Р Е
Ш Е Н И Е
№ 325 06.03.2020
г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
наказателна колегия
На седми ноември
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Мариана Колева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Грънчев
НАХ дело №3733 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „С.“ ЕООД, ЕИК **** срещу наказателно постановление № РД-И-167/20.11.2018 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по лекарствата-гр. София, с което за нарушение на чл. 220, ал. 1 във връзка с чл.
219 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на основание чл. 288, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти
в хуманната медицина му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно
постановление, сочи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушения на материалния закон при съставяне на акта за установяване на
нарушение и наказателното постановление. Моли се съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.
В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят се представлява от процесуален представител.
Поддържат се аргументите, посочени в жалбата и се моли за отмяна на
наказателното постановление. Административнонаказващият
орган – Изпълнителна агенция по лекарствата-гр. София, чрез процесуалния си
представител, в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда
за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 28.03.2018г. служители на ИАЛ, МВР и НАП извършили съвместна проверка в
аптека на “С.” ЕООД, с Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти
№ 3153/24.06.2010 г., находяща се на адрес: гр. *****.
В хода на проверката, М.Г.С. на
длъжност главен експерт към Дирекция „Надзор на пазара и инспекции“ при ИАЛ извършила
контролна покупка на лекарствени
продукти с режим на отпускане „без лекарско предписание” Tempalgin film-coated
tabl. 500 mg / 20 mg x 20, c партиден № 30317, срок на годност - 03.2021 г., в
количество 1 /една/ опаковка и Deep relief gel 50 mg/g + 30 mg/g, c партиден №
32850, срок на годност - 07.2020 г., в количество 1 /една/ опаковка. За продажбата
бил издаден фискален бон № 267619 от 28.03.2018 г. от ‘’С." ЕООД, гр. *****, ЕИК ****,
аптека „Д.“, гр. ******.
Продажбата на лекарствените продукти
била извършена от Е.Ш.А., назначена на длъжност „оператор, въвеждане на данни“
в аптеката на дружеството. Непосредствено след контролната покупка
актосъставителят М.Г.С. започнала проверка на аптеката за спазване на закона.
При проверката се установило, че за аптеката е издадено Разрешение за търговия
на дребно с лекарствени продукти № 3153/24.06.2010 г.
Установило се също, че извършилата отпускане на лекарствени продукти Е.Ш.А.
е лице без фармацевтично образование. По време на проверката за нея била
представена диплома за завършено средно образование серия А-14, № ****, издадена
от Средно образователно училище „Г.С.Р.“-гр. К. и трудов договор №
68/01.03.2018г., сключен между нея и “С.” ЕООД, от който е видно, че Е.Ш.А.
била назначена на длъжност „оператор, въвеждане на данни“ в аптека на
дружеството. Допълнително с вх. №
14987/10.04.2018г. са били представени договор от 03.10.2017г между аптека „Д.“
и Медицински колеж при Университет „Проф. Д-р А.З.“-гр. Бургас за предоставяне
на материално-техническата база и оборудване на Медицинския колеж с оглед
провеждане на практическо обучение на студенти и стажанти за срок от 2 години, както
и стажантски дневник на Е.Ш.А., от който да е видно, че последната е студент по
специалност „помощник-фармацевт“ в Университет „Проф. Д-р А.З.“, Медицински
колеж, гр. Б. и провежда стаж в аптека „Д.“, гр. ******,
От установеното в хода на проверката актосъставителят М.Г.С. направила
извод, че “С.” ЕООД, като притежател на разрешение за търговия на дребно с
лекарствени продукти е допуснал осъществената продажба на лекарства да бъде
извършена от неправоспособно лице и квалифицирала деянието като нарушение на чл. 220, ал.
1 и ал. 3,
вр. чл. 219, ал.
1 от ЗЛПХМ.
Актосъставителят М.С. съставила акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ от 11.06.2018 г. срещу "“С.” ЕООД за нарушение на чл. 220, ал.
1 и ал. 3,
вр. чл. 219, ал.
1 от ЗЛПХМ. Фактическата обстановка е приета на основание констативен протокол
за извършена проверка в аптеката от 28.03.2018 г.; фискален бон № 267619от
28.03.2018 г., издаден от „С." ЕООД, гр. ******, ЕИК *****, аптека „Д.“, гр.
******, ; диплома за завършено средно образование серия А-14, № ****, издадена от
Средно образователно училище „Г.С.Р.“-гр. К., трудов договор № 68/01.03.2018г.,
договор от 03.10.2017г между аптека „Д.“ и Медицински колеж при Университет „Проф.
