Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№         561                  / 09,06,2020 г., гр. Пловдив

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на 18,05,2020 г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                               НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 510/2020 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. № 3580/17,01,2020 г. от НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София, ЕИК *********; против решение, постановено на 20,12,2019 г. по гр. д. № 13118/2019 г. на РС Пловдив, ІХ гр. състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „УРО МЕДИКС“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; сумата от 11607 лв., представляваща незаплатена сума за извършена болнична медицинска помощ, оказана през месец май 2017 г. по клинични пътеки и амбулаторни процедури съгласно сключения между страните договор № 162167/16,05,2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 164709/16,05,2017 г. за извършване на амбулаторни процедури, както и сумата от 2469, 91 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01,07,2017 г. до 05,08,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07,08,2019 г., до окончателното й изплащане. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски за производството пред двете инстанции.

Въззиваемият МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „УРО МЕДИКС“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; изразява становище за неоснователност на  жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „УРО МЕДИКС“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София, ЕИК *********.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да запхлати на ищеца сумата от 11607 лв., представляваща незаплатена сума за извършена болнична медицинска помощ, оказана през месец май 2017 г. по клинични пътеки и амбулаторни процедури съгласно сключения между страните договор № 162167/16,05,2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 164709/16,05,2017 г. за извършване на амбулаторни процедури, както и сумата от 2469, 91 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01,07,2017 г. до 05,08,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07,08,2019 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва предявените искове. Признава, че между страните са валидно сключени посочените по-горе договори, както и че медицинската помощ и процедурите, за които се претендира заплащане на процесната сума,        са извършени от ищцовото лечебно заведение. Възразява, че тези дейности са извън обема на договорените между страните, поради което счита, че не дължи заплащането им.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Не се констатира неправилно приложение на императивна материалноправна разпоредба, нито нарушение на процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на доказателства.

Страните не спорят относно установените от РС факти, както следва:

Помежду им валидно са сключени договор № 162167/16,05,2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 164709/16,05,2017 г. за извършване на амбулаторни процедури. Със същите ищецът се е задължил да предоставя на здравноосигурени лица медицинска помощ по клинични пътеки, включени в Приложение № 16 по НРД за медицинските дейности за 2017 г. и посочени в Приложение № 18 по НРД амбулаторни процедури. Като изпълнител, ищецът е поел задължение за осигуряване непрекъснатост на болничната помощ по клинични пътеки, както и координация между лекарите-специалисти, които я осигуряват. Възложителят (ответникът) се е задължил да заплаща дейностите, включени в предмета на договора, извършени и отчетени в рамките на предвидените с договора и приложение № 2 към същия месечни лимити. Не се спори, че за процесния период са извършени и отчетени дейности, чиято стойност надвишава предвидения лимит, като надвишението е в размер на претендираната от ищеца сума.

При липса на спор относно фактите, спорът между страните се съсредоточава върху въпроса дали това надвишение се дължи за заплащане от възложителя НЗОК.

Правото на гражданите на здравно осигуряване е конституционно установено (чл. 52 ал. 1 от Конституцията на Република България) като гаранция за достъпна медицинска помощ. С посочената разпоредба се гарантира и правото на гражданите на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Според ал. 2 на чл. 52 от КРБ, здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

Обществените отношения в областта на здравното осигуряване се регулират със ЗЗО. Чл. 2 от същия предвижда, че задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с разпоредбите на закона, което се осъществява от НЗОК и от нейните териториални поделения – Районни здравноосигурителни каси /РЗОК/. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗО изрично урежда правото на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ в обхвата на пакета за здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.

Следователно лечебното заведение, което изпълнява задълженията си за предоставяне на здравна помощ на всички здравноосигурени или лица, за които се полага здравно осигуряване, изпълнява основна държавна функция, по силата на сключените договори с НЗОК за изпълнители на болнична помощ.

На всяко здравноосигурено лице е безусловно признато от закона право на свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК. Следователно, реципрочно на това право е задължението на НЗОК да изплати на изпълнителя, свободно избран от осигурените лица, извършената и отчетена дейност от гарантирания пакет за здравни дейности. Отчитайки това, първостепенният съд правилно е възприел, че е недопустимо да се ограничава с лимит дейността на изпълнител по индивидуален договор. Още повече, че в сключените между страните договори не е предвидена възможност за прекратяване на извършваните дейности след изчерпване на предварително определените стойности.

Като е констатирал безспорния факт, че ищецът надлежно е изпълнил поетите с процесния договор задължения за оказване на медицинска помощ, и е отдал превес на правата на здравноосигурените лица пред спазването на фискалната дисциплина, РС е формирал извод за дължимост на претендираните суми, представляващи цена на предоставена болнична медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури. Този извод се споделя напълно от настоящия състав по изложените от първостепенния съд съображения, към които въззивната инстанция препраща, на основание чл. 272 от ГПК.

Затова обжалваното решение следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят сторените за въззивното производство разноски, които се констатираха в размер на 950 лв.

По изложените съображения съдът

 

                

Р       Е      Ш       И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение, постановено на 20,12,2019 г. по гр. д. № 13118/2019 г. на РС Пловдив, ІХ гр. състав.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София, ЕИК *********; да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „УРО МЕДИКС“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********. сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

                    

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: