Решение по дело №831/2021 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 608

 

гр. Плевен, 26.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                       

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

АННА БАРАКОВА

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 831/2021г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД – гр. София, чрез юрисконсулт С.Г.срещу Решение № 396/09.08.2021 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1034/2021 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил НП № 480994-F513139/28.11.2019г. на Началник отдел Оперативни дейности – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД – гр. София, представлявано от Л.Д.Ч.и П.К.Н., на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лева, затова че при проверка на 13.09.2019г. във  ведомствена бензиностанция  ГСМ, находяща се в гр. Долни Дъбник, стопанисвана от дружеството, е установено, че не е отпечатан съкратен месечен отчет от фискалната памет на действащото към момента ЕСФП в обекта за периода 01.03.2019г. – 31.03.2019г. в 7-дневен срок от изтичането на м. март /до 07.04.2019г./  в нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона, процесуалните правила и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1, т. 2 и т.3 от НПК.  Счита, че  решаващият състав не е обсъдил в мотивите си възраженията за допуснато съществено нарушение на чл. 42, т. 3, т.5 и чл. 57, ал.1, т. 5, т.6 от ЗАНН относно датата на нарушението и правната му квалификация. В АУАН и впоследствие в НП не е посочена недвусмислено датата на извършване на нарушението. Твърди, че вмененото му нарушение  е несъставомерно към датата на проверката, съобразно релевантната уредба към този момент на Наредба № Н-18 и прилагането на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. Посочването единствено на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2016 г. на МФ не е достатъчно, тъй като в проверяваният обект не се извършват продажби и съответно разпоредбите за отчетност на оборотите от извършените продажби, включително за отпечатването на съкратен месечен отчет не са приложими за този ведомствен обект -бензиностанция, който не е търговски обект по смисъла на т.41 от §1 ДР на ЗДДС. В този обект не се извършват покупко-продажби на горива, а се зареждат МПС на дружеството, като поради тази причина съкратеният месечен отчет за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти не служи за данъчно или счетоводно отчитане на заредените горива. Констатираното нарушение не нанася щета на бюджета, предвид това, че не са констатирани данъчни задължения, както и не влияе на счетоводната отчетност в дружеството. Сочи за неправилни изводите на решаващия съд, че нарушението не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Неотпечатването на съкратен месечен отчет представлява деяние с изключително ниска обществена опасност, не са настъпили вредоносни последици, които да накърняват защитаваните от закона цели, не е налице избягване на данъчни задължения и пропускът за неотпечатване на съкратен месечен отчет не влияе върху счетоводната отчетност на дружеството. Нарушението е извършено за първи път и този организационен пропуск е отстранен веднага след проверката в обекта. Моли, се да се отмени постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени НП. Алтернативно моли да бъде изменено обжалваното НП и да бъде намален размера на наложената санкция на 500 лв.

Ответникът по касация – ТД на НАП – В. Търново не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е правилно. Счита, че не са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, за да се приеме, че деянието е маловажен случай и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът е приел за безспорно доказано визираното нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и е потвърдил размера на наложеното наказание.

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са били предмет на разглеждане в предходното касационно производство, като АдмС – Плевен се е произнесъл по този въпрос, че такива не са налице.

В АУАН и в НП ясно и подробно са посочени всички факти и обстоятелства от фактическия състав на соченото нарушение – чл. 41 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно  дружеството не е отпечатало съкратен месечен отчет от фискалната памет на действащото фискално устройство в обекта – ведомствена бензиностанция за периода 01.03.2019г. – 31.03.2019г. в 7-дневен срок от изтичане на месец март/ до 07.04.2019г./. Посочването на нормативно установения в наредбата срок за отпечатването на съкратен месечен отчет  до 07.04.2019г., в който срок най-късно е следвало да се изпълни задължението, в достатъчна степен конкретизира датата на извършване на нарушението, изразяващо се чрез бездействие. Безспорно е, че такъв съкратен месечен отчет не е бил отпечатан до изтичането на този срок. Правната квалификация на нарушението правилно е посочена. Неоснователни са доводите на касатора, че за него не произтича такова задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 118 ал.8 ЗДДС и данъчно задължените лица, които извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, са длъжни да регистрират и отчитат зареждането по реда на Наредбата по чл. 118 ал.4 ЗДДС т.е. по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006г. В този смисъл ведомствените бензиностанции не са освободени от задължението да отчитат зареждането на горива за собствени нужди чрез фискални касови устройства, респективно не са освободени от задължението по чл. 41 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. за отпечатване на съкратен месечен отчет и това е свързано с изискването за строга отчетност на използваните горива.

Извършеното деяние не е маловажен, а е типичен случай на нарушение от този вид, тъй като не се отличава с изключителни или множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват прилагането на чл. 28 ЗАНН.

Наказващият орган при налагане на наказанието е съобразил обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици за фиска и на това основание е наложил наказание по привилегирования състав на чл. 185 ал.1 вр. ал.2 ЗДДС, който предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., но не става ясно защо е наложил наказание малко над минимума. Всички изтъкнати от жалбоподателя аргументи относно обществената опасност на деянието следва да се съобразят при преценката на приложимата санкционна норма и при определяне на конкретния размер на наказанието. Като се прецени характера на нарушението и обстоятелствата при извършването му, както и че е извършено за първи път, следва да се намали размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ към законоустановения минимум от 500 лв. Районният съд не е извършил тази преценка.

Ето защо решението на Районен съд – Плевен следва да се отмени и НП да се измени в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 396/09.08.2021 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1034/2021 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ НП № 480994-F513139/28.11.2019г. на Началник отдел Оперативни дейности – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД – гр. София, представлявано от Л.Д.Ч.и П.К.Н., на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лева за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ като намалява размера на наложеното наказание от 700 лв. на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.                  

           

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.