Р Е Ш Е Н И Е
№……/……...12.2019г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
Хекимова
въззивно
търговско дело № 1433 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх.
№56681/01.08.2019г. от „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „Света София“ № 7, ет.5 срещу решение
№3343/18.07.2019г. по гр.д. №18386/2018г. на ВРС, 14 състав, с коeто е уважен иска
на А.П.П., ЕГН ********** с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата
11587 /единадесет хиляди петстотин осемдесет и седем/ лева, представляваща
неизплатената част от дължимо обезщетение
в размер на 11887.42 лева по щета № 04109000099/2018 г. за възстановяване на
имуществени вреди на собствения му лек
автомобил „***“ с ДКН *** вследствие
на ПТП на 25.4.2018 г. в гр.Варна, *********,
причинени от водача на лек автомобил *** с рег.№ ***, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
ведно със законната лихва от подаване на молбата 03.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно относно определения от съда размер на дължимо обезщетение, което се
твърди, че е останал неизяснен въпроса относно вида и броя на запазените части,
чиято стойност следва да се приспадне от определената пазарна стойност на
автомобила. При липсата на данни за запазените части поради неоказване на
съдействие от страна на ищеца се сочи, че следва да се приложи методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС съгласно
Наредба №24/2006г. Доказателствени искания не са направени.
Отправената към съда молба е за отмяна
на решението и за отхвърляне на предявения иск изцяло, като се присъдят и
направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран
писмен отговор от въззиваемата страна А.П.П. чрез адв. М., с който жалбата се
оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и
законосъобразност на решението. Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД от А.П.П. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* за заплащане на сумата 11587 лева /след увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК с
определение от 18.6.2019г./, претендирана като дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „ГО“ по щета
№ 04109000099/2018г., ведно със
законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата за
възстановяване на щети на собствения му автомобил „***“ с ДКН ***, причинени от
водача на лек автомобил *** с рег.№ ***, застрахован при ответното дружество,
при ПТП на 25.4.2018 г. в гр.Варна, *********. Твърди се, че щети са нанесени
по следните части на автомобила: преден капак,
фар ляв, фар десен, калник преден
ляв, решетка в преден капак, челен държател (очиларка), а/с кондензатор, броня
предна, лайсна хром лява, лайсна хром дясна, основа калник преден ляв, обтяжна
ролка, греда между рогове, водач ляв предна броня, водач десен предна броня,
пвц облицовка анг. ремък, воден радиатор, дифузьор, перки воден радиатор. Сочи
се, че ответното дружество е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 3412,58 лв., неотговарящо на необходимите разходи за възстановяване
на автомобила, поради което се претендира разлика от 19 931,22 лв.
В срока по
чл.131 ГПК ответното дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* е представило отговор, с който оспорва изцяло
предявения иск по основание и по размер.
Не оспорва, че към 25.04.2018г. между Й.Д.М.
и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по
застрахователна полица № BG/23/118000904000 от 22.03.2018г. за застраховка „Гражданска отговорност" на
лек автомобил марка „***", с per. *****със срок на
застраховката от 22.03.2018г. до
21.03.2019г., както и факта на осъществилото се на 25.04.2018г. ПТП. Твърди се,
че след подадено от ищеца уведомление за регистриране на щета са извършени опис
и техническа експертиза по щета № 0410-900-0099/2018, оглед на 25.04.2018г., изискани са информация и документи от Сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Варна, направен
е допълнителен оглед на 04.05.2018г., изготвен
е и снимков материал. При огледа са констатирани повреди по преден
капак, фар ляв, фар десен, калник преден ляв, решетка в преден капак, челен
панел, А/С кондензатор, броня предна, лайсна хром лява предна броня, лайсна
хром дясна предна броня, основа калник преден ляв, обтяжна ролка, греда между
рогове, водач ляв предна броня, водач десен предна броня, облицовка ремък,
воден радиатор, дифузьор перка, перки воден радиатор. Въз основа на извършена калкулация на необходимата за ремонт сума, в
съответствие с разпоредбите на КЗ и Наредба № 24 от 08.03.2006г., застрахователят изплатил сумата
от
3412,58 лева на 23.07.2018г.
Възразява се в
отговора срещу използваните от ищеца метод и критерии за определяне размера на
обезщетението, които се сочат като неясни и въз основа на тях се твърди, че
обезщетението е произволно определено в общ размер от 23 343,80 лв. Твърди се, че съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от
16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска
отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз, издадена от Комисията за финансов надзор,
обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства съгласно приложения № 1 - 6 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства. Сочи се в отговора, че с § 3, ал. 1 от ПЗР на
Наредба № 49 от 16.10.2014г. е отменена Наредба № 24 от 08.03.2006г. с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 - 6, в които се съдържа установената методика за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Твърди
се, че съгласно константната касационна практика, методиката представлява
указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Твърди се, че искът е предявен
в завишен общ размер и не кореспондира с действително претърпените вреди, като
същевременно ищецът не сочи доказателства, от които да е видно по какъв начин е
калкулирана исковата претенция.
Твърди се
също, че ако се приемат за налични щети на посочената от ищеца стойност 23343,80 лева, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ,
съгласно която тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност.
Следователно,
застрахователят ще следва да репарира претърпените вреди при условията на
тотална щета, което от своя страна влече като последица възникване на задължение
за пострадалия по чл. 390, ал. 1 от КЗ, а именно да представи на застрахователя удостоверение от компетентните органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета. Към настоящия момент такова удостоверение не е представяно на
застрахователя, а и не е приложено към исковата молба и съответно не е
извършвана и оценка на запазените части на автомобила.
В
евентуалност при уважаване на иска ответникът моли сумата за
доплащане да бъде намалена в съответствие с процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца като
участник в ПТП на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва изключителната вина на водача на лек
автомобил марка „***", с per. *****Й.М.за
реализираното ПТП, установено въз основа на представения по делото протокол за
ПТП № 1676199/25.04.2018г., оспорва механизма на ПТП от 25.04.2018г.
Оспорва също и протокол за ПТП № 1676199/25.04.2018г.
досежно неговото съдържание, като сочи, че по отношение на самия механизъм
на ПТП, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена
сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя
на протокола. Оспорва изцяло акцесорния
иск за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение,
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата по
аргумент от неоснователност на главния иск. Моли за отхвърляне изцяло на предявените
искове с присъждане на разноски за производството, в евентуалност за редуциране
на претендираното обезщетение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с
правно основание чл.432 КЗ за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
С оглед на успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Вината се предполага до
доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи
всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства - протокол за ПТП и заключение на вещото лице по САТЕ
настоящият състав приема, че по безспорен начин се установява факта на
настъпило на 25.04.2018г. ПТП, при което водачът на
лек автомобил „***“ с рег. № ***, движейки се с несъобразена скорост е ударил
притежавания от ищеца лек автомобил „***“ с рег.№ ***, паркиран в гр. Варна, ******Констативният
протокол, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни
задължения, е подписан и от двамата участници в ПТП, като автентичността на
положените подписи не се оспорва, и доколкото съставлява официален
свидетелстващ документ, обвързва съда с материална доказателствена сила както
относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на
длъжностното лице - съставител, така и относно съдържанието на удостоверителното
изявление в частта, в която контролните органи са отразили непосредствени
впечатления. Въз основа на протокола за ПТП е съставен и АУАН, срещу който не е
подадено възражение, издадено е и наказателно постановление на осн. чл.53 от ЗАНН за извършено нарушение по чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както
се установява от писмо на ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“. Описаният в констативния
протокол механизъм на ПТП се потвърждава от заключението на приетата в хода на
първоинстанционното производства съдебна автотехническа експертиза, прието в
с.з. на 18.06.2019г. и неоспорено от страните. С оглед на установеното съдът
приема, че извършеното от деликвента действие е в нарушение на приложимите
разпоредби на ЗДвП и съответно е противоправно.
В тежест на ответника е да опровергае законово
установената презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД, но доказателства, от които да се
изведе категоричен извод за това не са събрани в производството, въпреки
указаната на страната доказателствена тежест. Не са ангажирани доказателства и
в подкрепа на твърденията, въведени с отговора на исковата молба, за
съпричиняване поради нарушение на правилата на ЗДвП от страна на водача на
пострадалия автомобил, като се има предвид и факта, че се касае до сблъсък в
паркирано положение.
Вследствие на
произшествието пострадалият автомобил е претърпял вреди, които са описани в
представения по делото опис-заключение и остойностени от вещото лице по
назначената САТЕ. За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди,
причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че
причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от
противоправното поведение на застрахованото лице. В случая причинната връзка се
установява от констативния протокол и заключението на вещото лице.
При така събраните по делото и
обсъдени по-горе доказателства съдът намира, че в случая се установяват всички елементи
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на деликвента, ползващ се от клаузите на
застраховка ”гражданска отговорност”, а именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат – повреди на лекия автомобил, собственост на ищеца в
резултат от настъпилото на 25.04.2018г. пътнотранспортно произшествие. Налице е
основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на
деликвента за причинените от него вреди на ищеца, съответно и функционално
обусловената отговорност на застрахователя по застраховка ”гражданска
отговорност”. Не е спорно
между страните по делото наличието на валиден застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил „***“ с
рег. № *** към датата на ПТП, което е основание за ангажиране отговорността на
застрахователя.
От заключението на вещото лице, назначено
в първоинстанционното производство, се установява вида на щетите, както и размера
на средствата, необходими за възстановяване на автомобила, а именно сумата от 18
944,67 лева, включваща стойност на нови части, боя и консумативи и автомонтьорски/бояджийски
услуги. Сумата за същите части и услуги, но от алтернативни доставчици и средни
цени за труд в автосервизи, несертифицирани по ISO,
вещото лице е изчислило в размер на 17 717,47 лв. При приложение на
Наредба №24/08.03.2006г. стойността е изчислена от вещото лице в общ размер
7 641,96 лв. Пазарната стойност на увредения автомобил е определена от вещото
лице към датата на ПТП 15 300 лева.
Предвид
изложеното и като съобрази трайната практика на ВКС в решение № 52/08.07.2010г.
по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№
870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, т.о.
и решение № 165/24.09.2013г. по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о., настоящият
състав счита, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006г. на КНФ.
Размерът
на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени,
съобразно нормата на чл. 429 КЗ във връзка с чл. 400, ал.1 КЗ във вр. с ал. 3, като
последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователен договор
не е уговорено друго, обезщетението се дължи по действителна стойност на
увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.
е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал.2
от КЗ. В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в
специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се дължи обезщетение
в размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не
надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната
възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 от КЗ.
В настоящия случай ищецът не е представил доказателство за извършен собствен
ремонт на МПС, поради което важи правилото за определяне на размера по чл.429 КЗ.
Принципът на пълна обезвреда изисква
обезщетението да е в размер на разходите, които са необходими за възстановяване
на увреденото имущество в състояние преди увреждането и когато се установи, че
се касае за разходи за поправка на вреди, които са близки или надвишават
стойността на цялата увредена вещ икономически е необосновано тяхното
обезщетяване, т.е. отговорността е лимитирана от застрахователната сума.
Въззивникът твърди, че предвид
по-високия размер на възстановителна стойност в сравнение с действителната
стойност на автомобила се приема, че е налице тотална щета, която обаче не
следва да бъде обезщетена поради липса на предпоставките за това, тоест на
представено удостоверение за прекратяване на регистрацията на автомобила. С
оглед определените от вещите лица стойности в случая се установява, че към
момента на ПТП е била налице тотална щета, тъй като независимо дали се влагат
оригинални или алтернативни части и дали ремонтът се извършва в сертифицирани
сервизи, възстановителната стойност превишава 70% от пазарната стойност на
автомобила. Поради това обезщетението следва да бъде в размер на стойността на
цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи друга със същото качество. Относно
действителната стойност на вещта към момента на увреждането въззивният съд приема
сумата, посочена от вещото лице в размер на 15 300 лева. В този размер би
отговарял и деликвентът спрямо увреденото лице по правилата на чл. 45 ЗЗД. Не следва да се приспада допълнително и сумата от
евентуално наличните към момента запазени части на автомобила. Стойността на
тези части не може да бъде посочена и установена понастоящем поради препродаване
на автомобила, а други доказателства за вида и стойността им не са ангажирани. Съобразно
константната съдебна практика по сходни случаи представяне на удостоверение за
дерегистрация не е условие за изплащане на застрахователно обезщетение в
случаите на тотална щета.
Въз основа на горното се налага
извода, че при установяване на предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя се дължи обезщетението в размер на действителната стойност на
увреденото имущество, включващо всички разходи, необходими за закупуване на
друго от същия вид и качество. От тази стойност следва да се приспадне сума в
размер на 300 лв., явяваща се равностойност на полученото от ищеца при размяна
друго МПС, както и изплатената от застрахователя сума в размер на 3 412,58
лв., чието получаване не е спорно между страните. След приспадане на посочените
суми дължимото обезщетение възлиза на 11 587 лева, върху което се следва и
претендираното обезщетение за забавено плащане от датата на депозиране на исковата
молба за изплащане на задължението.
Поради съвпадане на крайния резултат
въпреки частичното различие на правните изводи на настоящия въззивен състав с
тези на първата инстанция решението следва да бъде потвърдено, като с оглед
яснота относно размера на предявения иск и приетата от съда като дължима сума
следва да се формулира диспозитив във въззивното решение.
Съобразно този изход на спора, присъждане
на разноски се следва само в полза на въззиваемата страна въз основа на
представения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие с
отразяване реалното заплащане на възнаграждение в брой. Направено
е възражение от въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
размер на 1500 лв., което съдът намира за основателно с оглед на разрешението,
дадено с ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът не е обвързан от
предвиденото в пар.2 от Наредба №1/2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер. Съобразявайки
липсата на ангажирани нови доказателства и приключването на въззивното производство
в едно съдебно заседание съдът намира, че следва възнаграждението да бъде
намалено до размер от 880 лв. и съответно възложено в тежест на въззивника в
този размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3343/18.07.2019г.,
постановено по гр.дело №18286/2018г. на 14 състав на ВРС, с което е осъдено
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати на
А.П.П. с ЕГН ********** сумата 11587 /единадесет хиляди
петстотин осемдесет и седем/ лева,
представляваща неизплатената част от дължимо обезщетение по щета № 04109000099/2018г. за
възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил „***“ с ДКН ***,
вследствие на ПТП на 25.4.2018г. в гр.Варна, *********, причинени от водача на
лек автомобил *** с рег.№ ***, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
03.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати
на А.П.П., ЕГН **********,
от гр. Варна сумата
от 880 /осемстотин и осемдесет/ лева, представляващи сторени във въззивното
производство разноски, на осн.чл.78 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: