№ 1439
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120105466 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по делба във фазата по извършването ѝ.
С влязло в законна сила решение по настоящото дело е допусната делба на следните
недвижими имоти: Апартамент с ***, площ от 83,50 кв. м., състоящ се от спалня, хол,
всекидневна, черна кухня, килер, антре и баня с тоалетна, находящ се в гр. Б. ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.2; под обекта: няма, над обекта: ***.3,
ведно със съответните идеални части на сградата и от принадлежащото ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ с 8,00 кв. м. при граници: север - таванско помещение на Ц. Ц.; запад -
външен зид към дворно място; юг - таванско помещение на И. М.; изток - стълбище, ведно с
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с 8,00 кв. м. при граници: север - улица, запад —
избено помещение на В. В., юг - антре, изток - избено помещение на Л.П., КАКТО и
идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с последно изменение засягащо самостоятелния обект от
11.02.2021., целият с площ от 386 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен
план: квартал 153, парцел 4, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,
***, МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ПРИ КВОТИ: 17/18 ид. ч. за ИР. Р. СТ., ЕГН:
********** с адрес: гр. С., *** и 1/18 ид. ч. за Д. АТ. АТ., ЕГН ********** с адрес гр. Б. ***.
В първото заседание по извършване на делбата Д. АТ. АТ. предявява претенция по
сметки срещу ИР. Р. СТ., с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от
1333 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за
периода от 01.04.2016 г. до 01.02.2021 г., ведно със законна лихва от предявяване на иска в
съда - 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
При предявяване на претенцията по сметки се сочи, че ответникът не разполага с
1
достъп до имота, като същият се ползва само от ищцата, която не го допуска до него.
Твърди се, че ищцата е отправила нотариална покана до ответника за извънсъдебно
уреждане на отношенията между страните относно правото на собственост върху процесния
имот, като на посочените в поканата време и място се е явил само ответника. Излага се, че в
тази връзка ответникът се е снабдил с нотариално заверен констативен протокол за
констатиране на обстоятелства от 15.02.2021 г., в който е удостоверено, че ответникът
отправя покана до ищцата за заплащане на сумата от 1333 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за периода от 01.04.2016 г. до
01.02.2021 г.
В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, оспорва
получаването на покана за плащане на обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС и моли за
отхвърляне на претенцията по сметки на ответника. В хода на устните състезания заявява,
че най - подходящият вариант за извършване на делбата е изнасяне на имота на публична
продан.
В съдебното заседание ответникът, чрез процесуалния си представител моли имотът
да бъде изнесен на публична продан. Моли за уважаване на претенциите по сметки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съобразно депозираното от вещото лице заключение по назначената съдебно -
техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено,
апартаментът е реално неподеляем при определените за съделителите квоти в
съсобствеността. Пазарната цена на жилището с включен отбив в цената в размер от 10 %
възлиза на 131917 лева, а без отбив – в размер от 146,574 лева, от които стойността на
квотата на ищцата в размер от 17/18 ид. ч. възлиза на 124588 лева (с отбив), респ. 138431
лева, а стойността на квотата на ответника в размер от 1/18 ид. ч. възлиза на 7329 лева (с
отбив), респ. 8143 лева.
Страните не спорят, че с нотариална покана от 08.02.2021 г. /л. 35/, ищцата е
поканила ответника да уредят доброволно отношенията си относно правото на собственост
върху процесния апартамент.
От представения по делото Констативен протокол за констатиране на обстоятелства
от 15.02.2021 г. /л. 37/ се установява, че ответникът се е явил на посочените в нотариалната
покана от 08.02.2021 г. време и място, но ищцата не се е явила, поради което в точка трета
от констативния протокол е отправил покана до ищцата за заплащане на сумата от 1333
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за периода
от 01.04.2016 г. до 01.02.2021 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на способа за извършване на делбата:
Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирана
от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия
принцип, въведен от чл. 69 от ЗН при възможност всеки от съделителите да получи реален
дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете
се изравнява в пари. Съдът следва да съобрази и становището на страните за начина, по
който да бъде извършена делбата и ангажираните от тях доказателства.
В случая относно поделяемостта на имота и пазарната му оценка съдът кредитира
заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза, което се
цени като обективно и компетентно дадено, според което апартаментът, предмет на делбата,
е реално неподеляем с оглед квотите на съделителите в съсобствеността, т. е. не е възможно
обособяването на реален дял за всеки от съделителите.
2
Съгласно чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.
В конкретния случай от заключението на вещото лице се изяснява, че имотът е
неподеляем с оглед квотите в съсобствеността, съответно не е налице възможност всеки
съделител да получи реален дял, като с оглед неравенството на квотите в съсобствеността и
характера на делбеното имущество, не е налице възможност делбата да бъде извършена чрез
теглене на жребий или разпределение, поради което са налице визираните от закона
предпоставки и делбата следва да бъде извършена, като имотът бъде изнесен на публична
продан, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.
На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС Бургас държавна такса съобразно стойността на квотата му от съсобствеността,
определена върху установената от СТЕ актуална пазарна стойност на делбения имот без да
се взема предвид отбива в размер от 10 % (доколкото същият е само предполагаем и може да
е по - голям, по - малък или да липсва такъв): И.С. – 1384,31 лева и Д.А. – 81,43 лева.
По претенциите по сметки:
За успешното провеждане на предявения от ответника срещу ищцата иск по чл. 31 ал.
