РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 16.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №996 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК
във връзка с чл.79 и сл. от Закона за
задълженията и договорите, както и чл.200 от Закона за задълженията и
договорите.
Образувано е по искова молба на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от *** срещу З.С.
Т. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79
и сл. от Закона за задълженията и договорите и чл.200 от Закона за задълженията
и договорите за признаването за установена дължимостта на следните суми: 1)
438.34 лева (четиристотин тридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща сбор от остатъците от изискуеми лизингови вноски за покупката на
мобилно устройство LENOVO A6000 BLACK (в размер на
75.54 лева), TELENOR SMART TAB BLACK (в размер
на 11 лева) и SAMSUNG GALAXY A3 2016 GOLD (в размер на 351.80 лева), заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (02.11.2018
г.) до окончателното плащане. 2) 381.09 лева (триста осемдесет и един лева и
девет стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (в това
число неплатени абонаментни такси и използвани услуги) по договори за
телекомуникационни услуги от 20.10.2012 г., 26.03.2013 г., 12.09.2013 г.,
23.11.2013 г., 01.03.2014 г.,
сертификати за пакетни услуги от 12.09.2013 г. и от 23.11.2013 г.,
допълнителни споразумения към договори за телекомуникационни услуги от
29.07.2015 г., 07.12.2015 г. и 17.09.2016 г.
(сключени между З.С. Томова и
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София;
неплатеното задължение е за периода от 05.09.2016 г. до 04.01.2017 г. по
фактура №**********/05.10.2016 г., фактура №**********/05.11.2016 г., фактура
№**********/05.12.2016 г. и фактура №**********/05.01.2017 г. с 15-дневен срок
за плащане след тяхното издаване), заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (02.11.2018 г.) до окончателното плащане, а
също и за направените в заповедното и
настоящото производство разноски. В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея не е бил получен писмен
отговор от ответницата.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В
съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответницата
на отговор на исковата молба, неявяването на ответницата и неин представител в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответницата делото да
бъде разгледано в нейно отсъствие, указването на ответницата на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради постъпилото
искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно
чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него
е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявените
искове са основателни и трябва да бъдат уважени. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни разноски по настоящото
производство в размер на 75 лева внесена държавна такса и 360 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. В съответствие
с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради
което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати разноските по частно гр.
дело №4483/2018 г. по описа на ДРС в размер на 25 лева внесена държавна такса и
360 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че З.С. Томова с
ЕГН ********** *** има следните неплатени парични задължения към „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от *** (за които
е издадена Заповед за изпълнение №2543/06.11.2018 г. по частно гр. дело №4483/2018
г. по описа на ДРС): 1) 438.34 лева
(четиристотин тридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща сбор от остатъците от изискуеми лизингови вноски за покупката на
мобилно устройство LENOVO A6000 BLACK (в размер на
75.54 лева), TELENOR SMART TAB BLACK (в размер
на 11 лева) и SAMSUNG GALAXY A3 2016 GOLD (в размер на 351.80 лева), заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (02.11.2018
г.) до окончателното плащане. 2) 381.09 лева (триста осемдесет и един лева и
девет стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (в това
число неплатени абонаментни такси и използвани услуги) по договори за
телекомуникационни услуги от 20.10.2012 г., 26.03.2013 г., 12.09.2013 г.,
23.11.2013 г., 01.03.2014 г.,
сертификати за пакетни услуги от 12.09.2013 г. и от 23.11.2013 г.,
допълнителни споразумения към договори за телекомуникационни услуги от
29.07.2015 г., 07.12.2015 г. и 17.09.2016 г.
(сключени между З.С. Томова и
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София;
неплатеното задължение е за периода от 05.09.2016 г. до 04.01.2017 г. по
фактура №**********/05.10.2016 г., фактура №**********/05.11.2016 г., фактура
№**********/05.12.2016 г. и фактура №**********/05.01.2017 г. с 15-дневен срок
за плащане след тяхното издаване), заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (02.11.2018 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З.С. Томова с ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ***, направените разноски по гр. дело №996/2019 г. по описа на ДРС в размер на 435 (четиристотин тридесет и пет) лева, както и сторените разноски по частно гр. дело №4483/2018 г. по описа на ДРС в размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИСИ от
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: