П Р И С Ъ Д А    №

гр. Русе, 15.09.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                  

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова като разгледа докладваното от съдията НЧХДело № 437/2020г. по описа на Районен съд гр.Русе

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимият М.С.С., роден на ***г. в гр. Шумен, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, работи, с ЕГН:********** за

         

НЕВИНЕН в това, на 06.10.2019г., в гр. Русе, да е причинил на Р.С.С.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето й, поради което и на основание чл.304 от НПК го

 

ОПРАВДАВА по обвинението по чл.130, ал.2 от НК.

 

НЕВИНЕН в това, на 06.10.2019 г., в гр. Русе, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.С.С.,***, в нейно присъствие, като я нарекъл „Мърша“ и „Курва“ и обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 от НПК го

 

ОПРАВДАВА по обвинението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.С. граждански иск срещу подсъдимият М.С.С., за сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/лв. претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2019г. до окончателното изплащане, като неоснователен.      

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.С. граждански иск срещу подсъдимият М.С.С., за сумата от 1000.00 /хиляда/ лв. претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2019г. до окончателното изплащане, като неоснователен.      

 

ОСЪЖДА частната тъжителка Р.С.С., ЕГН - ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Русе, сумата от 255.00 /двеста петдесет и пет/ лв. за направени разноски по делото.

         

          Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Русенския Окръжен съд.

                                               

Районен съдия :

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

  ПО НЧХД № 437/2020г.

ПЪРВИ наказателен състав - РРС

 

Частният тъжител Р.С.С. обвинила

М. В. С.,***, ЕГН-********** в това, че

 

На 06.10.2019 г., в гр. Русе, причинил на Р.С. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето й - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, и в това, че

на 06.10.2019г., в гр.Русе, казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.С. ***, в нейно присъствие: нарекъл я “Мърша“ и „Курва“, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК. 

 

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия в размер на 1500.00 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130, ал.2 от НК и граждански иск в размер на 1000.00 лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 06.10.19 г. до окончателното им изплащане.

Тъжителката и повереникът ѝ поддържат обвинението. Молят Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията, за които бил предаден на съд и му бъде наложено наказание за тях, както и да бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.

Подсъдимия М.С., редовно призован се явява лично. Дава обяснения, в които отрича да е извършил престъпленията, за които бил предаден на съд. Защитникът му пледира подсъдимият да бъде оправдан по предявените му обвинения, като изтъква аргументи за недоказаност на същите.

      Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. В. С. е роден на *** г. в гр. Шумен, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, работи, с ЕГН:**********.

Подсъдимият живеел в къща на ул.“Цар Освободител“ № 64, в гр.Русе. В същото дворно място, в съседна къща, на първият етаж живеела тъжителката Р.С., а на вторият етаж – свид. А. А.. В съседна сграда живеела свид. Е.С., а в постройка до тези жилищни сгради се помещавало златарско ателие, стопанисвано от свид. В. Т..

На 06.10.2019 г., около 17.00 ч. подс. С. и свид. Т. стояли в двора на къщите и разговаряли. В близост до тях свид. С. прибирала дървата си. В разговора подсъдимия се изказал грубо за бившата си съпруга Д., която била племенница на тъжителката С.. Последната по това време била в дома си, чула думите на подсъдимия, показала се през прозорец, който гледал към двора и отправила обидни думи към него. С. ѝ отговорил да не се занимава с него и да си гледа работата. Тогава тъжителката започнала да хвърля по него кутия с боя, пластмасова саксия и стъклен буркан. Двамата продължили да се карат, като в един момент, по неустановен в хода на делото начин, стъклото на прозореца  на тъжителката се счупило и порязало на няколко места лицето й. Веднага след това Р.С. се обадила на спешен номер 112 и подала сигнал за инцидента. Очевидец на инцидента била свид. А. А., която през цялото време била на терасата си на втория етаж, над жилището на тъжителката.

На мястото пристигнали свидетелите Д.Д. и М.А. – полицейски служители в Първо РУ-Русе, както и екип на Спешна помощ, който обработил раните на С.. След като изяснили фактическата обстановка, полицейските служители връчили призовки на М.С. и Р.С. ***.

На 07.10.2019 г. тъжителката С. бил прегледана от съдебен лекар. Било издадено съдебномедицинско освидетелстване, в което съдебният лекар отразил, че при прегледа са установени три повръхностни порезни наранявания по лицето на С. с размери между 0.1 и 0.4см.

По случая била извършена предварителна полицейска проверка, в хода на която били снети обяснения от всички посочени от страните в конфликта и установени свидетели на случилото се – А. А., В. Т. и Е.С.. След като събраните материали били докладвани на прокурор, с постановление от 28.01.2020 г., същият отказал да образува досъдебно производство, като приел, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

      От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза, с обект на изследване телесните увреждания на тъжителката Р.С. става ясно, че са установени повърхностни порезни наранявания по лицето ѝ, както следва – на челото вляво с дължина около 0.4см., на гърба на носа вляво, до срединната линия с диаметър по-малък от 0.1см. и в областта под долния клепач на дясното око с дължина около 0.2см., като тези наранявания са причинили на тъжителката болка и страдание. Според вещото лице тези увреждания са резултат на действието на предмети с остри върхове и режещи ръбове и могат да бъдат получени при инцидент на 06.10.2019г., по начин описан от свидетелите по делото, както и по начина описан в частната тъжба.

      Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.М.С., от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В. Т., Е.С., А. А., М.А., Д.Д., частично от показанията на свидетелите К. р. и В.Н. както и от приетите и приобщени писмени доказателства – заключението по назначената съдебномедицинска експертиза ведно с фотоалбума към нея, Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 28.01.2019г. на РРП, материалите по прокурорска преписка № 5449/2019г. на РРП, справка за съдимост.

 

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимият М. В. С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, а именно на 06.10.2019 г., в гр. Русе, да е причинил на Р.С. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето ѝ.

Налице е пълна липса на елемент от обективната страна на състава на престъплението, а именно подсъдимият с действията си да е причинил на 06.10.2019 г. телесна повреда на тъжителката Р.С., по описаният в тъжбата начин, а именно чрез хвърляне на саксия към прозореца, на който била С., в резултат от което стъклото му се счупило и нарязало лицето ѝ. В хода на съдебното производство не бяха представени и не се събраха от Съда безспорни доказателства, които да подкрепят по категоричен начин така твърдяната от тъжителката в частната тъжба фактическа обстановка.

Напротив, от доказателствата по делото се установява, че при иначе безспорно възникналият вербален конфликт между С. и С., подсъдимият не е извършвал действия, с които да се е достигнало до иначе обективно установените телесни увреждания на тъжителката.

Досежно установената и описана по-горе фактическа обстановка, Съдът възприема като достоверни обясненията на подс. М.С. и показанията на свидетелите Е.С. и А. А.. Те се характеризират с последователност, изчерпателност и категоричност относно основните факти, предмет на доказване. Взаимно се допълват и очертават една логична и житейски приемлива фактическа обстановка.

Подсъдимият заявява, че след като С. се показала на прозореца си и отправила към него обидни думи и той ѝ отговорил, тя започнала да хвърля по него различни предмети – буркан, кутия за боя, саксия. Категорично отрича да е хвърлял такива обратно към нея, някой от които да е счупил стъклото на прозореца ѝ, което пък да довело до порезните наранявания по лицето на С.. Твърди, че стъклото действително се счупило, но това било резултат от рязкото и силно затваряне на прозореца от страна на тъжителката.

В подкрепа обясненията на подс. С. в тази им част са показанията на свид.А., която заявява, че видяла от терасата си, че тъж.С. хвърлила по подсъдимия кутия от боя с четка, някаква саксия и бурканчета. Чула че се чупи стъкло, за което после разбрала, че е от прозореца на тъжителката, но според нея, С. сама е счупила стъклото като започнала да хвърля предметите по С.. Категорична е, че не видяла подсъдимия да чупи стъклото и, че той не е хвърлял нищо към къщата на С..

Все в тази насока са и показанията на свид. С., която заявява, че не е видяла подсъдимия да хвърля саксия или буркан към прозореца на С. и не видяла да се чупи стъкло. Едва по-късно, след приключване на конфликта видяла, че стъклото на прозореца на тъжителката е счупен, но твърди, че не е видяла нито кой, нито как се е счупило то.

Свид. Т. твърди, че станал свидетел само на словесният конфликт между подс. С. и тъж. С., като видял, че двамата се карат, докато подсъдимият бил в двора, а пострадалата в нейното си дворче. След това се прибрал в ателието си и не е чул чупене на стъкло. Разбрал по-късно от подсъдимия, че стъклото на прозореца на С. се е счупило, но не видял как е станало това.

По отношение на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, в което С. обвинила М.С., и от показанията на свид. К.Р. – дъщеря на тъжителката, не могат да се изведат факти и обстоятелства, подкрепящи изложената в тъжбата фактическа обстановка по отношение авторството на това деяние. Р. заявява, че на инкриминираната дата чула караница между майка си и подс. С., докато стояла в съседна стая в жилището. Чула шум и издрънчаване, но се уплашила да излезе и види какво става. В последствие видяла, че стъклото на прозореца в антрето е счупено, на земята има саксия, а по лицето на майка ѝ има кръв. Заявява, че не видяла никого в двора на къщата, освен свид. В.Н., който бил сам и се обадил на Бърза помощ. Т.е. тези показания, за които няма основание да не бъдат приети за правдиви, не внасят яснота за това по какъв начин се е счупило стъклото на прозореца на С., респективно как са получени установените по лицето ѝ наранявания, още по-малко, какво отношение има към това подс. М.С..

Съществено противоречащи на обясненията на подс. С. и показанията на свидетелите А. А. и Е.С., са показанията на свидетеля В.Н.. Същият твърди, че поддържа близки връзки с тъжителката С. и в деня на инцидента отишъл до дома ѝ, за да я вземе. Като влязъл в двора на къщите, Н. видял подсъдимия да отива към портичката за двора на С., отворил я насочил се към прозореца на кухнята ѝ, взел от земята някакъв бял предмет и с него „праснал” стъклото, като през цялото време псувал и обиждал тъжителката. Категоричен е, че по това време нито в двора, нито на терасата на жилището на С. е имало някого, освен подсъдимия. Заявява, че за да не влиза в конфликт със С. се обърнал и си тръгнал. По-късно му се обадила тъжителката и му казала, че когато подсъдимия счупил стъклото ѝ, тя била в близост и то нарязало лицето ѝ.

Съдът констатира, че показанията на този свидетел, освен че са нелогични, диаметрално противоречат на останалите събрани по делото доказателства, обсъдени по-горе и въз основа на които, както бе посочено, Съдът изгражда възприетата фактическа обстановка. Съществено в случая е обстоятелството, че показанията на този свидетел са в противоречие и с изложеното в частната тъжба. На първо място, в нея се сочи, че тъжителката видяла подсъдимия да блъска от външната страна на портичката към двора, при което тя отворила прозореца, взела една саксия от там и я хвърлила към М.С.. Докато затваряла прозореца си, стъклото му се счупило, тъй като според С. подсъдимият хвърлил саксията обратно към нея. Както бе посочено по-горе, свид.Н. описва коренно различна ситуация, според която С. отворил вратичката, влязъл в двора на С., застанал до прозореца ѝ, след което взел от земята бял предмет и счупил с него стъклото. По неясни за Съда причини, в тази ситуация Н. не видял Р.С. на прозореца, макар, че според описаното в тъжбата, а и както става ясно от показанията на останалите свидетели, по време на целия конфликт, до момента на счупването на стъклото тъжителката била на прозореца си. Напротив, Н. дори бил изненадан да разбере по-късно от С., че тя се намирала близо до прозореца и, че е пострадала след счупването му. Напълно нелогично и нелепо звучи твърдението на Н., че независимо от възприетото от него, най-общо казано нападение над имота на тъжителката от страна на подс.С., той просто се обърнал и си тръгнал, без да реагира по никакъв начин, за да го възпре подсъдимия или предложи съдействие на иначе близката му Р.С.. Нещо повече, той дори не счел за необходимо да ѝ позвъни по телефона и се поинтересува какво се е случило, въпреки че бил наясно с предходни конфликти между двамата и със страха на С. от физическа разправа от страна на С..

