил задържан.

 По отношение на второто деяние от продължаваната престъпна дейност-кражбата на портфейла от чантата на св.П. в езиковата школа,защитникът изтъква,че е налице непълнота на доказателствата,а обвинителната теза отново гравитира единствено около показанията на пострадалата.Продължава ,че е следвало да бъде изследвано кое лице е опитало да изтегли пари от банковата карта на пострадалата около 16.20 ч. на инкриминираната дата,в кв.”Иван Вазов”,който е на значително отдалечено място от това на извършване на престъплението.

Въззивният съд не счита,че е налице доказателствен дефицит на обвинителната тези досежно и този пункт от обвинението,тъй като показанията на св.П.,които са отличават с изключителна подреденост,безпротиворечивост и детайлност и извършеното от нея разпознаване на подсъдимия по описанието,което е дала пред органа по разследването,са напълно достатъчни да обосноват обвинението.Според съдържащото се на л.96 от ДП писмо от Първа инвестиционна банка,на 11.04.2014 год. в 16.27 ч. и в 16.28 ч. са направени два неуспешни опита за транзакции с банковата карта на св.П. поради въвеждането на грешен ПИН код.Същата е дала показания,че го е изпратила от офиса около 16.00 ч.,като самият офис се намира на ул.”*****”№49,т.е. същият е имал на разположение близо 30 минути,през които е напълно възможно,предвид редовния транспорт в тази част на столицата,да се озове в кв.”Иван Вазов” и да се опита да използва отнетата банкова карта.Ето съдът не споделя тезата на защитата за недоказаност на обвинението и приема,че са установени по безспорен начин всички факти и обстоятелства от предмета на доказване досежно и този пункт от обвинението.

С оглед на горното съдът споделя изцяло фактическите и  доказателствени изводи на първостепенния съд,от което следва и че изводите на съда по правото са правилни и законосъобразни,като от обективна и субективна страна подс.О. е осъществил състава на престъплението по чл.194,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

От обективна страна за времето от 11.35 ч. на 04.04.2014 год. до 16.00 ч. на 11.04.2014 год. в гр. София, при условията на продължавано престъпление-с две деяния,които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,са извършени през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината,при което последващото се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, е отнел чужди движими вещи от владението на различни лица-С.П.Л. и Я.П.П.,на обща стойност 329 лв.,без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,както следва:

1.За времето от 11.35 ч. до 11.50 ч. на 04.04.2014 год. в гр.София,ул.”*****” № 34,от магазин за дрехи „Трейд марк” е отнел чужди движими вещи-черно яке от еко кожа на единична цена от 145 лв.и черно яке от еко кожа на единична цена от 76 лв.,всичко на обща стойност 221 лв.,от владението на С.Л.,без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и

2.За времето от 15.40 ч.до 16.00 ч. на 11.04.2014 год. в гр.София,ул.”*****” № 49,ет.2,от офиса на фирма „Л.**” ЕООД е отнел чужди движими вещи-портмоне на стойност 8 лв.,съдържащо лична карта,дебитна карта на „Първа инвестиционна банка”АД и сумата от 100 лв. еле всичко на обща стойност 108 лв.,от владението на Я.П.П.,без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е прекъснал фактическата власт върху вещите,без съгласието на техните собственици и установил своя фактическа власт,като е напуснал местопрестъпленията.

От субективна страна подс.О. е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл,тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал това.

Деянието е извършено при условията на продължавана престъпна дейност,тъй като всяко едно от двете деяния осъществява поотделно състава на престъплението по чл.194,ал.1 от НК,извършени са в рамките на 1 месец,чрез еднотипни действия и при еднородност на вината.   

По отношение на вида и размера на наказанието съдът не е намерил смекчаващи отговорността обстоятелства,а като отегчаващи такива е отчел обремененото му съдебно минало и е преценил,че за постигане целите на наказанието следва да бъде осъден на лишаване от свобода за срок от една година при строг режим на изтърпяване.

Въззивният съд намира,че няма основания за ревизия на постановения съдебен акт и в тази част,тъй като същото е определено в съответствие с наличните по делото релевантни за определяне на отговорността обстоятелства и с целите на чл.36 от НК.С оглед на това и доводите на въззивния жалбоподател за явна несправедливост на същото се явяват неоснователни,особено преценени на плоскостта на многократните осъждания на подсъдимия,преимуществено за престъпления против собствеността.Не са за пренебрегване и установените по делото обстоятелства относно механизма на извършване на двете деяния,според които подсъдимият се отличава с особена находчивост за постигане на престъпната цел.

Съдът не съзира и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуване и разглеждане на наказателното производство,които да обусловят отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото в предходна процесуална фаза,като следва да се отбележи,че в съответствие с правилата на НПК и при съблюдаване на правата на всички страни в производството,съдът е провел законосъобразно съдебно следствие и е формирал изводите си по фактите и правото.

С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон ,следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 18.10.2016 год. по НОХД № 17313/14 год. на СРС,НО,98 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.