Р Е Ш
Е Н И Е
№ 362 29.06.2018г. гр.
Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд –Търговище Девети състав
На тринадесети юни 2018 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното
от Председателя
Гр. дело № 2023 по описа за
2017 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Ищецът - Т.Г.Т.
*** твърди в исковата си молба, че на05.12.2015г. закупил в гр. Попово, ул. „България“ № 68 А,
„Виваком“ магазин 4915, телефон: SONY XPERIA Z5
COMPACT, IMEI: 354282073660876, съгласно
сключен помежду им договор за покупка на лизинг № **********/05-12-2015г.
Стойността на телефона е 1020 лв., платима на равни месечни вноски . Към
момента на подаване на исковата молба
ищецът е заплатил 22 месечни
вноски по 42.50 лв. или общо 935 лв., въпреки, че не го е ползвал от предаването
му в офис на „Виваком“ на 07.09.2016г.
През м.08.2016г. телефонът е бил на ремонт – камерата е била разместена.
На 07.09.2016г. отново телефона е на ремонт, тъй като в същия имало навлязла
вода и противовлажният стикер е активиран. Тогава ищецът заявил, че иска
рекламация – чрез замяна на апарата с друга марка или връщане на сумата. На
23.09.2016г. му се обадили, че телефона е готов. На 26.09.2016г. посетил
магазина, установил, че противовлажният стикер все още е активиран и отказал да
получи апарата. На 06.10.2016г. когато изтича 30-дневния срок за отстраняване
на повредата при запитване в магазина го уведомили, че телефона все още е в
сервиза. На 07.10.2016г. с писмена жалба помолил телефона да бъде заменен с
друга марка и в случай, че не приемат искането му, тогава да се счита за
едностранно изявление за разваляне на договора за лизинг и да му заплатят
внесената сума. На 10.10.2016г. е уведомен от магазина да си вземе
отремонтирания телефон, но ищецът отказал, тъй като са изминали 30 дни от подаване на рекламацията. На 20.10.2016г. получил
писмен отговор от „Виваком“, че телефона е приеман 3 пъти за сервизно
обслужване , в момента е в магазина и може да си го получи. Ищецът твърди, че 2 пъти е давал апарата за ремонт –
на 26.07.2016г. и на 07.09.2016г. Ищецът инициирал извънсъдебно помирително
производство, което приключило с предложение изх.№ В-03-3037/19.04.2017г. на
КЗК-Обща помирителна комисия-Шумен, съгласно което „БТК“ ЕАД следва да заплати на ищеца сумата
от 680 лв. внесени от него лизингови вноски
за покупка на телефона, изчислени към датата на предложението. Ищецът изразил веднага своето съгласие, на
ответникът не е изразил все още
становище. Ищецът е развалил договора едностранно по чл.113 ал.2 от ЗЗП. Моли ответникът да бъде осъден: 1.да му
заплати сумата в размер на 935.00 лв., представляваща
стойността от внесените от него месечни погасителни вноски за покупка на
телефон SONY XPERIA Z5 COMPACT, IMEI:
354282073660876, съгласно сключен помежду
им договор за покупка на лизинг № **********/05-12-2015г., на осн. чл.114 ал.1 т.1 във вр. чл.113 ал.2 и
ал.3 от ЗЗП, ведно със законната лихва
за забава, считано от завеждане на иска /31.10.2017г. пред РС-Попово/ до окончателното изплащане на задължението,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски; и в условие на
евентуалност: 2. да му заплати сумата в
размер на 935.00 лв., представляваща стойността от внесените от него месечни
погасителни вноски за покупка на същия телефон
по същия посочен договор за
покупка на лизинг, на осн. чл.55 ал.1
предлож.3-то от ЗЗД – неоснователно обогатяване на отпаднало основание,
ведно със законната лихва за забава,
считано от завеждане на иска /31.10.2017г. пред РС-Попово/ до окончателното изплащане на задължението,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В първото открито заседание /л.63 по д./ съдът
допусна на осн. чл.214 ал.1 от ГПК изменение на исковете, а именно увеличение на размера от
935 лв. на 1020 лв., доколкото след завеждане на исковете и преди
подготовката на делото в закрито заседание по реда на чл.140 от ГПК ищецът е
изплатил последните 2 бр. лизингови
вноски, всяка от които в размер на 42.50 лв. /общо 85 лв./ Ищецът редовно призован в открито заседание
се яви лично и с пълномощник – а.. Р.К. ***,
който поддържа исковете с направените изменения и по съображения, изложени
подробно в писмените му бележки.
Ответникът – „Българска Телекомуникационна Компания „ЕАД /“БТК“ ЕАД/ - София, редовно
уведомен за исковата молба подаде чрез пълномощника си - мл.юрк. Я.И.писмен
отговор, видно от които оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни. Ответникът счита, че рекламациите са три – освен на
26.07.2016г. и на 07.09.2016г., и на
27.09.2016г., когато с отказа за получаване на апарата е предявена нова
рекламация. Ищецът е отказал на 10.10.2016г. да получи стоката, която е
приведена в съответствие с договора за продажба съгласно експертно становище на
сервизните техници, с мотива, че е изтекъл 30-дневния срок за ремонт, но от
последната рекламация, заведена на 27.09.2016г. срокът не е изтекъл. Няма конкретни доказателства, които да сочи ищецът, че към 10.10.2016г.
телефонът на е приведен в съответствие с договора за продажба. Отказът
на ищеца да получи отремонтирания телефон, понеже е изтекъл 30-дневния срок от
рекламацията е без основание. Ответното дружество се произнесло по предявените
рекламации в срок. Ищецът не може да претендира възстановяване на заплатена
сума /чл.114 ал.1 т.1 ЗЗП/ , след като търговецът се е съгласил да поправи
стоката в рамките на 1 месец от предявяване на рекламацията. Няма категорични доказателства, че ищецът е
спазил указанията и е имал дължимото поведение, за да не се активира детектора
за влага. Експертното становище , и при 2-рата , и при 3-та рекламация е , че
устройството не проявява хардуерен дефект, поради което отказът на ищеца да го
получи е неоснователно. Договорът между страните не е за продажба, а за лизинг
и понеже осигуреното ползване не подлежи на връщане, то не подлежат на връщане
заплатените лизингови вноски, направени до момента на разваляне на договора. Редовно
призован ответникът няма упълномощен процесуален представител и в двете открити заседания.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С писмена молба Вх.рег.№
3748/17.04.2018г. ответникът представи т.нар. оригинал на договор-заявка №
710208830005122015-35536690, подписан на електронно устройство, като в такъв
вид е съхраняван в системата на БТК. Няма представен по делото, сключен между двете
страни и подписан договор за
електронни съобщителни услуги. Ответникът не сочи и от кога всъщност има
сключен такъв договор между страните. Представеното
е всъщност сканирано копие на допълнително
споразумение към договор за електронни
съобщителни услуги /л.51-56 по д./, сключено в магазин/дистрибутор № 4915 в гр. Попово на 05.12.2015г., в
което допълнително споразумение е посочено: устройство на лизинг - /354282073660876/-устройство на лизинг за
24 месеца - /**********/. Съгласно това допълнително споразумение: при
противоречие между текста на Приложение № 1 и това споразумение, Приложение 1
има приоритет. Видно от представеното сканирано копие на Приложение № 1 към договор-заявка №
710208830005122015-35536690 – договорни условия за лизинг на устройство /№ **********/ , подписано на 05.12.2015г. ,
„Българска телекомуникационна компания“ЕАД, наричана за краткост VIVACOM,
от една страна, и Т.Т.,
наричан за краткост клиент, от друга страна
са се споразумели за следното: т.1.
VIVACOM се задължава при посочените по-долу условия да
предостави за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца следното
устройство: GSM SONY XPERIA Z5 COMPACT + Топка ADIDAS, № 354282073660876, а клиентът се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на
1020 лв., включваща главница 942.35 лв. с
включен 20 % ДДС и лихва 77.65 лв., като в тази стойност са включени всички
компоненти, представляващи цената на устройството и съответните разходи, вкл.
лихва по лизинга за срока на договора., докато цената на устройството при закупуване с еднократно плащане в брой е
в размер на 942.35 лв. с включен 20 % ДДС. Съгласно т.2 от
Приложение № 1, клиентът има
право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
след изплащане на пълната сума по т.1, плащането на последната вноска се счита
за заявление за закупуване на устройството
от страна на клиента, който придобива собствеността върху
устройството от момента на
получаване на плащането от VIVACOM.
В т.4.2. от Приложението е уговорено, че клиентът се задължава да заплати 24 броя месечни лизингови вноски, всяко от които е в
размер на 42.50 лв., съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията по договора за услуги /какъвто не е представен от ответника по делото/. В т.6 от Приложение № 1 е уговорено, че ако клиентът забави плащането на една от
вноските с повече от 1 месец, то VIVACOM има право: да развали
това споразумение и да получи обратно устройството по т.1 в т.15 от
Приложение № 1 е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия за
лизинг на устройства, както и всички
други приложения и допълнения, подписани
от страните. Тези ОУ за лизинг на
устройства, които са част от договора, ответникът не представи по делото. Видно от
приемо-предаватален протокол № ********** от 05.12.2015г. и карта
за търговска гаранция на мобилен телефон от 05.12.2015г. на същата дата
на ищеца е предаден и той ие получил : 1. GSM SONY XPERIA Z5 COMPACT + Топка ADIDAS, № 354282073660876
– 1бр.
От дадените в първото открито
заседание на 18.04.2018г. показания на
св. Биляна Петрова, живуща във фактическо съпружеско съжителство с ищеца, се
установи, че някъде през м. Септември 2016г. въпросното устройство – GSM, тогава все още неизплатено, било в джоба на анцуга
на ищеца когато го е заваляло дъжд. След
като се върнал вкъщи ищецът извадил GSM от джоба
си и го сложил на масата , за да се поизсуши. Ищецът не е сушил телефона по
никакъв начин. Поначало телефонът имал
специален начин за отваряне, с много екстри – удароустойчив, водонепромокаем и
затова и го е купил. След 2-3 дни св. Петрова
решила да прави снимки с
процесния GSM и тогава
забелязали, че излиза половината снимка, а не цялата. Ищецът го
занесъл за рекламация в магазина на VIVACOM, от където го купил, от там приели устройството за рекламация и от тогава
насетне започнала „сагата“. При първата проверка било установено, че индикаторът бил оцветен в друг цвят, което
означавало, че е телефона е бил намокрен. От
VIVACOM не отстранили
повредата, но го връщали телефона. Последният път когато ищецът отишъл да провери започнали да го заплашват по
телефона с колекторска фирма, ако не заплати последните две лизингови
вноски. Той се притеснил и изплатил
последните две лизингови вноски преди Нова година / в края на 2017г./ След това заплахите били преустановени. Телефонът не му е бил предаван, нито
изпращан, срещите на ищеца със служители на VIVACOM винаги са били в офиса в в гр. Попово. От както
е даден за рекламация през 2016г. , телефонът
все още е във VIVACOM,
въпреки, че е изцяло изплатен.
При
несъответствие на потребителската стока с договора за продажба
потребителят има право да предяви
рекламация, а задължение на търговеца/продавача
е да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на 1 /един/
месец, считано от предявяването на
рекламацията от потребителя. Тези права и задължения са регламентирани в
чл.112 ал.1 и чл.113 ал.1 и 2 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/.
Предявяването на рекламацията,
става с попълване на сервизна
карта от двете страни по договора.
С писмена молба Вх.рег.№ 3748/17.04.2018г. ответникът представи т.нар.
оригинали на 3 бр. сервизни карти – от 26.07.16г.; от 07.09.16г. и от
27.09.16г. /лист 48-50 по д./. Видно от
сервизна карта № **********/26.07.2016г.
ищецът в срока за гаранция е направил рекламация на уреда SONY XPERIA Z5 COMPACT с описание на повредата: проблем с камерата, няма
фокус, излизат различни черти.
Рекламацията е направена в същия магазин № 4915 в гр. Попово, като при
извършване на рекламацията са се подписали – клиента Т.Т.
и за „БТК“ ЕАД Ралица Добрева. След
извършен ремонт, което е отбелязано в сервизната карта е попълнен акт за
удовлетворяване на рекламацията, а именно, че на 09.08.2016г. клиентът приема
стоката, в пълна окомплектовка и без забележки, за което са се подписали същите лица – клиента и служител за „БТК“ЕАД. Другите
2 бр. сервизни карти: №
**********/07.09.2016г. и № 4915116155_1/27.09.2016г. са
просто бланки с печатен текст, в
които не фигурира никакъв подпис за
приемане на рекламация - нито на клиент, нито на представител на „БТК“ЕАД
, на който е изписано името – Илияна
Стоянова Илиева, няма описание на
ремонта/констатациите извършени от сервиза; няма дата на акт за удовлетворяване
на рекламацията и подписи на страните. Няма твърдение от ответника, че
представените 2 бр.сервизни карти от 07.09.2016г. и от 27.09.2016г. са електронни документи, но и дори да се
следва да се представени съобразно разпоредбата на чл. 184 ал.1 от ГПК на
хартиен носител като препис, заверен от страната. В сервизна карта № **********/07.09.2016г. е записано описание на повредата според
клиента: „Устройството е било изложено на дъжд, при условие , че е било в
силиконов калъф и вследствие на което е навлязла влага и камерите се запотяват.
При работа телефонът загрява. Клиентът претендира за замяна на апарата с друга марка или възстановяване
на сумата за устройството.“ След това
описание на повредата в сервизна карта № 4915116155_1/27.09.2016г. е добавен текст: „Клиентът не се съгласява
със сервиза-датчикът, който е за влага е с червен цвят, а трябва да бъде с бял
цвят, съответно телефонът не може да
бъде изложен на влага, а този модел е с най-високия сертификат за защита от
вода.“. Ответникът представи с писмения
отговор констативен протокол № BG03001035625 от 04.11.2016г., изд. от трето за спора лица
„Булграм“ ЕООД, в който са описани три рекламации и съответно
извършени действия – завършени актове за
удовлетворяване на рекламациите - на 03.08.2016г. по първата рекламация; на
17.09.2016г. – по втората и на 05.10.2016г. – по третата и в който по същия начин не фигурират подписи на клиента и на служител
, представляващ „БТК“ЕАД. С оглед
твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, че е давал телефона
на ремонт само два пъти – на
26.07.16г. и на 07.09.16г., но той се е
подписвал само веднъж - на сервизната
карта от 26.07.2016г. и на 09.08.2016г.
когато си е получил телефона след
първата рекламация, и с оглед
представените от ответника с молбата от 17.04.2018г. преди първото по
делото заседание 3 бр. сервизни карти, ищецът в първото открито заседание
на 18.04.2018г. чрез пълномощника си
/л.66 / заяви, че оспорва истинността на
представените 2 бр. сервизни карти - №
**********/07.09.2016г. и № 4915116155_1/27.09.2016г. , тъй като няма подпис на клиента. На ответника редовно призован за първото по
делото заседание съдът даде възможност да заяви с оглед разпоредбата на чл.193
ал.2 от ГПК - ще се ползва ли от представените 2 бр. сервизни карти: № **********/07.09.2016г. и №
4915116155_1/27.09.2016г. и
евентуално при утвърдителен отговор да се извърши проверка с оглед разпоредбата на чл.193 ал.3 изр.2-ро от ГПК.
Доколкото ответникът не заяви до следващото - второто открито заседание на
13.06.2018г. и до приключване на съдебното дирене, че ще се ползва от посочените документи, съдът не дава вяра
на последните.
Безспорно се установи от
представените от ищеца писмени доказателства, приложени с исковата молба по
гр.д. № 1000/2017г. по описа на РС-Попово, че
същият е подал жалба до „Виваком“ чрез магазина в гр. Попово, заведена
под Вх.№ 16_ 28416 /07.10.2016г. /лист
14 и 15/, в която след като констатира, че считано от рекламацията по сервизна карта № **********/07.09.2016г. в 30-дневния срок телефонът не е готов /отремонтиран/,
то моли същият да бъде заменен с друга марка и в случай, че не бъде уважена
молбата му за замяна, то на осн. чл.113 ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.114
ал.1 от ЗЗП жалбата му да се счита за
едностранно изявление за разваляне на договора
и да му бъде възстановена
заплатената сума. Безспорно се
установи също от писмените доказателства /л.19-20 по гр.д. на РСП/, че с писмен
отговор по № 16_28416_07.10.2016г. от
дата 17.10.2016г. /дата на пощенското клеймо – София, 19.10.2016г./ VIVACOM-Екип Обслужване на клиенти информира ищеца, че
въпросното устройство е приемано за сервизно обслужване и са извършвани ремонтни работи , както
следва: от 26.07.2016г. – върнато на 09.08.2016г.; от 07.09.2016г. – върнато на 23.09.2016г. и
от 27.09.2016г. – върнато на 10.10.2016г.
и устройството се намира в магазина, откъдето може да си го получи. Няма
доказателства обаче, от които да се приеме за безспорно установено, че ищецът
е подавал рекламация на 27.09.2016г. , така че 30-дневният срок за
отстраняване на повредата, считано най-късно от 07.09.2016г. е изтекъл на 06. Вкл.10.2016г. Посещението
в магазина, попитването или
поинтересуването от клиента
какво става с телефона не е
подаване на рекламация, за което има установен
ред – чрез попълване и подписване на сервизна карта, завеждане на Вх.№ и
дата и пр. След продължителното
бездействие на ответника, ищецът подал заявление на 20.12.2016г. и до Комисия
за защита на потребителите. Производството приключило с помирително предложение
№ 3037/10.04.2017г. на Обща помирителна комисия /ОПК/-Шумен , а именно за
разваляне на договора и „БТК“ ЕАД да заплати пропорционално
заплатените за лизинг суми в размер на 680лв., които клиентът е съгласен да получи. Тъй
като търговецът не е приел помирителното
предложение, ищецът е предявил иска-предмет на разглеждане по настоящото дело.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на § 13 от ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/: т.1 “Потребител” е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Ищецът несъмнено е потребител по смисъла на цитирания текст. Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП т.2 “Търговец” е всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки,
предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята
търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и
всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Ответникът , като
ЮЛ, което продава стоки и предлага услуги е несъмнено търговец по смисъла на визираната
разпоредба. Отношенията на страните са
облигационни, основаващи се на договор-заявка № 710208830005122015-35536690 и към него Приложение № 1 за договорни условия за лизинг на устройство /№ **********/ , подписано на 05.12.2015г. в
гр. Попово. Задължението на ответника е било да осигури временно и възмездно
ползване на устройството, за което ищецът се е задължил да плати пълната цена в
размер на 1020 лв. на 24 бр. равни месечни вноски от по 42.50 лв. По силата на
чл.2 от Приложение № 1 клиентът придобива
собствеността върху устройството
след изплащане на пълната цена от 1020 лв. Доколкото от гласните доказателства по делото
се установи и ответникът не спори, че в
края на 2017г. - преди Нова година и след предявяване на иска /01.11.2017г./ ищецът е заплатил останалите 2 бр. лизингови вноски – общо 85 лв., то и с
оглед разпоредбите на чл.235 ал.3 от ГПК
ищецът
е придобил собствеността на закупеното от него устройство - SONY XPERIA Z5
COMPACT, IMEI: 354282073660876. В периода
но ползване процесният уред е показал дефект, за което има подадена рекламация
по сервизна карта от 26.07.2016г. , след което е получил уреда на 09.08.2016г.
От писмените и гласните доказателства, които кореспондират с тях се установи, че за втори път в срока за гаранция устройството е показало дефект след намокряне
и ищецът признава, че на 07.09.2016г. го е
предал за втори път за ремонт в
същия магазин в гр. Попово. Изрично регламентираният едномесечен срок за привеждане на потребителската стока в
съответствие с договора се счита от предявяване на рекламация от потребителя. В
конкретния случай се установи, че едномесечният срок за привеждане на устройството в съответствие с договора ,
считано от 07.09.2016г. е изтекъл на 06.
вкл.10.2016г. и в този срок то не е
било ремонтирано. Ищецът като потребител
с жалбата си от 07.10.2016г. е
заявил желание процесния уред да бъде заменен с друг и в случай на
несъгласие от страна на търговеца да се счита като едностранно изявление за
прекратяване на договора и за връщане на
цената. С уведомителното писмо от 19.10.2016г. ответникът не е изразил съгласие
за замяна на устройството. С определението си по реда на чл.140 от ГПК съдът
указа в доказателствена тежест на ответника
обстоятелството за наличие на трета рекламация от дата
27.09.2016г. с оглед основното му
възражение в писмения отговор, че рекламациите са три и че от третата
рекламация на 27.09.2016г. не е изтекъл
едномесечния срок за отремонтиране на устройството до 10.10.2016г. когато било върнато от сервиза в магазина. Ответникът не доказа с представената от него бланка на сервизна карта № 4915116155_1/27.09.2016г.,
че ищецът е заявил нова рекламация.
Подаването на жалбата от
ищеца с Вх.№ Вх.№ 16_ 28416 /07.10.2016г. също не е
рекламация, макар че в долния
десен ъгъл е записано: „Рекламация № 4915_54897І07.10.2016г. „ /л.14 по
гр.д. № 1000/2017г. на РС-Попово/ , така че евентуално да се осигури нов
едномесечен срок на търговеца, за да
реагира. Ищецът като потребител не може да търпи негативи от собственото на
ответника като търговец неправомерно поведение. Съгласно чл.113 ал.2 от ЗЗП
привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба
трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяване на
рекламация от потребителя. По силата на чл.113 ал.3 от ЗЗП след изтичане
на срока по ал.2 /един месец от рекламацията/ , потребителят има право да развали договора и да му бъде
възстановена заплатената сума или да
иска намаляване на цената на
потребителската стока съгласно чл.114.
на осн. чл.114 ал.1 от ЗЗП, при
несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато
потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113, той има
право на избор между една от следните
възможности: 1. Разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него
сума и 2. Намаляване на цената. В
конкретния случай ищецът е упражнил правото си по чл.114 ал.1 т.1 ЗЗП във вр.
чл.113 ал.2 и ал.3 от ЗЗП. Не е налице
хипотезата на чл.114 ал.2 от ЗЗП.
Съобразявайки изложеното съдът
счита, че искът следва да бъде уважен като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1020 лв. , представляваща заплатената пълна цена на
устройство - SONY XPERIA Z5 COMPACT, IMEI: 354282073660876 по договор-заявка
№ 710208830005122015-35536690 и към него
Приложение № 1 за договорни условия за
лизинг на устройство /№ **********/ ,
подписано на 05.12.2015г., на осн. чл.114 ал.1 т.1 ЗПП във вр. чл.113 ал.2 и 3
от ЗПП, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 31.10.2017г. /пред РСП/ до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в пълен размер 450
лв., от които 50 лв. – държавна такса за образуване на гр.дело и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД /БТК/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София-1784, район
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №
115и, представлявано чрез пълномощник – мл.юрк Я.И. ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник – а.. Р.К. ***, съдебен адрес:***, сумата от 1020 лв. , представляваща заплатената пълна цена на
устройство - SONY XPERIA Z5 COMPACT, IMEI: 354282073660876 по
договор-заявка № 710208830005122015-35536690
и към него Приложение № 1 за договорни
условия за лизинг на устройство
/№ **********/ , подписано на 05.12.2015г., на осн. чл.114 ал.1 т.1 ЗПП
във вр. чл.113 ал.2 и 3 от ЗПП, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 31.10.2017г. /пред РСП/
до окончателното изплащане, както и
сумата от 450 лв., представляваща
направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: