Р Е Ш Е Н И Е
№……………./17.12.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 10848 по описа за 2020 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ Л.М.с рег. № 785 на КЧСИ жалба от „Ч.Е.Б.“ АД чрез юрк.В.И.срещу постановление на ЧСИ Л.М.връчено на 17.09.2020 г. по изп.д.№ 20207850400140, с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение в полза на взискателя до размера от 200лв. или за разликата над 200 до 400 лв., и разноски над 30 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ и отмени таксата от 6 лв. по т.3 от ТТРЗЧСИ.
С жалбата са изложени оплаквания за липсата на фактическа и правна сложност на изпълнението, също и за липсата на извършвани действия от процесуалния представител на взискателя, освен подаване на молба за образуване на изп.дело, също и за липса на доказателства за заплащане на адв. възнаграждение от 400лв., както и такива, сочещи на злоупотреба с процесуални права от взискателя поради образуване на множество изп. дела за вземания по едно и също съдебно дело, както и за свързаност между взискателя по изпълнението и упълномощеното адв. дружество и адвокати от него. Моли да се уважи жалбата, претендира и разноски по обжалването за защита от юрисконсулт 100 лв.
С писмен отговор взискателя по изпълнението „Г.С.Ч.“ ЕООД чрез пълномощник адв.В.С., оспорва същата, претендира разноски в съдебното производство.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Л.М.счита жалбата на длъжника за неоснователна, по подробно изложени мотиви.
СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ М., и се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20207850400140 на ЧСИ с рег. № 785 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 18.08.2020 г. по молба на взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД чрез пълномощник адв.М.Л.въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.06.2019 г. по гр.д.№ 74616/2016 г. по описа на СРС в полза на В.Ж.Д.за сума от 235,66 лв. съдебни разноски, договор за цесия между В.Ж.Д.и „Г.С.Ч.“ ЕООД за прехвърляне изцяло на вземането по посочения изп.лист на дружество-взискател. С молбата за посочени няколко изпълнителни способа. С последваща молба взискателят е посочил само един от първоначално сочените изп. способи за изпълнение.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 24.08.2020 г. с вписани в нея разноски по изпълнението за сметка на длъжника от 400 лв. и такси по ТТРЗЧСИ.
С възражение от 27.08.2020 г., длъжникът е направил искане само за намаляване на разноските по изпълнението, като адвокатското възнаграждение в полза на взискателя се намали до 100 лв. по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г.
С обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение от 11.09.2020 г., съдебният изпълнител е оставил горното възражение на длъжника от 27.08.2020 г. без уважение.
СГС като компетентен съд по жалбата, намира същата за допустима, а по същество за неоснователна.
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и в изпълнителното производство, съдът по жалба по чл.435 от ГПК следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от взискателя процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. При преценка на минималния размер за извършване на обсъжданото изпълнително действие, въззивният съд съобрази, че приложимата в случая разпоредба на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в редакцията към изм. ДВ, бр. 68 от 2020 г. – тази по чл. 10, т. 1, доколкото договорът за правна защита е сключен на 13.08.2020 г. след тази дата. Така в случая за образуване на изп. дело минималният размер на адв. възнаграждение е 200лв. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10, т.2 от същата Наредба, в случая в размер на 200лв. според размера на вземането
Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.
Правото на разноски за процесуална защита и съдействие е имуществено право на страната, постигнала благоприятен правен резултат от изхода на спора, като на присъждане подлежат действително направените и доказани разноски, съобразно критериите и разясненията на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В изпълнителния процес следователно, взискателят ще има право на възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение /които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 от ГПК/ в зависимост от развитието и изхода на изпълнителното производство. Спецификите на изпълнителния процес го определят като сурогат на доброволното изпълнение, съвкупност от изпълнителни способи. Ето защо в случай, че длъжникът с поведението си е станал причина за образуването на изпълнително дело, то следва да понесе разноските за това. Не може да се приеме, че разноските за образуване на изпълнителния процес се обхващат от тези по неговото водене, тъй като развитието на процеса е обусловено от процесуалното поведение на длъжника. При положение, че длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то разноски за адвокатско възнаграждение по водене на изпълнителния процес няма да се дължат, тъй като няма да бъдат предприети същински действия по изпълнението. При положение, че длъжникът не е изпълнил доброволно преди образуване на изпълнителното дело, и не плати в срока за доброволно изпълнение, то следва да понесе разноските на взискателя по чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата.
В случая длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение –това е констатирано и от съдебния изпълнител със съобщението от 17.09.2020 г., изп.лист, няма данни по изпратеното на съда копие от изп.дело погасяване на дълга да е направено и след това до изпращане на жалбата в съда, при което поведението на длъжника става причина за продължаване на изпълнението с принудително събиране на сумата чрез прилагане на избран от взискателя изп.способ, при което е налице основание и за присъждане в полза на взискателя и на уговореното и заплатено адв. възнаграждение и по чл.10, т.2 от Наредбата в размер на 200 лв., наред с това за образуване на изп.дело по чл.10, т.1 от Наредбата в размер на 200 лв. Съдът съобрази, че така уговореното и заплатено от взискателя адв. възнаграждение в общ размер от 400 лв. не надвишава минималното такова, определено според действащата норма на Наредба № 1/2004 г., при което жалбата на длъжника се явява неоснователна.
Неоснователни са оплакванията на длъжника по жалбата за злоупотреба с процесуални права, доколкото предмет на договора за цесия е именно сумата по издадения на началния кредитор изп.лист, а наличието на свързаност между цесионера-взискател и упълномощеното адв. дружество/ адвокати не се отразява върху валидността за упълномощаването и на договора за правна защита в изпълнението. От наличните в изп. дело и по преписката по жалбата доказателства и от публичните данни за съдържанието на съдебния акт, не може да се установи злоупотреба с оглед издаване на повече от 1 изп. лист по посоченото гр. дело. В производството по чл.435, ал.1, т.7 от ГПК окръжният съд не може да обсъжда оплакванията за качеството на взискателя като такъв, след като същия се легитимира с изпълнително основание- изп.лист и договор за цесия между него и кредитора по този изп. лист.
По разноските: В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат разноски. В производството по разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство-относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о. ВКС). Ето защо макар жалбата на длъжника да е неоснователна, и насрещната страна по нея-взискателя, няма право на разноски в това производство.
Жалбата в частта по
размера на таксата по т.26 и т.3 от ТТРЗЧСИ няма предмет - с обжалвания акт на ЧСИ няма
произнасяне по таксата по т.3 и по т.26 от ТТРЗЧСИ, доколкото искане за тяхното намаляване или отмяна не енаправено с възражението на длъжника от
27.08.2020 г.-предмет на последното е само искане за намаляване размера на адв.
възнаграждение в полза на взискателя. Ето защо в тази част следва да се остави без
разглеждане.
По разноските: В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат разноски. В
производството по разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова
производство-относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не
намира приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр.
д. № 3926/2017 г. на IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр.
д. № 2845/2018 г. на IV г.о. ВКС). Ето
защо макар жалбата на длъжника да е частично основателна, същият няма право на
разноски в това производство.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
на длъжника по изпълнението „Ч.Е.Б.“ АД чрез юрк.В.И.срещу постановление
на ЧСИ постановление на ЧСИ Л.М., обективирано в съобщение от
11.09.2020 г. по изп.д.№ 20207850400140,
с което е оставил без уважение възражение на длъжника от 27.08.2020 г. за намаляване
адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя до размера от 200лв. или за
разликата над 200 до 400 лв.
ОСТАВЯ без уважение
исканията на страните за разноски по
обжалването.
Решението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника „Ч.Е.Б.“ АД В ЧАСТТА Й по
искането за намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и томяна на тази по т.3 от ТТРЗЧСИ .
В тази част съдебният акт има хараткер на определение и подлежи на
обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.