Присъда по дело №369/2022 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 26
Дата: 17 август 2022 г.
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20225310200369
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. Асеновград, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
и прокурора Анг. Н. Анг.
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Наказателно дело от общ
характер № 20225310200369 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия О.С.И. роден на ***, българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работещ като
управител на „***“ ООД – гр. Асеновград, с адрес: ***, ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че: На неустановена дата през месец май 2021 година и до
13.08.2021 година, в град Асеновград, област Пловдив, като управител на
„***“ ООД гр. Асеновград, без надлежно разрешение – по чл. 303, ал. 3 от
Кодекса на труда (Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.), е приел на
работа – като сервитьор, лице, ненавършило 18-годишна възраст – СЛ. Д. М.
(от неустановена дата през месец май 2021 г. до 26.07.2021 г. - на 16 години, а
от 26.07.2021 г. до 13.08.2021 г. – на 17 години) от град Асеновград, област
Пловдив, което е престъпление по чл. 192а, ал. 1 от НК, като на основание
чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и МУ НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в
размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите


М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 369/2021 г. на АРС, ІІ н.с.
Районна Прокуратура–Пловдив, ТО-Асеновград е повдигнала
обвинение против подсъдимия О.С.И., за това че: На неустановена дата през
месец май 2021 година и до 13.08.2021 година, в град Асеновград, област
Пловдив, като управител на „***“ ООД гр. Асеновград, без надлежно
разрешение – по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда (Лицата от 16 до 18 години
се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай.), е приел на работа – като сервитьор, лице, ненавършило 18-годишна
възраст – СЛ. Д. М. (от неустановена дата през месец май 2021 г. до
26.07.2021 г. - на 16 години, а от 26.07.2021 г. до 13.08.2021 г. – на 17 години)
от град Асеновград, област Пловдив – престъпление по чл. 192а ал. 1 от НК .
Съдебното производство протече по реда на гл. 28 от НПК, тъй като в
разпоредително заседание бяха установени основанията за разглеждане на
делото по този процесуален ред и бе направено изрично искане от страните.
Затова и на основание чл. 252 ал.1 от НПК съдът разгледа делото по
диференцираната процедура на глава двадесет и осма от НПК, незабавно след
провеждане на разпоредително заседание.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимият И. да бъде признат за виновен по него, като счита, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК, поради което и пледира същият да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на
административно наказание.
Подсъдимият Осман Октай се признава за виновен и моли за
административно наказание глоба в минимален размер.
Защитникът на подсъдимия – адв. Минцева се присъединява към
становището на прокурора. Моли съда да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба в
минимален размер.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият О.С.И. е роден на ***, българин, български гражданин, с
висше образование, неженен, неосъждан, работещ като управител на „***“
ООД – гр. Асеновград, с адрес: ***, ЕГН: **********.
На неустановена дата през месец май 2021 г., подсъдимият бил във
въпросното заведение, когато там дошли непълнолетната св. СЛ. Д. М. и
майка й – св. Т.А. М.. Там била и св. Р.Х.М., която работела в заведението
първоначално като сервитьор, а считано от 31.05.2021 г. и като салонен
управител. Свидетелите С.М. и Тинка М. изразили желание пред обвиняемия,
първата да започне работа в заведението. Подсъдимият предложил на св. С.М.
1
работа като сервитьор в заведението, като обяснил, че първоначално за две
седмици щяла да е на обучение по четири часа дневно, без да се заплаща, а
след това - да я назначат с договор. Тогава св. С.М. казала на подсъдимия, че
е на 16 години, но той не възразил, като й отговорил, че тогава договорът, с
който ще я назначат ще е граждански. Свидетелите С.М. и Тинка М. се
съгласили и първата започнала работа като сервитьор в заведението, съгласно
уговорката с обвиняемия. През първите две седмици работела по четири часа
дневно, за което не й се заплащало, а след това започнала работа редовна
смяна и получавала заплащане в размер на 20 лева дневно, плюс 5 % от
оборота. Нито при първоначалното й постъпване на работа в заведението като
сервитьор, нито след това, подсъдимият не предприел действия по
подписването на договор с непълнолетната св. С.М., включително и
снабдяване с необходимото разрешение от Инспекцията по труда, съгласно
чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда (Лицата от 16 до 18 години се приемат на
работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.). На
13.08.2021 г., докато св. С.М. била на работа като сервитьор в заведението,
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив извършили
проверка на място, при което констатирали приетото на работа там
непълнолетно лице – св. С.М. на 17 години. Сигнализирани били органите на
Прокуратурата, за което и след извършена проверка, е било образувано
настоящото наказателно производство. Свидетелката С.М. е родена на
26.07.2004 г., т.е. към началната дата на приемането й на работа от
подсъдимия– неустановена дата през месец май 2021 г., същата е била
навършила 16 години (към 26.07.2020 г.), но не е била навършила 18 години,
т.е. била е непълнолетно лице. По този начин, от неустановена дата през
месец май 2021 г. до 13.08.2021 г., подсъдимият, като съдружник и управител
на посоченото по-горе дружество, е приел на работа – като сервитьор, лице,
ненавършило 18-годишна възраст – св. С.М. (от неустановена дата през месец
май 2021 г. до 26.07.2021 г. - на 16 години, а от 26.07.2021 г. до 13.08.2021 г. –
на 17 години), без надлежно разрешение, изискващо се съгласно посочения
по-горе текст от Кодекса на труда.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена
на базата на самопризнанието на подсъдимия, както и на доказателствата
събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 378
ал.2 от НПК съдът ползва,след прочитането и приемането им по реда на чл.
283 от НПК , а това са именно показанията на свидетелите СЛ. Д. М.,Т.А.
М., С.В.Г., Н.Й. М. и Р.Х.М., както и от приложението по делото писмени
доказателства, прочетени в съдебното производство по реда на чл. 283 от
НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, а именно:
справка за съдимост, характеристична справка, документи и копия, преписка,
писма, протоколи, постановления. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни, логични, съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал и кореспондиращи със самопризнанието на
подсъдимия.
2
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си
подсъдимият О.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 192а ал. 1 от НК, тъй като: На неустановена дата
през месец май 2021 година и до 13.08.2021 година, в град Асеновград, област
Пловдив, като управител на „***“ ООД гр. Асеновград, без надлежно
разрешение – по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда (Лицата от 16 до 18 години
се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай.), е приел на работа – като сервитьор, лице, ненавършило 18-годишна
възраст – СЛ. Д. М. (от неустановена дата през месец май 2021 г. до
26.07.2021 г. - на 16 години, а от 26.07.2021 г. до 13.08.2021 г. – на 17 години)
от град Асеновград, област Пловдив.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено-опасният му характер,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е желаел
настъпването им.
Заедно с това съдът прецени, че по отношение на подсъдимия О.И. са
налице всички материално-правни предпоставки предвидени в нормата на чл.
78А ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност, а именно
същият до настоящия момент не е осъждан, за престъплението за което съдът
намери, че е виновен предвиденото наказание е лишаване от свобода до шест
месеца и глоба от хиляда до три хиляди лева, от деянието няма причинени,
подлежащи на възстановяване имуществени щети. Действително спрямо
същия друг път е прилаган този институт по НОХД № 4292/2010 г.,по описа
на РС-Пловдив, като решението е влязло в сила на 04.02.2011г. Наложеното
административно наказание глоба в размер на 850 лева е изпълнено на
10.02.2011г. чрез прихващане на сумата от внесените парични задължения от
осъдения по делото. Следователно по отношение на това административно
наказване е настъпил институт аналогичен на реабилитацията по право, с
което са заличени неговите последици, респ. отпаднала е пречката по чл. 78а
ал.1 от НК за повторното приложение на института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Ето защо
за извършеното престъпление съдът освободи подсъдимия О.С.И. от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание – глоба
в минималния размер на предвидения в закона диапазон, а именно 1000 лв.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
най–добре би изпълнило целите на наказанието посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия О.С.И. по отношение на собствените му
действия и постъпки и незачитане на установения ред във връзка с наемането
на работници по трудови правоотношения.
3
По изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4