№ 36
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110169092 по
описа за 2021 година
„....“ ЕАД е предявило срещу Ц. Й. С. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания в размер на 3907,92 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, 603,52 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 02.06.2021 г., 34,92 лева – главница за дялово разпределение за периода
м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на
вземането и 6,35 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 02.06.2021 г. за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 105, вх. А, ет. 6 и 7, ателие 15, аб. №
372188.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Излага, че в процесния имот нямало отоплителни
уреди и изградена инсталация за отопление и за пренос на топла вода, включително все още
не била монтирана дограма, не били изградени бани и тоалетни, както и имотът бил без
стълба, която да свързва първия и втория етаж. Това водело до извод за невъзможност
имотът да бъде обитаван, поради което ответницата оспорва реалното потребление на
количеството доставена топлинна енергия до собствения й имот. Оспорва, че не е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
процесното ателие никога не е било топлоснабдявано и през него не минават тръби на
общата сградна инсталация. Оспорва, че са монтирани необходимите уреди за регулиране и
отчитане на топлинна енергия. Сочи, че липсва валидно издадено разрешение за ползване на
процесния имот, тъй като съществуващото било с фалшифициран подпис на ответницата.
Твърди, че сградата, в която се намира процесният имот, не следвало да бъде въведена в
експлоатация, което обстоятелство било потвърдено и от Началника на ДНСК. Оспорва, че е
подписвала документи, изразяващи съгласието за присъединяване на притежаваните от
нея обекти на собственост към топлопреносната мрежа. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Нотариален акт № 137 от 27.12.2000 г., по силата на който Ц. Й. С. е
придобила собствеността върху недвижим имот, изграден в груб строеж, в гр. София, ж. к.
„Младост 1“, парцел IV-1454, кв. 48, ет. 6-7, ателие № 15. С оглед на това съдът намира, че
по силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия на обект с абонатен № 372188, без да е необходимо изричното им приемане.
Съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответницата е собственик на процесния недвижим имот в гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл.
105, вх. А, ет. 6 и 7, ателие 15.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
2
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 3907,90 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Вещото лице е посочило, че сумите за топлинна енергия не
са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба, защото процесният
имот не е записан в представения от ФДР протокол от 21.05.2019 г., в който ателие 15 не
фигурира. Според експерта няма основание за начисляване на ТЕ за МСРС за периода 2018-
2019 г. Вещото лице е постило процесния имот на 29.09.2022 г. и е констатирало, че същият
е на фаза „груб строеж“ с монтирана дограма, но няма изградена отоплителна и ВиК
инсталации, като имотът не може да се обитава в този вид и в него не може да се консумира
ТЕ за отопление и БГВ, защото няма тръбни разводки, радиатори, мивки.
В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че от „Техем сървисис“ му е бил
изпратен един главен отчет и един протокол за липса на достъп, като на база на протокола за
липса на достъп на абоната е начислена топлоенергия за едно помещение, в което няма
радиатори, няма тръби и е на фаза груб строеж, на голи тухли, само със сложена дограма, в
което отчитането става с топломери, а не с радиатори. Помещението е голямо и понеже
топломерите са много, начислената служебна енергия възлиза на около 3000 лв. за един
сезон. На следващия сезон, когато е отчетен топломера, същият е показал нулеви показания.
Топломерът не е свързан към нищо, а имотът не се ползва и не може да се ползва, защото
няма вода, радиатори, тръби. В протокола на базата, на която е начислена служебна енергия
поради липса на достъп, този имот не фигурира. За следващия сезон има главен отчет, в
който пише, че консумацията на топлинна енергия е нула. Каквото е показвал топломерът
преди, това показва и сега. Вода въобще не може да се ползва, защото няма инсталация за
вода.
С оглед констатациите на вещото лице, че в имота няма тръби и радиатори и не може
3
да се доставя вода и топлинна енергия, както и че показанията на монтирания топломер при
отчет показват 0, съдът намира, че не се доказва една от предпоставките, необходими за
уважаване на предявения иск, а именно доставката на топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода, с оглед на което предявеният главен иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Безпредметно обсъждане на предявеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и предявения
акцесорен иск, който също следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, която е претендирала
разноски в размер на 200 лева – депозит за експертиза.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „....” ЕАД, ЕИК *********, срещу Ц. Й. С., ЕГН
**********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за признаване за установено, че Ц. Й. С.
дължи на „....” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 3907,92
лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода м.10.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, 603,52
лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.06.2021 г., 34,92 лева – главница за
дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
21.06.2021 г. до изплащане на вземането и 6,35 лева – мораторна лихва за периода
01.07.2018 г. – 02.06.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 105,
вх. А, ет. 6 и 7, ателие 15, аб. № 372188, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35430/2021 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, ЕИК *********, да заплати Ц. Й. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на
200 лева.
Решението е постановено при участието на „...“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4