Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 335/01.09.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 248 по описа за 2022г. на Административен съд - Монтана, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44 вр. чл. 22, параграф 7 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл. 220, ал. 1 от Закона за
митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба подадена от Й.З.П. ***,
чрез адвокат Р.В. *** със съдебен адрес *** против Решение №32-175216/31.05.2022г.
на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“, с
което се определя за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в
размер на 3641,07 лева и законна лихва върху сумата за периода 16.08.2019г. до
датата на връчване на решението и от датата по т.8 от Решението до датата на
плащането на задължението. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност
на оспореният административен акт на основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Твърди
се в жалбата, че от процесното решение е видно, че административното производство е
започнало по инициатива на компетентния административен орган - Директора на ТД
Митница Бургас, но в решението липсват данни под каква разпоредителна форма е
тази инициатива. Последното не позволява да бъде идентифицирана компетентността
на митническите органи, извършили проверката, както и спазването на срока за
извършването й. Решението е издадено след изтичане на преклузивния срок,
определен с разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 от
ЗМ. Сочи се, че не е налице основание за повторно определяне на
митническата стойност на автомобила. Митническата стойност на стоката от МД с
MRN 19BG001008009143R0/16.08.2019 г. е
определена от митническите органи на база декларираните за нея елементи от Й.З.П., като в чл. 145 от
Регламент за изпълнение (EО) № 2447/2015 е посочено, че във връзка с
декларираната договорна стойност се изисква фактура, като придружаващ документ.
Такава е представена от Й.З.П.
към МД с MRN 19BG001008009143R0 (посочено е в Решението) и е приета от митническите органи. Декларираната
цена е на база договорената стойност по договора за продажба. Митническите органи
са определили митническата стойност на стоката по чл. 70 от
Регламент (EС) № 952/2013. След приемане на митническата декларация
не са изисквани от жалбоподателката никакви допълнителни документи на основание
чл. 140, § 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015. Не са възникнали
основателни съмнения, че декларираната договорна стойност представлява действително
платената или подлежаща на плащане сума. Не е констатирано разминаване в
данните от приложените към митническата декларация документи и данните от
самата митническа декларация. Отново от митническите органи е определен размера
на вносното мито и на ДДС, които са заплатени от Й.З.П. в резултат на което стоката е освободена.
Твърди се, че митническите органи не са посочени обстоятелствата, породили
съмненията в действителността на договорната стойност. С писмо № 32-309628/30.09.2021
г. от Й.З.П. са изискани
допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа стойност. От
митническите органи не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в
действителността на договорната стойност, паради което не са спазени изискванията
съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения, както и лицето да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията. При издаването на акта е
допуснато и друго съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, доколкото не е изпълнено задължението по чл. 8, § 1, б.
"а" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а именно
в съобщението по чл. 22 § 6, ал. 1
от Регламент № 952/2013 г. да се посочат изрично документите, които
митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение.
Това води и до нарушаване правото на защита на лицето. Излагат се доводи и за издаване
на немотивирано решение, като заключенията и изводите в него се основават
изцяло на изложените необосновани изводи и заключения в Съобщение с рег. № 32-423677/30.12.2021
г. по чл. 22, пар. 6,
вр. чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Твърди се, че информацията от уебсайта
autoauctions. iо не е част от митническите информационни системи и данните от
същия не са събрани по законоустановения ред. Посоченият уебсайт е ненадежден
източник на информация и информацията от същия е недостоверна. Липсват данни за
получаване на така изнесената информация в решението (за откритата информация в
сайта) по реда на чл. 5, ал. 1 от ЗМ,
вр. чл. 36, ал. 7 от АПК, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от АПК същата следва да е налична при митническите органи и те да я
осигуряват служебно за целите на конкретното производство. Видно от електронния
адрес https: //autoauctions. io тази информация не е част от информацията,
налична при митническите органи, за да бъде същата осигурявана служебно за
целите на административното производство. Твърди се, че оспореното решение не
се основава на установени факти, а на предположения, като отделни негови части
са и в противоречие една с друга. Липсват всякакви доказателства, събрани по
надлежния ред от митническите органи, че 9700 USD е действително платената цена за внесения автомобил при продажбата му за
износ с местоназначение в митническата територия на ЕС, както и от кого, как и
кога е платена тази цена. В самата обява липсват данни за купувач за да се
приеме, че това е действително заплатената цена на автомобила при продажбата му
за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС. Твърди се
противоречие с практиката на СЕС – Дело С-291/15,
Дело С-256/07.
