РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг 02.12.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 706 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240 и чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от Р.В.- ***лт против П.С.Т., с ЕГН ********** и адрес: *** за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 200.00 лв. представляваща дължима главница по Договор за кредит № **********/29.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че на 29.06.2015 г. между ***, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ***и П.С.Т. е сключен Договор за кредит № **********/29.06.2015г., по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Твърди се още, че съгласно посочената законова разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предосатавяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчик, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за коммуникация от разстояние - едно или повече. Твърди се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбата на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Твърди се, че процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на *** и е в съотвествие с ЗПФУ и приложимото законодателство. Твърди се, че кредитополучателя подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на ***на интернет страницата на кредитополучателя, където са предоставени Общите условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна инфармация, с която трябва да бъде запознат спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. Твърди се, че съгласно т. 3.1 от Общите условия на ***договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждението му по електронната поща от кредитополучателя и извършването на паричния превод.Твърди се, че на 29.06.2015 г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на ***под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. Твърди се, че в заявката ответникът заявява желание да му бъде отпусната сумата в размер на BGN 200 /двеста/лева. Твърди се, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 29.07.2015 г., като сумата е отпусната на същия ден- 29.08.2015 г. Твърди се, че съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 30.07.2015 г. ***започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ-10,01% към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. Твърди се, че на ответника са му изпратени три броя напомнителни писма на адреса му, посочен в Договора за кредит, като в тях подробно са описани – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.Твърди се, че писмата съгласно т. 13.5 от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксуват по 10 /десет/ лева за всяко и СА за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. На 01.02.2018 г. ***в качеството си на цедент, сключва с ***, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********* в общ размер  – BGN 487,04 лв.¸от които: BGN 200 /двеста/лева,  наказателна лихва BGN 257,04 лв. /двеста петдесет и седем лева и четири стотинки/, отписани такси за събиране /3броя изпратени писма/- BGN 30/тридесет/ лева.Твърди се, че посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Твърди се, че по силата на сключен договор за цесия в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е  изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Твърди се, че съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, *** изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка  посредством ***, която е върната с отметка «непотърсено». Твърди се, че в изпълнение на Договора за  прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД *** предоставят на *** потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. Твърди се, че от сключване на договора за цессия до настоящия момент забавата на ответника продължава.

В съдебно заседание ищеца не се представлява. В писмена молба поддържа иска си. Позовава се на писмени доказателства. Прави искане на основание чл. 238 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по спора.

            Съдът като взе предвид, че на ответника са връчени съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК), определение за насрочване и доклад по делото (чл.140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з, с които са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и чл. 369 и сл. ГПК е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявеният размер.

            По разноските:

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева държавна такса и 150 лева юристконсултско възнаграждение.

            Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240 и чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД П.С.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***  ДА ИЗПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от Р.В.- *** сумата от 200.00 лв. представляваща дължима главница по Договор за кредит № **********/29.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.С.Т., с ЕГН ********** и адрес: *** ДА ИЗПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от Р.В.– *** направените по делото разноски в размер на 50/петдесет/ лева държавна такса и 150 лева юристконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: