Р
Е
Ш
Е Н И Е
№260130
гр.Русе,
03.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на
4 ноември 2020г.,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при секретаря Мариета
Цонева, като разгледа докладваното от съдията Черкезова гр.д. № 194 по описа за 2020 г., взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Д.К.Д. и И.Р.М., в качеството им на
родители и законни представители на Е.И.М., искове против „Гаранционен фонд“ за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП, при което е
пострадала малолетната ищца Е.М.. Излагат се фактически обстоятелства относно
настъпването на ПТП на 26.07.2018г. около 20.30 ч. в гр. Русе, на паркинга на
магазин „Лидъл“, находящ се в ж.к. „Здравец“, като се
твърди, че ищцата, управлявайки велосипед била блъсната от лек автомобил,
навлязъл в паркинга на магазина откъм ул. „Чипровци“ и движещ се в посока ул. „Околчица“. При движението
водачът не възприел своевременно велосипеда и го блъснал отляво с предната част
на автомобила, вследствие на което велосипедът и возещото се на него дете
паднали на земята. Твърди се, че ищцата получила травматични увреждания, била откарана
по спешност в УМБАЛ „Канев“ – гр. Русе, където било установено, че е получила
телесни травми, изразяващи се в счупване на лакътната
и на лъчевата кост на дясната ръка и травма на дясното коляно. Проведено било
болнично, а след това и домашно лечение. За констатираните телесни увреждания било
издадено съдебномедицинско удостоверение на 27.07.2018 г., за което била
заплатена сумата от 40 лв., видно от представена фактура и фискален бон.
Поради продължаващи оплаквания в областта на
дясна гривнена става, на 03.08.2018 г. пострадалата
отново постъпила в УМБАЛ „Канев“ АД, наложило се да ѝ бъде направена още
една оперативна интервенция – остеоклазия, и поставяне
на циркулярна гипсова имобилизация. Проведено било
болнично лечение до 06.08.2018 г., след което лечението продължило в домашни
условия с медикаментозна терапия и щадящ режим.
Изложени
са фактически обстоятелства, че в резултат на телесните увреждания при настъпилото ПТП пострадалата в продължителен
период не могла сама да задоволява ежедневните си битови нужди - да се обслужва
сама чисто битово, което наложило съдействие и обгрижване
от страна на близките ѝ. Вследствие на травмата същата изпитвала силни
болки, които ѝ пречели да спи, наложил се прием на обезболяващи и на седативни медикаменти.
Твърди
се, че и към настоящия момент е налице намален обем на движението в областта на
увредения при ПТП крайник и болки при натоварване на същия, както и при промяна
на времето.
Вследствие на преживения при ПТП шок детето
станало тревожно, имало нарушение на съня, ограниченията на движението на
крайника довели до ограничаване на социалните контакти с връстниците,
което също се отразило негативно на психосоматичното му състояние. Твърди се,
че и към настоящия момент белезите по дясната ръка не са заличени.
За
факта, че е настъпило ПТП с МПС, което е неустановено и водач, който не е
установен, бил сигнализиран по съответния ред „Гаранционен фонд“, била заведена
претенция за изплащане на обезщетение. След извършена проверка „Гаранционен фонд“ постановил на 13.11.2018г. отказ
да удовлетвори претенцията.
Горните
обстоятелства обосновават и правния интерес на ищцата да иска от съда
произнасяне относно обезщетяване на причинените ѝ при ПТП неимуществени
вреди, като искът се предявява като частичен за сумата от 30 000 лв. от
цялостната претенция 50 000 лв., считано от 13.11.2018 г. – датата на
отказа на „Гаранционен фонд“ да изплати претендираното обезщетение, до
окончателното изплащане, както и имуществени вреди в размер на 40 лв., заплатени за издаване на съдебномедицинско
удостоверение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В
отговора на исковата молба от „Гаранционен фонд“ се взема становище, че
исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва се изцяло искът за
неимуществени вреди както по основание, така и по размер, като се излагат
подробни съображения относно липсата на доказателства, установяващи механизма
на настъпване на ПТП, причините и обстоятелствата, при които е настъпило, както
и за поведението на участниците в него. Твърди се, че ищцата недобросъвестно
осъществява правата си, гарантирани от Кодекса за застраховането. Навеждат се
доводи за прекомерност на претенцията, като се твърди, че размерът е завишен
съобразно икономическите условия в страната. Оспорва се претенцията за лихва,
считано от деня на постановяване на отказ от страна на „Гаранционен фонд“ да
изплати претендираното обезщетение. Формулирано е и възражение за съпричиняване
на ПТП от страна на пострадалата, като се твърди, че тя не се е движила
правилно по платното за движение и не е поставила устройство за излъчване на
червена светлина отзад.
Съдът,
след преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено
следното:
Правната
квалификация на иска е чл. 558, ал. 5 във вр. чл.
557, ал. 1, т. 1 КЗ.
Видно
от законовата разпоредба на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за да бъде уважен искът,
следва да бъде установено осъществяването на следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: настъпването на
пътно-транспортно произшествие с участието на ищцата, всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние, вреди,
причинно - следствена връзка между вредите и деянието, и вина на извършителя),
както и да бъде установена липсата на обективна възможност за идентифициране на
МПС от органите на досъдебното производство, с което е било причинено
увреждане, респ. да бъде идентифициран неговият собственик/ водач.
Съдът
приема за установено по делото, че на 26.07.2018 г. в гр. Русе, на паркинга на
магазин „Лидъл“, находящ се в ж.к. „Здравец“ е
реализирано пътно-транспортно произшествие между неидентифицирано моторно
превозно средство – лек автомобил, управлявано от неизвестен водач, който е
напуснал местопроизшествието, и велосипед, управляван от ищцата Е.М..
Участието
на последната в процесното ПТП се установява при
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства:
По
делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. 6 - 7),
съставен на 26.07.2018 г. от дежурен мл. автоконтрольор
към сектор „Пътна полиция“ – Русе във връзка с настъпило ПТП с участници - неизвестно
МПС и велосипедист Е.И.М.. Като обстоятелства и причини за ПТП, в констативния
протокол е посочено, че същите се изясняват, за което е образувано досъдебно
производство № ДП-1805/27.07.2018 г. В константната съдебна практика се приема,
че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК,
ползващ се с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление, както и с материална доказателствена сила
относно самото удостоверено изявление. Видно от съдържанието на констативния
протокол, същият е съставен след посещение на мястото на произшествието от
дежурен полицейски служител при сектор „Пътна полиция“ – Русе, макар същото да не
е извършено непосредствено след инцидента. Фактът, че служител на МВР е посетил
мястото на ПТП се установява от приложения по делото протокол за разпит на И. И.–
служител в сектор „Пътна полиция“ – Русе. Последният сочи, че установил, че
неизвестен участник в движението е блъснал велосипеда на пострадалата, като вследствие
на сблъсъка са настъпили щети по велосипеда – охлузвания по рама, и че
пострадалото дете е с фрактура на дясна ръка и охлузено дясно коляно. В
посочената част констативният протокол има характер на официален
удостоверителен документ, поради което се ползва с материална доказателства
сила, а твърденията на ответника в противна насока са неоснователни.
В
Протокол за оглед на веществени доказателства от 15.10.2018 г. (л. 16 – 19) е
отразено, че е извършен оглед на процесния детски велосипед и са установени 5
броя черни на цвят петна на височина между 29 - 37 см от нивото на земята,
разположени хоризонтално едно над друго, на височина 51 – 52 см – черно петно с
хоризонтална насоченост, разронена външна част на педалите.
Непосредствено
след инцидента ищцата била откарана по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД Русе, където,
видно от приложената към исковата молба епикриза (л.
8 - 9), е установено съчетано счупване на долните краища на лакътната
и на лъчевата кост на дясната ръка и охлузни рани на
дясното коляно. В епикризата е отразено, че на ищцата
е направена репозиция на фрактурата, поставена е гипсова имобилизация
и е изписана на 27.07.2018 г. На същата
дата е прегледана от лекар-специалист в отделение „Съдебна медицина“, при което
са констатирани редица травматични увреждания – счупване на дясна лъчева кост,
счупване на дясна лакътна кост, охлузвания на лява
буза, дясна предмишница и десен лакът, кръвонасядания
и охлузвания на ляво бедро и ляво коляно, лява подбедрица,
дясно бедро и дясно коляно. Съгласно заключението на съдебния лекар описаните
увреждания са в резултат на действието на твърди и тъпи предмети и по давност
могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения, т.е. при
процесното ПТП на 26.07.2018 г.
Видно
от епикриза от 03.08.2018 г. (л. 13 – 14), по време
на контролен преглед на Е.М. била установена вторична дислокация на фрактурата
и постъпила по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД Русе за консервативно лечение – остеоклазия, и поставяне на циркулярна гипсова имобилизация. Престоят в лечебното заведение бил от
03.08.2018 г. до 06.08.2018 г.
Във
връзка с процесния случай, ищцата подала на 27.08.2018 г. пред Гаранционен фонд
претенция за заплащане на неимуществени и имуществени вреди, по което е
образувана щета № 210326/27.08.2018 г. С решение изх. № 24-01-675 от 13.11.2018
г. ответникът отказал плащане, като се
мотивирал, че не са представени изискани допълнителни документи за случая.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Р.М. – баща
на пострадалата, който изнася данни, че на процесната дата, около 20.30 ч. задно
със сина си, дъщеря си Е., сестрата на свидетеля и нейния син били на паркинга
на магазин „Лидл“, в ж.к.“ Здравец“ в гр.Русе. Е.
управлявала детски велосипед в близост до находящата
се там „Горнооряховска скара“, където бил и М.. Свидетелят съобщава, че видял
откъм ул. „Чипровци“ навлизане на паркинга
на лек автомобил– червен на цвят, марка „Мерцедес“, движещ се с нормална,
невисока скорост, в посока срещу движението, съобразно маркировката на платното.
Автомобилът минал покрай св. М.и продължил в посока към зала „Дунав“ /
ул.“Околчица. Свидетелят видял, че докато
управляваният от детето с велосипед се движел надолу по наклона, се засякъл с лекия автомобил, който с предната
си част бутнал странично отляво велосипеда. Детето паднало, заедно с велосипеда,
на дясната си страна, а автомобилът спрял веднага. Бащата помогнал на детето да
се изправи, то плачело, било много притеснено, държало се за дясната ръка. Водачът на лекия автомобил предложил да откара
детето в болница, но по настояване на свидетеля ги откарал до дома им. От там свидетелят
заедно със съпругата си откарал пострадалото дете с личния си автомобил в
Спешно отделение при УМБАЛ „Канев“.
Св.
М.не взел координати на водача, причинил ПТП, не разбрал как се казва и не запомнил
регистрационния номер на автомобила.
В
болницата се установило, че детето има счупена дясна лакътна
става, направена била гипсова имобилизация и било
изписано за домашно лечение. Освен счупената ръка имало множество охлузвания по
тялото и повърхностни рани. На 27.07.2018г. било изготвено съдебномедицинско
удостоверение с констатираните по детето увреждания, за което заплатили сумата
от 40 лв. (представени към исковата молба фактура и фискален бон от УМБАЛ
„Канев“ АД – л. 15). При направената нова рентгенова снимка след около седмица се
установило, че ставата трябва да се намести, приели детето в болницата, ставата
била наместена и отново бил поставен гипс. Гипсът създавал дискомфорт, тъй като
е дясната водеща ръка и била необходима помощ при хранене и къпане. Ищцата се
възстановявала около 3-4 месеца след махането на гипса, имала затруднения с
писането в училище, освободена била от часовете по физическо възпитание за
цялата учебна година. След инцидента се чувствала уплашена, стресирана, стояла
вкъщи, не желаела да излиза сама, нито да ходи сама на училище, страхувала се
да ползва сама дори асансьора, била неспокойна нощем, имала кошмари, станала
по-страхлива. Според бащата, детето се е възстановило физически, ползва ръката
си пълноценно, пише с нея, храни се с нея, само при студено време е
споменавало, че го наболява.
Съдът
намира, че тези показания следва да се кредитират напълно, като
безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се и от писмените
доказателства, и от експертизата по делото. Данните, изнесени от свидетеля,
съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост от изхода на делото,
предвид роднинските му отношения с ищцата. Те се кредитират изцяло, тъй като не
са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.
Горните
факти се установяват и от заключението на приетата комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза. В автотехническата част на експертизата се
установява механизмът на настъпване на ПТП – на процесната дата в гр. Русе, на
паркинга на магазин „Лидл“ в кв. „Здравец“ неизвестен
автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „W124“ се движел с около 29,66 км/ч,
в лентата за насрещно движение в посока от входа на паркинга на ул. „Чипровци“
към изхода на паркинга на ул. „Околчица“. От дясната страна на автомобила, след
паркиран автомобил вдясно, е навлязла с велосипеда си Е.М. със скорост около
3,88 км/ч и между тях последвал удар, без качване или влачене на пострадалото
дете върху автомобила, като в момента на удара автомобилът е бил спрял или
неговата скорост е била много малка. Според вещото лице водачът на автомобила е
могъл да предотврати произшествието чрез спиране, ако се е движил със скорост
по-ниска от установената или ако е управлявал автомобила по лентата,
предназначена за посоката му на движение, а пострадалото дете е могло да
предотврати произшествието, ако преди да навлезе в лентата, по която се е
движил автомобила, е спряло, за да се огледа в двете посоки.
