Решение по дело №156/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. С. С., с [ЕГН], от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение № 262 от 20.07.2023 г., постановено по АНД № 601/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-001261/22.03.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Касаторът счита, че въззивният съд е оценил събраните по делото доказателства в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е достигнал до неправилни изводи от правна страна за доказаност и съответно за наличие на вменяваното на касатора нарушение. Посочва, че с оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразен акт. Счита, че: въззивният съд, въпреки наличието на порок при съставяне на АУАН, неправилно е приел, че е налице техническа грешка и е потвърдил обжалваното НП; предвид правораздавателния характер на НП, датата на съставяне на акта като съществен реквизит не може да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика, или по тълкувателен път от съдържанието на други документи; констатираното нарушение не можело да бъде отстранено при съдебното разглеждане на спора, поради което НП следвало да бъде отменено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да постанови решение по съществото на спора, като отмени НП като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред всички инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. П. от ***, която заявява, че поддържа жалбата на основанията посочени в нея и излага становището си по същество.

Ответникът по касационната жалба – Началник РУ в ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило становище, чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. По същество счита, че обжалваният съдебен акт е в съответствие с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че са налице условия решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 14.02.2023 г. около 23:55 часа в г.С. на у. „С. Р.“, посока у. „П. Я.“ се движел лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.№ [рег. номер], когато до бензиностанция „Туида-96“ бил спрян за проверка от полицейски служители. Водач на автомобила бил с. му М. С. С.. По време на проверката полицейските служители изискали от водача да им представи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към СУМПС, които водачът не представил, защото не ги носил със себе си. След извършена справка, служителите установили, че МПС е с изтекъл годишен технически преглед.

Въз основа на установеното при проверката, на С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия AД559861 от 14.02.2023 г. за нарушение на: чл.147, ал.1 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 15.02.2023 г., като С. вписал, че няма възражения.

С депозирано на 20.02.2023 г. писмено възражение до Началника на РУ-Сливен, М. С. изразил несъгласие с така съставения му АУАН. Позовал се на допуснати процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка, а именно: в АУАН за дата на съставяне била посочена 14.02.2022 г., която не съответствала на фактическата година. Посочил, че не знае за какво е санкциониран и какво нарушение му се вменява, тъй като АУАН бил написан нечетливо, с използвани съкращения, които не разбирал. Поискал възражението му да бъде прието и издаденият АУАН да бъде обявен за незаконосъобразен, както и да не му се издава наказателно постановление.

В хода на извършената проверка, било снето сведение от актосъставителя. Изготвена била и докладна записка до началника на РУ Сливен, в която били обсъдени всички възражения и обяснения на жалбоподателя по подаденото възражение. Изразено било мнение, че изтъкнатите във възражението причини не следва да бъдат приети и да не се вземат предвид при определяне на наказанието му.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Приел е, че разминаването в посочената година на съставянето му се дължи на неточност от технически характер, която не се отразява на законосъобразността на АУАН. Формирал е извод, че: е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина; въпреки допусната нередовност в АУАН, НП е правилно издадено с оглед нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН; наложените с НП наказания съответстват по вид и размер на предвидените от закона за съответните нарушения.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

С оглед събраните по делото доказателства, Районният съд правилно и обосновано е приел, че обжалваното НП е законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Съгласно нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Със санкционната норма на чл. 181, т. 1 от ЗДвП за собственика или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед, е предвидено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

По делото касационният жалбоподател не оспорва, че е с. на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.№ [рег. номер]. Към дата 14.02.2023 г. автомобилът не е бил представен на годишен технически преглед, задължение което има именно с. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да оборят установената фактическа обстановка. Липсват както твърдения, така и доказателства, че е налице представяне на ППС за годишен технически преглед, като задължението за оборването на това обстоятелство е на касационния жалбоподател. Показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели – актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението, са безпротиворечиви и съответстват на данните от писмените доказателства по делото, поради което настоящият съдебен състав намира, че като е приел нарушението за безспорно установено, първоинстанционният съд е формирал правилен извод. В хода на съдебното производство С. не е доказал, че към датата на извършване на проверка от страна на контролните органи, управляваното МПС е било преминало годишен технически преглед. В жалбата, с която е бил сезиран районният съд не се съдържат каквито и да е било твърдения в тази насока. Както в АУАН, така и в НП, констатираното нарушение е достатъчно добре индивидуализирано, със словесно описание на деянието, като в достатъчна степен са посочени всички относими законови разпоредби, които са били нарушени.

Както пред районния съд, така и пред настоящата инстанция са изложени възражения по редовността на съставения АУАН. Видно от същия, за дата на съставяне е посочено - 14.02.2022 г., а за дата на нарушението - 14.02.2023 г. Налице е разминаване относно годината на съставяне на АУАН. По делото пред районния съд са приети и приобщени по делото: Възражение от М. С., подадено на 20.02.2023 г.; Сведение от актосъставителя от 24.02.2023 г.; Докладна записка с резолюция от 06.03.2023 г. От посочените писмени доказателства, се установява, че при съставяне на АУАН е допусната нередовност, изразяваща се в неточно посочване на годината на съставяне на АУАН, което правилно районният съд е приел, че се дължи на допусната техническа грешка при изписване. Предвид, че по делото е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, приложение следва да намери нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която настоящата инстанция намира, че е правилно приложена от АНО с издаване на оспореното НП.

По отношение нарушенията на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно действащата към датата на нарушението редакция на нормата /ДВ, бр. 51 от 2007 г./, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. За неизпълнение на това задължение е предвидена санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която водач, който не носи свидетелство за управление, съответно контролен талон, се наказва с глоба в размер на 10 лева. Касаторът не излага твърдения и не ангажира доказателства относно изпълнението на вмененото с разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължение, поради което настоящият касационен състав намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и за тези нарушения.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 262 от 20.07.2023 г., постановено по АНД № 601/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.