Р Е Ш Е Н И Е
№ 1605 28.09.2018г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети
състав, в публично заседание на седемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря И. Л., като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1765 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Административното дело е образувано по жалба от О.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 18-0769-001516/12.06.2018г.,
издадена от Р.Т.П.на длъжност началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна
полиция“ Бургас, упълномощена със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на О.Ф.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – Изземване на свидетелство за управление на
водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Иска се отмяната на оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят О.Ф.М. се явява лично и процесуален представите адв. А., който
поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед.
Ответната страна - Р.Т.П.на длъжност началник група към ОДМВР
Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/ № 18-0769-001516/12.06.2018г. е издадена от Р.Т.П.на длъжност началник група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощена със заповед №
251з-209/18.01.2017г., на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. Свидетелство за управление на МПС на О.Ф.М. е иззето, тъй като
са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДвП.
В заповедта
са изброени влезлите в сила наказателни постановления по отношение на Янев, с
които са му отнети всички контролни точки, както следва: НП № 2008/17.06.2008г.
на РУ Несебър, влязло в сила на 06.08.2008г., с което са му отнети 14 контролни
точки; НП № 2474/08.07.2008г. на РУ
Несебър, влязло в сила на 06.08.2008г., с което са му отнети 4 контролни точки;
НП № 2696/23.07.2008г. на РУ Несебър, влязло в сила на 06.08.2008г., с което са
му отнети 4 контролни точки; НП № 3491/19.08.2008г. на РУ Несебър, влязло в
сила на 23.09.2008г., с което са му отнети 4 контролни точки; НП № 2792/02.06.2009г. на РУ Несебър, влязло
в сила на 25.09.2009г., с което са му отнети 4 контролни точки; НП № 3659/09.07.2009г.
на РУ Несебър, влязло в сила на 25.09.2009г., с което са му отнети 3 контролни
точки; НП № 6161/29.10.2009г. на РУ Несебър, влязло в сила на 15.04.2010г., с
което са му отнети 3 контролни точки; НП № 3519/12.08.2010г. на РУ Несебър,
влязло в сила на 09.09.2010г., с което са му отнети 4 контролни точки.
Заповедта
била връчена лично срещу подпис на жалбоподателя О.М. на 25.06.2018г., който я
оспорил пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган с
жалба вх.№ 769000-11029/25.06.2018г.,
във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.
В административната преписка е
приложена справка за нарушител/водач О.Ф.М. с ЕГН ********** за отнетите му
контролни точки, съставените му АУАН и фишове, както и за наложените му ПАМ
/стр.25-33 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се
явява основателна поради следните
съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4,
т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на
директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи, са определени
длъжностните лица, в т.ч. и началниците на групи в РУ при
ОДМВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. В този смисъл процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата
правомощия.
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172,
ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.
Относно материалната законосъобразност на заповедта следва да има предвид следното: Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се изземва изземва свидетелството
за управление, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Релевантният за приложението на чл.171, т.4 от ЗДвП юридически факт е фактът на изпълнение и на двата елемента от фактическия състав, с
който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП
свързва прилагането на ПАМ "изземване на СУМПС", а именно: 1)
загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички
контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството
за управление на МПС в съответната служба на МВР.
В
разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДвП е
регламентирано, че при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят
му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. С ал.3 на посочения член е делегирано правото на Министърът на вътрешните работи с наредба да определя максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Според
ал.4 водач, на когото са
отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да
върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи. В чл.158 от
ЗДвП е уреден редът по който броят
на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява, съответно – частично след преминато допълнително обучение при определени условия и служебно, след изтичане на две години,
считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно
постановление, с което на водача са отнети контролни точки.
В
конкретния случай съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалните
разпоредби на закона, при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2, т.3
и т.4 от АПК. В същия не са изложени в пълен обем фактическите основания, които
да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде
издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните
основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неспазването на това изискване има
за последица издаването на административен акт, постановен при съществено
нарушение на закона и е основание за неговата отмяна съгласно чл.146, т.2 и т.3
от АПК.
Според разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК в производството
по оспорване на административните актове пред съда, в тежест на административния орган е да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
От представената с административната преписка справка за нарушител/водач О.Ф.М.
с ЕГН ********** за отнетите му контролни точки, се установява, че след
последното цитирано в оспорената заповед НП № 3519/12.08.2010г. на РУ Несебър,
влязло в сила на 09.09.2010г., с което са му отнети 4 контролни точки, на жалбоподателя
са издадени още 13 броя НП /л.31-32 от делото/, които са влезли в сила, в т.ч.
и отнетите с тях контролни точки. Същевременно от представената по делото
преписка се установява, че на жалбоподателя са възстановени контролни точки със
следните протоколи /л.17-20 от делото/, както следва: с протокол №
66/11.09.2010г. – 5 точки; протокол № 36/10.12.2011г. – 4 точки; протокол №
31/13.04.2013г. – 17 точки; протокол № 145/02.08.2008г. – 3 точки. В
представената справка за нарушител/водач О.Ф.М. /л.25 от делото/ е посочено, че
на водача са възстановени 13 точки с протокол № Р20 от 25.07.2015г./,
представен допълнително в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Цитираните наказателни
постановления и протоколи за възстановяване на контролни точки не са взети
предвид от административния орган при издаване на оспорената заповед. Не е
взето предвид също така и обстоятелството, че жалбоподателя е издържал изпит за
по-висока категория правоуправление на МПС – СЕ, видно от протокол №
1190/24.08.2013г. /л.25 от делото/.
Отделно от процесуалната незаконосъобразност
на оспорената заповед съдът намира и че от установените в
административната преписка факти и обстоятелства и от събраните по делото
доказателства не се установява по категоричен и безспорен начин, че на жалбоподателя О.М. са отнети
всички контролни точки, поради което същият е загубил придобитата
правоспособност на водач на МПС. В този смисъл оспорената заповед се явява
незаконосъобразна поради противоречие на материалните разпоредби на закона, тъй
като не е бил налице първият елемент от фактическия състав, обосноваващ
прилагането на процесната ПАМ, а именно „загубване на
придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки”.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила, поради което се явява немотивиран и недоказан и поради това постановен
в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В този
смисъл жалбата против него се явява основателна и същият следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
При този изход на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена
държавна такса.
Водим от горното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №
18-0769-001516/12.06.2018г., издадена от Р.Т.П.на длъжност началник група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощена със заповед №
251з-209/18.01.2017г., с която на О.Ф.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка
– Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4
от ЗДвП.
ОСЪЖДА СЕКТОР
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ” ПРИ ОДМВР БУРГАС да заплати на О.Ф.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, направените по делото разноски
за внесена държавна такса в размер на 10.00 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: