Определение по дело №832/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260460
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20205200500832
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…260460………/09.04.2021г.,гр.Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа  година,в състав:

                   Председател:Красимир Ненчев       

                                                членове:Албена Палова

Мариана Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №832 по описа на Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 278 от ГПК,във връзка с чл. 274 ,ал.1,т.1 от ГПК.

С определение №260143 постановено на 18.11.2020г. по гр.дело № 190 по описа на Панагюрския районен съд за 2020г. на основание чл.129,ал.3 от ГПК е върната насрещна искова молба с вх. № 260632 от 12.10.2020 г. подадена от Д.Н.Н. .

За да върне насрещната искова молба първоинстанционният съд е приел следното : Гр.дело № 190 /2020г. по описа на Панагюрския районен съд е образувано по искова молба на  „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против Д.Н.Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 446,91 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от постъпване на заявлението в съда -21.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 24,28 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от 28.02.2019 г. до 20.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  по ч.гр.д №777/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника в производството. С отговора на исковата молба са предявени насрещни искови претенции. Съдът е оставил насрещната исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовности в нея. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел,че ищецът по насрещния иск не е конкретизирал предявените искови претенции в достатъчна степен, като не е посочил период, за който претендира заплащане на сумите от 2000 лв. и 6000 лв., доколкото по този начин съдът е лишен от възможност да извърши преценка по чл. 130 ГПК – за допустимост на исковите претенции (макар изрично съдът да е напътил страната към възможността да  бъде снабдена със съдебно удостоверение по силата на което да се получи исканата информация). Не е посочено дали претендираното обезщетение в размер на 14820 лв. е за настъпили имуществени или неимуществени вреди, като по този начин съдът е лишен от възможност да даде правна квалификация на предявения иск, респ. да разпредели надлежно доказателствената тежест като посочи правнорелевантните фактите подлежащи на доказване. Не е конкретизирана в достатъчна степен и претенцията в размер на 1000 лв. – не е посочен периода, за който се претендира наличието на неоснователното обогатяване, нито е налице конкретно посочване на суми, които са заплатени в повече от дължимите, не е уточнено дали същите са заплатени за доставка на ел. енергия или за консумиране на електрическа енергия. Освен това недопустима се явява претенцията по п. 5 от насрещната искова молба в размер на 23820 лв. доколкото същата се претендира за един бъдещ период от дата на подаване на исковата молба до възстановяване на електрозахранването- респ. претенцията не е индвидуализирана по време, като същата е заявена до настъпване на прекратително условие – възстановяване на електрозахранването.  Макар точните, ясни и конкретни указания дадени от съда ищецът не е индивидуализирал исковите си претенции достатъчно ясно, като по тази начин не е очертан надлежно предметът на спора, което лишава съда от възможност да даде правна квалификация на предявените искове, както и да разпредели доказателствената тежест за доказване на правнорелевантните факти.

Определението е неправилно.

Съгласно установената константна практика на Върховния касационен съд, за да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Когато в съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите, независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК не може да бъде приложена.

С молба вх. № 200800/23.10.2020г. ищецът по насрещния иск е изложил обстоятелства и конкретизирал петитум в следния смисъл : на посоченото в молбата правно основание се претендира общо сумата в размер на 23 820 лева, от която : 14 820 лева –обезщетение за незаконосъобразно преустановяване на ел.захранване с посочен клиентски номер- ********** за посочен период и размер, ведно със законната лихва      считано от предявяване на насрещния иск; 2000,00 лева- обезщетение за незаконосъобразно преустановяване на ел.захранване ,за периоди ,които са определяеми ,и за които ищецът и посочил,че следва да се изиска информация ,която се намира при ответника,ведно със законната лихва          считано от предявяване на насрещния иск;6 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,които надхвърлят договорения размер на обезщетението от по 20 лева,и причинени от злоупотребата с монополното положение на чуждестранен инвеститор по отношение на икономически по-слабата страна,  и сумата в размер на 1000,00 лева –представляваща надвзети суми на електроенергия през целия период на действие на договора за електроснабдяване ,ведно със законната лихва ,считано от предявяване на иска.

С нарочна молба вх. № 261073/17.11.2020г. ищецът по насрещния иск отново е конкретизирал исковите си претенции-изложил е обстоятелства и е конкретизирал петитум.

Предвид така установеното, настоящият съдебен състав приема,че насрещните искови претенции са конкретизирани в достатъчна степен ,за да позволят на решаващият съд да индивидуализира спорното право. Достатъчно и в пълна степен ищецът е изложил обстоятелства, които да дадат възможност на съда да определи претенцията по основание и размер. Доколкото по една от тях ,ищецът изрично е посочил ,че периода на претенцията е определяем ,то този факт не я прави нередовна. В съответствие с чл.2 от ГПК съдът е следвало да съдейства на страната ,а не да връща насрещната искова молба като нередовна. Наред с изложеното следва да се има предвид, че дори първоинстанционния съд  да е счел ,че някоя от претенциите е нередовна,то това не води до нередовност и на останалите претенции, поради което връщането на насрещната искова изцяло, на самостоятелно основание е неправилно.

Ето защо определението като неправилно следва да бъде отменено, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия-за връчване на насрещната исковата молба на другата страна.

По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №260143 постановено на 18.11.2020г. по гр.дело № 190 по описа на Панагюрския районен съд за 2020г.

Връща делото на Районен съд Панагюрище за продължаване на съдопроизводствените действия,съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

Председател:                                                             членове: 1.

 

 

                                                                                                                  2.