Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ………..03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЪР СТОИЦЕВ
2.Мл. с-я ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при секретаря Росица Пейчева и прокурора Митко
Димитров, като разгледа докладваното от съдията МАНОЛОВА
ВНОХД № 2595/2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на XXI от НПК.
Образувано е по протест на
Софийска районна прокуратура срещу присъда от 06.11.2017г. на Софийски районен
съд, НО, 1-ви състав, с която подсъдимата И.И.Н. е призната за невиновна в
това, че за времето от 00.35 часа до 01.20 часа на 12.09.2015г. в гр. София, от
апартамент № 29, находящ се в кв. „Витоша“, ул. *******, да е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ ръчен часовник, марка „Chopard”, модел „Mille Miglia
Gran turismo”, на стойност 5 950,00 /пет хиляди деветстотин и петдесет/ лева, 1
/един/ брой машинка за подстригване, марка „Solingen”, модел „Bellina”, на
стойност 337,41 /триста тридесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/ и
парична сума в брой в размер на 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева, всичко
на обща стойност 10 787.41 /десет хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки/ лева, от владението на собственика В.П.А., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него, в който се
излагат доводи за неправилност на протестираната присъда. Застъпва се тезата,
че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал доказателствата, което е
довело до постановяване на присъда, несъответстваща на обективната истина. Аргументите
в тази посока са, на първо място, необосноваване на извода, въз основа на който
районният съд не кредитира показанията на пострадалото лице – В.А.. Според
държавното обвинение неправилно е дадена вяра на обясненията на подсъдимата и на
показанията на свидетелите К. Н. и М.К., които се намират в пряка родствена
връзка с подсъдимата и поради което същите са заинтересовани от изхода на
делото. На следващо място, прокуратурата посочва, че неоснователно е върнато
вещественото доказателство машинка за постригване, доколкото е налице спор за
собственост. Не на последно място, в протеста твърди, че в мотивите към
обжалваната присъда липсва анализ на показанията на свидетеля Г.. Предвид
гореизложеното държавното обвинение прави искане постановената присъда да бъде
отменена, като подсъдимата И.И.Н. бъде призната за виновна в повдигнатото
ѝ обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК.
В закрито съдебно заседание
на 13.06.2018г., по реда на чл. 327 и сл. от НПК, въззивният съд прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и
събиране на други доказателства.
В открито съдебно заседание прокурорът
не поддържа протеста, тъй като са налице противоречиви доказателства и
авторството на деянието не се доказва по безспорен начин.
Защитникът – адв. Н., намира
протестът за неоснователен, незаконосъобразен, неаргументиран, немотивиран. Счита,
че обвинението не е доказано по безспорен начин, поради което моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимата И.Н., поддържа становището
на защитника си.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени
в протеста, и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда,
при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Протестът е депозиран в
законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежно легитимирано лице,
поради което се явява процесуално допустим. Поради това изложените в него
възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен
състав по същество.
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събрания по делото доказателствен материал. Контролираният съд ясно и
безпротиворечиво е изградил мотивите към присъдата, като аргументирано са посочени
доказателствените средства, въз основа на които се извежда приетите фактически
положения. Районният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2
от НПК, като е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по
делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и
възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд намери за
установена следната фактическа обстановка:
В началото на месец
септември през 2015г. подсъдимата И.Н. е участвала в конкурс за красота, който
бил проведен в гр. Несебър, Хотел Виго. Тогава се запознала със свидетелите В.А.
и Г. Г.. Прекарали вечерта заедно. При разговор между свидетеля А. и
подсъдимата, последната разбрала, че като подгласничка е спечелила 2000 лева от
конкурса, които не ѝ били изплатени. В този момент свид. А. заявил, че
той ще ѝ изплати наградата, а след това щял да се оправи с организаторите
на конкурса. Двамата се разбрали още свидетелите А. и Г. да закарат подсъдимата
и още едно момиче от конкурса – неустановено по делото, до родните им места.
Свидетелят А. и подсъдимата пътували със спортен автомобил Мерцедес, а св. Г. Г.
с другото момиче ги следвал с друг Мерцедес, отново собственост на В.А.. Първо
оставили неустановеното по делото лице в гр. Бургас, а след това закарали
подсъдимата в гр. Асеновград. По пътя към родното място на подсъдимата св. А.
ѝ дал 300 лева, като й обяснил, че това е част от паричната награда за
участието й в конкурса, като в себе си нямал повече пари, и се разбрали тя да
отиде до гр. София, за да може да й даде останалата част от наградата.
След неопределен период от време св. А. отишъл
по работа в гр. Пловдив, като се разбрали с подсъдимата, да отиде до гр.
Асеновград да я закара и да пътуват заедно до гр. София, където да получи останалата
част от обещаните пари. Когато пристигнали в гр. София той ѝ дал сумата от 700 лева и телефон
марка „Айфон“, което представлявало остатъка от наградата. Подсъдимата останала
да пренощува у свидетеля А..
Междувременно на
08.09.2015г. двамата заедно отишли в Мол „Парадайз“, гр. София, откъдето
закупили професионална машинка за подстригване марка Solingen, модел Beilina
червена на цвят от магазин на Солинген. Тя била предназначена за подарък на майката
на подсъдимата – свидетеля К. Н., която имала фризьорски салон. Докато двамата
били в магазина, подсъдимата разговаряла с майка си относно характеристики на
машинката, като в един момент предала телефона на продавач-консултанта, за да
бъде избрана точната машинка за постригване. В.А. закупил машинката заедно с
други принадлежности, като заплатил с карта. Непосредствено след закупуването
на подаръка св. В.А. закарал подсъдимата Н. ***, където ги посрещнали
свидетелите К. Н. (майка на подсъдимата) и М.К. (баба на подсъдимата). При
пристигането им А. помогнал на подсъдимата да свалят багажа, като последната
извадила машинката заедно с други закупени принадлежности и ги дала на майка
си, като ѝ обяснила, че са подарък за предстоящия ѝ рожден ден.
Всичко това станало в присъствието на св. В.А., след което той се качил в
автомобила си и си тръгнал.
След няколко дни св. В.А. се
обадил на подсъдимата И.Н. и я помолил да го придружи на откриване на фитнес-клуб
Пулс в гр. София. Тя се съгласила и на 11.09.2015г. свидетеля Г. Г., изпратен
от св. А., я закарал от Асеновград. При влизането във фитнес-клуб Пулс имало
леко спречкване между свид. А. и подсъдимата. След около 15-20 минути от започването
на събитието последната казала, че се чувства неразположена и поискала да се
прибере. Св. Г. по заръка на А. закарал подсъдимата до дома на А., който се
намирал в гр. София, кв. Витоша, ул. ********Пристигайки на адреса, подсъдимата
и св. Г. се качили в апартамента, като той ѝ помогнал с багажа от колата.
Последният слязъл при колата, където възнамерявал да я изчака. Подсъдимата
решила, че няма да се връща на събитието, като дала ключовете за апартамента на
св. Г. и го отпратила.
След полунощ на 12.09.2015г.
подс. Н. взела решение да напусне апартамента, тъй като се притеснявал от
реакцията на св. А. и от евентуален словесен и физически конфликт с него. След
като събрала багажа си, извикала такси и напуснала жилището, оставяйки входната
врата затворена, но незаключена.
Св. А. се прибрал вкъщи след
неопределен период от време и установил, че подсъдимата я няма, след което
започнал интензивна комуникация между тях, защо е напуснала жилището му и къде
се намира.
От заключението на съдебно
оценителната експертиза (л. 64-66 от ДП), изготвена от вещото лице М., се
установява стойността на инкриминираните вещи.
От заключението на СПЕ (л.
73-78 от ДП), се установява актуалното психическо състояние на подсъдимата и
нейната вменяемост.
Горната фактическа
обстановка се установява след проведен анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласни
доказателствени средства – свидетелски показания, дадени пред
първоинстанционния съд, на К. К. Н. (л. 27 /гръб/-29), на М.Л.К.(л. 39
/гръб/-39), на В.П.А. (л. 39-40), на Г. Е. Г. (л. 51 /гръб/-53), както и
показанията на Г. Е. Г., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
(ДП, л. 8-9); обясненията на подсъдимата, дадени пред първоинстанционния съд
(л. 36 /гръб/-38); писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени
по надлежен ред – справка за съдимост (л. 22), протоколи за претърсване и
изземване (ДП, л.45-46; л.53-54) и други; веществени доказателствени средства –
фотоалбуми (ДП, 47-50;55-57); заключенията на назначените по делото експертизи
- съдебно-оценителна (ДП, л. 64-66) и СПЕ (ДП, л. 73-78).
Първоинстанционният съд
правилно е оценил фактическите отношения въз основа на събрания доказателствен
материал, като първоначално е отделил безспорните от спорните обстоятелства и е
съсредоточил анализа върху съществените противоречия. Контролираният съд е
мотивирал подробно изводите си защо кредитира едни показания и отхвърля други.
В този смисъл настоящата инстанция приема за законосъобразни, правилни и
обосновани изводите на районния съд досежно изложената фактическа обстановка и
извършения анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по
делото.
За обосноваване на
фактологията първоинстанционния съд въз основа на показанията на свидетелите В.А.,
Г. Г., К. Н. и на обясненията на подсъдимата Н. е извел безспорните факти
касателно повода за запознанството между подсъдимата и свид. А., последващите
срещи между тях, времето и мястото, когато те са се осъществявали. По отношение
посочените обстоятелства гласните доказателствени средства не си противоречат,
а напротив взаимно се допълват. Те са логични, последователни и еднопосочни,
поради което правилно контролирания съд ги приема за достоверни и ги кредитира.
Действително едно от
основните противоречия, което се констатира и от първоинстанционния съд, и
което се оспорва в протеста на държавното обвинение, е относно собствеността на
машинка за постригване марка Solingen, модел Beilina – закупена ли е същата с
цел подарък за свидетеля К. Н. или е закупена за лично ползване от свидетеля В.А..
За да разреши това противоречие контролирания съд се е позовал на показанията
на К. Н., М.К., на обясненията на подсъдимата, както и на протокола за
претърсване на работно помещение – фризьорски салон, находящ се на ул. ********,
гр. Асеновград, и изземване на инкриминираната вещ, както и на веществените
доказателствени средства – фотоалбум от посоченото по-горе
процесуално-следствено действие. Не съществува забрана съдът при формиране на
вътрешното си убеждение да използва гласни доказателствени средства, за които е
установено, че са дадени от лица, заинтересовани от изхода на делото. Това
обстоятелство не може a priori да наложи изключването им от
доказателствената съвкупност с аргументи за преднамереност и тенденциозност, а
налага задълбочен анализ на съответните доказателствени средства, какъвто
безспорно контролираният съд е изложил в мотивите към протестираната присъда.
На първо място, настоящата
инстанция ще се спре на анализа на обясненията на подсъдимата касателно
закупуването на инкриминираната вещ – машинка за постригване, разглеждани в
контекста на тяхната принципна двойнствена природа. Неясно защо контролираният
съд не кредитира обясненията в тази им част, посочвайки че от една страна, тя
заявява, че лично е закупила и платила машинката, но от друга страна, се
затруднявала да отговори, защо върху документите е изписано друго име. В
действителност подсъдимата не отрича, че свид. А. е заплатил за машинката
(л.37), заедно с други неща, които решили да закупят от магазина. Фактът, че на
касата не тя е извършила плащането, се потвърждава безспорно от писмените
доказателства по делото – извлечения от банкова сметка *** „К.О.“ ЕООД –
семейно дружество на свид. А., фактура №**********/08.09.2015г., както и от
фискален бон за сумата от 374,90 лева. Видно от банковите извлечения на
08.09.2015г., в 14:02 часа с карта е заплатена сумата от 374,90 лева за
покупка, направена в магазин „Двата
щъркела“ Солинген, София. Твърдението, че е дала пари на подсъдимия, остава
изолирано, като именно то следва да не бъде кредитирано. Обстоятелството, че
подсъдимата е била със свидетеля А. по време на закупуване на инкриминираната
вещ, е следващото, което трябва да бъде анализирано. От една страна, св. А.,
твърди, че не си спомня, дали са били заедно, а подсъдимата, от друга страна, е
категорична, че е присъствала на закупуването. Твърденията на подсъдимата
косвено се потвърждават от показанията на св. К. Н.. Последната свидетелства,
че непосредствено преди осъществяване на покупката е разговаряла с
продавач-консултант на магазина от телефона на дъщеря ѝ. Въпреки че
същата не може да даде точна дата, кога се е случило това, твърдението ѝ,
разглеждано с останалия доказателствен материал, води до извода, че подсъдимата
е била заедно със свидетеля А. в магазина по време на закупуване на
инкриминираната вещ. Предвид гореизложеното настоящата инстанция по отношение
на обстоятелствата касателно закупуването на машинката за постригване кредитира
частично обясненията на подсъдимата, с изключение на твърдението, че тя е дала
пари на св. А. съобразно по-горе изложените аргументи. В тази им част
обясненията са логични, последователни и не противоречат на останалия
доказателствен материал, а напротив намират опора в него.
На следващо място, спорно
обстоятелство е дали закупената машинка е дадена като подарък за свидетеля К. Н.
или е закупена за лично ползване от страна на свид. А.. От една страна, са
налице показанията на свидетелите Н. и К. и обясненията на подсъдимата, които
свидетелстват, че инкриминираната вещ е закупена с цел подарък за св. К.. От друга
страна, са показанията на свидетеля А., че същата е закупена за лично ползване.
Настоящата инстанция намира, че правилно контролирания съд е разрешил това
противоречие, давайки вяра на първата група доказателствени средства, които са
последователни и непротиворечиви. Вярно, че трите жени се намират в преки
родствени връзки, поради което показанията на свидетелите биха могли да бъдат
заинтересовани и тенденциозни с цел оправдаване на подсъдимата. Въпреки това
същите са устойчиви във времето, свидетелите и подсъдимата имат ясен спомен за
случилото се, като не се наблюдават вътрешни противоречия. Всяка от тях излага
пред съда своята субективна истина последователно и подробно. В противовес на
тях стоят показания на свид. А., за които съвсем основателно
първоинстанционният съд констатира вътрешни противоречия. Най-основателното от
тях е, че той първоначално заявява, че не е използвал машинката – „Машинката
беше в кутия, но не мога да кажа какъв цвят беше, защото не си я спомням аз и
не съм я ползвал.“ По-късно по време на разпита подробно обяснява, как всъщност
я използва за скъсяване на брадата си, как негови приятели (посочва конкретно двама) му помагат да
бръсне врата и гърба си. Предвид гореизложеното показанията на свид. А. остават
изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал, поради което и
настоящият съд не ги кредитира в частта им относно твърденията, че същият е
закупил инкриминираната вещ за лично ползване. Достоверни доказателствени
източници са показанията на свидетелите Н. и К., както и обясненията на
подсъдимата в тази им част, поради което съдът намира за установено, че
инкриминираната вещ е закупена като подарък за майката на подсъдимата и именно
като такъв е дадена на св. Н..
За да приеме за достоверни
показанията на свидетелите Н. и К., както и обясненията на подсъдимата,
контролираният съд правилно е приел, че протокола за претърсване на фризьорския
салон на св. Н. косвено подкрепя споменатите гласни доказателствени средства. Видно
от материалите по делото протоколите за извършени процесуални-следствени
действия и фотоалбуми са изготвени съобразно изискванията на НПК, поради което
същите се явяват годни доказателствени източници за отразената в тях
информация. От протокола за претърсване на фризьорския салон, както и от фотоалбума
към него се констатира, че машинката е била поставена на видно място, както и
гаранционната карта към нея. Не са правени опити същата да бъде укрита от
разследващите полицай, нито да бъде отчуждена с цел прикриване на евентуалното
престъпно придобиване, а напротив – местонахождението ѝ манифестира
безпроблемно ползване. Именно тези обстоятелства косвено подкрепят тезата на
подсъдимата, че машинката е закупена с цел подарък за майка ѝ, като
непосредствено след закупуването същата е подарена на свидетеля Н., която е
фризьор по професия.
Предвид подробния и
задълбочен анализ на обясненията на подсъдимата и паралелното им съпоставяне с
останалия доказателствен материал по делото настоящата инстанция намира същите
за обективни, логични и последователни, поради което се консолидира с извода на
първоинстанционния съд да постави същите в основата на присъдата си. В
конкретния случай тези обяснения се явяват годно доказателствено средство, тъй
като не се констатират вътрешни противоречия, нито са налице такива с останалия
доказателствен материал, а напротив те кореспондират с него. Следва да се
посочи, че те се подкрепят не само от свидетелските показания на К. Н. и М.К.,
които са в пряка роднинска връзка с подсъдимата, но и от писмените доказателства
и доказателствени средства по делото.
Видно от доказателствения
анализ свидетелските показания на В.А. относно твърденията, че е закупил
машинката за лично ползване, остават изолирани, поради което те не се
кредитират в тази им част както от контролирания съд, така и от настоящата
инстанция. Въззивният съд се консолидира с констатираното от контролирания съд
съмнение относно достоверността на свидетелските показания на А., поради което
не може да бъде установено по безспорен начин липсата на инкриминираните вещи.
Твърдението му, че именно подсъдимата е отнела конкретно посочените от него вещи
остава недоказано, тъй като не се подкрепя от доказателствената съвкупност.
Най-силен аргумент в тази посока е обстоятелството, че когато свид. А. и Г.
отишли в дома на А. в инкриминираната вечер, те заварили затворена, но
отключена врата. От напускането на апартамента от подсъдимата до пристигането
на свидетелите, остава един период от време, през който е било възможно друго
лице да влезе в апартамента при положение, че вратата е била отключена. Както
правилно контролирания съд отбелязва, това обстоятелство е било известно още на
досъдебното производство, което разколебава обвинението и не са били събрани
доказателства за преодоляването му. Неоснователно е твърдението на държавното
обвинение, че единствено подсъдимата е имала достъп до апартамента. Оставяйки
го отключен след нейното напускане, възможност да влязат вътре са имали
неопределен кръг от хора.
На следващо място настоящата
инстанция ще се спре на кратък анализ на показанията на свидетеля Г. Г..
Контролираният съд е констатирал, че същите са единственият незаинтересован
източник по делото. Доколкото обаче същите не могат да дадат преки
доказателства относно главния факт на доказване, не са подложени на обстоен
анализ. От по-голямата част от тези доказателствени средства се извежда
информация, която е безспорна по делото, като първоинстанционният съд е
направил това още в началото на доказателствения си анализ. Тази информация се
отнася обаче предимно за събития преди инкриминираното деяния. От друга страна,
именно свид. Г. е установил, че вратата на апартамента на свид. А. е била
отключена и затворена, като багажът на подсъдимата липсвал. Той споделя, че от
свид. А. по-късно е разбрал и за липсващи вещи от апартамента. Тези твърдения
на свид. Г. са производни доказателства и като такива те не могат да докажат по
безспорен начин твърдените обстоятелства, освен ако не се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Те подкрепят тезата на свид. А., но както вече беше
отбелязано неговите показания в тази част не се кредитират. Предвид това и свидетелските
показания на Г. относно това, че инкриминираните вещи липсват не се кредитират
от съда.
Съдът кредитира назначените по
делото експертизи, като компетентни, пълни и обосновани, поради което ги
съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
Предвид доказателствения анализ
настоящият състав намира за недоказани обстоятелства от предмета на доказване.
Солидаризирайки се частично с
доказателствените изводи на районния съд и на основата на изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Въззивният съд споделя правните
изводи на районния съд, че от така установените факти не може да се приеме, че
е налице деяние покриващо от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 194, ал. 1 от НК, извършено от
подсъдимата Н..
Предвид изложеното законосъобразно първоинстанционния съд на основание чл. 304 от НПК е
оправдал подсъдимата И.Н..
Мотивиран от тези съображения
и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл.334, т. 6 НПК, Софийски градски съд, НО, VI въззивен състав.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
06.11.2017г. по НОХД № 11972/2016г. на Софийски районен съд, НО, 1-ви състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.