Р Е Ш Е Н И Е
Номер 103 20.01.2016
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На тринайсети януари две хиляди и шестнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
И.Г.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 6254 по описа за 2015 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Ц.И.Ц., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника мл. адв. М.С. ***, против „ПРОФЕСИОНАЛЕН
СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, ж. к. Лазур, Спортен комплекс „Лазур”, с
която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 4962.50 лв., от която 4800
лв.-главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месеците март,
април и май 2015 год., за изпълнявана длъжност „футболист-професионален
състезател”, по трудов договор за
наемане на професионален футболист от 16.02.2015 год., прекратен със заповед на
прокуриста на дружеството Пламен К. Киряков № ІІІ-34/30.06.2015 год., поради
изтичане на уговорения срок и 162.50 лв.-лихва за забавеното плащане на
главницата, върху всяко от месечните възнаграждения, за периода от 01.05.2015
год. до подаването на исковата молба-29.09.2015год., ведно със законната лихва
върху главницата от подаването на исковата молба-29.09.2015 год. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
Обективно съединените искове са
процесуално допустими и са с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 124, чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2, от Кодекса на
труда/КТ/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен
ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128
от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът „Професионален спортен футболен клуб Черноморец”
АД, в срока по чл. 131 от ГПК не представя по делото отговор на исковата молба.
Не ангажира доказателства. В хода на делото, чрез пълномощника си заявява, че
не твърди плащане на процесните суми от своя страна.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че главният осъдителен иск е основателен, а акцесорният частично
основателен, поради следното:
От представения по делото и неоспорен
от страните трудов договор за наемане на професионален футболист от 16.02.2015
год. съдът установява, че по силата на валидно възникнала трудовоправна връзка
ищецът Ц. е назначен от работодателя „Професионален спортен футболен клуб Черноморец”
АД на длъжността „футболист-професионален състезател”, на срочен трудов
договор, в сила от
19.01.2015 год. до края на пролетния полусезон на 2014/2015 година. Месечното
възнаграждение е предвидено от страните в нетен размер от 1600.00 лв., платими до 30-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи. Клубът се е задължил по т. ІІІ.2.3 от договора да
начисли и заплати за своя сметка всички други нормативно установени задължения
за футболиста и за клуба. Трудовият договор е прекратен с приетата
като доказателство по делото заповед на изпълнителния директор № ІІІ-34 от 30.06.2015
г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ-изтичане на уговорения срок. По тези
факти и обстоятелства не се спори между страните по делото. На доказване
подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между
тях/чл. 153 от ГПК/.
От заключението на допуснатата,
изслушана и неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза
съдът установява, че съгласно издадените на ищеца Ц. фишове за заплати, въз
основа на ведомостите в дружеството, за периода месец март-месец май 2015 г.,
му е начислено брутно трудово възнаграждение в общ размер от 6123.21 лв.,
удръжки-1323.21 лв. и нетна сума за получаване-4800.00 лв., по 1600.00 лв. за
всеки от трите процесни месеца. Трудовите възнаграждения не
са изплатени.
Работодателят има задължението като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила да заплати възнаграждението
на работника или служителя за положения труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото
на чл. 242 от КТ за възмездност на положения труд е от публичен ред и не може
да бъде дерогирано от страните по трудово правоотношение. Ето защо, ищецът Ц. е
правоимащ да получи претендираното по делото трудово възнаграждение от 4800.00
лв., за периода месец март-месец май 2015 г. Всяка от страните по договора
трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите
задължения по същия начин/чл. 63, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите/. Следователно, главният иск по делото като основателен и доказан
следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главния иск за
заплащане на трудовите възнаграждения повлича частична основателност на акцесорната претенция за заплащане
на лихва, към която са приложими разпоредбите на чл. 245, ал. 2 от КТ. С
изплащането на трудовото възнаграждение се дължи допълнително и законна лихва.
В периода на забавата ищецът Ц. неоснователно е бил лишен от облагата да ползва
парите си. Предвидената от законодателя покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е
необходима, тъй като задължението за заплащане на труд е ежемесечно. Срокът
кани длъжника. Относно размера на лихвата за забава съдът кредитира
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото, от което
е видно, че периода от 01.05.2015 г. до 29.09.2015 г. лихвата върху неплатените
трудови възнаграждения от 4800.00 лв. възлиза на 162.05 лв. До този размер акцесорната
претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена, а в останалата
част, до претендирания размер от 162.50 лв., отхвърлена.
С оглед изхода на делото и разпоредбите
на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва
да бъде възложено заплащането на направените по делото разноски от ищеца Ц., съобразно
събраните по делото доказателства, в размер на 600.00 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, в негова тежест следва да бъде възложено и заплащането на
държавната такса за производството, в размер на 242.00 лв. и възнаграждението
на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза от 130.00 лв., общо
372.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, ж. к. Лазур, Спортен комплекс „Лазур”, да заплати на Ц.И.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 4962.05 лв.(четири хиляди деветстотин шестдесет и два лева и пет
стотинки), от която 4800.00 лв.-главница,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за месеците март, април и май
2015 год., за изпълнявана длъжност „футболист-професионален състезател”, по трудов договор за наемане на професионален
футболист от 16.02.2015 год. и 162.05 лв.-лихва за забавеното плащане на
главницата, върху всяко от месечните възнаграждения, за периода от 01.05.2015
год. до подаването на исковата молба-29.09.2015год., ведно със законната лихва
върху главницата от подаването на исковата молба-29.09.2015 год. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ акцесорният иск за лихва от уважения размер 162.05
лв. до претендирания размер от 162.50
лв.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ”
АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, ж. к. Лазур, Спортен комплекс „Лазур”, да заплати на Ц.И.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото
разноски, в размер на 600.00
лв.(шестстотин лева).
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ”
АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, ж. к. Лазур, Спортен комплекс „Лазур”,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд-гр. Бургас, разноски по делото от 372.00 лв.(триста седемдесет и два лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Бургас.
Районен съдия:/п/ Р.Кирякова
Вярно с оригинала:
И.Г.