Прави се искане за отмяна на решенията и се претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
надлежно преупълномощения адвокат О*** Е*** от АК – Монтана моли за цялостна
отмяна на оспорвания административен акт, по съображенията изложени в жалбата.
В писмено становище развива подробни доводи, като претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса по представен списък.
Ответникът – Директор на Териториална дирекция Митница
Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт М*** К*** , изразява становище за
неоснователност на жалбата, като счита обжалваното решение за законосъобразно.
В представени писмени бележки твърди, че същото е издадено от компетентен
орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Счита за
доказани материалноправните предпоставки за приложения метод за определяне на
митническата стойност на внесените стоки по чл. 74 § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл. 144, § 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и като следствие на горното
– и на дължимите за доплащане публични задължения за мито и ДДС. Прави се
искане за отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
По допустимостта на жалбата.
Обжалваното решение
представлява акт по смисъла на чл. 19б от ЗМ,
подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл.
220, ал. 1 от ЗМ. Решението е връчено на Й.З.П. ***
на 06.06.2022 г. с известие за доставяне на л.54 от делото. Жалбата е депозирана
в Административен съд-Монтана с вх. № 1352/20.06.2022 г. Решението засяга
неблагоприятно жалбоподателя - със същото са определени за досъбиране
митнически задължения и лихви върху тях за стока, поставена под режим на
допускане за свободно обръщение с МД с MRN 19BG001008009143R0/16.08.2019
г. Предвид това съдът приема жалбата за допустима за разглеждане като подадена
от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, и пред компетентния съд по адреса на жалбоподателя.
Административен съд – гр. Монтана в
настоящия си състав, като прецени събраните писмени доказателства по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2019 г. с вносител - Й.З.П. и
декларатор и косвен представител - „Л*** " ООД, БИК *********, е подадена митническа декларация MRN
19BG001008009143R0 за допускане
за свободно обръщение на стока „Употребяван пътнически автомобил, марка: MERCEDES, модел: ML350, тип: бензин, първа рег.: 01.01.2013 г., р. обем: 3
500 см3,
двигател: не се чете, шаси: 4JGDA5JB0DА162492"
и държава
на изпращане и произход - Съединени американски щати (САЩ).
На база декларираните данни в митническата декларация,
митническата стойност за стоката с определена в размер на 6 355,56 лв., съгласно разпоредбата на чл. 70,
параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.
Взетите под отчет и заплатени вземания за мито са в размер на 635,56 лв. и за ДДС - 1 558,22 лв.
На основание чл. 48
от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
извършена проверка на декларацията и на придружаващите я документи, при което е
установено, че декларираната цена на стоката съответства на цената на
автомобила от придружаващия митническата декларация документ Bill of Sale.
При проверката е анализирана наличната информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен VIN
(номер на
шаси). В Интернет страницата: https://autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 17.12.2018 г. за автомобил със същия VEN
(номер на
шаси) 4JGDA5 JBOD A162492 и одометър: 67 361 мили, Публикуваната продажна цена е в размер на 9 700,00 USD и превишава три пъти декларираната пред митническите
органи цена при допускането за свободно обръщение на стоката в размер на 3 120,00 USD.
В тази връзка са възникнали основателни съмнения
относно действителната цена на стоката, както и на елементите, които се
прибавят към нея при определяне на митническата стойност и на основание
издадена Заповед №ЗТД – 1000-451/06.07.2021г. от Директора на ТД Южна морска
към Агенция „Митници“, за извършване на последваш контрол на митническите
декларации за декларирани автомобили изпратени от САЩ за периода от
01.06.2019г. до 01.06.2021г., на л.198 по делото е извършен последващ контрол
върху процесната митническа декларация MRN
19BG001008009143R0.
С писмо, рег.
№ 32-309628/30.09.2021 г., от
вносителя Й.З.П. на л.79, 80 по делото са изискани надлежно заверени
доказателства в потвърждение на декларираната цена на стоката, както следва:
доказателства в потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във
връзка със стоката (договори, кореспонденция, заявки, поръчки и др.) или други
сведения и документи, както и писмени обяснения от Й.З.П..
