Решение по дело №466/2018 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

град София, 24.10.2018 година

 

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА Н.

                                                                                                   2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

 

 

при секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНЧХД № 466 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 3/12.04.2018 година, постановена по НЧХД № 363/16 година,  РАЙОНЕН СЪД – С. е признал подсъдимия Ж.В.Г. за виновен в това, че на 20.08.2016 г. около 21.10 часа умишлено е забил брадва за цепене на дърва на външната страна на дворна дървена порта на къща, находяща се в гр. С., кв. Д., ул. „*******“ № *, дом на Б.Г.Г., с което е повредил противозаконно чужда движима вещ, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и го осъдил на глоба в размер на 200 лева.

            Със същата присъда подсъдимият Г. е осъден да заплати на Б.Г. сумата от 245 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на деянието имуществени вреди и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като претенцията на Г. за неимуществени вреди за разликата до 3000 лв. е отхвърлена като неоснователна.

            На подсъдимия Г. с присъдата са възложени и осъществените от бюджета на РС С. разноски в общ размер на 579.99 лв. и сумата от 100.00 лв., представляваща държавна такса върху уважените граждански претенции.

            С присъдата подсъдимият Г. е осъден да заплати на частния тъжител Г. направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 700.00 лв., както и сумата от 17.00 лв. направени разноски по движението на тъжбата.

 

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК  е постъпила жалба от адв. Н. – защитник на подсъдимия Г., с която се иска отмяна на постановената присъда като незаконосъобразна и неправилна, признаване на подсъдимия за невиновен по обвинението и отхвърляне на предявените граждански искове. Сочи се в жалбата, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание се явява явно несправедливо, при което са налице отменителните основания по чл. 348 от НПК.

В допълнение към въззивната жалба се изтъква, че водещ порок на обжалваната присъда се явява същественото нарушение на процесуалните правила в първоинстанционното производство, с което пряко са нарушава правото на защита на подсъдимия, а именно – двукратното допускане на изменение в обстоятелствената част на тъжбата чрез допълването й с нови обстоятелства, които не са разкрити в хода на съдебното дирене; както и допускане на доказателствените искания на частния тъжител за установяване на нововъведените факти. Сочи се, че изменението в обстоятелствената част на тъжбата е сторено след изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.

Твърди се, че липсва корелация между фактическите изводи на съда и доказателствата по делото и от страна на съда не е извършен дължимия анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и че от тях избирателно са изваждани доказателствени фрагменти за обслужване на обвинителната теза и анализът на останалите е игнориран под предлог, че обслужват защитата.

Алтернативно на направеното в жалбата искане за отмяна на постановената присъда, признаване на подсъдимия за невиновен и отхвърляне на предявените граждански искове се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

            В съдебно заседание през въззивния съд депозираната въззивна жалба срещу присъдата се поддържа от защитника адв. З.Н. с доводите, изложени в нея.

           

            От страна на частния тъжител чрез повереника му адв. С.С. е депозирано възражение срещу въззивната жалба срещу присъдата. Изтъква се, че наведените доводи за липса на корелация между фактическите изводи на съда и доказателствата по делото са неоснователни,  както и че възприетата от съда фактическа обстановка е установена съобразно доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Претендират се осъществените разноски по делото за адвокатски хонорар.

Пред въззивния съд повереникът заема становище за неоснователност на жалбата и моли постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена изцяло.

Частният тъжител  Б.Г. се присъединява към становището на повереника си.

 

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

 

Срещу подсъдимия Ж.В.Г. с тъжбата от Б.Г.Г. е повдигнато обвинение в това, че на 20.08.2016 г. около 21.10 часа умишлено е забил брадва за цепене на дърва на външната страна на дворна дървена порта на къща, находяща се в гр. С., кв. Д., ул. „*********“ № *, дом на Б.Г.Г., с което е повредил противозаконно чужда движима вещ, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2 от НК.

Предявен е от Б.Г. срещу подсъдимия Ж.Г. граждански иск в размер на 245 лева, представляващ обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди  и в размер на 3000 лева, представляващ обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като се претендират и осъществените разноски по делото. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и Б.Г. е конституиран в процесуалното качество на граждански ищец в производството.

            Сочи се от частния тъжител, че на 20.08.2016 г. бил в къщата си в гр. С., кв. Д*, ул. „********“ № *, когато чул шум като от удар, а малко по-късно излязъл да заключи портата на двора видял, че райберът от вътрешната страна на портата е паднал и самата порта подпира в горния ъгъл, а страничните крила са разместени. Когато излязъл да огледа външната страна на портата частният тъжител видял, че в нея е забита брадва за цепене на дърва, като непосредствено след това от съседния двор, където живеел подсъдимият, го чул да крещи „сега ще го утрепам, ще разплача майка му и баща му, той ли ще ми разваля семейството“, а А. Г. и брат му Ю. с думи спират подсъдимия Г. да не идва към него и да продължава да се саморазправя. Тогава тъжителят позвънил на тел. 112, откъдето му казали да изчака изпратения екип от полицаи, след което видял как А. Г. извадил забитата в портата брадва и я отнесъл. Тъжителят чул как подсъдимият Г. обяснява на пристигналите служители на полицията, че той е забил брадвата и ще възстанови портата, а един от полицаите после му казал, че съпругата на подсъдимия А. изтъкнала като обяснение по случая, че искала да живее с него.

 

При собствена преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, настоящата инстанция приема за установено следното:

Подсъдимият Ж.Г. и А. Г. сключили граждански брак през 2010 г., от който се родил син, малолетен към момента. С решение от 29.11.2012 г. по гр. дело № 20535/12 г. по описа на СРС гражданският брак бил прекратен по взаимно съгласие, но след това бившите съпрузи се събрали да живеят на семейни начала в дома на А. Г. ***. В същата къща живеели свидетелите Ю. и А. Г. (родители на А. Г.) и Ю. Г. (брат на А. Г. и чичо на А. Г.).

В съседната къща с административен адрес гр. С., ул. «*********» № * живеели тъжителят Б.Г. и малолетният му син, а понякога идвали и родителите му – свидетелите Л. С. и Г. Г..

Александрина Г. и Б.Г. били далечни братовчеди, като с течение на времето тя започнала да изпитва чувства към него, които останали несподелени.

На 20.08.2016 г. (събота) около 21.00 часа по време, в което подсъдимият Г. стоял у дома си в компания, тъй чул през отворения прозорец как тъжителят Г. коментира недобронамерено семейството му и обстоятелството, че А. Г. страда от психично заболяване. По това време подсъдимият след употреба на бира се намирал в състояние на обикновено алкохолно опиянение – лека степен, и се ядосал, тъй като подобни коментари тъжителят бил правил и преди това. Подсъдимият решил да реагира на чутото, взел брадва за цепене на дърва, отишъл до външната порта на двора на тъжителя и забил в нея брадвата.

Тъжителят чул удара при забиването на брадвата, който му се сторил като от затворена от порив на вятъра врата и затова не му обърнал внимание, а когато малко по – късно излязъл да заключи портата установил, че тя „подпира“ в горния ъгъл, а страничните й крила са разместени, след което видял и забитата в нея брадва. Притеснен от случилото се, тъжителят се върнал вкъщи и позвънил на тел. 112, а междувременно А. Г. (понастоящем покойник) извадил брадвата и я прибрал.

На подадения от тъжителя сигнал на тел. 112 били изпратени свидетелите С. Г., С. Я. и П. А. – служители на РУ МВР С.. Пристигайки на мястото, те провели разговори с тъжителя, подсъдимия и А. Г. и им снели обяснения. От проведените разговори свидетелите установили, че А. Г. имала чувства към тъжителя и искала да живее с него, но той отказвал и че предвид създалата се ситуация подсъдимият Г. се афектирал от поведението на бившата си съпруга и забил брадва в портата на двора на частния тъжител Г.. Полицейските служители установили, че портата е дървена, като в нея имало цепнатина с дължина около 30 см. и широчина около 5 мм., а самата врата можело да бъде използвана по предназначение.

Свидетелите Л. С. и Г. Г. последователно и логично описват чутото и възприетото от тях визуално – повишения тон на подсъдимия Г. преди случилото се, придвижването на подсъдимия до тяхната порта, трясъка от забиването на брадвата, самата брадва и изваждането й от А. Г. и разговора на полицейските служители с подсъдимия, при който последният признал, че той е забил брадвата, поради което настоящата инстанция не намери основание да не се довери на показанията им. Възражението на защитника на подсъдимия, че тяхното присъствие на местопроизшествието е  заявено едва в хода на съдебното следствие и е поставено в процеса единствено с цел обслужване тезата на тъжителя въззивният съд счете за неоснователно. От една страна, обяснението на тези свидетели – възрастни хора, че не са желаели да се демонстрират като очевидци на деянието поради притеснението им от допълнително влошаване на взаимоотношенията със семейството на подсъдимия (техни роднини и съседи) е житейски логично, а от друга – несъмнено е установено от останалите събрани доказателства, че двете къщи са в непосредствена близост и дворните им места са разделени само от телена ограда, при което дори и разговорите на висок тон в къщите се чуват безпрепятствено при отворени прозорци. Освен това, относно съдържанието на съобщеното от подсъдимия на полицейските служители показанията на тези свидетели кореспондират напълно със заявеното пред съда от самите служители.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Г. в частта, в която отрича да е забивал брадвата в портата на съседния двор, а това е сторило неустановено лице със собствено име М., което случайно му било на гости в процесната вечер и се ядосало, че тъжителят говори на висок глас против семейството на подсъдимия и конкретно за жена му А., която била «за лудницата». Освен това, подсъдимият отрича да е казвал на полицейските служители, че причината да забие брадвата в портата е, че съпругата му иска да живее с частния тъжител. Последното, обаче, се установява от показанията на полицейските служители, за които не се откриват, а и не се твърди да имат някакви предходни или последващи лични или служебни взаимоотношения с която и да е от страните по делото, които биха провокирали депозирането пред съда на неверни изявления.

Що се отнася до показанията на свидетелката Т. П., бивша съпруга на частния тъжител, която твърди, че след посещение при детето (което живее с тъжителя) е чакала да я вземат на пейка срещу дома им и е видяла как подсъдимият Г. тича с брадва в ръка и А. Г. се опитва да го спре, след което той забива брадвата във вратата, а родителите на бившия й съпруг и самият той излизат и виждат забитата брадва, тези показания кореспондират в детайли със заявеното от родителите на тъжителя, поради което и въззивната инстанция не намери основания да не им се довери.

На практика показанията на свидетелите Ю. Г. и Ю. Г.  не допринасят за установяване на обективната истина по делото, доколкото и двамата отричат да са присъствали на процесния случай, като от значение за установяване на мотива за престъплението е единствено заявеното от свидетелката, че дъщеря й преди време имала чувства към тъжителя.

Видно от заключението на СТЕ, при извършения оглед на вратата от вещото лице е установено, че върху нея има следи от нанесен удар с брадва или с инструмент подобен на брадва – в средната вертикална дъска, съчленена от три дъски в горната й част на около 40 см. мерено отгоре надолу има цепнатина, продължаваща догоре. Ремонтът на вратата възлиза на 245 лева с ДДС, а монтажът и демонтажът на вратата е на стойност 60 лева с ДДС.

От заключението на извършената фоноскопска експертиза – снемане в писмен вид на аудиозаписа от обаждането на тъжителя Г. на тел. 112, се установява, че тъжителят Г. е съобщил за забита от съседа му брадва в портата, след което съседът «я откачил» и се прибрал.

От заключението на допуснатата съдебно-психологична експертиза е видно, че подсъдимият Ж.Г. е проявил вербална агресия, която по същество при него е психологически защитен механизъм  и е свързана със степента на неговата фрустрираност (обида и засегнато достойноство) във връзка с минали взаимоотношения между двете семейства. Към инкриминирания момент подсъдимият е употребил известно количество алкохол и е бил в ситуация на леко (обикновено) алкохолно опиване, като не е бил в състояние на физиологичен афект.

 

Тази фактическа обстановка настоящата инстанция изведе от гласните доказателства, обсъдени по-горе, които са последователни, логични и взаимно подкрепящи се и кореспондират с писмените доказателства – амбулаторен лист, съдебно решение, преписка от РП С., както и със заключенията на СТЕ, фоноскопска и съдебно-психологична експертизи.

Фактическата обстановка се подкрепя отчасти и от обясненията на подсъдимия Г. – в частта, в която съобщава, че в портата на тъжителя действително е била забита брадва, макар и да не признава авторството на деянието.

Районният съд е обсъдил внимателно, макар и сравнително лаконично, всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил убедителни и логични доводи и съждения - въз основа на същите, кои факти от предмета на доказване приема за безспорно установени. Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели и са изложени мотиви кои от гласните доказателства се кредитират и по какви съображения. Въззивната инстанция също не намери противоречия между показанията на посочените по-горе свидетели относно главните факти от предмета на доказване, които да следва да бъдат обсъждани. Правилно районният съд е приел, че въз основа на гласните доказателствени средства се установяват по несъмнен и категоричен начин релевантните за предмета на доказване фактически обстоятелства относно времето и мястото на извършване на процесното деяние, неговото авторство в лицето на подсъдимия Ж.Г. и начина на извършването му. Вярна е и преценката на първостепенния съд, че доказателствата, установени чрез показанията на  тези свидетели, се подкрепят по безспорен начин от експертните заключения.

Въз основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се налага правният извод, че подсъдимият Ж.Г.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението "противозаконно повреждане на чужда движима вещ", в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първостепенния съд.

Предвид стойността на повредата, фактическите обстоятелства на деянието, подбудите за него и личността на дееца (за когото това се явява инцидент в битието му на спокоен и ангажиран със семейството си човек), случаят е маловажен, тъй като покрива характеристиките, определени в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, както правилно и законосъобразно е преценил първостепенният съд.

             

 

 

 

От субективна страна подсъдимият Ж.Г. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият е съзнавал всички тези обстоятелства, представляващи елементи от обективната страна на състава на престъплението, въззивният съд взе предвид данните по делото, установяващи конкретните му действия при изпълнение на престъплението. Прекият умисъл у подсъдимия се извежда от характера на тези действия, от вида на причинената повреда, както и от начина, по който тя е била причинена – чрез нанасяне на удар с брадва, като избраният за нанасяне на повредата предмет е от такъв вид, че ударът с него по дървената врата неминуемо причинява повреда в конструкцията й.

 

Неоснователен е доводът на защитата, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила в първоинстанционното производство, с което пряко са нарушава правото на защита на подсъдимия, а именно – двукратно допускане на изменение в обстоятелствената част на тъжбата чрез допълването й с нови обстоятелства, като изменението е сторено след изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. В частната тъжба ясно са очертани пределите, в които ще се движи процесът по доказване - че датата на деянието е 20.08.2016 г., мястото – къщата на Б.Г. ***, кой е авторът на деянието и че се касае за нанесен удар с брадва във външната част на дворната врата. Конкретизацията на лицата, възприели случилото се, не съставлява съществено изменение на обстоятелствената част на частното обвинение, за да бъде обвързано със сроковете по чл. 81, ал. 3 НПК.

 

 

 

 

 

             

 

 

 

Наложеното на подсъдимия Г. от районния съд наказание е в средния размер на предвиденото от законодателя за конкретното деяние. Въззвният съд намери основания за ревизиране на проверявания съдебен акт в тази му част. При индивидуализацията на наказанието "глоба" първостепенният съд не се е занимал с въпросите относно наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Ако беше сторил това, несъмнено щеше да установи чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни за личността му, както и че не са налице отегчаващи отговорността му обстоятелства. При така изложеното на подсъдимия адекватно на стореното е да бъде наложено минималното визирано в разпоредбата наказание, а именно глоба от 100 лева, в какъвто смисъл следва да бъде изменена постановената присъда.

 

             

 

 

 

При проверката на присъдата и в гражданскоправната й част въззивната инстанция намери следното:

В частта, в която е предявен, разгледан и уважен граждански иск в размер на 245 лева, представляващ обезщетение за причинените на тъжителя имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на тъжбата, присъдата е обоснована и законосъобразна и няма основания за нейната отмяна или изменение в тази част. За да е осъществен съставът на непозволеното увреждане, е необходимо да е налице виновно и противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. В случая е установено, че подсъдимият Г. е действал противоправно, като чрез деянието причинил на тъжителя Г. имуществени вреди, установени от заключението на СТЕ в размер на 245 лева. В резултат на това противоправно поведение на подсъдимия на гражданския ищец и частен тъжител са били причинени имуществени вреди поради необходимостта от поправка на вратата към двора, налице е и причинна връзка между действията на подсъдимия и вредоносния резултат. Следователно елементите, касаещи обективната страна на състава на непозволено увреждане, са налице, а деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл, при което на гражданския ищец се дължи обезщетение в претендирания размер от 245 лв.

 

В частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 1000 лв. за причинени неимуществени вреди на частния тъжител, постановената присъда е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а производството по гражданския иск за неимуществени вреди следва да бъде прекратено. Това е така, тъй като в наказателното производство, когато е повдигнато обвинение за престъпление, на което причинената имуществена вреда е елемент от престъпния състав, какъвто е настоящият случай, с оглед акцесорния характер на гражданския иск е допустимо единствено претендирането на имуществени вреди. Затова първоинстанционният съд е следвало да откаже приемането за съвместно разглеждане в наказателното производство на претенцията за неимуществени вреди като недопустима, а като е приел и разгледал тази претенция е допуснал нарушение, отстранимо от въззивния съд.

 

             

 

 

 

 

 

 

 

В съответствие с процесуалния закон е решението на първия съд направените по делото разноски от бюджета на съда и от частния тъжител да бъдат възложени в тежест на подсъдимия Г.. В негова тежест следва да бъде възложена и сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск за имуществени вреди, като присъдената от районния съд сума от общо 100 лева за двата приети за съвместно разглеждане граждански искове – съответно за имуществени и за неимуществени вреди, следва да бъде намалена.

 

             

 

 

 

Предвид изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде изменен в посочения по-горе смисъл.

 

   Тъй като от страна на частния тъжител Г. и повереника му адв. С. не се представят доказателства за заплатен адвокатски хонорар пред въззивната инстанция, в тежест на подсъдимия Г. не следва да бъдат възлагани разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

 

 

 

             

 

 

 

По тези съображения и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 във вр. чл. 337, ал. 1, т. 1  и чл. 338 от НПК, С. окръжен съд

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

             

 

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 3/12.04.2018 година, постановена по НЧХД № 363/16 година по описа на РС – С., както следва:

   НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Ж.В.Г. наказание на 100 (сто) лева;

   ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която подсъдимият Ж.В.Г. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Б.Г.Г. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като ПРЕКРАТЯВА производството по предявения граждански иск в размер на 3000 лева;

   НАМАЛЯВА размера на дължимата от Ж.В.Г. държавна такса по гражданския иск на 50 (петдесет) лева.

 

   ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

             

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

                                                                                                               (П. Петков)

 

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

                                                                                                                (Н. Н.)

 

 

                                                                                                              2:………………

                                                                                                                (Ан. Игнатова)