Д-р А.З.“-гр. Бургас за предоставяне на материално-техническата база и оборудване
на Медицинския колеж с оглед провеждане на практическо обучение на студенти и стажанти
за срок от 2 години, както и стажантски дневник на Е.Ш.А..
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на "“С.” ЕООД на основание чл. 288, ал.
1, чл. 295, ал.
1 и ал. 3 от ЗЛПХМ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лв. за нарушение по чл. 220, ал.
1 и ал. 3,
вр. чл. 219, ал.
1 от ЗЛПХМ.
В хода на съдебното производство беше разпитана актосъставителя М.Г.С.. Тя потвърждава обстоятелствата, описани в протокола за проверката и обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение. Актосъставителят описва подробно извършеното отпускане на лекарствени средства като потвърждава, че по време на продажбата на лекарствените продукти до свидетелката Е.А. и стояла магистър-фармацевта Т.Х., която е контролирала действията на стажанта. Актосъставителят потвърждава, че всички действия по продажбата на лекарствените продукти са извършени от Е.А., която е предала лекарствените продукти, получила е парите и издала касовия бон.
Свидетелката Т.Х. в показанията си изяснява, че действително фактически Е.А. е продала лекарствените продукти, но всички действия на стажанта са били под неин контрол. Тази дейност се извършва за да може студентите по фармация да придобият практически знания и умения на основа на програмата за обучение.
Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и на свидетелката Т.Х., тъй като същите са последователни и убедителни, поради което ги намира за напълно достоверни и обективни, съответни на събраните по делото писмени доказателства.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в двата акта на администрацията е направено достатъчно изчерпателно описание на нарушението, като подробно са посочени фактическите обстоятелства, при които е извършено то. Описани са всички релевантни за отговорността обстоятелства, касаещи съставомерността на нарушението, съобразно състава на посочената за нарушена правна норма, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на жалбоподателя за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. И актът, и наказателно постановление са съставени от компетентни лица в кръга на тяхната компетентност. Няма допуснато нарушение и разминаване при посочване на нормите, очертаващи състава на нарушението и тези, определящи административнонаказателната санкция. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът не споделя аргументите в
жалбата за наличието на материална некомпетентност на актосъставителят да съставя
актове за установяване на административно нарушение. Посочено е в жалбата, че разпоредбата
на чл.295, алинея първа от ЗЛПХМ /ЗИД ЗЛПХМ, обн. в ДВ, бр. 102/2018 г., в сила
от 01.01.2019г./ е предоставила правомощие на актосъставителят - експерт в Изпълнителната
агенция по лекарствата да съставя актове за установяване на административни нарушения
едва след 01.01.2019г. Контролните правомощия
на държавните органи са уредени в Глава Тринадесета от ЗЛПХМ. В член 267 са определени правомощията на изпълнителния
директор на ИАЛ, за който е посочено, че е държавен инспектор по контрола върху
лекарствените средства и върху него възложени правомощията за непосредствено ръководство.
Според алинея трета от същата разпоредба
непосредственият контрол се упражнява от длъжностни лица - инспектори и експерти, определени със заповеди
на директора на ИАЛ. Въз основа на тази законова делегация изпълнителният директор
на ИАЛ е издал заповед №
А/17-0555/08.08.2017 г. /лист 37 от делото/, с която делегирал правомощия на определени
длъжностни лица от Изпълнителната агенция по лекарствата да упражняват държавния
контрол върху лекарствените продукти и надзора на пазара за медицински изделия.
Следователно актосъставителят е имал правомощието да съставя АУАН. В случая е приложима
разпоредбата на член 37, алинея първа, буква „б“ от ЗАНН, която гласи, че актове
могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на ведомствата,
на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни
актове. Член 37 от ЗАНН оправомощава две категории длъжностни лица, които могат
да съставят актове за установяване на административно нарушение. Първата група,
са тези, които са изрично посочени в съответния нормативен акт, а втората, длъжностни
лица, определени от ръководителите на ведомствата, на които е възложено приложението
или контрола по приложението на съответните нормативни актове. Двете категории длъжностни
лица са абсолютно равноправни и с еднакви правомощия. Заповед №
А/17-0555/08.08.2017 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по лекарствата е
издадена на основание член 37 алинея първа, буква „б“ от ЗАНН без това изрично да е посочено в заповедта. Изменението на разпоредбата на член 295, алинея
първа от ЗЛПХМ /Държавен вестник брой 102 от 2018 година/ не се отразява на материалната
компетентност на актосъставителя. Всъщност с изменението със ЗИД ЗЛПХМ, обн. в
ДВ, бр. 102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., законодателят изрично е посочил длъжностни
лица, които имат правомощия да съставят актове по този закон. Това изрично посочване
в разпоредбата на член 295, алинея първа от ЗЛПХМ не променя кръга на лицата, които могат да упражняват
контрол върху изпълнението на закона и тези които могат да съставят АУАН. В действителност е извършена конкретизация на държавните
органи без по същество да се променя е кръга на оправомощените длъжностни лица.
Законът за административните нарушения и наказания има кодификационен характер.
Той се отнася за всички административни закони, които предвиждат административнонаказателни
процедури и може да се води административно- наказателно производство. Поради тази
причина нормите на ЗАНН с по-висока стойност в ерархията на нормативните актове изследва те да се прилагат
приоритетно. Всъщност в конкретния случай не е налице колизия на правни норми и
противоречие между норми на ЗАНН и на ЗЛПХМ. Поради изложените аргумените съдът
намира, че актосъставителят е бил материално компетентен да състави акта за установяване
на административно нарушение. Актосъставителят е действал в качеството си на длъжностно
лице, определено от ръководителя на ведомството по смисъла на чл. 37, ал. 1,б. „б“ от ЗАНН, на което е възложен
контрола по приложението на съответния нормативен акт, като изпълнителния директор
е делегирал функции по съставяне на актове за установяване на административни нарушения.
Правото на защита на жалбоподателя да узнае всички факти и обстоятелства, които
се отнасят до административно наказателната му отговорност не е ограничена от наказателното
постановление, тъй като то няма обвинителна функция. Наказателното постановление
е акт на орган, който има функциите на първа инстанция в административнонаказателния
процес. Административнонаказващият орган не обвинява, а решава въпроса за вината
и отговорността на нарушителя, съобразявайки се с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.
Обвинителната функция в процеса е предоставена на длъжностни лица, оправомощени
да съставят актове за установяване на административни
нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на административно нарушение и той
трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, касаещи административнонаказателната
отговорност на нарушителя. В конкретния случай актът за установяване на административно
нарушение е съставен според всички изисквания на чл.42 от ЗАНН и жалбоподателят
е бил уведомен за обстоятелствата, които се отнасят до административнонаказателната
му отговорност. В акта са описани съставомерните признаци на административното нарушение.
Отразено е мястото и времето на извършване на нарушението. Следователно не е допуснато
съществено процесуално нарушение водещо, до ограничаване правото на защита на жалбоподателят,
тъй като той е бил уведомен от контролният орган за всички съставомерни факти, касаещи
административнонаказателната му отговорност.
Наказателното постановление е акт на първа инстанция в административнонаказателното
производство и съдът счита, че не е задължително абсолютно съвпадение между квалификацията
в административния акт и в наказателното постановление. Още повече, че чл.53, ал.2
от ЗАНН задължава административнонаказващият орган да издаде наказателно постановление,
дори когато е допусната нередовност в акта стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния
случай тези обстоятелства са категорично установени и правилно административнонаказващият
орган е издал наказателното постановление.
По съществото на делото. При установените в хода на административнонаказателното производство обстоятелства съдът счита, че деянието формално осъществява признаците на нарушението по чл. 288 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Фактически действията по отпускане на лекарствените продукти са извършени от лице, което не е правоспособно да извършва такива действия. Действията на Е.А., обаче през цялото време са били контролирани от магистър-фармацевта Т.Х., която е била до нея на работното й място и е контролирала всички нейни постъпки. При това положение съдът намира, че всъщност не се е стигнало до съществено нарушаване на законовите разпоредби, тъй като самото отпускане на лекарствени средства е било извършено в присъствието на магистър-фармацевт. Смисълът на разпоредбата на член 288, алинея първа от ЗЛПХМ е да не се допуска дейностите, посочени в член 219 от ЗЛПХМ да се извършват от неправоспособно лице, с които биха застрашили здравето на гражданите, поради естеството на тези дейности, свързани със съответната компетентност и образователен ценз. В конкретния случай не е допуснато дейностите по чл.219 от ЗЛПХМ да се извършат от неправоспособно лице, защото продажбата на лекарствените продукти е осъществена под контрола и напътствията на магистър-фармацевт. В този смисъл съдът намира, че духът на закона не е нарушен. Деянието формално осъществява признаците на нарушението по член 288 от ЗЛПХМ, но вследствие на него не са причинени вредни последици. Деянието е незначително, поради което контролните органи е следвало да приложат разпоредбата на член 28 от ЗАНН и да предупредят управителя на дружеството да не допуска подобни деяния.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №РД-И-167/20.11.2018
г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата-гр. София, с което на „С.“ ЕООД, ЕИК **** за нарушение на чл. 220,
ал. 1 във връзка с чл. 219 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина, на основание чл. 288, ал. 1 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина му е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 5000/пет
хиляди/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд-Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.