В отговор с писмо, рег.
№ 32-333523/21.10.2021 г., Й.З.П.
сочи, че всички документи, с които е разполагал, са предоставени при
декларирането на стоката.
След проверка на приложените към митническата
декларация документи и допълнителната информация, митническите органи са
установили следното; не са налице доказателства в подкрепа на декларираната
цена съгласно приложения Bill of Sale, като напр. поръчки, оферти,
кореспонденция или др. подобни предшестващи сделката. Последният не съдържа
реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката и не може да послужи
в подкрепа на декларираните данни в митническата декларация; не са предоставени
изисканите документи и сведения, посочени в писмо, рег. № 32- 309628/30.09.2021 г. и не са приложени плащания или копия на разписки с
частен характер, удостоверяващи реално извършеното плащане, доказващо
достоверността на цената, посочена в Bill
of Sale, и на
декларираните данни в митническата декларация.
При проверка на данните в представените документи и
доказателства митническите органи са установили следното: приложеното към
митническата декларация Удостоверение за претърпяло щета моторно превозно
средство (Salvage Certificate) с VIN
4JGDA5JB0DA162492 е издадено
на ALLSTATE INSURANCE COMPANY. Като купувач на 17.12.2018 г. е вписан INFINITY OF LOUISIANA INC. и липсва отразяване на следващ
купувач/следваща сделка. Съгласно
информация на страница: https://autoauctions.io. автомобилът с VIN
4JGDA5JB0DA162492 и одометър 67 361 мили, е продаден на аукциона на 17.12.2018
г. на цена
от 9 700 USD. Датата съответства на тази на
сделката, вписана в Salvage Certificate с купувач INFINITY OF LOUISLANA INC. В придружаващия митническата декларация Bill of Sale от 14.06.2019 г. липсват подписите на страните.
Съдържанието му предполага, че е осъществена продажба, но не се установяват
доказателства в тази насока и същият не може да послужи за митнически цели. Освен
информация за продажната цена на автомобила в резултат от проведения аукцион са
налице 10 бр. изображения, удостоверяващи неговото състояние.
Наличните изображения показват, че автомобилът е повреден (видими следи от удар
в задната лява част на автомобила). Информацията се потвърждава и от описанието
на автомобила към датата на деклариране за свободно обръщение, съдържащо се в
Е.Д. 6/8 на митническата декларация - „Катастрофирал
употребяван автомобил". 5. В информацията от проведения
аукцион са посочени отчетените данни към 17.12.2018
г, за
действително изминати мили - 67 361. Съгласно данните, посочени в
удостоверение за претърпяло щета моторно превозно средство, издадено в страната
на износа, за автомобил с VIN
4JGDA5JB0DA162492 са отчетени
същите данни за реалния пробег на превозното средство в размер на 67 361 мили. Представена е фактура №
********** от „Ф*** "
ООД, издадена на 14.08.2019г. за терминални разходи.
При така изложената фактическа обстановка, решаващият
орган е приел, че продажната цена в размер на 9
700,00 USD е
установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи
за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Разходите за транспорт са определени съгласно
наличната информация в „Системата за предоставяне на информация за управленски
цели от митнически и акцизни документи" (МИСЗА) за допуснати за свободно
обръщение автомобили в приблизително
същото време, на базата на следните митнически декларации: MRN 19BG004300000931R2 от 26.08.2019 г. -
702,27 лв., MRN 9BG004300001001R7 от 13.09.2019 г. -
704,55 лв. и MRN 19BG004300001041R5 от 30.09.2019 г. -
704,55 лв.
На основание чл. 70
и чл. 71, параграф 1, буква д),
точка i) от Регламент (ЕС) №
952/2013, митническата
стойност на стоката, допусната за свободно обръщение с митническа декларация MRN 19BG001008009143R0/16.08.2019 г. е определена в размер на 17 733,89 лв., както следва: 9 700,00 USD х 1,75568
BGN/USD = 17 030,10 лв. - продажна
цена, намерена на страница: https://autoauctions.io,
увеличена с
транспортни разходи в размер на 703,79
лв.
На основание чл. 55,
ал. 1, т. 2
от ЗДЦС,
данъчната основа при вноса на стоката е определена в размер на 20 307,28 лв.
Въз основа на определената нова митническа стойност и
данъчна основа дължимите държавни вземания по митническа декларация MRN 19BG001008009143R0/16.08.2019 г. за допускане за свободно
обръщение на стока „Катастрофирал пътнически автомобил, марка: MERCEDES, модел: М050,тип: бензин, първа рег.:
01.01.2013 г., р.
обем: 3 500 см3, двигател: не се
чете, шаси: 4JGDA5JB0DA162492" и държава на изпращане и произход - САЩ, са
определени, както следва: за мито -
10% - 1 773,39 лв. и за
ДДС - 20% - 4 061,46 лв.
На основание чл. 22,
параграф 6, във връзка
с чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 и на
основание чл. 8, параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията
(ЕС) 2015/2446 от 28
юли 2015 година за
допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на
Митническия кодекс на Съюза (Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446), с писмо, рег.
№ 32- 423677/30.12.2021 г. на
директора на ТД Митница Бургас на л.70-76 по делото, Й.З.П. и „Л*** " ООД
са запознати с мотивите, на които ще се основава решението, като е предоставен
30-дневен срок за изразяване на становище. От жалбоподателя е изразено
становище заведено с рег. №32-33885 от 01.02.2022г. на ТД Митница Бургас, в
което изразява несъгласие с констатациите в съобщението.
С рег. №32-156403 от 13.05.2022г. от
ст. инспектор МБ „Свободна зона Бургас“ е изготвена докладна записка до
Директор на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническата
стойност за стоката по митническа декларация MRN 19BG001008009143R0/16.08.2019
г.
На 31.05.2022г. от
Директор на ТД Митница Бургас е издадено
и оспореното Решение с №32-175216, в което са приповторени горните констатации,
като се определя за
вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 3641,07 лева
и законна лихва върху сумата за периода 16.08.2019г. до датата на връчване на
решението и от датата по т.8 от Решението до датата на плащането на
задължението
От правна страна административният орган
при постановяване на оспореното в настоящото производство решение се е позовал
на разпоредбите на чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, буква д), подбуква i), чл. 85, § 1, чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 77, § 1, б. "а", чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., чл. 66, ал. 1, т. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 105, § 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
По делото са приети доказателствата,
представени с административната преписка и постъпилите относно компетентността
на длъжностното лице, издало обжалваното решение - заверено копие на Заповед №
601/20.05.2021 г. на директора на Агенция "Митници" на л.133 по
делото, както и такива ангажирани от жалбоподателя, ведно с превод на същите.
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и
цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
По правната си същност оспореното в
настоящото съдебно производство решение представлява индивидуален
административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобраност на
основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, по аргумент от чл.19, ал. 7 от Закона за
митниците. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Разпоредбата на чл. 29 от
Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден
митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22,
параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и
за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало
предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директор на ТД
Митница Бургас в Агенция "Митници", според представената на лист 133
от делото Заповед № 601/20.05.2021 г. на директора на Агенция
"Митници", е издадено от компетентен административен орган, в
границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент №
952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.
Оспореният административен акт е
обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна
страна.
Настоящия съдебен състав намира, че не е
допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното решение
извън срокът за издаване на актовете, както се твърди от жалбоподателя, тъй
като срокът дефиниран в чл. 19б ал. 1 от ЗМ (чл. 22 § 2 от Регламент № 952/2013 е приет за неприложим
за решения, които се вземат без предварително заявление) който е 30 дневен, тъй
като в случая същественото е, че е спазен давностният срок по чл. 103 § 1 от Регламент №
952/2013. Трайна е съдебната практика, че сроковете за издаване на
административните актове са инструктивни, поради което и вкл. постановяването
им след изтичането на последното не рефлектира върху тяхната законосъобразност,
щом не са изтекли давностните срокове. Отделно от това давността като институт
на материалното право не се прилага служебно, а само по възражение на страната.
При издаването на оспореното решение са
допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и нарушение на приложимия материален закон, поради което то се
явява незаконосъобразно.
Митническата стойност е определената за
митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от
вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и
служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид значението на митническата
стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически
задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета
на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила
за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното
митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и
определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването,
обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.
Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено.
Разпоредбата на чл. 15 параграф 1 от
Регламента поставя изискването за всяко лице, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, да предостави
на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. В
правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е
извършването на последваш контрол. Съгласно тази разпоредба, за целите на
митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да
проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа
декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за
въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
Такава проверка е била извършена относно
верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в МД с MRN
19BG001008009143R0/16.08.2019 г.
релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и на дължимите
публични държавни вземания - мито и ДДС.
В конкретния случай възникналите съмнения
и упражнения митнически контрол са във връзка с издадена Заповед №ЗТД –
1000-451/06.07.2021г. от Директора на ТД Южна морска към Агенция „Митници“, за
извършване на последваш контрол на митническите декларации за декларирани
автомобили изпратени от САЩ за периода от 01.06.2019г. до 01.06.2021г., на
л.198 по делото във връзка с митническата стойност на декларираната за режим
"Допускане до свободно обръщение" стока – употребяван автомобил – марка: MERCEDES, модел: ML350, тип: бензин, първа рег.: 01.01.2013 г., р. обем: 3
500 см3,
двигател: не се чете, шаси: 4JGDA5JB0DА162492"
и държава
на изпращане и произход - Съединени американски щати (САЩ). Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл. 71 и чл. 72 от МК. Митническата стойност следва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г.,
Compaq Computer International Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т.
20.
Разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 /МК/, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако
и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите
органи не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за прилагане, те могат
да отхвърлят декларираната цена.
Процедурите по определяне на митническа
стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, е регламентирана в Регламент № 952/2013 /Митнически кодекс на Съюза/ и Регламент за изпълнение 2015/2447 на комисията от 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 - Митническия
кодекс, а именно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013/МКС/.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
Когато митническата стойност не може да
бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013 /МКС/, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) №
952/2013 /МКС/ при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. А, съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1,
тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; Член VII от Общото споразумение за
митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.
Цитираните критерии за определяне на
митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената
поредност, в този см. е Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021
г. на ВАС и др.
Съгласно трайната съдебна практика на
българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е
договорната стойност на стоките, поради което се изследва само и единствено
действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че
жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи,
които доказват цената на стоката.
Когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация,
както предвижда правилото на чл. 140, § 1 от Регламента за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след
предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, § 2 от
Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 и се прилагат вторичните методи по чл. 74, § 2, б. "а" – б. "г" от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, както и резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Както вече се посочи, според действащата правна уредба за определяне на
митническата стойност и съответно на публичните държавни вземания за мито и
ДДС, регламентираните методи са в отношение на субсидиарност – когато
стойността не може да се определи чрез прилагане на дадено правило, следва да
се приложи следващото правило в установената поредност.
В тежест на органа е, при условията на
относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод по
оспореното решение.
В случая, мотивирането на органа относно
приложението на основния метод за остойностяване на стоката, преценено в
контекста на изискванията за основателни съмнения във връзка с декларираната
договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил е извършено без относимите
доказателствени източници и без да са отчетени всички обстоятелства, отразени в
разпечатката от интернет сайта, на който се е позовал административният орган,
за да обоснове извода си, че действителната договорна стойност на процесния
автомобил е 9700 щатски долара, а не както е посочено в митническата декларация
от – 3120 щатски долара.
Видно от самата разпечатка от сайта на
лист 122 от делото, е записано, че „..сайта не носи отговорност, ако
представената в него информация не е точна, пълна и актуална, като съдържанието
на сайта е да предостави само обща информация..“. Същевременно, никъде в
информацията от сайта www. autoauctions. io не е отразено, че именно Й.З.П. е
закупил автомобила за сумата от 9 700 щатски долара.
Както и самият административен орган
посочва в оспореното решение, а и от доказателствата по делото се установява,
че датата на въпросния търг за автомобила е била на 17.12.2018г. и като купувач
е вписан INFINITY OF LOUISIANA INC, като липсва отразяване на следващ
купувач/следваща сделка. Докато фактурата за придобиване на автомобила е издадена от INFINITY OF LOUISLANA INC на л.176 по делото, в която за купувач
фигурира името на Й.З.П. от 14.06.2019г. но вече с отразена цена от 3120,00
щ.д.
В случая, предвид преценката на органа за
наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може
еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна
стойност на стоката, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на
методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е спазил разписаното в
регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на
внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на материалния закон и
неговата цел.
Отделно от горното, налице е и съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на
процесното решение, доколкото от страна на административния орган не са
обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, а
посочените от митническите органи такива противоречат на основен принцип
въведен в разпоредбата на чл.7 от АПК.
Следва да се отбележи, че е налице и
допуснато процесуално нарушение при издаването на оспорвания административен
акт, доколкото митническите органи са уведомили оспорващата за възникналите
съмнения, но не са мотивирали същите, като в решението е споменато, че тези
съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно данни и информация
от страна на жалбоподателя. Това допуснато нарушение според практиката на СЕС –
по дело С-29/13 се приема като
основание, което води до прогласяване на незаконосъобразността на административния
акт.
Съгласно трайната съдебна практика на
българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е
договорната стойност на стоките, поради което е необходимо се изследва само и
единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече,
че оспорващата е представила своевременно на митническите органи документи,
които доказват цената на стоката.
Видно е, че органът без да оспорва
автентичността на представените документи договор за продажба доказващ придобиване
на стоката на л.176 по делото, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне
на декларираната митническа стойност на същата.
Съгласно трайната практика на ВАС,
застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6328/2019 г., VIII о., Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. №
3912/2019 г., VIII о., Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
7052/2020 г., I о. и др., в тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.
Тежестта за доказване на наличието на
основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка
за неприемането на декларираната митническа стойност. Горното сочи на
необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение
/ЕС/ № 2015/2447.
Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са
подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна за обоснове съмненията.
От друга страна, практиката на съда на ЕС по приложението на чл. 140, § 1 от
Регламента за изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага
с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани /вж. Решение от 28.02.2008 г., Carboni,
С-263/06, EU: С: 2008: 128, т. 52/.
В случая по делото, не е посочена
причината за незачитане на данните за платената сума в приложеният договор от
жалбоподателя, при условие, че не се отрича автентичността му. Същият е
представен в превод на български език в съдебното производство и установява по
категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил; вида и
техническите характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на
разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
Това налага извода, че при издаване на
оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на всички факти и
обстоятелства от значение за случая.
Относно процедурата по определяне на
по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при
прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи
имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.
На това принципно положение е основана и
процедурата по чл. 140 пap. 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за
да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му - аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г.,
Carboni, С- 263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52.
При прилагането на методите за определяне
на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат
необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки,
а не произволно определена такава, като лицето, което участва пряко или косвено
в извършването на митническите формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно
съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл. 15, § 1 от
МКС.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е
определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен
аукцион за процесния автомобил в интернет
сайт на трета държава, директорът на ТД Митница Бургас към Агенция
"Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да се отмени. Не са били налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на
основание чл. 70, § 1 във вр. с чл. 71, § 1, б. "д",
подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвид незаконосъобразното
определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно са и
определени с оспорения акт възникнали задължения за МИТО и ДДС.
При този изход на правния спор и с оглед
своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден
ответника да заплати на оспорващия направените и доказани съдебно деловодни
разноски по представен списък. С оглед депозираното от ответника искане за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото съгл.чл. 78, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК
и като взе предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв, че размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.). Съгласно установеното от нормата на
чл. 8, ал.1, т.2
от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за
една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500, 00 лева. Съгласно
установеното от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес (в
случая 3641,07 лв.) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при
интерес от 1 000 лв. до 5 000 лв. е 300 лв. плюс 7% за горницата над 1 000 лв.
или 484, 87 лв. в случая (300, 00 лв. + 7% от 2641,07 лв. (184,87лв.). При това
положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и
извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и такова следва да се
присъди на жалбоподателя в минимален размер от 484,87 лв. /четиристотин
осемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, както и 10,00лева
държавна такса внесена за образуване на делото или общо разноски в размер на
494,87лева /четиристотин деветдесет и четири лева и осемдесет и седем
стотинки/.
За разноските следва да бъде осъдено
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в
случая се явява Агенция "Митници" (чл. 7, ал. 1 от ЗМ).
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.З.П.
***
Решение №32-175216/31.05.2022г. на Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което се определя за вземане под отчет
и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 3641,07 лева и законна лихва
върху сумата за периода 16.08.2019г. до датата на връчване на решението и от
датата по т.8 от Решението до датата на плащането на задължението.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Й.З.П. *** сумата от общо 494,87лева
/четиристотин деветдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, както и 5.00лева
/пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: