Решение по дело №250/2019 на Районен съд - Разград

 

Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 272                                          31.05.2019 г.                                     гр.Разград

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                           състав

На двадесет и девети май                                        две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар  Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№250 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по трудов спор.

               Депозирана е искова молба от А.Х.М., с която е предявен иск срещу „Курт Европа Транспорт“ЕООД за заплащане на сумата 38 097,90 лв., дължими по трудово правоотношение за периода  от 01.02.2016 г. – 03.09.2018 г. Твърди, че е имал трудово правоотношение с ответника, като трудовият договор бел сключен на 09.01.2014 г., че уговореното трудово възнаграждение било в размер на 510 лв., а длъжността „шофьор на товарен автомобил“. В кръга на служебните задължения изпълнявал курсове в Германия и Великобритания, като за дните в командировка работодателят следвало да му заплаща по 60 евро. Изпълнението на задълженията по договора започнал на 10.01.2014 г. и изпълнявал до 03.09.2018 г. Твърди също така, че всички суми по трудовото правоотношение е получавал по банкова сметка *** „Юробанк България“АД, но същите не били редовни и не отговаряли на отработените дни, че за процесният период му се дължи трудово възнаграждение от 15 810 лв., 1 020 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск  и 37 440,45 лв. командировъчни, а е получил 12 532,25 лв. по банкова сметка ***,30 лв. в брой.

            Ответникът  не е заявил становище по иска.

               След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:  Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника в периода от 09.01.2014 г. до 03.09.2018 г. и това е отбелязано в представената по делото трудова книжка.

            Според заключението на вещото лице за процесния период от 01.02.2016 г. до 03.09.2018 г.  дължимото от ответника на ищеца брутно трудово възнаграждение е 14 308,12 лв. Съответното нетното такова – след приспадане на данъци и осигуровки е 11 161,50 лв. В ответното дружество са начислявани по 35 евро на ден за дните, в които работниците и служителите са командировани в чужбина. Според издадените заповеди за командироване на ищеца същият е бил командировка в чужбина за  709 дена през процесния период.  Така съобразно определеното от дружеството плащане е следвало да му бъдат платени 48 389,25 лв.  командировъчни.

            На ищеца са платени съответно 16 172,55 лв., от които 12 532,25 лв. по банков път и 3 640,30 лв. в брой. За първите са представени доказателства в счетоводството на ответника, а за втората сума липсват подписи във ведомостите и разписки, но има признание от ищеца, че ги е получил. Според така представените документи вещото лице не може да посочи каква част са платени за трудово възнаграждение и каква част за дневни пари за осъществените командировки. Поради това от сбора на нетното трудово възнаграждение от 11 161,50 лв. и 37 328,85 лв. командировъчни – 48 490,35 лв. в заключението са приспаднати платените 16 172, 55 лв., като остават дължими 32 317,80 лв.

            По отношение на претендираното от ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск в заключението е посочено, че ищецът е използвал платения си годишен отпуск за 2017 г. през м.април 18 работни дни и през м.май – 7 работни дни, а за 2018 г. – през м. юли 2018 г. – 22 работни дни. До този извод вещото лице е стигнало проверявайки фишовете за трудовите възнаграждения. В тези фишове липсвал подпис на ищеца. В счетоводството не е установила и молба за ползване на отпуск, подадена от ищеца. Последният отработен месец от ищеца бил м. август, когато на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение от 516,12 лв.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:          Предявеният иск за заплащане на сумата 38 097, 90 като плащания по трудовото правоотношение за периода 01.02.2016 г. – 03.09.2018 г. е частично основателен и доказан.

            За целия период от време ищецът е полагал труд по трудовото правоотношение, поради което в съответствие с разпоредбата на чл.128 от КТ ответното дружество е следвало да начислява във ведомостите за заплати трудовото възнаграждение за положения труд и да заплаща същото. Такова възнаграждение е било начислено в размер на 14 308,12 лв., но от представените по делото доказателства и след проверката в счетоводството на ответника, извършена от вещото лице не може да се установи категорично каква част от това трудово възнаграждение е платена, поради наличието и на други задължения по трудовото правоотношение.

 За процесния период от 01.02.2016 г. до 03.09.2018 г. ищецът е бил командирован в чужбина за 709 дни. За тези командировки са издадени съответните заповеди и на него са му начислени командировъчни пари в съответствие с установената в дружеството практика, а именно по 35 евро на ден. Възможност за такова определяне на размера на командировъчните от работодателя е предвидена в чл.32 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина. При този начин на определяне на сумите за този период от време дължимите на ищеца пари не са по-малко от предвидения минимум в приложение 3 на същата наредба. Така дължимите от ответника на ищеца суми като дневни за осъществените от него командировки са в размер на 48 389,25 лв.

Тъй като от събраните по делото доказателства и от документите в счетоводството на ответника не може да се установи какво точно е платено с преведените на ответника по банков път 12 532,25 лв. и заплатените в брой 3 640,30 лв. сумите за трудово възнаграждение и за дневни следва да бъдат събрани и от  тях да бъде приспадната платената от ответника на ищеца сума. В този случай към необлагаемата сума от 37 328,85 лв. командировъчни следва да бъде прибавена нетната сума на трудовото възнаграждение от 11 161,50 лв. и от получената сума от 48 490,35 лв. следва да бъдат приспаднати платените 16 172,55 лв. Получената по този начин разлика от 32 317,80 лв. е сумата, която ответникът следва да плати на ищеца като трудово възнаграждение и командировъчни за процесния период.

По отношение на предявения иск от 1 020 лв. обезщетение с правно основание чл.224 от КТ, съдът намира, че не е доказано по делото, че ищецът реално е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за 2017 и 2018 г. Не бяха представени доказателства за искането, респ. разрешаването на ползването на отпуска или за упражняване на правото на работодателя да предостави отпуска при условията на чл.173, ал.4 от КТ. Липсват доказателства и за това, че ищецът изобщо е бил в известност, че такъв отпуск е отразен в счетоводството. Следователно при прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е имал право на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, което обезщетение би следвало да бъде в размер на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, както сочи разпоредбата на чл.224, ал.2 във вр. с чл.177 от КТ. Така последният работен месец за ищеца е месец август 2018 г., който е с 23 работни дни. Полагащият се и неползван от ищеца отпуск е съответно 25 работни дни за 2017 г. и 22 работни дни за 2018 г. или общо 47 работни дни. Така при средно дневно трудово възнаграждение на ищеца за м.август 2018 г. от 22,44 лв. обезщететието за неползван отпуск за двете години е 1054,68 лв., следователно предявеният иск за сумата 1020 лв. е основателен и доказан.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху уважения размер на предявените искове, а именно сумата 1 292,71  лв. за първия иск и 50 лв. за иска за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ, както и направените разноски от бюджета на съда за изготвяне на експертиза в размер на 200 лв.

            На основание чл.78, ал.1 от КТ ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, а именно   700 лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА “Курт Европа Транспорт“ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.Разград, ул.“Иван Вазов“, №21, ет.1, ап.3  ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.М., ЕГН ********** с адрес ***  сумата 32 317,80 лв. /тридесет и две хиляди триста и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/ нетно трудово възнаграждение и  дневни командировъчни пари за периода 01.02.2016 г. – 03.09.2018 г. и сумата 1020 лв. /хиляда и двадесет лева/ обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от 04.02.2019 г. до окончателното изплащане на двете суми и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 38 097,90 лв. като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА “Курт Европа Транспорт“ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.Разград, ул.“Иван Вазов“, №21, ет.1, ап.3  ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.М., ЕГН ********** с адрес ***  сумата 700 лв. /седемстотин лева/ за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.

          ОСЪЖДА “Курт Европа Транспорт“ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.Разград, ул.“Иван Вазов“, №21, ет.1, ап.3  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Разград  сумата 1 342,71 лв. /хиляда триста четиридесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ държавна такса и 200  лв. / двеста лева/ за направените по делото разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: