О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№51
гр.
Пловдив, 09.01.2020 г.
Пловдивски
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – VІІ-ми състав
в закрито заседание на 09.01.2020г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията
Стефка Михова в.ч.гр.д. № 2952 /2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 274, ал. 1, т.
2 вр.
с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано по
частна жалба подадена от адв. Д.К., в качеството му
на особен представител на К.Г.Я.,ЕГН **********, против определение № 13470/02.12.2019г. на Пловдивския районен съд, ІІ гр. състав,
постановено по гр.д. № 16231/2018год., с което е оставена без уважение молбата
на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение №
3965/22.10.2019г. в частта му за
разпределяне на разноските по делото. В жалбата се излагат доводи,че съдът
неправилно е възложил разноските за назначената по делото СГЕ в тежест на
жалбоподателя, тъй като предявеният срещу него иск е отхвърлен и
разноските по делото следва да се
възложат в тежест на ищеца съобразно
изхода на делото и като санкция за неоснователно предизвикания от него спор.Искането
от въззивния съд е за отмяна на определението на ПРС
и постановяване на ново, с което разноските по делото в размер на 100 лева за
назначена СГЕ се възложат в тежест на
ищеца „Профи
кредит България“ЕООД.
С писмения си
отговор насрещната страна по жалбата „Профи кредит
България“ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт С., оспорва жалбата и моли
същата да се остави без уважение.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото,
съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния
срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, поради следното:
С постановеното
по гр.д. № 16231/2018год. на
22.10.2019г. решение № 3965, РС-Пловдив е отхвърлил като неоснователен
предявения от ищеца „Профи кредит България“ЕООД иск
за установяване на паричното му вземане срещу К.Г.Я.,ЕГН ********** по издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№9630/2018г. по описа на РС-Пловдив и осъдил ответницата да заплати по сметка на
съда сумата от 100 лева, съставляваща депозит за вещо лице по назначената СГЕ.
В срока по чл.248,ал.1 от ГПК е подадена молба от ответницата К.Г.Я.,ЕГН **********
, чрез назначения й по делото особен представител адв.Д.К.
, за изменение на решението в частта , в
която в нейна тежест са възложени разноски по делото в размер на 100 лева за
назначена СГЕ, с настояване до първоинстанционния съд същите и с оглед неоснователността
на предявената срещу нея искова претенция да се възложат в тежест на ищеца „Профи кредит
България“ЕООД.
С обжалваното определение първостепенния съд е оставил без уважение
молбата на ответницата за изменение на решението в частта за разноските, като
неоснователна.Приел е , че разноските, направени в производството по проверка истинността
на оспорен документ, по реда на чл. 193 ГПК подлежат на присъждане на общо основание
според резултата от оспорването, тъй като претенцията представлява своебразен
инцидентен установителен иск, по който
се формира сила на пресъдено
нещо. Тъй като ответната страна не е провела успешно оспорване на представения
по делото договор, то същата
следва да понесе разноските, направени в рамките на това производство.
Определението на първоинстанционния съд е
неправилно.
Отговорността за разноските по делото, е правото на едната страна да иска
и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято
полза съдът е решил делото. Фактическият състав, от който се поражда това
гражданско облигационно правоотношение, включва: а/ неоснователно предизвикан
правен спор б/ разноски, причинени от водене на делото по повод на този спор в/
съдебен акт, който потвърждава правното твърдение на претендиращия за
разноските и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноските. По
правило отговорността за разноските се понася от страната, която неоснователно
е предизвикала правния спор и се явява своеобразна санкция срещу нея.
В процесния случай с постановеното по гр.д. № 16231/2018год.
на 22.10.2019г. решение № 3965, РС-Пловдив е отхвърлил като
неоснователен предявения от ищеца „Профи кредит
България“ЕООД иск за установяване на паричното му вземане срещу К.Г.Я.,ЕГН ********** по издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№9630/2018г. по описа на РС-Пловдив.Като санкция за
неоснователно предизвикания правен спор в тежест на ищцовото
дружество следва да се възложат както
разноските направени от насрещната страна по спора , така и тези заплатени от
бюджета на съда дължими по повод попълването на делото с доказателства,
поискани от ответната страна /напр.
депозит за експертиза, възнаграждение за свидетели, снабдяване със съдебни
удостоверения и др./, тъй като особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК
не дължи държавна такса и разноски съгласно т.7 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
В мотивите на обжалваното определение първоинстанционният
съд неправилно е приел, че разноските, направени в производството
по проверка истинността на оспорен документ, по реда на чл.
193 ГПК подлежат на присъждане
на общо основание
според резултата от оспорването.Действително
оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича
по съществото си на инцидентен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенция и съдът не се
произнася по оспорването в диспозитива на съдебното
решение. Целта на производството по чл. 193-194 ГПК е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено
доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни
изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал.Ако съдът не се е произнесъл с
нарочен акт по чл. 194, ал. 2 ГПК за изключване на
оспорения документ като неистински от доказателствения
материал преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в
мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. Затова разноските, направени в производството
по проверка истинността на оспорен документ, по реда на чл.
193 ГПК подлежат на присъждане
не според резултата
от оспорването, а според
изхода на правния спор в съответната инстанция и следва да се понесат от
страната, за която постановеният краен
акт е неблагоприятен.
Следователно ищцовото дружество , след отмяна на обжалваното определение
като неправилно, следва да бъде осъдено да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Пловдив сумата от 100 лева – внесен
от бюджета на съда депозит за назначената
по делото СГЕ, а по сметка на ОС-Пловдив
, сумата от 15 лева- държавна такса по
чл.19 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК.
По изложените
съображения, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 13470 от 02.12.2019г. постановено по гр.д.№ 16231/ 2018г. по описа
на Пловдивски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 3965/22.10.2019г. по гр.д.№16231/2018г. по описа на
Пловдивски районен съд, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Пловдив сумата от
100 лева – внесен от бюджета на съда депозит
за назначената по делото СГЕ.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Пловдив сумата от
15 лева – държавна такса за въззивното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.