Тези противоречия и нелогични твърдения, от една страна дават основание на Съда да не приема за достоверни показанията на свид. Н., които очевидно целят подкрепа на версията на тъжителката, тъй като свидетеля се намират в явно близки приятелски отношения с нея, а от друга – внасят обосновано съмнение, в това дали изобщо този свидетел е бил на мястото на конфликта, по това време. На първо място, в показанията си С. и А. са категорични, че по време на инцидента В.Н. изобщо не се е появявал на мястото. Категоричен в тази насока е и подсъдимия С.. Единствено в показанията на свид. Р. се съдържа твърдение, че след като чула шума от счупеното стъкло, видяла окървавеното лице на майка си и погледнала в двора, видяла само свид. В.Н., но никого другиго, включително и подсъдимия. В тази им част обаче, Съдът не възприема за достоверни показанията на свид.Р., доколкото те противоречат не само на обясненията на подсъдимия и на показанията на непредубедените свидетели С. и А., но съществено и на показанията на самия Н.. Според последния, когато той влязъл в двора, видял С. да застава пред прозореца на С. и да го чупи с бял предмет, след което се обърнал и си тръгнал. Т.е. в момента в който стъклото било счупено, според него в двора се намирали поне само той и подс. С.. Според Р. обаче подсъдимият го нямало, а там бил само Н.. Освен това, както става ясно от показанията на последния, той не предприел абсолютно никакви действия по отношение на видяното от него, включително и обаждане на спешен номер 112, а напротив, когато по-късно „разбрал” от С. какво е станало я посъветвал да тя да се обади на 112  и извика бърза помощ. В същото време според Р. именно Н. се обадил на Бърза помощ, което налага извода, че той видял уврежданията по лицето на С., което пък категорично се отрича от свидетеля. От особено значение за затвърждаване на съмнението, че В.Н. изобщо е бил на мястото на конфликта е и обстоятелството, че в тъжбата изобщо не се твърди присъствието на този свидетел /или на друго лице/ в близост до мястото на инцидента, което да е очевидец на същия. Нещо повече, за този важен „свидетел-очевидец“ тъжителката С. не споменал нито пред пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители, нито в жалбата си подадена до Районна прокуратура – Русе. Всички тези обстоятелства, дават основание на Съда да не възприеме за достоверни показанията на свидетеля В.Н., а да даде вяра на обясненията на подс.С. и на показанията на В. Т., Е.С. и А. А., като незаинтересувани от изхода на делото свидетели.

От всичко изложено дотук се налага извода, че липсва изискуемата от закона степен на безспорност и несъмненост, които да бъдат изведени от съвкупния доказателствен материал, досежно твърдението на тъжителката С., че подс.М.С. хвърлил към прозореца ѝ саксия, която счупила стъклото му и последното причинило установените по лицето и порезни наранявания.

В конкретния случай посочената липса на елементи от обективната страна на престъпния състав, каквито се явяват действията извършени от подсъдимия и причинната им връзка със съставомерния резултат, води до недоказаност на обвинението за умишлено нанесена лека телесна повреда. Несъмнено, само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови осъдителна присъда. Такава присъда не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно престъплението, участието на подсъдимия в извършването му и неговите обективни и субективни признаци. Подсъдимият следва да бъда признат за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303, ал.2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК.

По изложените съображения, Съдът намира, че обвинението срещу подс.М.С. за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства не може да се направи единствен и категоричен извод, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд.

Поради това, подс. М.С. следва да бъде признат за невинен в това да е извършил престъплението по чл.130, ал.2 от НК и бъде оправдан по това обвинение.

 

При анализа на събраните по делото доказателства, Съдът намира, че подсъдимият М. В. С. не е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК,  а именно: На 06.10.2019 г., в гр. Русе, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.С. ***, а именно в нейно присъствие, да я нарекъл “мърша” и “курва” и обидата да е нанесена публично.

Съдът намира, че по настоящото дело не бяха представени и събрани безспорни доказателства, които да подкрепят твърдяната от частният тъжител Р.С. в тъжбата й фактическа обстановка досежно това, че на 06.10.2019 г., в гр. Русе, в двора на жилищните сгради на бул.”Цар Освободител” № 64, подс. М.С. е казал нещо унизително за честта и достойнството на С., а именно в нейно присъствие, да е нарекъл нея и сестра ѝ “курви” и „мърши“.

Съставомерността на престъплението "обида", предпоставя казване или извършване от страна на определено наказателноотговорно лице на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Респективно, от обективна страна състава урежда две алтернативно дадени изпълнителни деяния - казване или извършване на нещо. В зависимост от това би могло да се касае за обида, реализирана с думи или такава, чрез действия. В настоящия случай повдигнатото с тъжбата обвинение навежда твърдение за осъществено изпълнително деяние по първата, уредена от закона хипотеза. В хода на съдебното дирене, обаче не се установи по безспорен начин, че на процесната дата и място подсъдимият С. е изричал думите “курва” и “мърша“, насочени към тъжителката.

От показанията на свидетелите Т., С. и А., присъствали по времето и на мястото на твърдяното в тъжбата деяние, се установява, че никой от тях не е възприел произнасяне от страна на подсъдимия на сочените в тъжбата обидни думи отправени към тъжителката С.. Тези свидетели били преки очевидци на словесния конфликт, възникнал между тъжителката и подсъдимия, намирали се в  непосредствена близост до мястото и несъмнено имали възможност правилно и пълноценно да възприемат случилото се. Цитираните показания Съдът възприема като достоверни, тъй като свидетелите описват изчерпателно и последователно случилото се, взаимно се допълват и не си противоречат едни на други.

В показанията си свид. Т. заявява, че станал свидетел на конфликта, като възприел, че тъжителката и подсъдимия започнали да си говорят на висок тон, викали си един на друг, но не помни какви думи са си разменили и дали е имало обиди или ругатни. По сходен начин и свид.С. твърди, че в момента в който подсъдимия нагрубил бившата си съпруга, тъж. С. се обадила и „гюрултиите станаха”. Чула, че двамата почнали един друг да се дразнят, да се карат и да се псуват, но точни думи не помни. Свид. А., с по-голяма степен на категоричност споделя, че чула как тъжителката започнала да обижда подс.С. с думите „педераст” и „ти не можеш да ебеш жена си”, след което подсъдимия ѝ отвърнал да не се дразни и занимава с него и да си гледа работата, но не я е обиждал. Заявява, че добре виждала и чувала всичко което става, но не е чула С. да употребява по отношение на тъжителката думите „мърша” и „курва”.

В същото време, единствено в показанията на свидетелката К.Р., се съдържат твърдения, че в хода на караницата чула С. да използва думите „Мърши и курви”, но същата заявява категорично, че думите били употребени общо и не били лично отправени към майка ѝ – тъжителката. Доколкото в случая тези показания са дадени от лице в близки родствени отношения с тъжителката и очевидно не са в интерес на обвинителната теза на последната, то следва да бъдат приети за правдиви.

Несъмнено,за да е налице престъплението обида, необходимо е да бъде доказано, че определени думи и изрази са от една страна обективно годни да унизят честта или достойнството на определено лице, а от друга че са изречени именно с такава персонална насоченост. Изречените по начина описан и възприет от свид. Р. думи „мърши” и „курви”, при това в множествено число, без яснота за техния адресат, не могат да квалифицират извършеното от подс. С. като изричане на нещо унизително за честта или достойнството конкретно на тъжителката Р.С., независимо от това как са възприети те от последната.

Не следва да се възприемат за достоверни показанията на свид. В.Н., в частта им, в която твърди, че когато влязъл в двора видял подс. С. да се насочва към дома на С. и го чул да псува на курви. В тази насока са изложените по горе аргументи на Съда, поради които да не отчете показанията на този свидетел като правдиви, както и да приеме, че същият изобщо не се е намирал по време и на мястото на процесния инцидент.

Действително, в обясненията си в качеството на подсъдим, дадени в хода на съдебното следствие, М.С. признава, че нарекъл тъжителката С. „курва”, но доколкото от обсъдените по-горе доказателства се установи, че липсва изискуемата от закона степен на безспорност и несъмненост на осъществяването от негова страна на престъплението по чл.146 от НК, то предвид забраната на чл.116, ал.1 от НПК, Съдът не може да постанови осъдителна присъда само въз основа на тези самопризнания.

Несъмнено, тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер лежи върху тъжителя, т.е. при условията на пълно и главно доказване той да установи, че деянието съставлява престъпление, че е извършено виновно и то от подсъдимия. В настоящото наказателно производство обаче Съдът констатира липсата на категорични доказателства, от които да се направи единствен и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият М.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, съобразно предявеното обвинение.

Поради това, подс. С. следва да бъде признат за невинен в това да е извършил това престъпление и бъде оправдан и по това обвинение.

 

По отношение на Гражданският иск:

По изложените по-горе съображения Съдът намира, че подс. М.С. не е извършил деяние, което да осъществява признаците и на деликт. Подс.С. не е извършил действия, с които виновно да е причинил на тъжителката С. имуществени или неимуществени вреди, щетите от които да следва да репарира парично. В хода на съдебното производство предявеният от ч.т.Р.С. граждански искове не бяха доказани нито по своето основание, нито по претендираните размери.

Поради това предявеният срещу М.С. граждански иск в размер на 1500.00 лв. за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.130, ал.2 от НК следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и предявеният срещу М.С. граждански иск в размер на 1000.00 лв. за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

На осн. чл.190, ал.1 от НПК, частната тъжителка Р.С. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 255.00 лв. в полза на Районен съд Русе, представляващи разноски в хода на съдебното производство.  

 

Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.

 

                                                                         Районен съдия: