№ 869
гр. Варна, 14.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000654 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, София, чрез
ю.к.Р.Л. срещу решение №443/23.10.2023г., постановено по т.дело №374/2023г. по описа на
ВОС, В ЧАСТТА, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Р. Н. П.
обезщетение по чл.432 КЗ за разликата над 10 920.52 лева до присъдените 25 100 лева,
дължимо за претърпени имуществени вреди ведно със законна лихва от предявяване на
исковата претенция до окончателното изплащане на задължението.
С жалбата се твърди, че в обжалваната част решението на първата инстанция е
неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения.
По същество се излага, че след прекратяване производството пред РС-Варна поради
увеличаване размера на иска и изпращане на делото на ОС –Варна по подсъдност,
първоинстанционният съд неоснователно не е уважил доказателствено искане, направено
още пред РС за оспорване на изготвено заключение на САТЕ и поставяне на нови въпроси
на вещото лице. Твърди се, че по този начин делото е останало непопълнено с доказателства.
Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване
равенството на страните в производството и по същество до неправилни правни изводи.
Отделно от това, страната оспорва решението и в частта на присъдените законни
лихви, считано от предявяване на иска като твърди, че същото е постановено в нарушение
на чл.390 КЗ. Счита, че лихви върху главницата биха се дължали едва от момента на
представяне доказателство за прекратяване регистрацията на автомобила поради „тотална
щета“. Оспорва се становището на съда, че за застрахователя това обстоятелство е било ясно
като е следвало в изпълнение на Наредба I- 45/24.03.2000г. той да инициира процедура по
сваляне от отчет. Този извод на съда не кореспондира на становището на застрахователя,
който е изплатил извънсъдебно сумата от 18 532.48 лева и заявил, че признава за
основателна претенцията за разликата до още 10 920.52 лева, т.е. за общо размер на
обезщетението от 29 453 лева, а този размер на надхвърля 70% от действителната стойност
1
на автомобила от 51 400 лева, определена от вещото лице. Твърди се, че въз основа на тази
позиция на ответното дружество, същото не е приело, че е налице тотална щета, за да черпи
ползи от забавата си. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, за разликата
над 10 920.52 лева и отхвърляне на иска. Прави се искане за съобразяване на резултата от
обжалването и със сторените разноски.
С въззивната жалба страната прави доказателствено искане за повторна САТЕ, която
да отговори на въпросите относно: каква е действителната стойност на автомобила към
датата на събитието при отчитане периода на експлоатацията му и пробега му; какъв е
размера на запазените части на автомобила; налице ли е тотална щета и какъв е размерът на
обезщетението при наличие на такава. Претендира се допускане и приемане и на писмени
доказателства на застрахователя, представени на РС с молба от 26.05.2023г. Искането е
аргументирано с чл.266, ал.3 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от насрещната страна Р.
П. чрез адв.Й.А., за неоснователност на същата.
Твърди се, че предявеният иск за сумата от 25 100 лева е доказан и основателен.
Твърди се, че ответникът не оспорва фактическата обстановка, при която е реализирано
застрахователно събитие, въз основа на което се ангажира отговорността на застрахователя
по риска ГО на виновния за събитието водач на л.а.***************** с ДК №**********,
от който е увреден автомобилът на ищеца ********************** с ДК №*********. Не е
спорно и изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 18 532.48 лева. Твърди
се, че съдът е изградил изводите си изцяло на събраните доказателства, които еднопосочно
сочат настъпилата тотална щета за автомобила на ищеца. Обоснована е основателността
изцяло на предявената претенция до размера на 25 100 лева, вкл. след приспадане на
установените по делото запазени части от автомобила в размер на 4000 лева и изплатеното
извънсъдебно обезщетение. Изразява се несъгласие с оспорването на присъдените от съда
законни лихви от подаване на исковата молба. Страната излага, че застрахователят не е
съдействал за снабдяване с удостоверение за прекратяване регистрацията на процесния
автомобил поради тотална щета, тъй като не е изпратил уведомление до ГФ за наличието на
тотална щета съгласно чл.18а, ал.7 от Наредба I-45/2000г. Срокът за застрахователя е
започнал да тече от момента на сезирането му със заявлението за изплащане на
обезщетение, от 22.05.2022г. Отказът или бездействието му да подаде уведомлението е
основание да не изплати в пълен размер съгласно чл.497 КЗ обезщетение на увредения.
Същият не може да се ползва от облагите на собствената си забава. Възразява се срещу
допустимостта на поисканата повторна САТЕ. Твърди се, че оспорването и искането за
повторна експертиза са били бланкетни, поради което и неоснователни. Считат искането за
такава експертиза пред въззивен съд за преклудирано и неоснователно.
Претендират се сторените в производството разноски.
При преценка редовността на жалбата настоящата инстанция констатира, че жалбата
е подадена в преклузивен срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител; редовно администрирана.
По направеното с жалбата доказателствено искане: Действително, още в
производството пред РС-Варна, т.е. преди увеличението на иска съгласно чл.214 ГПК,
застрахователят е оспорил изготвеното заключение на САТЕ като поискал повторна такава
по всички въпроси, вкл. тези, поставени от ищеца. Това искане се поддържа и пред ОС при
образуване и насрочване на делото в открито заседание, но същото е оставено без уважение
от първоинстанционния съд. Искането по чл.201 ГПК се поддържа и с въззивната жалба
ведно с искане за приобщаване на писмени доказателства, представени още пред РС с молба
от 26.05.2023г.
Настоящата инстанция намира искането за допускане повторна САТЕ с идентични
2
на първоначално поставените от страните въпроси, за неоснователно. Въпреки очевидното
оспорване на заключението единствено в частта по посочената действителна стойност на
увредения автомобил към датата на събитието, страната е направила необосновано искане за
повторна САТЕ по всички поставени въпроси. Претендира, че действителната стойност на
автомобила, спрямо която следва да се прецени и въпросът относно наличието на „тотална
щета“ на същия, възлиза на по-малко от посоченото от вещото лице – на 39 247 лева.
Същевременно, страната не изтъква оплаквания от становището на вещото лице относно
размера на запазените части и/или стойността за възстановяване на автомобила, релевантни
също към размера на обезщетението. Не излага кое обстоятелство/кой спорен факт/ от
защитната си теза ще установява посредством новото доказателство.
Позоваването във въззивната инстанция на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК и
допустимостта на нови доказателства е призната при извършени от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, лишили страната от възможност да представи доказателства или да
поиска тяхното събиране, за да докаже защитната си теза в процеса. За да бъдат допуснати
тези доказателства, обжалващата страна трябва да обоснове предпоставките по чл.266, ал.3
ГПК, с които е обвързано преодоляване на установената в чл.266, ал.1 ГПК забрана, а
преценката за наличието или отсъствието им е от компетентността на въззивния съд.
Формално страната е заявила оспорване на заключението в цялост и формулирала
искане за повторна експертиза. Обосновала е искането си с несъгласие на посочената от
вещото лице действителна стойност на автомобила като твърде завишена. Не е обосновала
оспорване на заключението в останалите му части.
Съдът констатира, че първата инстанция е съобразила дължимите процесуални
действия по искането с необходимостта да прецени и служебно дали заключението на
вещото лице е пълно, ясно и обосновано, дали приетата експертиза дава точен отговор на
поставените задачи и предпоставките, при които има задължение съгласно чл.201 ГПК да
постави допълнителна/повторна задача на експерта. В този смисъл не се констатира
процесуално нарушение на съда, което да изисква въззивният съд да приложи чл.266, ал.3
ГПК.
Съдът констатира, че и във ВЖ страната не е обосновала искането си за повторна
САТЕ в изрично оспорената част за действителната стойност на автомобила. По останалите
въпроси от заключението страната не е обосновала твърдение за необоснованост и
неправилност /некомпетентност на вещо лице/ на заключението; не е посочила във връзка с
кой спорен факт е направено искането. Поради това, подновеното пред въззивния съд искане
по чл.201 ГПК се явява неоснователно. Без уважение следва да бъде оставено и искането за
приобщаване на писмени доказателства към молба на ответното дружество от 26.05.2023г.,
депозирана пред РС - Варна, доколкото същите са свързани с евентуално допускане на
експертизата по чл.201 ГПК, а освен това касаят период, следващ застрахователното
събитие.
Въз основа на изложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, София, чрез
ю.к.Р.Л., срещу решение №443/23.10.2023г., постановено по т.дело №374/2023г. по описа на
ВОС, в ЧАСТТА, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Р. Н. П.
обезщетение по чл.432 КЗ за разликата над 10 920.52 лева до присъдените 25 100 лева,
дължимо за претърпени имуществени вреди ведно със законна лихва от предявяване на
исковата претенция до окончателното изплащане на задължението.
В останалата осъдителна част до размера на 10 920.52 лева решението е влязло в
законна сила и издаден изпълнителен лист на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.201 ГПК за повторна автотехническа
експертиза с въпроси, поставени с въззивната жалба както и искането за приобщаване на
писмени доказателства, приложени към молба на застрахователя от 26.05.2023г.
НАСРОЧВА производството в открито заседание на 07.02.2024г. от 14.30 часа, за
която дата и час да се уведомят страните чрез пълномощниците им по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4