№ 325
гр. София, 03.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000323 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба вх.н. 1637/14.03.2022г. по описа
на регистратурата на СОС от Агенция по вписванията срещу решение № 21
от 07.03.2022г. по т.д. 19/2022г. по описа на Софийски окръжен съд, с което
на основание чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ съдът е постановил по жалба на „Ауто-
кар-сервиз“ ООД да отменя отказ № 20190521114447/18.01.2022г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията и е указал на
Агенция по вписванията, Търговски регистър, да извърши обявяване по
партидата на „Ауто- кар-сервиз“ ООД по заявление вх.н.
20190521114447/21.05.2019г. Жалбоподателят моли обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно. С жалбата се поддържа и искане за
изменение на обжалвания съдебен акт в частта за разноските, независимо от
изхода по жалбата.
В предоставения срок за писмен отговор „Ауто- кар-сервиз“ ООД
оспорва жалбата като неоснователна.
При извършена проверка по чл. 274 ГПК, вр. чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът
намира подадената жалба вх.н. 1637/14.03.2022г. по описа на регистратурата
на СОС от Агенция по вписванията срещу решение № 21 от 07.03.2022г. по
т.д. 19/2022г. по описа на Софийски окръжен съд, за недопустима по
следните мотиви:
1
Предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице
по регистрация постановява мотивиран отказ, когато не са налице някои от
предвидените в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания.
Съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ „Отказът подлежи на
обжалване пред окръжния съд….”. Граматическо тълкуване на последната
законова разпоредба, включително предвид използвания определителен член,
обосновава извод, че единственият подлежащ на обжалване акт на
длъжностното лице по регистрация по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е отказът,
дефиниран в чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, а именно постановен такъв по
заявление за вписване, заличаване или обявяване на обстоятелства, с оглед
препращането от последната норма към чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 19
ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл и останалите актове в регистърното производство
на длъжностното лице по регистрация, или на съда при обжалван отказ, освен
в случая на потвърждаването му, не подлежат на обжалване по реда на чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ. Защитата срещу вписванията в ТРРЮЛНЦ е уредена в чл. 29
ЗТРРЮЛНЦ като искова, а срещу други актове на длъжностното лице по
регистрация или на съда, освен при потвърден отказ, законът не предвижда
отделен ред за защита, включително с жалба по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, и
евентуално подадена такава следва да бъде оставена без разглеждане от
съдилищата като недопустима.
В този смисъл за недопустимост на жалбата срещу други актове, извън
постановен в регистърното производство отказ, е практиката на ВКС по
определение 29/20.01.2012г. на ВКС по ч.т.д. 900/2011г., ТК, І ТО на ВКС и
определение 791/18.11.2013г. по ч.т.д. 3810/2013г., І ТО на ВКС, съобразно
която производството по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ е охранително, а не исково,
поради което на контрол подлежи само отказа на длъжностното лице по
регистрация да издаде искания акт, както и решението на окръжен съд, с
което е потвърден този отказ.
Непротиворечива досежно характера на производството по ЗТРРЮЛНЦ
като охранително такова е и практиката на ВКС в производствата по чл. 307
ГПК, с която именно по причина охранителния и едностранен характер на
производството по ЗТРРЮЛНЦ се отрича правото да бъде искана отмяна на
влязло в сила решение, постановено в процедура по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. В
този смисъл е например решение № 226 от 09.12.2020г. по т.д. 1986/2020г.,
2
ТК, I TO на ВКС.
Предвид горните доводи на съда за охранителния характер на
производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в
ТРРЮЛНЦ на основание чл. 530 ГПК към същото са приложими правилата
на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон не е
предвидено друго. С нормата на чл. 538 ГПК е дадена специална уредба по
отношение на обжалваемите актове в охранителните производства, като е
предвидено на обжалване да подлежи само постановения отказ да бъде
издаден исканият от молителя акт. Липсва, както в глава Четиридесет и
девета ГПК, така и в специалния закон – ЗТРРЮЛНЦ, предвидена
възможност органът АВп, който е компетентен да се произнесе в
охранителното производство по подадени заявления за вписване, заличаване
на обстоятелства или обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ, да обжалва
актовете на съда, с които постановеният от него охранителен акт е отменен
като незаконосъобразен и са дадени от съда към Агенцията задължителни
указания да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване– чл. 25,
ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Последното не може да бъде изведено и от нормата на чл.
25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено сочи какъв е законовоустановеният
срок за обжалване на решението по същата норма, както и че последният
съдебен акт с оглед признатото с измененията на закона с ДВ бр. 105/2020г.
право на участие в производството с отговори на Агенцията по вписванията
следва да бъде изпратен и на този орган. Ако законодателят е имал волята да
предвиди нещо различно от разписаното в общата уредба на охранителните
производства по ГПК, или на правилото на ал. 1 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, че на
обжалване подлежат само отказите да бъде издаден исканият от молителя в
охранителното производство акт, то волята му като изключение от правилото
следва да бъде ясно разписана в закона, а такава според настоящия състав на
съда не е закрепена в нормата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отделно от това и
същата би била противна на основаните начала на охранителното
производство, както и на изричното правило на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ,
съобразно което указанията на съда са задължителни за Агенцията по
вписванията, която следва да извърши вписването в сроковете по ЗТРРЮЛНЦ
веднага след изпратен и препис от съдебното решение, заедно с документите
във връзка с вписването, заличаването или обявяването.
В този смисъл е и даденото разрешение с определение № 20 от
3
20.01.2022г. по ч.т.д. 46/2022г. по описа на ВКС, ТК, I TO и др.
Жалбата, в частта , съдържаща искане за изменение на решението в
частта за разноските, независимо от изхода по жалбата, представлява молба
по чл. 248 ГПК, компетентен да се произнесе по която е постановилият
съдебния акт Софийски окръжен съд, на който делото следва да бъде
изпратено за произнасяне по това искане.
По тези мотиви, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.н. 1637/14.03.2022г. по описа
на регистратурата на СОС от Агенция по вписванията срещу решение № 21
от 07.03.2022г. по т.д. 19/2022г. по описа на Софийски окръжен съд, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по ч.т.д. 323/2022г. по описа
на САС, 6 с-в, И ВРЪЩА ДЕЛОТО на СОС за изпълнение процедурата по чл.
248 ГПК по заявеното с жалбата от Агенция по вписванията искане за
изменение на решение № 21 от 07.03.2022г. по т.д. 19/2022г. по описа на
Софийски окръжен съд, в частта за разноските.
Определението, в частта, с която жалбата на АВп се оставя без
разглеждане, подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя. В останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4