Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр.Русе, 26.06.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд.................................гражданска колегия в открито заседание на 14 юни 2019
г................................. в състав:
Председател:Наталия
Георгиева
Членове: Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
при секретаря Димана Стоянова и в присъствието на прокурора ..................................................................като
разгледа докладваното от съдия А.Гавраилова в.гр.д.№ 141 по описа за 2019г, за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
„Профи кредит
България”ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление-гр.София, чрез
пълномощника юр.Р.И., е обжалвало решение
№ 2099 от 27.12.2018г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 4976/18г.
по описа на РРС в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството
искове срещу длъжниците по договор за потребителски кредит №********** Н.И.Н. и
Н.М.С.. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение в тази част. Счита
изводите на съда, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е нищожно като заобикаляща императивните норми на чл.10а,ал.2 ЗПК, за
неправилни. Иска от въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваните
части и постанови друго, с което предявените от дружеството искове да се уважат
в пълен размер. Претендира разноските по делото.
Въззиваемите
Н.И.Н. и Н.М.С.,***, не изразяват становище по основателността на жалбата.
След преценка на доводите на
страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в
чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
Според въззивния състав,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл. 272 ГПК
чрез препращане към мотивите на първоинстанционния
съд, който е обсъдил задълбочено и в пълнота събраните по делото доказателства
и при липсата на допуснати процесуални нарушения, е приложил правилно
материалния закон.
С оглед наведените в жалбата оплаквания и доводи,
следва да се отбележи следното:
Не се
спори от страните по делото, че между тях е възникнало облигационно
правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт №**********, по
който ищецът е кредитор, а ответника Н.Н. – клиент,
ответницата Н.С. е солидарен длъжник при
подписани от страните ОУ и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, неразделна част от договора за потребителски кредит /ДПК-л.л.12-23
от гр.д.№4976/18г./. В споразумението е уговорено, че допълнителните услуги се
изразяват в 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата
на падеж; 5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.За
т.нар.“Пакет от допълнителни услуги“, описан в раздел VI на договора „Параметри
на кредита“, е определена цена от 2250 лв. от кредитора като тази сума е
разпределена на месечни вноски в размер на 93,75 лв. Общото задължение по кредита - със задължението по
„Пакета от допълнителни услуги“, е 6701,04лв., а общата месечна вноска,
включваща сбора от задължението по кредита и задължението по „Пакета“ е
279,21лв.
С решението първоинстанционният
съд е признал за установено по отношение на Н.И.Н. и Н.М.С. дължат на „Профи кредит България“ЕООД-София сумата от общо 2746,84лв,
от които 2146,65лв.-неплатена главница по договора, ведно със законната лихва
от 10.05.2018г до окончателно плащане, , както и 600,19лв.възнаградителна
лихва. По същия договор по погасителните вноски с падежи от 18.02.2016г. до
18.04.2018г. вкл.Установителният иск е отхвърлен в
частта досежно сумата от 2250лв-възнаграждение по
споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Съдът е приел, че споразумението за предоставяне на пакет
допълнителни услуги е в противоречие с чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, тъй като се
касае до действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, а не до
допълнителни услуги по смисъла на чл.10, ал.1 с.з. Приел е, че тези клаузи са
нищожни, като заобикалящи закона, като въвеждат допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите
разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 ЗПК. Съдът е приел, че клаузата е
неравноправна и следователно нищожна – 143,т.3 и чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като
поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост
от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.С решението е
отхвърлен и иск за сумата 861,11лв. неустойка, която представлява 35% от
остатъчния размер на главницата по погасителен план, тъй като е недопустимо кумулирането на неустойка с мораторна
лихва, както е сторил ищеца.
Въззивният съд намира решението в отхвърлителната
част правилно и законосъобразно, по следните съображения :
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е
регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Правилен и
законосъобразен е изводът на районния съд, че включените в допълнителния пакет услуги по същината си представляват
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не
може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива, които
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В
настоящия случай обаче посочените в споразумението допълнителни услуги по
своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора –
конкретно тези описани по т. 2, т. 3 и т. 4 от Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, респ. -
на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1
допълнителна услуга, като по отношение на нея съдът намира, че по същността си
е действие по усвояването на кредита.
Следва да се отчете и обстоятелството, че
предоставянето от ищеца на описаните „допълнителни услуги“ накърнява общите
принципи на добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си същите
не могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която да
е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност за
неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на
търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което се е последният се
е задължил да заплати за предоставения му пакет от допълнителни услуги е в
размер на 2250 лв. за предоставянето /респ. възможността за предоставянето/.
Съпоставянето на тази сума с искания кредит в размер на 3000 лв. сочи на извода,
че същата се явява прекомерна и е налице противоречие с принципите на
справедливост и равнопоставеност на участниците в
облигационната връзка и основния правен принцип за защита на всеки признат от
правото интерес. Отделно, заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето"
на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор.На следващо
място, в нарушение на императивната разпоредб на на чл.10а, ал.4 ЗПК в процесния
ДПК не са посочени нито вида, нито размера, нито действието, за което се
събират съответните такси, като наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите поотделно. В сключеното между страните Споразумение само са изброени
услугите. Констатира се, че нито една от тях няма стойностно измерение, от
което да се установява нейната тежест и да бъде съизмерима с цената, която се
заплаща за ползването на тези възможности. Съответно нито една от
възможностите, визирани по допълнителното споразумение не е обвързана
количествено и стойностно или във времето с вноските по допълнителния пакет,
дължими от клиента ежемесечно.
Така изложеното дава основание да се
приеме, че клаузите касаещи допълнителния пакет услуги действително, както е
приел и районният съд, са в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал. 2 - 4 ЗПК. Като такива те са нищожни и не могат да породят правно действие между
страните по договора.
Отделно от това, въззивният
съд намира за необходимо да отбележи, че този пакет услуги противоречи и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Основанието за това се извежда, че
начисляването и събирането на посочените суми по „Пакет допълнителни услуги“ не
представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по
кредита, с които се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР и съответно води до значително и драстично увеличение на тежестта на
изплащане на задължението по договора за кредит.
Правилен и обоснован е и изводът на
районния съд, че клаузите, регламентиращи заплащането на цената на услугата по
т.нар. „Допълнителен пакет услуги“ са и неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.
При подписването на процесните клаузи
кредитополучателят плаща пълната цена на тези услуги, но на практика
получаването им зависи единствено от волята на кредитора. Реално, независимо,
че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, това в
нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на
този пакет услуги.След като заемополучателят плаща
цена за получаване на услуга, която е изцяло във волята на търговеца, то това
води до неравновесие между правата и задълженията между последния и потребителя
и оттам следва извод за неосъществяване хипотезата на чл.143, ал.1, т. 3 ЗПК. В
последица от това и следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл.146, ал.1
ЗЗП.Нещо повече, процесните допълнителни клаузи на
практика представляват въвеждане на задължение на едната страна по договора да
заплати за нещо, което страната има по силата на самия закон - правото на
страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им да
отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравноправност на същите.
Правилно е посочено, че неустойката от 861,11лв.
представлява 35% от остатъчният размер на главницата по погасителен
план.Съгласно чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата
и то в размер, който не надвишава законната лихва.Ето защо, недопустимо е начисляването
на неустойка за забава в размер, по-висок от законната лихва и кумулирането й с
мораторната лихва.
По тези
съображения съдът намира, че оплакванията във въззивната
жалба са неоснователни. Решението в обжалваните части е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, с оглед разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2099 от 27.12.2018г, постановено по гр.д.№ 4976/18 по описа на РРС в
частта, в която са отхвърлени предявените от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752
искове против Н.И.Н. и Н.М.С.,*** за признаване за
установено по отношение на ответниците, че дължат
солидарно на ищеца горницата над 2746,84 лева до пълния размер от 5024,61 лева,
включваща главница и възнаградителна лихва по
договора за потребителски кредит и възнаграждение по споразумението от
15.04.2015 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и иска за
признаване за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 861,11 лева – неустойка по т.12.4 от общите уловия към договора за кредит.
Решението
в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове
: