№ 14479
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110141456 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД от „А Б“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от А Д и М М,против „П“ООД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от П С,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 210,57 лева месечни такси и потребени
далекосъобщителни услуги за периода 28.12.2021 г. до 28.01.2022 г.,264,90
лева неустойка поради договорно неизпълнение,35,23 лева мораторна лихва
за периода 04.03.2022 г. до 18.04.2023 г.,29,37 лева лихва за забава за периода
07.03.2022 г. до 18.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковата претенция до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е възникнало договорно
правоотношение относно предоставяне на далекосъобщителни
услуги,сключен на 05.05.1999 г.,който договор е многократно
подновяван,както и са променяни услугите и тарифните планове. В исковата
молба се сочи,че за ползваните услуги за периода 28.12.2021 г. до 28.01.2022 г.
е издадена фактура от 01.02.2022 г.,която е на стойност 309,31 лева и по нея
има частично плащане като ищецът претендира сумата от 210,57 лева. Твърди
се,че през м.01.2022 г. абонатът е поискал прекратяване ползване на услуги с
едномесечно предизвестие,договорно правоотношение е съществувало
относно услуга фиксиран интернет и мобилна услуга Бизнес безкрай,по което
правоотношение ответникът е допуснал неизпълнение и доставчикът е
прекратил действието на договора,считано от 15.07.2022 г. Ищецът сочи,че
вследствие допуснато прекратяване на договора по вина на абоната е начислил
1
неустойки на обща стойност 404,90 лева,от които претендира сумата от 264,90
лева,защото поради връщане на оборудване неустойката за невърнато
оборудване е сторнирана. Предвид обстоятелството,че паричните суми не са
заплатени в срок,ищецът претендира мораторна лихва,съответно в размер от
35,23 лева върху вземането за такси и потребление и в размер от 29,37 лева
върху вземането за неустойка. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед депозирано възражение срещу заповедта за
изпълнение е налице интерес от предявяване на установителната искова
претенция. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявените искове.
Ответникът „П“ООД в депозирания писмен отговор оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Твърди се,че клаузата за неустойка е
недействителна,защото представлява нелоялна търговска практика. Оспорва
се дължимостта на паричните суми по издадената фактура на 01.02.2022
г.,защото е издадена след прекратяване на договора и за услуги,каквито не са
предоставени. Ответникът сочи,че е заплатил паричните суми за услугите,за
които договорът не е бил прекратен и ищецът не е имал основание да
прекрати договора. Ответникът моли съда да постанови решение,с което да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „А Б“ЕАД претендира от
„П“ООД сумите от 210,57 лева месечни такси и потребление за периода
28.12.2021 г. до 28.01.2022 г.,404,90 лева неустойка за неизпълнение на
договор,35,23 лева мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление,29,37 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка,ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 20430/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са приложение № 1 към договор № *********,сключен на
28.10.2019 г.,както и тарифен план,както и анекс към договора,съгласно който
номера за ползване на фиксирана и/или мобилна услуга се удължават с 24
месеца,т.е. до 28.10.2021 г.
Според приложение № 1 към договор № *********,сключен между „А
Б“ЕАД и „П“ООД,постигнато е съгласие относно възникване на договорно
правоотношение за услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа и мобилна
услуга за период от две години,считано от 12.07.2021 г.
По делото са представени заявления,подадени от „П“ООД,с които е
отправено искане до „А Б“АД за прекратяване на услуги,считано от
17.02.2022 г.,от 20.02.2022 г.,както и от 27.02.2022 г.
Приет е приемо-предавателен протокол за връщане на крайно
устройство,съставен на 15.06.2023 г.
По делото са представени общи условия на „А Б“ЕАД и абонатите и
крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който ищецът следва да проведе доказване,че съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. Регламентирането
на иска като положителен установителен иск позволява да бъде възприето,че
ищецът носи доказателствена тежест да установи материалноправните
предпоставки за уважаване на исковете. Законът регламентира фикция,че
искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата
молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 19.04.2023 г.В конкретния случай ищецът следва да
проведе доказване,че съществува договорно правоотношение между
страните,както и да бъде установен размерът на вземанията,произтекли от
договора – за далекосъобщителни услуги и за неустойка.
Софийският районен съд счита,че анализът на представените в хода на
производството доказателства позволява да бъде възприето,че исковата
претенция е доказана по основание и по размер и подлежи на уважаване в
частта за сумата от 210,57 лева начислени абонаментни такси и потребени
далекосъобщителни услуги. Договорът има силата на закон за страните,които
са го сключили и при наличието на сключен договор,всяка от страните е
длъжна да съобразява уговорените съгласно договора права и задължения. В
хипотезата на сключен договор за далекосъобщителни услуги страната
доставчик на услугите е длъжна да осигури достъп до далекосъобщителните
услуги,а страната клиент и получател на далекосъобщителните услуги е
задължена да заплаща уговорената абонаментна такса,както и стойността на
ползваните далекосъобщителни услуги в уговорения срок,посочен в
договора,сключен между страните,респективно посочен в общите условия.
Съдът намира,че страните в производството – ищецът „А Б“ЕАД и ответникът
търговско дружество са обвързани от договорни правоотношения по договори
за мобилни услуги,в която насока отчете представените писмени договори.
Както беше посочено,със сключването на договор всяка от страните приема да
изпълнява точно своите договорни задължения – в съответствие с поетите
задължения по договора. Когато е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги,клиентът на услугите,какъвто е ответното
дружество „Петрекс -МЦ“ООД следва да заплаща уговорените по договорите
абонаментни такси,както и действително ползваните услуги в съответствие с
утвърдените тарифни планове. В настоящия случай с исковата молба ищецът
излага твърдения,че ответникът е допуснал неизпълнение на задълженията за
заплащане на абонаментни такси и на предоставени услуги. С иска за
изпълнение на договорно задължение страната по договора реализира правото
си да получи изпълнение на задълженията,възникнали за насрещната
страна,когато липсва доброволно изпълнение. Провеждането на доказване,че
са заплатени абонаментните такси,както и ползваните услуги е възложено на
ответника,а в хода на производството не са представени доказателства
3
ответникът да е изпълнил своите договорни задължения – изцяло или
частично. Предвид това,че ответникът не доказва да е заплатил начислените
такси исковата претенция в частта за сумата от 210,57 лева подлежи на
уважаване. Неоснователен се явява доводът на ответното дружество чрез
законния му представител,че не отговаря за заплащане на начислените
парични суми – като такси и услуги предвид настъпило прекратяване на
договорното правоотношение. Действително по делото са представени
завления за прекратяване ползване на услуги от ответника,но прекратяването
според представените заявления настъпва,считано от 17.02.2022 г.,от
20.02.2022 г.,от 27.02.2022 г. Същевременно претендираните за заплащане
месечни такси и потребление са начислени за периода 28.12.2021 г. до
28.01.2022 г.,т.е. за период по време на действие на договора,поради което и
ответникът дължи заплащането им,доколкото не релевира други доводи за
недължимост на паричната сума освен настъпилото прекратяване на
договорното правоотношение. В тази насока следва да се посочи,че
абонаментната такса представлява уговорена парична сума,която се заплаща
по време на действие на договора от страната клиент,защото е осигурен
достъп до мрежата на доставчика и до предоставяните от доставчика услуги.
Това означава,че абонаментната такса е дължима независимо дали са ползвани
услуги и какви по вид и обем услуги са ползвани,т.е. абонаментна такса е
дължима дори клиентът да не е ползвал услуги. В конкретния случай по
делото са представени договори за мобилни услуги,всеки от договорите
съдържа уговорена конкретна абонаментна такса,а същевременно ответното
дружество не е доказало плащане на дължимите парични суми – изцяло или
отчасти. Следователно исковата претенция в частта за сумите,начислени за
абонаментни такси следва да бъде уважена изцяло за сумата от 210,57 лева
Софийският районен съд намира,че паричните суми,претендирани като
неустойка също са доказани по основание и се явяват частично основателни
по размер и в тази част исковата претенция също подлежи на уважаване за
сума в размер от 73,70 лева,а за разликата над този размер до пълния
претендиран размер от 264,90 лева искът подлежи на отхвърляне.
Съдът,отчитайки принципа на договорна автономия намира,че не съществува
пречка страните да уговорят неустойка,дължима при прекратяване на
договорно правоотношение,основано на допуснато неизпълнение на
договорни задължения от една от страните по договорното правоотношение.
Съдът,отчитайки обстоятелството,че ищецът претендира
неустойки,уговорени при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги,приема,че исковете подлежат на уважаване,но до размера на три
месечни такси,както и в частта за сумата от 2 лева обезщетение за обработка
на просрочени задължения. Липсата на проведено доказване ответникът да е
изпълнил изцяло или поне частично своите договорни задължения по
договорите за мобилни услуги означава,че е възникнало право на доставчика
да прекрати правоотношението,респективно да претендира уговорената при
прекратяване на договора неустойка. Неустойката се характеризира с три
функции – обезпечителна,обезщетителна и санкционна и само ако не
съответства на тези функции клаузата за неустойка се явява недействителна.
Софийският районен съд,отчитайки наличието на постановени съдебни
решения по искове на КЗП срещу доставчици на мобилни услуги,с които е
възприето,че клаузата за неустойка до размера на три месечни такси не е
4
недействителна,приема,че исковата претенция,предявена в размер на до три
абонаментни такси подлежи на уважаване. В тази насока съдът намира,че
следва да бъде отчетено,че прекратяването на договора поради неизпълнение
на договорни задължения на насрещната страна има санкционен характер,а и
същевременно с оглед това,че доставчикът извършва определени дейности,за
да осигури достъп до мрежата и до предоставяните от него услуги,съдът
приема,че дължимостта на неустойката съответства и на обезщетителния
характер на същата. Така мотивиран,съдът намира,че и в частта за
претендираните неустойки исковата претенция е доказана по основание,а по
размер – за сумата от 73,50 лева,а за разликата до пълния претендиран размер
исковете за неустойка подлежат на отхвърляне като съдът приема,че
претендирането на неустойки за целия срок на договора се явява
непропорционално и надвишава компенсаторния характер на неустойката,тъй
като практически чрез начисляване на неустойка в размер на всички дължими
за целия срок на договора такси би се достигнало до хипотеза,при която
независимо за какъв период от време доставчикът предоставя
услуги,доставчикът би получил еднаква насрещна престация,което нарушава
функциите на неустойката и поради тези съображения съдът счита,че
максималният размер на неустойката следва да се ограничи до размера на три
месечни такси независимо от това дали клиентът е физическо лице или е
търговско дружество.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция в частта за
претендираната мораторна лихва е частично основателен. Уважаването на иск
с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от доказване,че парична сума не
е заплатена,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на обезщетение. Когато изпълнението на
задължението има падеж или е с определен срок,считано от датата,следваща
падежната дата или датата,следваща последния ден от срока длъжникът
изпада в забава и дължи мораторна лихва,а ако задължението няма определен
срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо кредиторът да му
отправи покана. Софийският районен съд приема,че за изпълнение на
задълженията за заплащане на далекосъобщителните услуги има
срок,респективно ако тези задължения не са заплатени в срок,длъжникът
отговаря за заплащане на мораторна лихва. Задълженията за неустойка,които
са начислени предвид прекратяване на правоотношението нямат предвиден
срок за изпълнение,а същевременно по делото не е доказано дружеството
кредитор да е канило ответника да заплати начислените неустойки,поради
което върху паричните суми за неустойка искът за мораторна лихва не може
да бъде уважен. По изложените съображения съдът приема,че искът следва да
бъде уважен за сумата от 35,23 лева мораторна лихва върху месечни такси и
потребление и следва да бъде отхвърлен за сумата от 29,37 лева мораторна
лихва върху неустойка.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени 14,75 лева за заповедното производство и 73,75 лева за исковото
производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД по отношение на „П“ООД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П С,че
съществува вземане на от „А Б“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от А Д и М М в размер от 210,57 лева ( двеста
и десет лева петдесет и седем стотинки ) месечни такси и потребени
далекосъобщителни услуги за периода 28.12.2021 г. до 28.01.2022 г.,73,50 лева
( седемдесет и три лева и петдесет стотинки ) неустойка поради договорно
неизпълнение,35,23 лева ( тридесет и пет лева двадесет и три стотинки )
мораторна лихва върху месечни такси и далекосъобщителни услуги за периода
04.03.2022 г. до 18.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковата претенция – на 19.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 20430/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска за неустойка в частта за разликата над 73,50 лева до
предявения размер от 264,90 лева,както и за сумата от 29,37 лева лихва за
забава върху неустойка за периода 07.03.2022 г. до 18.04.2023 г.
ОСЪЖДА „П“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П С да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „А Б“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от А Д и М М сумата от 14,75 лева (
четиринадесет лева седемдесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски за заповедното производство и 73,75 лева ( седемдесет и три лева
седемдесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6