В
съдебномедицинската част на експертизата се сочи, че ищцата е получила следните увреждания: счупване на костите на
дясна предмишница, охлузване на лява буза, кръвонасядане на дясна мишница,
охлузвания по дясна мишница и десен лакът, кръвонасядания
и охлузвания на ляво бедро и ляво коляно, охлузвания на лява подбедрица, кръвонасядане и охлузване на дясно бедро и
дясно коляно. Така установените травматични увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени при ПТП
на 26.07.2018 г., а като се има предвид механизмът на процесното
ПТП, следва да се приеме, че същите са в причинно-следствена връзка с него. При
такова счупване на костите на предмишницата,
обичайният възстановителен период е около 3,5 – 6 месеца, в зависимост от
индивидуалните особености, като при децата е възможно да бъде по-кратък.
Болките обичайно са най-силни непосредствено след получаване на увреждането до имобилизация на крайника, след което постепенно намаляват и
отшумяват в рамките на няколко денонощия. Силни по интензитет болки е възможно
да се изпитат при раздвижване на крайника, а сравнително малки по интензитет
болки е възможно да се изпитат при физическото му натоварване или при промяна в
атмосферните условия. Няма данни към момента на изготвяне на експертизата
възстановителният период да не е завършил или да са възникнали усложнения,
които да дадат отражение върху общото здравословно състояние на пострадалата.
Съгласно заключението на експертизата, извършената медицинска услуга, за която
е представена Фактура № **********/27.07.2018 г. е във връзка с установяването
и описанието на травматичните увреждания на ищцата.
Съдът
намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица по назначената и
изготвена комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза като
компетентни и обективни.
В
хода на образуваното и водено досъдебно производство по случая не били установени
водачът и процесният автомобил, въпреки извършената
проверка по показанията на охраната на магазин „ Лидл“
за ДК№ на МПС, както и на данните от видеонаблюдението
на магазина/ предмет и на техническа експертиза по ДП/.
По
предявената претенция за изплащане на обезщетение пред „Гаранционен фонд“, след като била извършена
проверка, „Гаранционен фонд“ постановил
на 13.11.2018г. отказ.
При
така установените фактически обстоятелства, съдът намира иска за основателен. При
съвкупния анализ на доказателствата, кореспондиращи помежду си, съдът счита за
доказан и обоснован сочения механизъм на процесното
ПТП и причинно –следствена връзка на същото с уврежданията, получени от ищцата.
Съобразно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината на деликвента
се предполага, поради което при липса на данни в противния смисъл, съдът приема
и нея за доказана.
По
тези съображения съдът намира за безспорно установени всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на
ищцата за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди.
Размерът,
в който обезщетението за причинените неимуществени вреди подлежи на уважаване,
следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл. 52
от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава
съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията, на трайните
поражения върху физическата цялост и психично здраве на пострадалото лице. При
тази преценка следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили
обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените болки,
страдания и душевни преживявания.
В
случая от обсъдените доказателства се установи, че от процесното
ПТП на малолетната Е.М. са причинени
телесни повреди, изразяваща се в счупване на костите на дясна предмишница,
охлузване на лява буза, кръвонасядане на дясна мишница, охлузвания по дясна
мишница и десен лакът, кръвонасядания и охлузвания на
ляво бедро и ляво коляно, охлузвания на лява подбедрица,
кръвонасядане и охлузване на дясно бедро и дясно коляно и че същите са довели
до болки и страдания, както и затруднения и дискомфорт за период от около 3,5 –
6 месеца, изразяващи се в невъзможност да задоволява ежедневните си битови
нужди, необходимост от помощ при хранене и къпане, затруднения с писането в училище,
невъзможност за участие в часовете по физическо възпитание за цялата учебна
година, като след инцидента пострадалата се чувствала уплашена, стресирана, не
желаела да излиза сама и да ходи сама на училище, била неспокойно нощем, имала
кошмари, изпитвала страх. Установи се, че в резултат на процесното
ПТП тя е била лекувана стационарно от 26.07.2018 г. до 27.07.2018 г. и от
03.08.2018 г. до 06.08.2018 г., в рамките на две пролежавания
в отделение „Ортопедия и травматология“. Съгласно приетата по делото експертиза,
болките са най-силни непосредствено след получаване на уврежданията до имобилизиране на крайника, след което постепенно намаляват
и отшумяват в рамките на няколко денонощия, след което силни болки може да се
изпитат при раздвижване на крайника, както и при промяна на времето, като
същите обичайно постепенно отшумяват. Не се установяват данни възстановителният
период да не е завършил или да са възникнали усложнения, които да дадат
отражение върху общото здравословно състояние на пострадалото дете.
При
това положение следва да се приеме, че претърпените от Е.М. неимуществени вреди
следва да се репарират със сумата от 10 000 лева, който размер, по преценка на
съда, съответства най-пълно на критерия
за справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Над този размер претенцията следва
да се отхвърли.
Ответникът
е оспорил момента, от който се дължи лихвата за забава, като счита, че същата
следва да се претендира от момента на предявяване на исковата молба. Съгласно
чл. 558, ал. 1, изр. последно от КЗ, лихвите за забава на „Гаранционния фонд „ се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2.изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Видно от
приетата по делото кореспонденция между страните /л. 20-л. 24/, на 27.08.2018г.
ищцата е поискала извънсъдебно от ответника да бъде заплатено обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП. Към молбата са приложени всички налични
писмени доказателства. Отговорът е бил даден на 13.11.2018г. – отказ, с мотив,
че не са представени данни за образувано досъдебно производство и доказателства
по него. Този отказ е несъставомерен по две причини –
първо съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят,
респ. „Гаранционният фонд „, не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенцията, когато за удостоверяването на ПТП е бил
представен Констативен протокол за ПТП, и второ - с оглед нормата на чл. 496,
ал. 4 КЗ, че когато документите по ал. 3 са счетени за недостатъчни за
удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, задълженото лице може да изисква представянето
на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Ето
защо следва да се приеме, че още към м. 27.08.2018г. ищцата е била в изправност
по задължението си да представи на ответника възможните и нужните документи,
следователно и претенцията за присъждане на лихва за забава, считано от 13.11.2018г.
- датата на постановения отказ, следва да се уважи изцяло.
Съдът
намира иска за имуществени вреди за доказан по основание и размер. По делото е
представено доказателство за извършени разходи, свързани с издаване на
съдебномедицинско удостоверение. От заключението по допуснатата комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза се
установява, че направените разходи са свързани с извършената медицинска услуга.
По изложените съображения на ищцата следва да се присъди и сумата от 40 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба -
02.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
тъй като не се е движила правилно по платното за движение и не е поставила
устройство за излъчване на червена светлина отзад. Видно от заключението на
приетата по делото експертиза процесният автомобил се е движел неправилно – в
лентата за насрещно движение. Според вещото лице водачът е възприел детето и
велосипеда, и е предприел спиране, като вероятно е спрял в момента на удара и е
можел да предотврати произшествието чрез спиране, ако се е движел със скорост
по-ниска от установената или ако е управлявал автомобила по лентата,
предназначена за посоката му на движение / съобразно маркировката върху
платното/. С оглед изложеното, при
навлизане на платното за движение детето е било задължено да съобрази
поведението си с превозните средства, идващи от посоката, противоположна на
тази, от която е дошъл процесният автомобил. Съгласно експертизата не са налице
категорични данни дали в задната част на велосипеда е имало устройство за
излъчване на червена светлина, но наличието на такъв излъчвател не е в
причинно-следствена връзка с възможностите за предотвратяване на
произшествието, тъй като ударът за велосипеда е настъпил в лявата му
странично-предна част и видимостта е била в условията на дневна светлина. Изложеното
обуславя извод за липса на съпричиняване по отношение на настъпилите вреди.
Предвид
изхода на спора, на ищцата следва да се признаят разноски съразмерно с
уважената част, в размер 1193 лв. от общо 3580 лв. По направеното от ответната
страна искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно отхвърлената част от исковете, като в
тежест на ищцата следва да се възложи сумата от 306 лв. от общо 460 лв. След
извършена компенсация на дължимите разноски, сумата, която ответникът дължи на
ищцата за деловодни разноски е в размер на 887 лв.
По
изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, представляван от изп. директориБ.М. и С.С. ДА
ЗАПЛАТИ на Д.К.Д. и И.Р.М., в качеството им на родители и законни представители на малолетната
Е.И.М., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.07.2018
г. на паркинга на магазин „Лидл“, находящ в гр. Русе, ж.к. „Здравец“, ведно със законната лихва,
считано от 13.11.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 40 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 02.04.2020г. до окончателното плащане, и
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв., предявен като частичен
от 50 000 лв., ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, представляван от изп. директориБ.М. и С.С. ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д. и И.Р.М., в качеството им на
родители и законни представители на малолетната Е.И.М., ЕГН **********, адрес ***,
сумата от 887 лв. – деловодни разноски по компенсация.
УКАЗВА
на ответника Гаранционен фонд, че може да заплати присъдените суми по банкова
сметка *** ***, BIC ***,
титуляр Е.И.М..
Решението
може да се обжалва пред ВТАС в 2-седмичен
срок от съобщението до страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :