О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.……/…….11.2016 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет
и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 838/2016 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е молба вх. № 32479/23.11.2016 г. от „ЮРОБАНК ЕРГАСИАС” АД,
ул. „Отонос” № 8, 10557, гр. Атина, Гърция, чрез адв. Желимир Ялнъзов,
с която е поискано на основание
чл. 253 от ГПК да бъде отменено определение № 3561/03.11.2016 г., с което е
допуснато обезпечение на предявените в настоящото производство искове от „БМС ЮНАЙТЕД БАНКЪРС" ЛТД, компания с
регистрационен номер 63633, с адрес на управление Аджелтейк
Роуд, Остров Аджелтейк, Маджуро, МН 96960, Маршаловите острови, надлежно представлявана от г-н Келд Розенбек Демант,
в качеството му на единствен директор, чрез пълномощника си г-н Ларс Холмберг Нилсен,
роден на 13/04/1966 в Копенхаген, Дания, чрез адвокат Р.С.Н. от БАК с адрес: ***,
офис 905, срещу „КАЛИРОИ НАВИГЕЙШЪН КАМПЪНИ ЛИМИТЕД" IMO
идентификационен № 5505918,18/2, Саут Стрийт, ВАЛЕТА, МАЛТА, ЧРЕЗ
ЗАДЪРЖАНЕ на моторен кораб
„АНАСТАСИЯ К" ("ANASTASIA К"), флаг Малта, пристанище на регистрация Валета, IMO № 9153496, Бруто тонаж 17542, Нето тонаж 10264, находящ се в гр. Варна, на кей в „Булярд Корабостроителна Индустрия" АД, както и да бъде обезсилена издадената
обезпечителна заповед.
Твърденията на молителя се свеждат до
това, че за вземанията, които са предмет на настоящото производство вече е било
допускано обезпечение на бъдещ иск по ч.т.д. № 1421/2016 г. по описа на ВОС,
чрез арест на моторен кораб „АНАСТАСИЯ К", като
образуваното в последствие т.д. № 1521/2015 г. по описа на ВОС е било
прекратено по реда на чл. 129 от ГПК. Сочи се, че въз основа на това
прекратяване Директорът на Дирекция „Морска администрация” – Варна, е издал
заповед № 207/08.11.2016 г., с която е освободил от арест моторен кораб „АНАСТАСИЯ К", като на молителя не
е известно дали обезпечителната заповед по ч.т.д. № 1421/2016 г. по описа на ВОС е
била обезсилена изрично. Въз основа на това се прави извод, че определението, с
което е допуснато обезпечение на предявените в настоящото производство искове,
не съответства на чл. 364а, ал. 6 от КТК и чл. 5 от Международната конвенция за
арест на кораби.
Съдът намира, че така направеното
искане за отмяна на допуснатото по делото обезпечение с позоваване на
разпоредбата на чл. 253 от ГПК е неоснователно. Арестът на търговски кораб по
силата на чл. 364а от КТК е предвиден като вид обезпечителна мярка за
обезпечаване на предявени или бъдещи искове, поради което допускането му се
извършва по реда, предвиден за обезпечаване на исковете, но при спазване на
предвидените в КТК специални условия за това.
Разпоредбата на чл. 253 от ГПК се
намира в част втора на ГПК, озаглавена „Исково производство”, докато
определението, чиято отмяна е поискана по реда на посочената разпоредба, е
постановено в обезпечително производство, регламентирано в част четвърта от
ГПК, която е озаглавена „Обезпечително производство”. Не само от различните
заглавия, но и от сравнението между процедурите на исковото и обезпечителното
производство, както и от последиците от постановените в двете съдебни производства
актове е видно, че се касае до две различни производства, които са
самостоятелни едно от друго. Наистина, в случаите по чл. 389 от ГПК
обезпечителното производство се развива едновременно и паралелно с исковото
такова, но това не води до извода за липса на самостоятелност на двете
производства. С оглед на тази самостоятелност общи за тях са разпоредбите,
предвидени в част първа „Общи правила” на ГПК. Останалите разпоредби, които са
предвидени за съответното производство могат да намерят приложение в другото
само, ако това е изрично предвидено в закона. В конкретния случай липсва
разпоредба, която да предвижда приложението на чл. 253 от ГПК в обезпечителното
производство, поради което и същата е неприложима в него.
Освен това, видно от уредбата на
обезпечителното производство, неговата цел е допускането на обезпечението,
което се извършва с определението по чл. 395 от ГПК. От ал. 2 на същата
разпоредба е видно, че съдът се произнася по молбата за допускане на
обезпечението в деня на подаването и като не се предвижда постановяването на
временни съдебни актове в периода между образуване на производството и
произнасянето по допускането или не на обезпечението. От това следва, че
производството по допускане на обезпечението приключва с произнасянето на съда
по чл. 395 от ГПК. Поради това определението за допускане на обезпечението е от
категорията на съдебните актове, които слагат край на съдебното производство по
обезпечение. От разпоредбите на чл. 398, чл. 402 и чл. 390, ал. 3 от ГПК не
следва обратния извод, тъй като същите предвиждат възможност за изменение или
отмяна на определението за допускане на обезпечението въз основа на факти,
които са настъпили след неговото постановяване, а не такива, каквито са съществували
преди това. Разпоредбата на чл. 253 от ГПК обаче, видно от самата нея, е
приложима само по отношение на определенията, с които не се слага край на
съответното производство. Именно поради това същата е приложима само по
отношение на съдебните актове, с които съдът се произнася по процесуални
въпроси в периода между постъпване на исковата молба и акта, с който се слага
край на производството. Както се посочи по-горе обаче, с оглед разпоредбата на
чл. 395, ал. 2 от ГПК в обезпечителното производство такива актове не се
постановяват. Това също прави разпоредбата на чл. 253 от ГПК неприложима в
обезпечителното производство наред с обстоятелството, че се намира в част втора
„Исково производство” на ГПК. С оглед на това, исканата отмяна на определението
за допускане на обезпечението по реда на чл. 253 от ГПК не е предвидена в
закона и не може да се допусне.
Отделно от това, твърдението на
молителя е, че с определението за допускане на обезпечение на предявените в
настоящото производство искове е нарушена забраната за повторен арест,
установена в чл. 364а, ал. 6 от КТК и чл. 5 от Международната конвенция за арест на кораби. Дори и да е
налице такова нарушение, то същото ще се отрази на законосъобразността на
определението за допускане на обезпечението. Тази незаконосъобразност обаче не
може да бъде контролирана от съда, постановил акта, а може да е предмет на
проверка само по реда на инстанционния контрол, което
се осъществява по реда на чл. 396 от ГПК. Съдът, който е постановил акта не
може сам да извършва проверка за неговата законосъобразност и да отменя същия в
случаите на констатирано нарушение. Правомощията на съда, постановил акта, да
отменя или изменя допуснатото обезпечение са предвидени в разпоредбите на чл.
390, ал. 3, изр. 2, чл. 398 и чл. 402 от ГПК. Същите обаче се основават на
факти, които са настъпили след постановяване на определението за допускане на
обезпечението и не са свързани с това дали при постановяването му са спазени
законовите изисквания за това. В тази връзка посочените нарушения не могат да
бъдат основание и за отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 от ГПК, когато
с него са засегнати права на трети лица, както се твърди в настоящия случай,
доколкото молителят е закупил моторен
кораб „АНАСТАСИЯ К" по реда на
публичната продан. В случай, че обезпечението засяга права на трети лица, то
същите имат възможността да обжалват допуснатото обезпечение, съгласно т. 6
от ТР № 6/14.03.2014 г., постановено по тълк.д. №
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но не и да искат неговата отмяна.
На последно
място, видно от изложеното в молбата, молителят приравнява морския иск по
смисъла на чл. 364а, ал. 1 от КТК и чл. 3 от
Международната
конвенция за арест на кораби на материалноправното
вземане, което се твърди, че съществува между страните по спора. Оттам следва и
направения от него извод, че след като вече е допуснато обезпечение на предявен
иск за това вземане чрез арест на кораб, не може в случай, че производството
бъде прекратено и след известен период от време бъде образувано ново исково
производство за същото вземане, да се допуска обезпечение на това производство
чрез арест на същия кораб. Както се посочи по-горе обаче, предвиденият в чл.
364а от КТК и чл. 3 от Международната конвенция за арест на кораби арест на търговски
кораб е вид обезпечителна мярка. На обезпечаване подлежат само предявени
искове, т.е. образувани пред надлежния съд искови производства за събиране на
вземането или бъдещи такива искове, които ще бъдат предявени в определен срок,
т.е. в двата случая обезпечението се свързва със съответното исково
производство, а не със самото материалноправно
вземане само по себе си. Поради това забраната за повторен арест на кораб,
въведена в разпоредбата на чл. 364а от КТК и чл. 5 от Международната конвенция
за арест на кораби, е предвидена за съответното исково производство. От нея
следва, че след като арестувания като обезпечение на съответното исково
производство кораб е бил освободен от арест, не може в последствие същият да
бъде арестуван отново в рамките на същото исково производство, освен ако
не са налице изключенията, предвидени в
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Международната конвенция за арест на кораби.
Настоящото производство не представлява продължение на производството по т.д. №
1521/2015 г. по описа на ВОС, поради което не се касае за едно и също
производство. Производството по цитираното дело на ВОС е приключило окончателно
с влизане в сила на определението за прекратяването му, от който момент са
отпаднали и последиците от предявяването на иска, въз основа на който е било
образувано същото. Настоящото производство е ново такова и се развива
самостоятелно и независимо от прекратеното такова.
По изложените съображения, Варненският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.
№ 32479/23.11.2016 г. от „ЮРОБАНК
ЕРГАСИАС” АД, ул. „Отонос” № 8, 10557, гр. Атина,
Гърция, Регистрационен номер по Търговски регистър 00223001000, Данъчен
регистрационен № *********, с която е поискано на основание чл. 253 от ГПК да бъде отменено определение №
3561/03.11.2016 г., с което е допуснато обезпечение на предявените по делото искове от „БМС ЮНАЙТЕД
БАНКЪРС" ЛТД, компания с регистрационен номер 63633,
с адрес на управление Аджелтейк Роуд, Остров Аджелтейк, Маджуро, МН 96960, Маршаловите
острови, надлежно представлявана от г-н Келд Розенбек Демант, в качеството му
на единствен директор, чрез пълномощника си г-н Ларс Холмберг Нилсен, роден на
13/04/1966 в Копенхаген, Дания, чрез адвокат Р.С.Н. от БАК с адрес: ***, офис
905, срещу „КАЛИРОИ НАВИГЕЙШЪН КАМПЪНИ ЛИМИТЕД" IMO
идентификационен № 5505918,18/2, Саут Стрийт, ВАЛЕТА, МАЛТА, ЧРЕЗ
ЗАДЪРЖАНЕ на моторен кораб
„АНАСТАСИЯ К" ("ANASTASIA К"), флаг Малта, пристанище на регистрация Валета, IMO № 9153496, Бруто тонаж 17542, Нето тонаж 10264, находящ се в гр. Варна, на кей в „Булярд Корабостроителна Индустрия" АД, както и да бъде обезсилена издадената
обезпечителна заповед.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: