О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 04.10.2019 год.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито заседание четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Марина Гюрова

 

като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №10531 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 27.06.2019 год. на третите лица Н.А.Н. и А.К.Н. срещу действия на частен съдебен изпълнител У.Д., с рег.№858 на КЧСИ, по изпълнително дело №20178580401262, по насочване на изпълнението срещу следния недвижим имот: жилище с идентификатор 02659.2193.870.1.1, с площ от 46.04 кв.м., ведно с таван с площ от около 140 кв.м. и мазе с площ от около 40 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 3/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 02659.2193.870, целият с площ от 654 кв.м.

Жалбоподателите поддържат, че на 20.06.2019 год. получили съобщение за изготвено заключение на вещо лице и предявяване на оценка по изпълнително дело №20178580401262 по описа на частен съдебен изпълнител У.Д., с рег.№858 на КЧСИ. Заедно с длъжника по посоченото изпълнително дело били собственици на отделни самостоятелни обекти и общи части в сграда с общо дворно място, находящи се в гр.Банкя, ул.“*********, които били предмет на оценката. Това съобщение им било връчено в качеството им на трети лица, легитимиращи се като собственици на част от процесния имот съгласно нотариален акт за собственост, придобит по наследство и давностно владение. Част от имота, по отношение на който било предприето принудително изпълнение от „Б. ДСК“ ЕАД, бил собственост на жалбоподателите. Те го били владели в продължение на 10 години – много преди образуване на изпълнителното дело, като владението им продължавало и понастоящем. Възбраната върху имота била наложена от частния съдебен изпълнител на 14.07.2017 год., т.е. след като било издадено постановлението на нотариуса, с което били признати за собственици, като учредената в полза на взискателя ипотека им била непротивопоставима.

Взискателят „Б. ДСК“ ЕАД не изразява становище по жалбата.

Длъжникът Светозар Николаев Тошев счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на подадената жалба, приема следното:

Жалбата е процесуално недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася до движима вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Съпоставянето на посочената норма с ал. 5 налага извод, че ако се касае за недвижим имот, приложното поле на ал. 4 е ограничено до изпълнението на парични вземания чрез насочване на изпълнението върху недвижим имот. В този случай право на жалба има само това трето лице, което владее възбранения имот, като жалбата може да се основава само на това, че вещта не принадлежи на длъжника. Такава жалба може да подаде владелецът на вещта, включително и собственикът, ако я владее, като владелецът не е нужно да твърди, че вещта му принадлежи.  Следователно, предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, се разглежда доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие – виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2015 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2015 год., ОСГТК.

В разглеждания случай жалбата е подадена от трети лица, които твърдят, че към момента на вписване на възбраната са осъществявали владение върху част /самостоятелна/ от недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение.

Същевременно според чл. 436, ал. 1, изр. 2 ГПК, жалбата против действията на съдебния изпълнител следва да бъде подадена в едноседмичен срок, който за третите лица започна да тече от узнаване на действието. Видно е в частност от данните по изпълнителното дело, а именно от изготвения от частния съдебен изпълнител протокол на л. 232 – 236, че при извършване на описа на възбранения недвижим имот на 03.04.2018 год. е присъствал жалбоподателят Н.А.Н., който е подписал протокола и е заявил съгласие да бъде назначен за пазач на имота. Според удостовереното от частния съдебен изпълнител описаният недвижим имот е бил оставен за управление на Н.А.Н., като на същия са били предадени 3 бр. ключове за входната врата на дворното място и от входната врата на процесния недвижим имот. Отделно от това жалбоподателят Н.А.Н. е подал на 11.04.2018 год. молба до частния съдебен изпълнител, в която е заявил, че част от процесния имот не принадлежи на длъжника, като се е позовал на издадения му, както и на съпругата му А.К.Н., констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и на основание давностно владение от 31.03.2017 год. /който е приложил/.

При това положение настоящият съдебен състав приема, че третите лица Н.Н. и А.К.Н. /които са съпрузи – видно и от представеното удостоверение за граждански брак/ са били уведомени за насоченото принудително изпълнение срещу процесния недвижимия имот още на 03.04.2018 год., от който момент е започнал да тече и едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК за подаване на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК. Съобразно правилото, установено в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, следва да се приеме, че едноседмичният срок за обжалване е изтекъл на 10.04.2018 год. /присъствен ден/. Правото на жалба е било упражнено на 27.06.2019 год., което обуславя извода, че същата е просрочена с повече от една година.

Ето защо настоящата жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения преклузивен срок за обжалване.

Само за пълнота трябва да се посочи, че третите лица, засегнати от изпълнението,  могат да предявят иск по чл. 440 ГПК – виж разясненията по т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2015 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2015 год., ОСГТК.

Предвид изложените съображения, Софийският градски съд,

 

                              

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№16687 от 27.06.2019 год. на третите лица Н.А.Н. с ЕГН ********** и А.К.Н. с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, срещу действията на частен съдебен изпълнител У.Д., с рег.№858 на КЧСИ, по изпълнително дело №20178580401262, по насочване на изпълнението срещу следния недвижим имот: жилище с идентификатор 02659.2193.870.1.1, с площ от 46.04 кв.м., ведно с таван с площ от около 140 кв.м. и мазе с площ от около 40 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 3/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 02659.2193.870, целият с площ от 654 кв.м.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                   

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

2/