Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.11.2021 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13170/ 2020 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие противоправно и
виновно поведение на служителите на ответника.
ИЩЕЦЪТ – Д.Я.А., ЕГН ********** чрез
адв. К.А.Д., САК, твърди, че на 20.05.2020 1 г. тръгнала от
бл. 76 на жк.“Младост 1“ към спирката на
метростанция „Младост“. Пътеката, по която е следвало
да мине, е покрита с изпочупени
и неравномерно наредени циментови плочи, които не са трайно фиксирана за земята. Спънала
се в една от счупените
и неравни плочи, като
при падането се ударила в друга счупена плоча, при което счупила пубистна кост. Поради невъзможност
да се изправи
сама изчакала случаен
минувач, който да й помогне да се
прибере вкъщи. Поради продължаващи болки и затруднено движение била принудена
да извика линейка, която я закарала до УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“. При
прегледа й е поставена диагноза - фрактура на горното рамо на
десен пубис. Приложено е консервативно лечение в домашни условия, предписани са антикоагуланти и е определен контролен преглед след един
месец. При извършен преглед на 24.06.2020 год. е установено, че тя се движи с едно помощно средство
- бастун, като е препоръчано движение с две помощни средства и натоварване без помощни средства след един месец.
След проведеното консервативно лечение е назначена физиотерапия
за около 10 дни, която е изпълнена, но
въпреки това все още изпитва болка в таза при продължително ходене и не
може да стой права дълго време. Намира, че вина за настъпването на сочените
вреди носят служителите на ответника, които не са поддържали и привели пътеката
в безопасно състояние, въпреки че няколко пъти са сезирани от живеещите в
района за наличието на проблем. Предвид това твърди, че на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът следва да й заплати обезщетение за причинените болки и страдания в
размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2020 г.
до окончателното изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ - С.о.,
представлявана от Кмета Й.Ф., чрез С.Н.,***, оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че служителите на общината са изпълнили задължението си да поддържат процесната пътека в безопасно състояние и че по делото не
са събрани доказателства, от които да може да се установи, че твърдения от
ищцата механизъм на настъпване на вредите отговаря на обективната истина,
оспорва този механизъм, както и вида и размера на твърдените вреди и наличието
на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и поведението на
служителите на общината. Оспорва и размера на претендираното
обезщетение. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
С исковата молба е представена
мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищцата и
която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
Според
заключението на СМЕ, дадено от д-р Т. Д.,
ортопед-травматолог, се установява, че ищцата на 23. 05. 2019 г. в 09,09 ч. ищцата Д.А. е била
прегледана в Спешно отделение в София. Съобщила е, че е паднала преди 4 дни и
има болки в дясната тазобедрена става и невъзможни движения на десния крак.
След направена рентгенова снимка на таза е установено счупване на горното рамо
на дясната срамна кост. Д.А. е преживяла болки с по-голям интензитет
непосредствено след ПТП за около 30 дни, болки с умерен интензитет за още 30
дни, след което интензитетът на болките е намалял значително. С оглед възрастта
на пострадалата, сегашното й състояние, мястото и вида на счупването и
давността на травмата, ищцата би могла да изпитва болки и понастоящем при
по-продължително стоене права и ходене до около 3 години след инцидента. Ищцата
би могла да получи описаното по-горе счупване на горното рамо на дясната срамна
кост - установено на 23. 05. 2019 г., ако е паднала 4 дни по-рано. Проведено е
домашно-амбулаторно лечение, като един месец е била на постелен
режим. След това е започнала да става и да ходи с помощно средство. От 15. 08.
2019 г. е провела рехабилитационно лечение за 7 дни.
След тази дата няма медицинска документация за проведено лечение във връзка с гореполучената травма.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят Й.А.В.твърди, че познава Д.А., съседи са и
живеят в един блок. Излезли от блока един след друг, тя вървяла преди него и
вървели към метростанция „Младост“. Техният блок е №
76, намира се зад пазара. Тази пътека е обособена да се върви към пазара. И
двата изхода на метрото са на около 200 метра от техния блок. Разбрал, че Д. е
тръгнала към метрото, а той излизайки след нея, видял как пада, видял, че се спънала в
плочките. Трудно му е да каже, че изобщо е плочка, това били парчета от
натрошени плочки и нахвърляни по самата пътека. Сочи, че тази пътека е правена
от общината. Общината е изградила пътеката, сигурен е в това, тъй като живее
там от 1974 година и е убеден, че тази пътека е правена от общината. Пътеката е
широка около 120 см., кола не може да мине от там, детска количка едва минава.
От блока не поддържат тази пътека, блока няма нищо общо с подържането.
Твърди, че никой не чисти тази пътека, когато завали сняг. От минаващите се отъпква снега. Били обикновени плочки, но в
един момент се оказало, че някой си е възстановил мястото и пътеката влизала в
това място. То било заградено, извадили плочките и след като се установило, че
това място е на общината, плочките не се възстановили. Плочките с изваждането
станали на парчета. През друго място не можело да се мине, трябва да се мине
през поляната, през калта. Това е единствената пътека, която водила към пазара
и към метрото. Като видял, че Д. пада, отишъл при нея. Една жена вървяла
насреща и помогнала да я вдигнат. Понеже я познавал и знае къде живее, веднага
се върнали обратно в блока и я завел заедно с другата жена в нейния апартамент.
Боляло е, не можела да стъпи изобщо, с другата жена почти я носели. В
последствие разбрал, че след това с нейната приятелка са извикала линейка и са
отишли в ИСУЛ. Там са направени снимки, процедури са били предвидени. Нейната
приятелка в общи линии я обслужвала в домакинството. Д. е сама. Доста време се
възстановявала след инцидента. Сега се движела самостоятелно. При промяна на
времето се оплаквала, че я боли. Изтъква, че тази пътека не била заградена и не
било обозначено по никакъв начин, че не може да се минава от там.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Искът с
правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.
Ищцата се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други
лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и
наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички
случаи на непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да установява
наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищцата следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията й.
По делото се доказа противоправното
бездействие на служителите на ответника, представляващо неизпълнение на нормативно възложените им задължения с разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от
Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 30, ал. 4 от
Закона за пътищата (ЗП-„Изграждането, ремонтът
и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община.)/ и чл. 48, т. 2,
б. "Б" от Правилника
за приложение на Закона за
пътищата /ППЗП/. С изброените
норми /чл. 30, ал. 3 от ЗП и чл.
48, т. 2, б. "Б" от ППЗП/ на общината е възложено
изграждането, ремонтът и поддържавено на тротоарите. В частност- на ответника СО е възложена поддръжката и ремонтът на процесната пътека, водеща към пазара и метростанцията, разположена
на негова територия, като тези задължения ответникът следва да изпълнява с грижата на добрия
стопанин и в интерес на населението /чл. 11, ал. 1 от
ЗОС/. От събраните по делото гласни
доказателства - показанията на св. Й.А.В., които съдът кредитира като почиващи на
нейни преки и непосредствени впечатления и кореспондиращи на фактите, безспорно се установява,
че процесната пешеходна пътека, находящ се в гр. София
, в квартал
„Младост”, жилищен блок №74, била с разбити плочки, липсвали
такива, в лошо състояние. Т.е. безспорно и категорично се установява неизпълнението на горепосоченото нормативно възложено на ответника задължение
за ремонт и поддръжка на процесниата пътека, водеща към пазара и метростанцията.
На следващо място, от показанията
на св. Й.А.В., категорично се установява причинно- следствената връзка между неизпълнението на задълженията от служителите на ответника за
ремонт и поддръжка на пътеката и причинените на ищцата неимуществени вреди, като пряка
и непосредствена последица от падането на
ищцата в процесниятротоар, с разбити и липсващи плочки. Изпълнението на задълженията на ответника по
чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл. 48, т. 2, б.
"Б" от ППЗП изисква
изграждането, ремонтът и поддръжката на процесния тротоар(тротоарна пътека).
Неоснователно е и възражението
на ответника за недоказан механизъм
на падането. Напротив, свидетелят изрично и категорично установява, че падането на
ищцата е резултат от на лисващи/ счупени плочки. С оглед
изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото
са безспорно установени следните елементи от фактическия
състав по чл. 49, вр. с чл.
45 от ЗЗД: противоправно бездействие на служителите на ответника, натоварени с изпълнението на нормативните задължения по чл. 30, ал.
4 от ЗП и чл. 4848, т. 2,
б. "б. " от ППЗП, вината
за неизпълнението на тези задължения
от служителите на ответника се
презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
законовата презумпция не е опровергана от ответника в съответствие с носената от него доказателствена
тежест. Доказана е и причинно-следствената връзка между неизпълнението на нормативно възложените
задължения от служителите на ответника и падането на ищцата и причинените
й в резултат на това падане вреди.
По отношение на вредите, за
които е доказано по делото, че
са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент, настоящият съдебен състав приема следното:
на първо място, съдът приема,
че това са
причинените на ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, претърпяни от полученото
в резултат на падането. Причинно-следствената връзка между инцидента
и счупваията на ищцата е доказана с показанията на св. Й.А.В.и приетото по делото и неоспорено заключение на СМЕ. От неоспореното заключение на СМЕ се установява, че в представените по делото медицински
документи, също неоспорени от ответника,
се съдържат достатъчно данни за установяване конкретното състояние на ищцата. Установява
се от експертното
заключение, че ищцата е получила счупване на горното рамо на дясната срамна кост. Тези увреждания
кореспондират с механизма на настъпване на
процесното събитие. Приложено е лечение, описано по-горе.
Неоснователно е възражението на
ответника за наличие на съпричиняване- в тази насока
не се ангажираха доказателства.
При така установената тежест на травмите, интензивност
на претърпените от ищцата болки
и страдания, настоящата икономическа обстановка в страната, настоящият съдебен състав приема, че сумата
от 5 000, 00 лева е адекватно и в съответствие с принципа за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди, в който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата да се отхвърли
като неоснователен.
Обезщетението за забавено
изпълнение се дължи от датата на увреждането, когато са настъпили и вредите –
чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се уважи искането за присъждане на
законната лихва върху главницата.
При този изход на делото и двете страни имат право на
разноски с оглед уважената, съответно отхвърлената част от иска. С оглед
уважената част от иска ищцата има право на 79.92
лв. от направени 400 лв. Видно от данните по делото размерът
на адвокатското възнаграждение не е определен на основание
чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.2 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер
на 580лв.
С оглед отхвърлената част на
иска ответникът има право на 242.31 лв.
от направени 300 лв.(юриск.възнаграждение). След
компенсация ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 162.39 лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса в размер на 200лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.о.,
с адрес гр. София, ****, ул. “*****, да
заплати на Д.Я.А., ЕГН ********** чрез адв. К.А.Д., САК, със съдебен адрес: ***, по иск с правно основание чл.49
вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, заедно със законната лихва
върху тази сума от 20.05.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до
пълния предявен размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА С.о., с адрес гр. София, 1000,
ул. “*****, да заплати
на адв. К.А.Д., САК, със съдебен адрес: ***, , на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение адвокатско
възнаграждение в размер на 580лв.
ОСЪЖДА Д.Я.А., ЕГН ********** чрез адв. К.А.Д., САК, със съдебен адрес: *** , да заплати на С.о., с адрес гр. София, ****,
ул. “*****, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в
размер на 162.39 лв.(след компенсация).
ОСЪЖДА С.о., с адрес гр. София, 1000,
ул. “*****, да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 200
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: