Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260016
гр.
Пловдив, 17.8.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 10.8.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4369/2020 г. по описа на ПРС, 1 наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш серия К, № 3057031, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на К.С.В. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В
жалбата се излагат конкретни съображения
за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата
страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице
основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 05.07.2018 г. в 16:31 часа в гр. Пловдив, на бул.
Санкт Петербург до № 1, посока Митница Пловдив, при максимална разрешена
скорост за движение в населено място - 50 км/ч, товарен автомобил с рег. № ***** , при отчетен толеранс от минус
3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 76
км/ч., тоест с превишение на скоростта от 26 км/ч.
Изложената в Електронния фиш
фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 0060952
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за
регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран ползвател на процесното МПС е А.И.В.. Същият е подал
надлежна декларация по смисъла на 189, ал.5 ЗДвП, като е посочил като водач К.С.В.,
поради което и правилно настоящия ЕФ е издаден на името на жалбоподателя.
При правилно установена фактическа обстановка,
ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.
С
ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва
да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно
указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат
право да ги използват.
Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по
конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео
контрол, съгласно приложимата към датата
на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г/ следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от
одобрен тип
- техническото средство да е вписано в
Българския институт по метрология
-
техническото средство да е преминало
през първоначална и последваща метрологична проверка
-
автоматизираното техническо средство
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени
в удостоверението за одобрен тип
- при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че
АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
- да са спазени изискванията на
чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. като надлежно
е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
С
оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания
е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата
на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В
конкретния случай видно от получения отговор от наказващия орган Протокол по чл. 10 от Наредбата не е бил
съставен, въпреки задължението за това.
Следва да се отбележи, че
несъставянето на Протокол за използване на АТСС представлява особено съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно трайната съдебна
практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява използването на
АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания. Така изрично Така
изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив.
При
липса на надлежно попълнен протокол само може
да се предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно
приложимите нормативни и технологични изисквания, а както е добре
известно административно-наказателната отговорност не може да почива на
предположения.
Налице
е и допълнителен аргумент обосноваващ особена същественост на допуснатия порок
в дейността на наказващия орган. Това е така доколкото заснемането на водачите на МПС с АТСС представлява аналога в административно-наказателния
процес на използването на специални разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е, че при този метод за
събиране на доказателства се
нарушават основни конституционно-закрепени права и свободи на гражданите
/чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране баланса между
интереса на обществото от разкриване на извършените престъпления/нарушения и
интереса на гражданите от неприкосновеност на личната им сфера, законодателят е
предвидил строга процедура по прилагане на тези доказателствени способи, всяко нарушение на което безусловно води
до процесуална негодност на извършеното заснемане.
В
този смисъл е както практиката на ВАС-
ТР 1/2014г., така и трайната практика на ВКС и ЕСПЧ- Така Решение
по делото на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев
срещу България, както и решение по делото Горанова- Караенева срещу България.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. Доколкото обаче в случая е издаден
ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест той представлява
едновременно процесуалния документ, с който се повдига административното
обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за саниране на
пороците в административния процес е неприложим.
При
този изход на спора право на разноски има жалбоподателя. Същият претендира 200
лева заплатен адвокатски хонорар. Предвид изрично направеното възражение за
прекомерност на същия, съдът дължи нарочни мотиви за размера, който следва да
се възложи върху въззиваемата страна.
Съгласно
чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение
следва да е справедлив и обоснован.
За да определи този размер съдът съобрази следното:
- вида на оказаната адвокатска
защита и съдействие- изразила се в изготвяне на жалбата, без процесуално представителство в открито съдебно заседание.
-фактическата и правна сложност
на делото. Констатира се, че процесния случай не разкрива особености от
фактическа и правна страна, като основният релевантен въпрос, обуславящ
незаконосъобразността на ЕФ е неизпълнението на основно задължение на
администрацията да състави протокол по чл. 10 от Наредбата.
- интересът от делото- наложена санкция глоба в размер на 100
лева, без лишаване от права.
Мотивиран от всичко гореизложено
съдът намира, че справедливият и обоснован размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е в рамките на
минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно нормата на чл. 18, ал.1 от Наредбата (която за разлика от чл. 18, ал.2
не е претърпяла различни редакции
през последните месеци във връзка с решенията на ВАС) този размер възлиза на 50
лева.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че по мнение на настоящия състав да се присъди адвокатски хонорар на стойност 200 лева за обжалваем интерес в размер на 100 лева, би довело до неоснователно
обогатяване за сметка на държавен орган, което е недопустимо.
По
изложените съображения на жалбоподателя следва да се присъди адвокатски хонорар
в размер на 50 лева, а претенцията за разноски за разликата над 50 лева до
пълно претендирания размер от 200 лева да се отхвърли
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №
3057031, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
К.С.В. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на К.С.В.,
ЕГН ********** сумата от 50 лева разноски за заплатен адвокатски хонорар пред
Районен съд.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за разликата над присъдения размер от
50 лева до пълно претендирания размер от 200 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.