Мотиви към
присъда № 20
/ 19.12.2016г. по н.о.х.д. № 206 по описа на Районен съд град Г.Т. за 2016г.
На 01.08.2016г. Районна прокуратура - Г.Т. е внесла за разглеждане в
Районен съд - Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство № 68/2014г. по описа на ГПУ – Г.Т., по който е било
образувано производство пред първа инстанция против Х.Д.Д. *** с ЕГН - **********,
за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 279, ал.І
от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на 26.10.2014г., в землището на с. К.., общ. Г.Т.,
между 131-ва и 132-ра гранични пирамиди, излязъл през границата на страната
без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това
места.
Делото е разгледано при условията
на чл. 269, ал.ІІІ, т.3, б.”А” от НПК – при отсъствие на подсъдимия. Спрямо
подсъдимият е приложен института на правната помощ. На същият е определен
служебен защитник, който да го защитава и представлява в наказателния процес. В
съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Районна
прокуратура - Г.Т.. По същество защитникът на подсъдимия не оспорва фактите и
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
акцентира върху самопризнанията му направени на досъдебното производство, претендира
за индивидуализация на наказанието, което следва да им бъде наложено в размер
близък до минимума.
След като обсъди събраните в хода
на съдебното следствие доказателства – гласни и писмени, съдът намира за
безспорно установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.Д.Д. живял в
Кралство Н. от където бил екстрадиран и върнат в Република България. Есента на
2014г. подс. Д. отново решил да се върне в Кралство Н., но към този момент
нямал валидни документи за самоличност. Поради тази причина решил да премине
границата не през определените за това места. Опитал на напусне страната през
границата със С. и през ГКПП Аерогара С., но неуспешно. Поради тази причина
решил да напусне страната в посока Р. Р. в района на с. К.., общ. Г.Т., като през
интернет проучил подробно района. На 24.10.2014г. тръгнал на автостоп от гр. С..
Пренощувал в свои познати от Адвентистката църква в гр. С., обл. В.Т.. На
следващият ден продължил отново на автостоп и по този начин вечерта пристигнал
в с. К... От селото пеша се отправил към границата, като се движил по железопътната
линия. Движейки се по железопътната линия подс. Д. преминал в близост до с. Й.
и ГКПП – К.., след което навлязъл на територията на Р. Р., където на
26.10.2014г. бил заловен от румънските гранични власти. Още на същия ден
подсъдимият след оформяне на съответната документация, бил предаден на
служители на ГПУ – Г.Т..
Според заключението на вещото
лице по назначената съдебнопсихиатрична експертиза, подс. Д. не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата психоза. Към момента на
извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели Д.Д. и С.С., които са еднопосочни, логично подредени и
безпротиворечиви както вътрешно, така и помежду си, и приложените писмени
доказателства, приобщени на основание и чл.283 от НПК към доказателствения
материал по делото.
При гореизложената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От обективна страна подсъдимият Х.Д.Д.
на 26.10.2014г. в землището на с. К.., общ. Г.Т., между 131-ва и 132-ра
гранични пирамиди, излязъл през границата на страната без разрешение на
надлежните органи на властта и не през определените за това места.
От субективна страна подсъдимият
при извършване на деянието е действал при условията на пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Подсъдимият е съзнавал, че не може да напусне
пределите на страната без съответните документи, предвиждал е резултата –
излизането през границата, и е целял преминаването й.
По този начин подсъдимия Х.Д. от
обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 279, ал.І
от НК.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата
правов ред.
Подсъдимият е уведомен, че срещу
него се провежда наказателно производство за извършено деяние по чл. 279, ал.І
от НК. Връчени са му призовка, обвинителен акт и разпореждане на съда. Изрично
е уведомен, че делото при неявяване от негова страна може да бъде разгледано в
негово отсъствие.
За да определи наказанието на
подсъдимите, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание/до 5
години лишаване от свобода и глоба от 100 до 300 лева/ за деянието наказуемо по
чл. 279, ал.І от НК, но и степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние и данните за личността му, и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подс. Х.Д. е роден на роден на ***г***, български гражданин, със средно
образование, неженен, неработещ, осъждан, ЕГН – **********.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимия са липсата на досъдебни производства водени срещу
него, към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил неосъждан, нелоши
характеристични данни.
При определяне на наказанието
съдът взе предвид, че подсъдимият към момента е с неустановен постоянен и
настоящ адрес, и определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК –
„Пробация”, не би могло да се приведе в изпълнение и да изпълни целите на
наказанието предвидени в чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления.
Изложените обстоятелства, преценени
спрямо тежестта на процесното деяние, новите европейски реалности, поетите
ангажименти на страната ни с влизането си в Европейския съюз за опазване на
външните му граници, мотивираха съда да приеме, че справедливо и относимо към
извършеното от подсъдимия Х.Д. престъпление ще бъде налагането на наказание -
„Лишаване от свобода” за срок от три месеца и глоба в размер на 100лв. Съдът на
основание чл.66, ал.І от НК отлага изтърпяването на наложеното наказания
„лишаване от свобода” за срок от три години.
Така наложеното наказание би
изпълнило целите визирани в чл.36 от НК, а именно превъзпитаващо на подсъдимия,
както и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът на основание чл. 23 ал. І от НК и
е групирал наложеното на подсъдимия Х.Д.Д. с гореснета самоличност наказание
“Лишаване от свобода” по настоящата присъда с наказанието наложено му с
Определение по НОХД №1329/2014 по описа на Районен съд В., в сила от
14.11.2014г., като е определил за изтърпяване най – тежко общо наказание
„Лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.І от НК отлага за срок от три години. Също така на основание чл. 23,
ал.ІІІ от НК е присъединил към определеното най-тежко общо наказание „Лишаване
от свобода“, наложеното наказание глоба в размер на 100лева.
На основание чл. 189 от НПК съда е
осъдил подсъдимия Х.Д. да заплати
сторените разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/ лева по сметка на
РДГП – Русе и на 100/сто/лева. по сметка на Районен съд гр. Г.Т..
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Съдия:
/ Р. Стоянов /