2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим
имот, в тежест ответника е да докаже, че в рамките на исковия период ищцата еднолично е
ползвала имота, като е възпрепятствала ответника да ползват общата вещ; че същият е
поискал от ищцата чрез отправяне на покана заплащане на обезщетение или ползване на
имота. Ответникът следва да установи претенцията си и по размер. В тежест на ищцата по
тази претенция е да установи изпълнение на задължението да заплати дължимото
обезщетение, или наведените правоизключващи възражения.
Според чл. 31 ал. 2 от ЗС задължението за обезщетение се дължи от съсобственика
използвал лично съсобствената вещ от деня на писменото поискване. Бидейки елемент от
фактическия състав визиран в чл. 31 ал. 2 от ЗС получаването на писмената покана има
правопораждащо действие за правото на обезщетение. Писменото поискване представлява
едностранно писмено волеизявление на неползвалия съсобствената вещ съсобственик, което
следва да е достигне до съсобственика използвал лично същата, за да породи правните
последици, които законът свързва с извършването му. Веднъж отправено, писменото искане
се разпространява неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. Изложеното означава, че обезщетението по чл. 31 ал.
2 от ЗС се дължи от деня на писмената покана занапред и не може да се претендира за
период предхождащ получаването на писмената покана.
По делото е представен Констативен протокол за констатиране на обстоятелства от
15.02.2021 г. /л. 37/, от който се установява, че ответникът се е явил на посочените в
нотариалната покана от 08.02.2021 г. време и място, но ищцата не се е явила /доколкото в
протокола не е констатирано явяването и същото не се твърди от страните/, поради което
в точка трета от констативния протокол е отправил покана до ищцата за заплащане на
сумата от 1333 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния
имот за периода от 01.04.2016 г. до 01.02.2021 г. В първото съдебно заседание по
извършване на делбата съдът е разпределил тежестта на доказване по предявения иск за
обезщетение, включително е указал на ответника, че не сочи доказателства за получаването
на писмената покана от ищцата. В същото съдебно заседание ищцата е оспорила
получаването на писмена покана по чл. 31 ал. 2 от ЗС. Независимо от разпределената тежест
на доказване и указанията по чл. 146 ал. 2 от ГПК, по делото не са ангажирани
доказателства установяващи получаването на поканата за обезщетение от ищцата.
Горното мотивира съда да възприеме, че не са налице предпоставките за присъждане
на претендираното от ответника обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС.
За пълнота следва да се посочи, че още със съставянето на писмената покана,
материализирана в констативен протокол от 15.02.2021 г. цялата претенция за обезщетение е
3
формулирана за период предхождащ датата на писмената покана, което прави последната
негодна да произведе правопораждащия си ефект дори и да е била получена от ищцата по
изложените по – горе съображения. Също за пълнота следва да се посочи и че в случая не
може да се присъди обезщетение за периода от връчване на отговора на исковата молба,
ведно с писмената покана на ищцата, до предявяване на иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС, съобразно
разясненията дадени в Решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., ІІІ г. о. на
ВКС, доколкото края на периода, за който се претендира обезщетение – до 01.02.2021 г.
предхожда получаването на отговора на исковата молба от ищцата – на 05.10.2021 г.
По изложените съображения, предявеният от Д. АТ. АТ. срещу ИР. Р. СТ., иск по чл.
31 ал. 2 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за законна
лихва от предявяване на иска в съда 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода на спора по претенциите по сметки за минало време и на основание
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Д. АТ. АТ.
следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС Бургас в размер от 53,32
лева върху отхвърления иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК, следния допуснат
до съдебна делба недвижим имот: Апартамент с ***, площ от 83,50 кв. м., състоящ се от
спалня, хол, всекидневна, черна кухня, килер, антре и баня с тоалетна, находящ се в гр. Б.
***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.2; под обекта: няма, над обекта: ***.3,
ведно със съответните идеални части на сградата и от принадлежащото ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ с 8,00 кв. м. при граници: север - таванско помещение на Ц. Ц.; запад -
външен зид към дворно място; юг - таванско помещение на И. М.; изток - стълбище, ведно с
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с 8,00 кв. м. при граници: север - улица, запад —
избено помещение на В. В., юг - антре, изток - избено помещение на Л.П., КАКТО и
идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с последно изменение засягащо самостоятелния обект от
11.02.2021., целият с площ от 386 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен
план: квартал 153, парцел 4, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,
***, МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ПРИ КВОТИ: 17/18 ид. ч. за ИР. Р. СТ., ЕГН:
********** с адрес: гр. С., *** и 1/18 ид. ч. за Д. АТ. АТ., ЕГН ********** с адрес гр. Б. ***.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде разпределена от съдебния
изпълнител между горните съделители и при посочените квоти.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. АТ. АТ., ЕГН ********** с адрес гр. Б. *** срещу ИР.
Р. СТ., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., *** иск за заплащане на сумата от 1333 лева /хиляда
триста тридесет и три лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
процесния имот за периода от 01.04.2016 г. до 01.02.2021 г., ведно със законна лихва от
предявяване на иска в съда - 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 31 ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА Д. АТ. АТ., ЕГН ********** с адрес гр. Б. ***, да заплати в полза на
4
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас държавна такса в размер на
81,43 лева /осемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, на основание чл. 355 от
ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и държавна такса в размер от 53,32 лева /петдесет и три лева и тридесет и две
стотинки/ на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ИР. Р. СТ., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на
1384,31 лева /хиляда триста осемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, на
основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5