РЕШЕНИЕ №260094
гр.
Кюстендил, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от тридесети
март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в. гр. д. №491/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№7788/07.08.2020 г. от З.И.Ц., ЕГН:**********, адрес: ***, съдебен адрес:***,
партер, против решение №359 от 26.06.2020 г., постановено по гр. д. №424/2020 г.
по описа на Районен съд – Дупница.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените в условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 59 КТ вр. с чл. 79,
чл. 80 и чл. 52 ЗЗД и кумулативно съединен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от З.Ц. за обезщетение на причинени му неимуществени вреди от
противоправно бездействие на служител на ответника ПГ *****, за сумата от по 5 500 лева по отношение главния
и по отношение евентуалния иск и кумулативно съединения иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от общ размер 87, 59 лева за периода м. февруари 2015г. – м. януари 2016г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита оспорваното решение
за неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
Неправилна била констатацията на първоинстанционният съд, че не било доказано
влошаване на здравословното състояние на Ц.. Не било взето предвид неправилното
изчисление на трудовото възнаграждение на въззивника, което довело до влошаване
на физическото и психо-емоционално състояние на жалбоподателя. Сочи се, че
макар Ц. да е имал описаните заболявания и преди разговора с административния
служител на училището на 16.02.2016г., то същите след тази дата прогресирали.
Неправилна била интерпретацията на свидетелските показания. От разпита на
свидетелите Ц. и И. се установявало, че след като жалбоподателя узнал, че не му
е изплащано трудовото възнаграждение в пълен размер, той бил осъзнал че е бил
ощетен от работодателя си. След узнаването за неправилното изчисление на
възнаграждението си Ц. изпитал силни отрицателни емоции, вследствие на което се
повишило кръвното му налягане, кръвна захар, получил тремор на левия му долен
крайник. Не била анализирана приложената по делото медицинска документация,
които сочели на рязко влошаване в здравословното състояние на Ц. и хоспитализирането му скоро след като
узнал за неправилното изчисление в заплащането му. От показанията на
свидетелката Ц. се установявало, че влошаването дошло именно от неправилното
определяне на трудовото възнаграждение. Това предизвикало и хронично безсъние.
По време на хоспитализирането му била определена и диагноза „пароксизмална
надкамерна тахикардия, стабилна стенокарди II ф.кл., пароксизмална НКТ, сърдечна
недостатъчност, артериална хипертония II-III степен,
хипертонично сърце, състояние след остър перикардит. Сочи се, че Ц. неколкратно
постъпвал в болница - на 18.04.2016г., на 11.07.2016г., на 01.08.2016г. и на
20.10.2016г. Това било предизвикано от изживения стрес
вследствие от узнаването за неправилното изчисляване на възнаграждението му.
Въззивникът бил в постоянно постоянно психическо напрежение заради изготвената програма и дежурства в училището,
което не било съобразено с неговото здравословно състояние. Това се
установявало от разпита на свидетелите Ц. и И.. Същият счита, че спрямо него
имало след разговора с админ. служител
на училището вече негативно и тенденциозно отношение към него от нейна страна и комуникацията им била
влошена. Неизплащането на допълнителното трудово възнаграждение рефлектирало в
отрицателен аспект и върху изчисляването на обезщетения за временната му
нетрудоспособност. Свидетелските показания на И. и Ц. противоречали на изводите
на ДРС за недоказаност на връзка между стресът от непълното плащане на
възнаграждението и влошеното здраве на Ц.. Не било отчетено обстоятелството, че
работодателят на Ц. отправил запитване до Регионалната здравна инспекция – К. за представяне на становище за прекратяване
на трудовото правоотношение на Ц.. Това наложило въззивникът да посети ТЕЛК-Д.,
което допълнително го угнетило. Неговото разочарование, гняв и тъга били
провокирани от разговора с Н.С.и с оглед запознаването с нормата на чл.25 от
Колективния трудов договор. От разпитите на И. и Ц. се установявало разликата в
поведението на въззивника след разговора със С. в негативен аспект. Неверена
била констатацията на съда, че не били настъпили вреди за Ц.. Не се ценял
фактът, че изплащането на пълния дължим размер на трудово възнаграждение се
случило след проверка от Регионално управление на образованието- К. и по жалба
на Ц., а не е по инициатива на работодателя му. От това следвало, че
работодателят не поправил поведението си, което също се явявало причина да се
смята, че неимуществените вреди за Ц. са възникнали от поведението на
работодателя му. Изводът на районния съд, че здравето на въззивника е постоянно
влошено не отговарял на доказателствения материал, тъй като ставало ясно, че е
налице влошаване. Счита се, че е налице процесуално нарушение доколкото нямало
мотиви в решението по отношение отхвърлянето на евентуалния иск, а такива само
за главния. По отношение на евентуалния иск съдът не отчел, че работодателят е
нарушил нормата на чл. 25 от КТД, довело до неизплащане на допълнително
възнаграждение за трудов стаж. Последното предизвикало редица форми на
психо-емоционален дискомфорт и физически проблеми. Сочи се, че съгласно ТР №4/2013 г. по ТД №4/2012 г. на ОСГТК на
ВКС отговорността за причинени неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на договорно задължение, е договорна,
а не деликтна отговорност. От това следвало, че при нарушаване на договорно
задължение може да се причинят
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Решението било неправилно,
тъй като вредите за Ц. произтичали от неизпълнения колективен трудов договор.
Следвало да се отчита, че трудовият договор /видово понятие/ съдържал всички
характеристики на облигационния договор /родово понятие/. Този извод можел да
се направи и от новелата на чл.59 от КТ. Когато длъжникът е недобросъвестен той
отговарял за всички преки и непосредствени вреди. Не можело да се подценява
фактът, че за част от служителите в училището било изплащано трудово
възнаграждение в пълен размер, но не и за други. Това водело на извод, че работодателят бил запознат с изискванията как
правилно да се определя възнаграждението на служителите в училището, но
действал в ущърб на някои от тях. С първоинстанционното решение не било взето
под внимание, че законът изисквал от работодателя при изпълнение на своята
дейност да проявяват грижата на добрия стопанин. Въззиваемият можел да
предвиди, че при неизпълнение на своите
задължение – правилно да определи трудовото възнаграждение на служителя си, то
за него ще настъпят неблагоприятни последици. Това сочело на проявена
недобросъвестност и неизпълнение на договорни задължения от страна на
работодателя. Доколкото било налице недобросъвестно поведение по смисъла на
чл.82, изр. II
от ЗЗД, то съдът следвало да определи знанието, че при неизпълнение на
счетоводни операции за Ц. щели да настъпят имуществени и неимуществени вреди.
Нормите на чл. 124 и чл. 128 от КТ визирали задълженията на работодателя по
трудови правоотношения. Задължението за полагане на дължимата грижа имала
значение за преценката за предвидимостта на вредите. Съдът не бил отчел,
че ако ответникът подходил професионално
към задълженията си, то за въззивника нямало да възникнат пропуснати ползи и
неимуществени вреди. Неблагоприятните изживявания на въззивника били
провокирани от неизпълнението на договорните задължения от работодателя и това не било отчетено от
ДРС. Решението на съда противоречало на ТР №4/2013 г. по ТД №4/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
Неправилно било решението и в частта на
кумулативно предявения иск за мораторна лихва за забава, като съдът неправилно
бил определил, че не се дължат лихви за забава от несвоевременно изплащане на
процесното допълнително трудово възнаграждение. Следвало да се отчете и
признатия и от ответника факт, че допълнителното възнаграждение е изплатено
несвоевременно, а накуп в един по-късен от дължимия момент. Налице било
процесуално нарушение с недопускането на исканата от Ц. експертиза, от която да
се установят здравословните проблеми на Ц. и дали са във връзка с поведението
на ответника. Налице било процесуално нарушение, поради това че актът
противоречал с практиката на ВКС. Решението на ДРС било и необосновано и
съдържало нарушение на нормата на чл. 12 от ГПК. Първата инстанция следвало да
отговори на всички възражения и доводи на страните. Нарушен бил принципа на
състезателност, прогласен в чл.8 от ГПК. Съдът бил пристрастен, което личало от
мотивите на решението и с това бил нарушен чл. 6 (1) от ЕКЗПЧОС. Личало и
нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, понеже не били изложени мотиви по исканията
и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите
констатации и правните изводи на съда.
На тази база се иска отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго решение, с което да се уважат предявените
искове. В случай, че не бъде уважен главния иск, то да бъде уважен евентуалния,
както и да се уважи кумулативно предявения обективно съединен иск. Претендират
се сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на
въззиваемия. В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от Г.Р.– директор на ПГ ***** чрез адв. Ч.. Намира се
въззивната жалба за неоснователна, а решението на ДРС за правилно, законосъобразно
и мотивирано. Било установен по делото, че училището е предоставило еднакви
условия на труд на всички служители. Акцентира се, че на 20.11.2015 г. било
получено писмо от РУО – Кюстендил за това, че следвало да се спазва чл. 25 от
КТД от 26.06.2014 г. за изплащане на
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и опит за всички
години. С писмото се указвало да бъдат преизчислени разликите и да се изплатят
на засегнатите учители. Разликата касаела само служители, назначени след 01.07.2007
г., когато влязла в сила Наредба за структурата и организацията на работна
заплата. Р. свикала общо събрание и посочила, че на засегнатите учители ще
бъдат изплатени необходимите суми. Промяна в поведението на Ц. не била
забелязана и това се установявало от доказателствата по делото. Ц. бил постъпил
на работа със 79 % намалена работоспособност. Директорката при изготвянето на
графиците се съобразявала с неговото здравословно състояние, заради което тя
имала конфликти с другите учители. Запитването което Р. е правила до
Инспекцията по труда било дали трайно намалената работоспособност води до
намалено работно време и получила отрицателен отговор. Р. не е предизвиквала
психически дискомфорт у Ц. и не е имало различно отношение към него. Била му
изплатена сума в размер на **** лв. за периода 15.09.2009 г. до 31.12.2015 г.
през месец април 2016 г. заедно със заплатата за м. март 2016 г. Намира, че
същият е ползвал еднакъв брой болнични дни от 2011 г. до настоящия момент, не
са се променяли и няма данни да са увеличени здравословните му проблеми. Не
била доказана причинно-следствената връзка между неизплатените суми и сочените
неимуществени вреди. Липсвала покана от Ц. до училището за изплащането на
сумата. От разпита на свидетелите се установявало, че емоционалното и
психологично състояние на Цонев не се е променило. Лихвата за забава била
изчислена и изплатена на Ц.. Иска се потвърждаване на атакуваното решение.
В съдебно
заседание се явява жалбоподателят Ц., заедно с адв. А., както и процесуалният
представител на въззиваемия – адв. Ч.. Адв. А. иска уважаване на въззивната жалба –
налице било влошаване на здравословното състояние на Ц., породено от
поведението на работодателя. Доказана била причинната връзка между
неначисляването на допълнителното трудово възнаграждение и здравословните
проблеми. Ако бъде отхвърлен главния иск, да се разгледал евентуалния.
Претендират разноски пред всички съдебни инстанции. Адв. Ч. настоява за потвърждаване на първоинстанционния
акт. Процесната сума била изплатена на Ц. в пълен размер със законната лихва.
Акцентира се, че здравословното състояние на Ц. било влошено още при
постъпването му на работа. Болничните му отсъствия продължили равномерно през
целия му трудов период. Претендират се разноски.
Въззивният съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и насрещния
жалбоподател, след проверка на данните по делото, съобрази следното:
Видно
от Трудов договор №682/14.09.2009 г. /л. 12 от гр. д. №427/2018 г. по описа на
ДРС/ З.Ц. е назначен на длъжност учител по английски език в гимназия ******.
Представени са и двадесет и шест броя допълнителни споразумения към договора.
На 16.02.2016г. Ц. провел разговор със служителката С., като последната му
посочила, че не е получавал трудовото си възнаграждение в пълен размер, което
налага то да бъде променено, обхващащо целият му трудов стаж, а не само
учителския, както и че ще получи цялата дължима сума заедно с лихвата. Видно от
писмо с изх. №1223-И/20.11.2015 г. от Регионалния инспекторат по образованието
/РИО/ – К. са уведомени директорите на училища в област К., че при определяне
на размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
следва да се включи и придобития преди 01.07.2007 г. трудов/служебен стаж, без
значение от длъжността и професията. Разликата в дължимите суми за изплащане на
Ц. е обективирана в представени извлечения – л. 103 и л. 104. С писмо с изх.
№1260-И/26.11.2015 г. от РИО - Кюстендил до директорите на училища се съобщава, че
следва да се изпълнява анекса от 03.11.2015 г. към колективен трудов договор от
26.06.2014 г. за системата на народната просвета и да се съобразят действащите
изменения в Наредба №1 от 2010 г. за работните заплати на персонала в звената
от системата на народната просвета.
Със заповед №162 от 31.03.2016 г. на директора
на Гимназия ********/л. 58/ – Г. Р., е наредено да бъдат изплатени на Ц.
разликите в дължимите суми за допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит за периода 15.09.2009г. – 31.12.2015 г. в размер на
8551, 49 лв. Видно от фиш за заплата за месец март 2016 г. на Ц. е изплатено
допълнително възнаграждение в размер на 8 639, 49 лв. /л. 59/. Видно от
експертни решения с номера №0879 от 02.07.2008 г.; 0862 от 07.06.2011 г.; 0952
от 30.04.2014 г. здравословното състояние на Ц.
прогресивно се влошавало като към 2008г. е бил с 59 % трайно намалена
работоспособност, а през 2014 г. – със 79 % ТНР. И в трите ЕР е посочена водеща
диагноза есенциална хипертония, но е отразено в същите наличие на захарен
диабет тип II и полиневропатия на долните крайници, неврит на
слуховите нерви, херния дискалис и лумбосакрален радикулит. Наличието на
множество здравословни проблеми се потвърждава и от епикриза от МБАЛ – София,
база II, с окончателна диагноза надкамерна тахикардия,
Епикриза КП №78а от IV МБАЛ КП №78а, с
окончателна диагноза захарен диабет тип 2 и хипертонична болест II ст., епикриза, издадена от Университетска болница
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, с окончателна диагноза обострен хроничен ларингит и
неврит на двата слухови нерва. С епикриза от МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД е
установено нарушения на вестибуларната функция. С епикриза от УБ „Александровска“ се потвърждава
наличието на исхемична болест на сърцето.
Приобщена е и справка от Гимназия ******, на
л. 146 от делото, относно периодите на
временна неработоспособност на Ц. за времето от 15.12.2009г. до 17.09.2018г.
видно от същата около момента на научаване на новината за увеличение на
доходите – февруари 2016 г. Ц. не е ползвал болнични дни, а за разлика от други
периоди през следващия месец е ползувал само два дни болнични. Отпуск по болест
Ц. е ползвал за по-продължителни периоди в отрязъци от време, преди и след
това, но отдалечени от процесната случка.
По делото са разпитани свидетелите Л. И., Й.
Ц. – съпруга на З.Ц., Н.С.и М.Б..
Л. И.
заявява, че разбрала от колеги в училището за въпроса с изчислението на
заплатите през декември 2015 г. Тъй като била в продължителен отпуск за
лечение се върнала на работа през юли
2016 г. за кратко след което ползвала отново отпуск до декември 2016 г. Смята,
че докато е отсъствала от работа ангажиментите на Ц., извън основните му били
намалели и по този начин бил поставен в изолация. Имиджът, който Ц. имал в
училището, не се променил след установяването, че не е получавал трудово
възнаграждение в пълен размер. И. помни Ц. като весел човек при постъпването му
на работа през 2009 г. След случая го видяла в болница, където се намирал по
повод на хроничните си заболявания, които тя смята, че се изострили във връзка
с възнаграждението му. В болницата изглеждал безсилен и без настроение.
Й. Ц.
сочи, че на 16.02.2016 г. в междучасие Ц. разговарял с Н. С.,
работеща в административно-техническата служба в училището, след което
пребледнял, заради съобщаването му, че ще му повишат заплатата. Същият поискал
увеличението да бъде начислено считано
от назначаването му, но това му било отказано. Ц. от дълго време бил в лоши
колегиални отношения с директорката на гимназията. Потърсил съдействие и от
Регионалния инспекторат по образование, от където получил отказ. Последното
обострило здравословното му състояние. Съпругата му счита, че колегите му
станали резервирани към него. Заради влошена комуникация с децата им, отложили сватбата на единия син.
Била проведена общо събрание в училището и директората заявила, че действително
е налице грешка в методиката на изчисление на трудовите възнаграждения
засегнала трима или четирима служители в училището.
Н.С.казва, че от РУО постъпило писмо за
спазване на чл. 25 от Колективния трудов договор. Установено било, че са
засегнати служители назначени след 2007 г. След писмото се изготвил констативен
протокол, с който се задължавали директорите на училища да преизчислят
разликите и същите да се изплатят на засегнатите. Директорът на гимназията
издал такава заповед. Според нея засегнатите били радостни, че имат да получат
натрупалите се суми. С. установила, че Ц. променил отношението си към ръководството в края на юли 2017 г., когато
било прекратено трудовото правоотношение на съпругата му с училището. Тогава Ц.
заявил, че ще се съдят. С. смята, че директорката била извънредно толерантна
към Ц.. Здравословното състояние на Ц. било такова че регулярно, всеки месец
той вземал болнични.
М.Б.
коментира, че познава Ц. от 2009 г. Допълнителното възнаграждение следва от
колективния трудов договор, въз основа на писмо от РИО. Установено било, че
голяма част от училищата действали по сходен начин по определяне на
възнагражденията. След случката с увеличението на заплатата му Ц. не се
променил. Положително било настроението у засегнатите, че ще получат натрупани
средства. Не забелязала лошо отношение между директорката и него. Счита, че до
известна степен бил толериран от нея, заради организирането на извънкласни
занимания. В последните години Ц. често излизал в болнични. Колегите му не се
били дистанцирали от Ц..
От
свидетелските показания се установява, че З.Ц. има влошена комуникация с директорката
на училището, за което свидетелства съпругата му, заявяваща, че той често пишел
жалби и сигнали и традиционно не се разбирал с нея като колеги. Съдът не цени
показанията на свидетелката Л. И., тъй като съгласно обясненията й, тя е
отсъствала през цялата 2016 г. и единственият й контакт с Ц. е когато го е
видяла в болницата, където се Ц. се намирал там по повод на хроничните си
заболявания. Съдът намира за тенденциозни показанията на Ц., която е съпруга на
въззивника и съответно заинтересована от изхода на делото. Отделно е видно от
показанията й, че е наличен негативен отенък в оценката й към директорката
доколкото и тя самата не можела да комуникира с нея. Отделен, допълнителен
повод обясненията й да се преценяват в светлината на чл. 172 от ГПК, т.е.
съвкупно с останалия доказателствен материал, е изявлението на С., че през юли
2017 г. е прекратено трудовото й правоотношение с училището, явно възприето в
негативен план, както и заявката на Ц., във връзка с прекратеното трудово
правоотношение на съпругата му с училището, че ще се съдят. От друга страна,
съдът не може да съотнесе влошеното здравословното състояние на Ц. към иначе
положителната новина за повишаване на месечните доходи, както и изплащане на
немалка натрупана сума, както сочи Ц., а причина за това може да са множеството
тежки хронични заболявания, които има Ц., за чието влошаване още преди вестта
за доптълнителното възнаграждение, са налични множество епикризи. Показанията
на Б.
също се преценяват съобразно чл. 172 от ГПК, доколкото същата към
момента на даване на обясненията е била служител на училището, а що се касае за
С., то нейните показанията не са обусловени, тъй като към момента на даване на
показанията не е била служител на училището. Именно последните две коментират,
че не са установили промяна в поведението на Ц., след като той научил за
повишаване на трудовото му възнаграждение. Възприема се, че регулярно Ц. е бил
в болничен и преди тази случка като няма особена промяна преди и след нея. Факт
е, че той научил за непълния размер на трудовото си възнаграждение след
разговор със служителката С. през февруари 2016 г.
От правна страна
съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално допустима е, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК съдът е
обвързан в преценката си за правилността на първпоинстанционния акт в обема на
доводите във въззивната жалба.
По
оплакването за доказаността на влошеното здравословно състояние на Ц. в
следствие на научаване на обстоятелството, че не му заплащано трудово
възнаграждение в пълен размер:
Липсата на изрична законова
забрана да се обезщетяват неимуществените вреди при договорна отговорност, така
и съдържанието на самата разпоредба на чл. 82 ЗЗД, даваща достатъчно опора за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Тълкувани по правилата на
граматическото тълкуване употребените в същата изрази „претърпени вреди" и
„пропуснати ползи", налагат разбирането, че вложеният от законодателя в
тях точен разум и общ смисъл, изключва те да се отнасят само и единствено до
имуществените вреди и да не се явяват проявна форма на неимуществените. Напротив,
обстоятелството, че българският законодател съзнателно е употребил думата
„полза", а не „печалба", която последна е относима преди всичко към
парично оценими блага, позволява изграждането на правен извод, че
обезщетимостта на неимуществените вреди и при договорна отговорност не е
изключена. Същевременно, щом нито в съдебната практика, нито в правната
доктрина съществува съмнение, че и неимуществените вреди могат да
бъдат пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договор,
то предвид обхвата на обезщетението по чл. 82 ЗЗД, не би могло да се приеме, че
нормата не е визирала и неимуществените вреди. В този смисъл правно допустимо е
претендирането на неимуществени вреди, които да са произтекли от договорно
неизпълнение. Така и в решение №229 от 14.08.2012г., постановено по т. д.
№897/2010 г. на II т.о. на ВКС.
Съдът кредитира твърдението в
молбата на Ц., а също и показанията на съпругата му, че същият е разбрал за
непълното заплащане на трудовото му възнаграждение на след разговор със
служителката С. през февруари 2016 г. в тежест на Ц. е да докаже, че вследствие
на закъснялото плащане на трудовото възнаграждение в пълен размер е претърпял неимуществени
вреди – техният характер и размер. От множеството медицински документи и
свидетелски показания такава връзка с и последица не се установява:
Ц. е назначен на работа в училището - въззиваем страна по делото, на
14.09.2009 г. Видно от експертни решения,
издадени преди процесния период, с номера №0879 от 02.07.2008 г.; 0862 от
07.06.2011 г.; 0952 от 30.04.2014 г. здравословното състояние на Ц. прогресивно се влошавало като към 2008 г. е
бил с 59 % трайно намалена работоспособност, а през 2014 г. – със 79 % ТНР. И в
трите ЕР е посочена водеща диагноза есенциална хипертония, но е отразено наличие
на захарен диабет тип II, полиневропатия
на долните крайници, неврит на слуховите нерви, херния дискалис и лумбосакрален
радикулит. Това е основание да се приеме, че Ц. е имал тежки хронични
заболявания далеч преди вестта за непълното възнаграждение. Вън от съмнение, че
същите са предизвиквали у него болка, дискомфорт и нужда от регулярно
лечение. Налице е официален документ,
имащ формална и материална доказателствена сила – справка с вх. №11683/19.09.2018 г., издадена от ПГ ******,
отразяваща броя на болничните ползвани от Ц. в периода 15.12.2009 г. до
17.09.2018 г. От същата е видно, че в месеца, когато е проведен разговора на Ц.
със С., състоял се на 16.02.2016 г. /, както сочи съпругата на въззивника/,
същият не е ползвал нито един ден болничен отпуск. Т. е. в периода, когато се
сочи, че разочарованието е дискомфортът е най-силен, неговото здравословно
състояние е било най-стабилно и не обусловило нужда от прекъсване на трудовата
дейност за лечение. Нещо повече – ако се проследи броят на болничните шест
месеца преди въпросната дата и шест месеца след нея ще се установи, че всъщност
здравословното му състояние след случката е било по-добро, поне изводимо от
броя отсъствия. Съдът не подценява
представените три броя епикризи, издадени от IV МБАЛ
– София, МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД и Университетска болница „Александровска“,
всичките издадени в средата или края на 2016 г., т.е. след процесната случка,
но видно от същите те касаят не нововъзникнали заболявания на Ц., а
съществуващите сериозни хронични заболявания, от които е страдал и в годините
преди това и заради които е с трайно намалена работоспособност. Вън от съмнение
подобни епикризи и болничен престой Ц. е осъществявал и в периода преди
процесната случка, видно от броя болнични от цитираната справка и от
свидетелските показания. Описаният дискомфорт у Ц., представен от съпругата му Й.
Ц. след вестта за заплащането на стажа му, от една страна следва да се приеме
критично, доколкото същата с оглед свързаността със страната по делото и
съответно заинтересована от изхода на делото, а от друга страна напълно
възможно е тези неприятни възприятия да са последица от хроничните заболявания,
но не непременно обострени от проблема с възнаграждението.
Следва да се отчетат и свидетелските
показания на С. и Б., а тези на И. не могат да бъдат ценени в пълна степен, тъй
като изразяват лично мнение за наличие на изолация спрямо Ц., от една страна, а
от друга - тя няма непосредствено възприятие върху събитията от процесния
период в училището и спрямо Ц., доколкото заявява, че през цялата 2016 г. е
отсъствала по болест. Факт е, че И. е срещнала Ц. в болницата, където той се е
намирал по причина на съществуващите си заболявания и е логично същият да е бил
с нисък тонус, безсилен и без настроение. Що се касае до Б. и С., те заявяват
че не са възприели негативно развитие в поведението на Ц. след процесната
случка от 16.02.2016 г. Съдът отчита като възможно началото на влошената
колегиалност между Ц. и директорката да е поставено с прекратяването на
трудовото правоотношение на съпругата му, поради пенсионирането й, с
изявлението му че ще се съдят с ръководството на училището.
На база изложеното неоснователен
се явява доводът на въззивника, че здравето му рязко се влошило след процесната
случка на 16.02.2016 г. и това се дължало на новината, че не му е заплащано
трудово възнаграждение в пълен размер. От друга страна житейски е нелогично
новината за трайно увеличаване на месечните трудови доходи заедно с изплащане
на натрупана сума за минал период, както и законната лихва върху сумата, да
рефлектира в негативен план на човешкото здраве и да поражда чувство на
разочарование и стрес. За пълнота ще се посочи, че изложените данни сочат, че
непълното заплащане на трудовия стаж на Ц. не е тенденциозно поведение от
ръководството спрямо него, а касаело всички служители, назначени след 2007 г. в
училището и поради двузначната формулировка в Наредба №1 от 2010 г. за
работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета и
Колективния трудов договор, подобен, макар и неточен подход е осъществен и в
редица други учебни заведения, което пък е наложило Регионалният инспекторат по
образованието с нарочни писма до училищата да внесе яснота в реда на
изчисляване и заплащане на трудовия стаж на служителите. Извън твърденията на съпругата на Ц., които
съставляват мнение, че здравословните му
проблеми имат за произход не трайните му хронични заболявания, а вестта за
непълното заплащане, липсват обективни доказателства за тези твърдения, а дори
обратното - съобразно справката за болничните на Ц. същият не е отсъствал по
здравословни проблеми от училищната дейност в рамките на месец и няколко седмици
след процесния разговор със С..
Ето защо, настоящият съдебен
състав намира предявеният главен иск за
недоказан и следва да бъде потвърдено съдебното решение, с което е бил
отхвърлен.
По
отношение на евентуалния иск по чл. 59 от Кодекса на труда КТ/:
Доколкото е отхвърлен главният,
то следва да се прецени основателността на предявения в условията на
евентуалност иск по чл. 59 от КТ. Нормата предвижда, че при неизпълнение на
задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят
страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото
колективният трудов договор се прилага. В настоящия случай З.Ц. е страна по
колективен трудов договор, което поражда допустимостта на този иск. За да се
претендират вреди от него, то основателността му отново е по доказателствената
тежест на иска с правно основание чл. 49, вр. с чл. 52 от ЗЗД, като ищецът
следва да докаже, че са настъпили вреди от неизпълнението и техният размер. По
изложените вече съображения по-горе, които е напълно излишно да бъдат
преповтаряни, съдът намира че както главния иск, така и евентуалния са
недоказани, съответно и евентуалният иск е неснователен, поради недоказване, че имуществените вреди са
следствие именно от неизпълнение на колективния трудов договор. На тази база
неоснователен се явява и предявения кумулативно акцесорен иск за лихва за
забава за периода февруари 2015 г. – януари 2016 г. за сумата от *** лв. и
лихва за забава върху претендираните суми за обезщетяване на неимуществени
вреди, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
претендираните суми.
Ето
защо, настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Кюстендил ще потвърди решение
№359 от 26.06.2020 г., постановено по гр. д. №424/2020 г. по описа на Районен
съд – Дупница като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, както и на представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция и същото е поискано в преклузивния срок, то въззивникът
ще бъде осъден да плати разноски на ответната страна за въззивната инстанция в
размер на ***лв.
По обжалваемостта:
С оглед характера на производството и размера на
гражданския иск – над 5000 лв., то настоящото решение подлежи на обжалване чрез
Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му страната при спазване на предпоставките на
чл. 280 и чл. 284 от ГПК.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен
съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№359 от 26.06.2020 г., постановено по гр. д. №424/2020 г. по описа на Районен
съд – Дупница.
ОСЪЖДА З.И.Ц., ЕГН:**********,
адрес: ***, да плати на Професионална
гимназия ************ сума в размер на *** лв.
Решението подлежи на обжалване чрез Окръжен съд -
Кюстендил пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.