О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…260460………/09.04.2021г.,гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в
закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове:Албена Палова
Мариана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №832 по
описа на Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 278 от ГПК,във връзка с чл. 274 ,ал.1,т.1 от ГПК.
С определение №260143 постановено на
18.11.2020г. по гр.дело № 190 по описа на Панагюрския районен съд за 2020г. на
основание чл.129,ал.3 от ГПК е върната насрещна искова молба с вх. № 260632 от 12.10.2020 г. подадена от Д.Н.Н.
.
За да върне
насрещната искова молба първоинстанционният съд е приел следното : Гр.дело №
190 /2020г. по описа на Панагюрския районен съд е образувано по искова молба на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД против Д.Н.Н., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от
ГПК, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 446,91 лв. – главница, ведно със законната лихва
считано от постъпване на заявлението в съда -21.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 24,28 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата, за периода от 28.02.2019 г. до 20.10.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №777/2019 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище.
В срока за отговор на
исковата молба е постъпил такъв от ответника в производството. С отговора на
исковата молба са предявени насрещни искови претенции. Съдът е оставил
насрещната исковата молба без движение с указания за отстраняване на
нередовности в нея. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е
приел,че ищецът по насрещния иск не е конкретизирал предявените искови
претенции в достатъчна степен, като не е посочил период, за който претендира
заплащане на сумите от 2000 лв. и 6000 лв., доколкото по този начин съдът е
лишен от възможност да извърши преценка по чл. 130 ГПК – за допустимост на
исковите претенции (макар изрично съдът да е напътил страната към възможността
да бъде снабдена със съдебно
удостоверение по силата на което да се получи исканата информация). Не е
посочено дали претендираното обезщетение в размер на 14820 лв. е за настъпили
имуществени или неимуществени вреди, като по този начин съдът е лишен от
възможност да даде правна квалификация на предявения иск, респ. да разпредели
надлежно доказателствената тежест като посочи правнорелевантните фактите
подлежащи на доказване. Не е конкретизирана в достатъчна степен и претенцията в
размер на 1000 лв. – не е посочен периода, за който се претендира наличието на
неоснователното обогатяване, нито е налице конкретно посочване на суми, които
са заплатени в повече от дължимите, не е уточнено дали същите са заплатени за
доставка на ел. енергия или за консумиране на електрическа енергия. Освен това
недопустима се явява претенцията по п. 5 от насрещната искова молба в размер на
23820 лв. доколкото същата се претендира за един бъдещ период от дата на
подаване на исковата молба до възстановяване на електрозахранването- респ.
претенцията не е индвидуализирана по време, като същата е заявена до настъпване
на прекратително условие – възстановяване на електрозахранването. Макар точните, ясни и конкретни указания
дадени от съда ищецът не е индивидуализирал исковите си претенции достатъчно
ясно, като по тази начин не е очертан надлежно предметът на спора, което лишава
съда от възможност да даде правна квалификация на предявените искове, както и
да разпредели доказателствената тежест за доказване на правнорелевантните
факти.
Определението е
неправилно.
Съгласно установената
константна практика на Върховния касационен съд, за да приложи законосъобразно
чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на
страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни,
точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности.
Когато в съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите,
независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или
чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК не може да бъде
приложена.
С молба вх. №
200800/23.10.2020г. ищецът по насрещния иск е изложил обстоятелства и
конкретизирал петитум в следния смисъл : на посоченото в молбата правно
основание се претендира общо сумата в размер на 23 820 лева, от която :
14 820 лева –обезщетение за незаконосъобразно преустановяване на
ел.захранване с посочен клиентски номер- ********** за посочен период и размер,
ведно със законната лихва считано от
предявяване на насрещния иск; 2000,00 лева- обезщетение за незаконосъобразно
преустановяване на ел.захранване ,за периоди ,които са определяеми ,и за които
ищецът и посочил,че следва да се изиска информация ,която се намира при ответника,ведно
със законната лихва считано от
предявяване на насрещния иск;6 000 лева- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ,които надхвърлят договорения размер на обезщетението от по
20 лева,и причинени от злоупотребата с монополното положение на чуждестранен
инвеститор по отношение на икономически по-слабата страна, и сумата в размер на 1000,00 лева
–представляваща надвзети суми на електроенергия през целия период на действие
на договора за електроснабдяване ,ведно със законната лихва ,считано от
предявяване на иска.
С нарочна молба вх. №
261073/17.11.2020г. ищецът по насрещния иск отново е конкретизирал исковите си
претенции-изложил е обстоятелства и е конкретизирал петитум.
Предвид така
установеното, настоящият съдебен състав приема,че насрещните искови претенции
са конкретизирани в достатъчна степен ,за да позволят на решаващият съд да индивидуализира
спорното право. Достатъчно и в пълна степен ищецът е изложил обстоятелства,
които да дадат възможност на съда да определи претенцията по основание и
размер. Доколкото по една от тях ,ищецът изрично е посочил ,че периода на
претенцията е определяем ,то този факт не я прави нередовна. В съответствие с
чл.2 от ГПК съдът е следвало да съдейства на страната ,а не да връща насрещната
искова молба като нередовна. Наред с изложеното следва да се има предвид, че
дори първоинстанционния съд да е счел ,че
някоя от претенциите е нередовна,то това не води до нередовност и на останалите
претенции, поради което връщането на насрещната искова изцяло, на самостоятелно
основание е неправилно.
Ето защо определението като неправилно следва
да бъде отменено, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване
на следващите се съдопроизводствени действия-за връчване на насрещната исковата
молба на другата страна.
По изложените съображения,Пазарджишкият
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №260143 постановено на 18.11.2020г. по гр.дело № 190 по
описа на Панагюрския районен съд за 2020г.
Връща делото на Районен съд Панагюрище за продължаване на
съдопроизводствените действия,съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: членове:
1.
2.