№ 11022
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20211110163321
по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от .......... обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска установяване по отношение на ищеца, че
ответникът Ц. И. Ц. дължи следните суми:
- сума в размер на 1622.67 лева – главница по сключен на 27.06.2019г. договор
за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;
- сума в размер на 533.42 лева – възнаградителна лихва за периода от
25.02.2020г. до 03.03.2021г.;
- сума в размер на 111.32 лева – обезщетение за забава за периода от
26.07.2019г. до 03.03.2021г.;
- сума в размер на 15.38 лева – обезщетение за забава за периода от 03.03.2021г.
до 23.03.2021г.;
- сума в размер на 425.00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“;
- сума в размер на 184.19 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Твърди се, че между страните по делото бил сключен на 27.06.2019г. договор
за потребителски кредит, въз основа на който ответникът е получил паричен заем в
размер на 2000.00 лева. Ищецът твърди, че на 03.03.2021г. е настъпила предсрочната
изискуемост на вземането по кредита.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни,
доколкото процесните суми са незаконосъобразно начислени.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
1
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявените обективно
съединени установителни искове са допустими, тъй като същите са предявени в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по
реда на чл. 410 ГПК, в хода на което ответникът е депозирал възражение в
законоустановения срок.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79 , вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 1622.67 лева – главница по сключен на
27.06.2019г. договор за потребителски кредит.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните императивно необходими предпоставки:
1. наличие на облигационно правоотношение между страните по сключен на
27.06.2019г. договор за потребителски кредит, с параметри посочени в исковата молба;
2. срок за погасяване на задължението за заплащане на дължимите заемни
вноски и размер на задължението;
3. пълно изпълнение на задълженията на .......... по сключения договор;
4. размер на вземането за главница;
5. настъпила изискуемост на вземането.
С изготвения по делото доклад /л. 45, стр. 2/ е отделено като безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните наличието на
облигационно правоотношение между страните по сключен на 27.06.2019г. договор за
потребителски кредит, с параметри посочени в исковата молба.
По отношение на останалите предпоставки от фактическия състав на
предявения иск, следва да се изложат следните съображения: в чл. VI от процесния
договор /л. 11, стр. 2/ е посочено, че предоставената главница възлиза на сумата от
2000 лева, а срокът на кредита е 24 месеца като същевременно от представеното по
делото уведомително писмо /л. 22/ се установява, че поради нарушение на
задълженията на ответника да заплаща вземанията по сключения договор в уговорения
срок ищецът е обявил вземанията за предсрочно изискуеми, считано от 03.03.2021г.
Уведомителното писмо е изпратено до ответника, но в разписката, върната на
31.03.2021г. /л. 24/ е отбелязано, че пратката е непотърсена. В тази връзка съгласно чл.
12.3 от ОУ към сключения договор, подписани от ответника /л. 15, стр. 2/ се
установява, че кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление при просрочване от страна на ответника на две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер, както е в настоящия случай.
По делото е безспорно установено, че ищецът е предоставил на ответника
процесната сума в размер на 1622.67 лева, представляваща част от уговорената
главница в размер от 2000 лева.
С оглед гореизложените съображения предявеният иск се явява основателен и
доказан изцяло.
2
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от 24.03.2021г. /датата на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79
ЗЗД за възнаградителна лихва в размер от 533.42 лева за периода от 25.02.2020г. до
03.03.2021г.
.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните императивно необходими предпоставки: основание и размер на дължимата
възнаградителна лихва; настъпила изискуемост.
Съгласно чл. VI от процесния договор /л. 11, стр. 2/ е предвидено, че ГЛП
възлиза на 41%, а лихвеният процент на ден възлиза на 0.11%. В представения по
делото погасителен план /л. 18/ е посочен размерът на всяка една от дължимите вноски
за месечна лихва.
С оглед изложените съображения предявеният иск се явява основателен и
доказан изцяло.
Относно исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 111.32
лева – обезщетение за забава за периода от 26.07.2019г. до 03.03.2021г. и сума в размер
на 15.38 лева – обезщетение за забава за периода от 03.03.2021г. до 23.03.2021г., следва
да се посочи следното: вземането за законна лихва възниква от фактически състав,
включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 1622.67 лева.
Исковете са основателни и доказани изцяло като размерите им са определени по реда
на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Следователно исковете
следва да бъдат уважени изцяло.
Относно предявенияте искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал.
1, пр. 2 ЗЗД за сума в размер на 425.00 лева – възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ и сума в размер на 184.19 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“,
в доказателствената тежест на ищеца е да установи следното: основанието и размера на
претендираните суми.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявените искове
следва да се изложи следното: условията и предпоставките за ползване на
допълнителните услуги са регламентирани в чл. 15 от Общите условия /л. 16/. Съгласно
3
чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата „Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит, а съгласно чл. 15.2 от ОУ, услугата „Флекси“
представлява право на кредитополучателя да променя погасителния план, но при
изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от
ОУ.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на пакет от допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на
добрите нрави и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени
единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.
Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща
възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и
евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между
престациите – срещу високия размер на възнаграждението, равняващ се на близо ½ от
размера на главницата по договора /главницата е 2000 лева, а възнаграждението за
пакета от допълнителните услуги – в размер на 860 лева/, кредитополучателят не
получава никакво конкретно благо, преимущество или услуга. Тези услуги освен това
дори не са регламентирани в договора и общите условия, като само последните
съдържат бланкетни и неясни описания на двете услуги.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
обосновава вероятна неравноправност на услугата „Фаст“, предполагаща заплащането
на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Услугата „Флекси“ от своя страна не гарантира каквото и да е право на
кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не представлява гарантирано право
на кредитополучателя, а единствено при наличието на множество допълнителни
условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност евентуално да
ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от одобрението на
кредитора. Това обуславя вероятната неравноправност и на тази уговорена в договора
услуга.
4
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета,
уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи
уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираното вземане
за възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, исковете се явяват
неоснователни.
По отговорността за разноските:
На основание чл.78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква за ищеца,
съразмерно с уважената част от исковете. На последния следва да се присъди сума в
общ размер от 163.45 лева за заплатена ДТ в общ размер от 207.07 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 85.12 лева по гр. д. №
16450/2021год. по описа на СРС, 34 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от .........., с ЕИК ........., с адрес: ............ срещу Ц. И. Ц., с ЕГН
**********, с адрес: ............, че Ц. И. Ц. дължи следните суми: сума в размер на
1622.67 лева – главница по сключен на 27.06.2019г. договор за потребителски кредит,
ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 533.42 лева
– възнаградителна лихва за периода от 25.02.2020г. до 03.03.2021г.; сума в размер на
111.32 лева – обезщетение за забава за периода от 26.07.2019г. до 03.03.2021г.; сума в
5
размер на 15.38 лева – обезщетение за забава за периода от 03.03.2021г. до
23.03.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сума в размер на 425.00 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и сума в размер на 184.19 лева – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. И. Ц., с ЕГН **********, с адрес:
............ да заплати на .........., с ЕИК ........., с адрес: ............ сума в размер на 163.45 лева
– разноски за исковото производство и сума в размер на 85.12 лева – разноски по гр. д.
№ 16450/2021год. по описа на СРС, 34 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6