РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Русе, 15.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично заседание на 16 декември, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от
съдия АГУШ КАН дело № 413
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „А1
България“ ЕАД, със седалище гр.София, депозирана чрез юрисконсулт Г. Х., против
Решение № 260094 от 23.09.2020 г., постановено по АНД № 1315/2020 г. по описа
на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 2020-0051883
от 10.06.2020 г. на директора на РД на областите Габрово, В.Търново, Русе,
Ловеч и Плевен, със седалище гр.Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 230а от Закона за защита но потребителите /ЗЗП/ и на основание чл.233, ал.2
от ЗЗП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00
лева.
В жалбата се навеждат касационни
оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречие с
материалноправни разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, както и явна несправедливост на наложеното наказание.
Претенцията е да се отмени решението
на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
издаденото наказателно постановление.
Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Касационният ответник – РД – Русе към
КЗП, в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба вх. № 4454 от 15.12.2020
г. по описа на АС - Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на РОП дава становище,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящата инстанция,
след извършена служебна проверка на оспореното решение за неговата валидност,
допустимост и правилност, не констатира допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нито противоречие с материалноправни разпоредби.
Касационната инстанция напълно
споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на
закона, към които препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК
вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Съдът е обсъдил подробно всички
възражения на наказаното лице и ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки
подробни мотиви въз основа, на които достига до съответните правни изводи.
Настоящият съдебен състав споделя
изцяло изводите на Русенския районен съд, изложени в решението, предмет на касационната
проверка, като намира развитите касационни възражения за неоснователни.
Изложените пред настоящата инстанция
възражения на касатора практически преповтарят съображенията му, развити пред
въззивния съд, на които възражения районният съд е дал изключително подробен и
мотивиран отговор в решението си.
Касационният съд не намира за нужно
да преповтаря тези мотиви.
Районният съд е събрал
по надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и
цялостен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е
възприел фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен
състав. С оглед направените по делото фактически констатации съдът е формулирал
и напълно обосновани и в съответствие със закона правни изводи за правилна установеност
и безспорна доказаност на нарушението по чл. 230а от Закона за защита но потребителите
Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като санкцията за процесното нарушение е правилно
индивидуализирано, като е определено към установения от закона минимален
размер, поради което не е налице и явна несправедливост на наложеното
наказание.
Не са налице и обстоятелства,
които да квалифицират нарушението като маловажно по смисъла на закона и да
обуславят приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Оспореното в настоящото производство
съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно
приложен към нея материален и процесуален закон. Изводите на първоинстанционния
съд относно правнозначимите факти са съответни на събрания по делото
доказателствен материал, а в настоящото касационно производство не се сочат
убедителни доводи, които да ги променят.
С
оглед на гореизложеното, и след направена проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният
съд намира оспореното решение за допустимо, валидно и постановено в
съответствие със закона, а подадената жалба срещу него - за неоснователна.
С оглед на
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – РД на КЗП - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, направено в депозираното възражение
/л.21 от делото/. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с
чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда,
като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./.
По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от
делото на ответната страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски за
процесуално представителство в размер на 120 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260094
от 23.09.2020 г., постановено по АНД № 1315/2020 г. по описа на Районен съд –
Русе.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, със седалище
гр.София, с адрес на управление : ул.“Кукуш“ № 1, с ЕИК *********, да заплати
на Комисия за защита на потребителите, със седалище гр.София, сумата от
120.00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: