Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 12.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на петнадесети юли
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 1726 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 526,49 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 73,10 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, ЕИК *********, срещу Г.С.Д. -
СТОЯНОВА, ЕГН **********, адрес: ***, в
която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от
ищеца по ч.гр.д.№1283/16 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника,
които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че
претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради
доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент, находящ
се на адрес гр. ПЛЕВЕН, бул.Гренадерска № 29, вх.Б, ап.4 с аб.№26194. Твърди,
че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка
за абонатен № 26194 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.01.2007г. - 31.01.2016г. и не е погасил задължението си.
Твърди, че сградата-етажна собственост на адрес гр. гр. ПЛЕВЕН, бул.Гренадерска
№ 29, вх.Б, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма "Нелбо ЕАД. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от
01.01.2007г. - 31.01.2016г. за процесния имот са начислявани от “Топлофикация -
Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-118,81 лв., енергия,
отдадена от сградна инсталация- 323,19 лв., услуга дялово разпределение- 84,38
лв. Твърди, че се извършва разпределение на реален отчет, на
уредите за дялово разпределение, монтирани в имота на ответника. Отправя се искане,
за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата 526,39 лева за главница за периода 01.02.2013г.
– 31.01.2016 г. и лихва върху главницата в размер на 73.10 лева за периода
02.04.2013 г. до 22.02.2016 г. и законната лихва върху главницата от 29.02.2016
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение
в производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1283/2016г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява,
че не оспорва сумите, които не са потрити от 3-годищната давност за периода
след 29.02.2013г., а за тези преди това прави възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира направените деловодни разноски.
По делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на ищеца Нелбо
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Изгрев, ул.Тинтява № 15,
сграда на Нелбо и адрес в гр.Плевен ул.В.Левски № 119, офис 5, което не взема
становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от НА № 4, том.1, рег.0 9, дело
09 2/2004г., че ответницата по делото е
собственик на Апартамент № 4 с адрес гр.Плевен,
бул.Гренадерска, № 29, вх.Б.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители
в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на
„Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и
същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях
се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между
“Топлофикация Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди,
наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик
или титуляр на вещно право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30
дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на
собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от
Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат
до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на
партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването
или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на
имота.
Видно от неоспореното от ответника Препис
–извлечение от сметка за задълженията на абонат № 26194 Г.С.Д., приложено по
ч.гр.д.№ 1283/2016г. и по настоящото дело/л.15 от делото/ задълженията на
ответника за топлинна енергия са както следва: сумата от 526,39 лв. главница за
периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г. , аз периода от 29.02.2013г. до
31.01.2016г. сумата за главница за доставена на ответника топлинна енергия е в
размер на 478,87 лв. Лихвата за забава върху гореописаната сума за периода от 02.04.2013г.
до 22.02.2016г. е в размер на 73,10 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 874,54 лв.:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответниците в размера на претендираните суми. Да
докаже, че наследодателя на ответниците има качеството на потребител/клиент за
процесния период. Да докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно
дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната
стойност, че разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно
предвидените нормативни правила, да докаже, че ответника е изпаднал в забава- нейния начален момент,
както и размера на дължимите лихви за забава.
Установи се по делото, че ответника Г.Д. е бил
клиент/потребител на топлинна енергия, доставяна до собствения на Йордан Йончев
топлоснабден имот. Не е спорно между страните, и се установява от представения
по делото нотариален акт, че ответника е собственик на е собственик на Апартамент
№ 4 с адрес гр.Плевен, бул.Гренадерска, № 29, вх.Б. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а собственик или притежател на ограничено вещно право на ползване на
имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване".
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само
факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща
доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или
откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване
на топлоснабдения имот.
Предвид изложеното ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация и за услуга дялово
разпределение. С оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и
чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление
и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,
при което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да
участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се
приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд
на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите
на вещни права. То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането
се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В случаите на
чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът намира, че беше установено вземането на ищеца по отношение на
ответника в претендирания размер от 526,39 лв.
При този извод за основателност на предявената претенция, съдът е длъжен да
разгледа направеното възражение за частично погасяване на вземането по давност
за периода от 01.02.2013г. до 29.02.2013г. Съдът приема, че вземането на
"Топлофикация Плевен" ЕАД спрямо ответника е периодично плащане по
смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), по отношение
на което се прилага специалната норма на
тригодишен давностен срок. С решение № 168/22.12.2009 г., постановено по т.
дело № 408/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия,
Второ отделение по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че задълженията на
потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в ОУ падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима специалната норма за давността по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Съдебната практика е уеднаквена и в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС относно понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за
задълженията и договорите, което се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В случая правопораждащия факт е възникналото облигационно
правоотношение, породено от договора за продажба на ТЕ от "Топлофикация Плевен"
ЕАД на потребителите за битови нужди, а падежа на задълженията е точно
определен на равни интервали от време. Страните не спорят, че купувачите на ТЕ
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което е отразено
и в приетите по делото общи условия, както и, че при неизпълнение на
задължението в срок дължат лихва за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са
процесните за главница), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). Следователно, задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни, а според общите условия месечните
суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При липсата на твърдения и доказателства за
спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години
назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.02.2016г., с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 29.02.2013 г., а такива
са задълженията за заплащане на доставена топлоенергия за периода от 01.02.2013
г. до 28.02.2013 г. включително. Непогасената по давност и дължима от ответника
главница за които суми изискуемостта е настъпила след 29.02.2013г.- т.е за периода от 29.02.2013г. до 31.01.2016г. е в
размер на 478,87 лв. съгласно извършените самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК и съобразно неоспореното препис-извлечение от сметка,
както и приемането за безспорно на това обстоятелство между страните по делото.
Поради което искът се явява непогасен по давност за сумата от 478,87 лв., а за разликата до
предявения размер от 526,39 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 133,91
лв
Искът с
правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по
отношение на предходния. С оглед установеността на претендираното задължение на ответника по делото за заплащане на
главница за процесния период се дължи и обезщетение за забавеното му изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се
осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят
те. Поради уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на
основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след
изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането
на определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установи, че не са заплатени процесните суми за главница и лихва за
процесния период, съдът приема, че предявения в обективно кумулативно
съединение акцесорен иск за лихва за забава също е доказан по основание, както
и по размер. От неоспорената справка-извлечение и след
самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, се установи, че дължимата лихва за забава за
периода от 02.04.2013г. до 22.02.2016г. е в размер на 73,10 лв. Предвид
изложеното предявения иск се явява основателен и доказан в
предявения си размер от 73,10 лв., за която сума следва да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 41,04
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК,
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такова искане е своевременно
направено. По делото в срок е направено възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, поради което съдът следва да го съобрази и да прецени дали е
налице прекомерност съобразно фактическата и правна сложност на делото. В
Тълкувателно решение 6/2012, 6 ноември 2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието в т.
3, че «При намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.
5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.» Настоящите искови претенции са оценяеми, поради което
минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждение, като изчислен по този ред минималния
размер за предявените срещу ответника претенции е в размер на 300,00 лв. Съдът
намира претендираното юрисконсултско възнагражедние в размер на 360 лв. за прекомерно, като взема
предвид фактическата и правна сложност на делото. Предявените искове не се
отличават с фактическа и правна сложност и производството по делото е протекло
в едно съдебно заседание. По тези съображения, съдът намира, че следва юрисконсултското
възнаграждение да бъде определено в минималния размер от 300 лв. и ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски за юрисконсултско възнаграждение
и ДТ в размер на адвокатско възнаграждение сумата от 345,27 лв. съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
Съгласно
чл.78, ал.3 ГПК следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на
исковата претенция в размер на 39,63 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Г.С.Д. - СТОЯНОВА, ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК114005624,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата 478,87
лева, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г.,
в едно със законната лихва от 29.02.2016г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 853/01.03.2016г. по ч.гр.д.№1283/2016 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 478,87 лв. до предявения
размер от 526,39 лв отхвърля иска като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Г.С.Д. - СТОЯНОВА, ЕГН **********,
адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен,
Източна индустриална зона” №128, сумата 73,10 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода 02.04.2013г. – 22.02.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
853/01.03.2016г. по ч.гр.д.№1283/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.С.Д. - СТОЯНОВА, ЕГН ********** ДА ПЛАТИ
на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК114005624, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128, сумата от 41,04 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.1283/2016 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.С.Д. - СТОЯНОВА, ЕГН ********** ДА ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128, сумата от 345,27 лв. направени по делото
разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 ГПК “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК114005624,
със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128
да плати на Г.С.Д. - СТОЯНОВА, ЕГН ********** сумата от 39,63
лв. направени по делото разноски.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач, на страната на ищеца Нелбо ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Изгрев, ул.Тинтява № 15, сграда
на Нелбо и адрес в гр.Плевен ул.В.Левски № 119, офис 5.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: