П Р И С Ъ
Д А № 195
гр.Белоградчик,
23.10.2013г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав
в публично съдебно заседание на деветнадесет
и трети октомври две хиляди и тринадесета година, в
състав:
Председател: АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: И.Г.
Н.Д.
при участието на
секретаря Н.С., в присъствието на прокурора ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 161 по
описа за 2013г., въз основа на закона и данните по делото
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Р.М.
- роден на ***г***,
обл.В.,
българин, български гражданин, неженен, с начално
образование, осъждан, неработи, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 05.01.2013г. и на 07.01.2013г.
в гр.Д., обл. В., в
условията на опасен рецидив, в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на техническо средство, след предварителен сговор с Л.Л.А., отнел от
владението на И.Н.П. движими вещи на обща стойност 276,00 лева, без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196
ал.1 т.2 от НК вр. чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във
вр. чл.29 ал.1 б.”б” от НК във вр. чл.26 ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.55 ал.1
т.1 от НК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на
осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, като същото следва да се търпи в затвор на осн.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА подсъдимия Л.Л.А. - роден на ***г. в гр.Б., жив.
в гр.Д., обл.В.,
българин, български гражданин, неженен, с
начално образование, осъждан, не работи, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 05.01.2013г. и на 07.01.2013г. в
гр.Д., обл.
В., в условията
на повторност и в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
техническо средство, след предварителен сговор с Р.Р.М., отнел от владението на
И.Н.П. движими вещи на обща стойност 276,00 лева, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.т.4, 5 и 7 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.26 ал.1 от НК във
вр. чл.36 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като на
осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, като същото следва да се търпи в затвор на осн.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
На осн.
чл.304 от НПК признава подс. Л.Л.А. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА относно обвинението по чл.196 ал.1 т.2 от НК вр.
чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.25, ал.1 във
вр. чл.23, ал.1 от НК едно общо,
най-тежко наказание на Л.Л.А. /с посочена по-горе
самоличност/, по НОХ дело №14/2013г. на РС-Белоградчик и по НОХ дело №161/2013г.
на РС-Белоградчик, а именно "лишаване
от свобода" за срок от девет
месеца, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален "строг" режим на изтърпяване
на това общо наказание, което следва да се търпи в “затвор”, а на осн. чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо
наказание изтърпяното наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца,
наложено му по н.о.х.д. №14/2013г. на РС-Белоградчик, считано от 20.02.2013г. до 18.05.2013г.
ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимите
Р.Р.М. и Л.Л.А. /с посочени по-горе
самоличности/ да заплатят солидарно на И.Н.П. ***, с ЕГН **********, сумата от 276,00 лева - обезщетение за имуществени вреди причинени
с престъплението.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимите Р.Р.М. и Л.Л.А. /с посочени
по-горе самоличности/ да заплатят солидарно : по сметка на
ОД-МВР-Видин направените по делото разноски за вещо лице в хода на
досъдебното производство, в размер на 30,00
лв. и по сметка на ВСС – държавна такса върху уважената гражданска
претенция – в размер на 50,00 лв. и разноски за вещо лице в хода на
съдебното производство – в размер на 20,00
лв.
Присъдата
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен
срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ към присъда № /23.10.2012г.
по НОХ дело №161/2013г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите Р.Р.М. и Л.Л.А. ***, е
повдигнато обвинение затова, че на 05.01.2013г. и на 07.01.2013г. в гр.Д., в
условията на опасен рецидив и на
продължавано престъпление - по отношение на двамата, чрез използване на
техническо средство, след предварителен сговор помежду си, отнели от владението
на И.Н.П. движими вещи – 4 бр. пружини от легла, 10 бр. поцинковани тръби с ф
½ цола и 20 м. силов четирижилен кабел, на обща стойност 276,00 лв., без
нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвоят - престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 във вр. чл.29, ал.1,
"б" от НК във вр. чл.26 ал.1 от НК - по отношение на двамата
подсъдими.
Пострадалата от престъплението И.Н.П. е конституирана в
качеството на граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния
процес, предявеният от П. срещу подсъдимите, граждански иск за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 276,00 лв., причинени с престъплението.
В с.з.
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано от
фактическа и правна страна и пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание,
като се отчете наличието на смекчаващите най-вече вината на подсъдимите обстоятелства.
Също така, заявява, че следва да се извърши групиране на настоящето наказание
на подс.А., с друго такова негово – три месеца “лишаване от свобода”, за чието
търпене представя доказателства.
Гр.ищец
подържа иска си и моли съда да го уважи изцяло.
Подсъдимият
Р.М. в с.з. не признава вината си и не дава обяснения по обвинението. Моли съда
да го оправдае. Защитникът му, заема същата позиция – пледира, че не е доказана
вина и авторство на деянието спрямо този подсъдим, като счита, че съдът следва
да произнесе оправдателна присъда спрямо него.
Подсъдимият
Л.А. също не дава обяснения по обвинението в с.з., но признава вината си и
авторството на деянието, разкайва се и моли съда да му наложи по-леко
наказание. Защитникът му, също изразява мнение за по-леко наказание, предвид
направеното самопризнание от подс.А..
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.Р.Р.М. е роден на ***г***,
обл.В.,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан,
безработен, ЕГН му е **********.
Подс.Р.М. е осъждан, както следва:
1./С присъда №158/ 30.09.2008г. по н.о.х.д.№156/2008г. на РС-Белоградчик, подс.М.
е осъден за деяние по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 от НК чл.26 ал.1 от НК, на
"лишаване от свобода" за срок от една година, като на осн. чл.66,
ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.
Присъдата е влязла в законна сила на 11.12.2008г., когато е потвърдена с Реш.
№162/11.12.2008г. по в.н.о.х.д.№ 301/2008г. на ОС-Видин. 2./ С присъда
№77/15.06.2010г. по н.о.х.д.№80/2010г. на РС-Белоградчик, М. е осъден за деяние
по чл.195 ал.1 т.3, 4 и 7 от НК вр. чл.26 от НК, на "лишаване от
свобода" за срок от осем месеца, при режим „строг” - затвор. На осн.
чл.68, ал.1 от НК, съдът е постановил М. да
изтърпи наказанието по н.о.х.д. №156/2008г. на БРС, при строг режим, в
затвор.
Деянието по настоящето дело е извършено на 05. и
07.01.2013г., т.е. преди да са изтекли пет години от изтърпяване на
горепосочените му / т.е. налице са условията на чл.29 ал.1 б.”б” от НК/ .
Подс.Л.Л.А. е роден на ***г***,
обл.В.,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, не
работи, ЕГН му е **********.
Подс.Л.А. е осъждан с влезли в сила
съдебни актове, както следва: 1./ С
определение от 09.10.2007г. в сила от същата дата по н.о.х.д. №183/2007г. на
РС-Белоградчик, А. е осъден за деяние по чл.195 ал.1 т.5 от НК вр. чл.26 ал.1
от НК вр. чл.63 ал.1 от НК, на "лишаване от свобода" за срок от една
година, чието изтърпяване е отложено на осн.чл.69 НК за срок от три години. 2./
С присъда от 15.02.2011г. по н.о.х.д. № 1/2011г. на РС-Белоградчик, А. е осъден
за деяние по чл.235 ал.6 вр. ал.1 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК , на „пробация”,
със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца,с периодичност два пъти седмично на явяване и подписване,
задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден
труд в полза на обществото – 100 часа годишно за срок от шест месеца. Присъдата
е в сила от 07.03.2011г. 3./ С присъда от 25.08.2011г. в сила от 12.09.2011г.
по н.о.х.д. №221/2011г. на РС-Белоградчик, подс.А. е осъден за деяние по чл.195
ал.1 т.7 от НК, на "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, при
режим „строг”, “затворническо общежитие от закрит тип”. С писмо №414/11г. от
16.03.2012г. на Затвора-Враца, съдът е уведомен, че осъденият е изтърпял
наказанието си на 16.03.2012г. 4./ С определение от 06.10.2011г. по ч.н.д.№
287/2011г. на ОС-Видин, е заменен остатъка 17 дни проб.мерки по чл.42 ал.2 т.1
и 2 от НК и 70 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, от наказанието на А.
“пробация”, наложено му по н.о.х.д.№1/2011 на БРС, с наказание “лишаване от
свобода” за срок от един месец, при режим “общ” и търпене в затворническо
общежитие от открит тип. 5./ С присъда от 18.04.2012г. в сила от 22.06.2012г.
по н.о.х.д.№66/2012г. на БРС, А. е
осъден за деяние по чл.195 ал.1 т.7 от НК, на "лишаване от свобода"
за срок от осем месеца, при режим „строг”, “затвор”. На осн. чл.23-25 от НК,съдът е определил едно общо най-тежко наказание на А. по това н.о.х.д№
66/2012г. на БРС и по н.о.х.д. №221/2011г. на БРС, а именно “лишаване от
свобода” за срок от осем месеца, при режим “строг” ,затвор. Съдът е зачел
изтърпяната част от наказанието по н.о.х.д.№221/11г. на БРС, считано от
14.09.2011г. до 16.03.2012г. /т.е. цялото/. Тази присъда е потвърдена с решение
от 22.06.2012г. на в.н.о.х.д.№ 146/12г. на ОС-Видин. С писмо №304/12г. от
11.09.2012г. на затвора Враца, съдът е уведомен, че наказанието е изтърпяно на
11.09.2012г. 6./ С определение от
14.02.2013г. в сила от същата дата по н.о.х.д.№ 14/2013г. на БРС, А. е признат
за виновен по чл.343 В ал.2 от НК, и е наказан с “лишаване от свобода” за срок
от три месеца, при режим строг, с търпене в затвор. С писмо №73 от 18.05.2013г.
на затвора Враца, съдът е уведомен, че на 18.05.2013г. осъденият е изтърпял
това наказание.
Преди да са минали пет години от изтърпяване на общото
наказание , по н.о.х.д. 66/12г. на БРС и н.о.х.д.№221/11г. на БРС, А. извършил
деянието по настоящето дело.
Двамата подсъдими Р.Р.М. и Л.Л.А. живеели към м.01.2013г. в
гр.Д. и се
познавали. Малко след настъпването на Новата 2013г. – на 05.01.2013г., подс.А.
предложил на Р.М. да отидат в имота на пострадалата свид.Ив.П. в града, и да
извършат кражба на вещи от там. А. бил съсед на П.. В двора на П., освен къщата
й, недалеч от нея, имало и друга постройка – бивша люпилня за пилета, която
също била собственост на пострадалата. Зад тази люпилня в близост преминавала
река, над която имало мост. Там зад сградата, подс.А. бил спрял каруцата си. Още
в посоченият по-горе ден, двамата подсъдими ,минавайки зад люпилнята,
проникнали в нея през задна, незатворена врата. От вътре изнесли и натоварили в
спряната недалеч каруца – 4 бр. метални пружини за легла/кушетки/ и общо 10 бр.
поцинковани тръби с ф ½ цола. Всяка тръба била с дължина 4 м. С каруцата
откарали вещите в дома на свид.Ив.Ж., който се занимавал с изкупуване на метали
и му ги продали. Получили около 60-70 лв., които си поделили и всеки от тях
похарчил по своя преценка.
На 07.01.2013г. подсъдимите
отново решили да влязат в старата люпилня, като Л.А. паркирал управлявано от
него МПС – м.”Рено” през реката зад сградата, за да го ползват после за превоз.
По същият начин влезли в двора на люпилнята, като А. носел със себе си ножовка.
Единственото нещо, което взели този път подсъдимите бил един кабел – 20 м.,
четирижилен, силов. Кабелът излизал от ел.табло на къщата, в която живеела П. и
отвеждал ток до старата сграда. В момента обаче по него не течел ток, тъй като
сградата не се ползвала отдавна и подсъдимите знаели добре това. А. прерязал с
ножовката кабела и двамата с Р.М. го пренесли през реката, до колата.
Последната обаче не могла да тръгне, моторът не искал да заработи. Тогава
двамата подсъдими отишли до дома на А., откъдето взели брадва и се върнали да
насекат кабела на парчета. Сложили ги в чанти и ги отнесли до дома на Л.. На
следващият ден, двамата подсъдими обгорили кабелите и отнесли парчетата
проводник при свид.Ж.. Продали му ги за сумата около 150,00 лв. Чак към
началото на м.02.2013г. свид.П. забелязала липсата та кабела от къщата й до
старата люпилня. По този повод отишла до старата сграда. Намерила входната й
врата / предната/ заключена с катинар, както тя я била оставила преди
новогодишните празници. Но когато влязла вътре, установила, че задната врата,
която затваряла отвътре с резе, била отворена и липсвали много вещи, вкл. и
тръбите и пружините от легла, предмет на обвинението. Сградата имала всъщност и
счупени прозорци от отдавна.
Свид.П.
сигнализирала полицията за липсващите й вещи.
Видно от заключението на съдебно-оценъчната експертиза, стойността на
щетата е 276,00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа: самопризнанието на подсъдимия Л.А., макар и
изразено най-общо в с.з., обясненията, вкл. самопризнания на подс.Р.М. – давани
пред съдия в хода на досъдебното
производство, показанията на свидетелите П. и Ж., на приетата по делото
съдебно-оценъчна експертиза и другите приобщени по делото писмени
доказателства, вкл. справки за съдимост, всички от ДП. № 105/2013г. на
РУ-П-Белоградчик .
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
По безспорен начин се доказа
авторството на деянието. Съдът възприема като истинни обясненията на
подсъдимият Р. давани пред съдия в хода на досъдебното производство и
прочетени в с.з., тъй като те съвпадат изцяло с позицията, заета от другия
подсъдим, с показанията на свидетелите и писмените доказателства. Съдът не
възприема твърденията на защитата на подс.Р. за
недоказаност на вина и авторство на деянието спрямо него. Съдът приема
променената позиция на подс.Р. в с.з. – не признаване на вина и авторство на
деянието, като негово абсолютно право и опит за защита. Действително твърденията
на пострадалата, че й липсват много повече вещи от тези, за което е повдигнато
обвинение, не означават, че всички липсващи й – вероятно откраднати вещи, са
били обект на посегателство именно от двамата подсъдими по това дело. Както
самата св.П. заяви, тя е посещавала, респ. огледала имуществото си пред
настъпването на 2013г., а в последствие – кражбата забелязала чак в началото на м.02.2013г. Освен това тя
не отрича, че сградата – стара люпилня, е имала счупени стъкла на прозорците.
Наистина при това положение е възможно да са й откраднати и други вещи, в други
моменти – различни от датите, визирани от прокурора в обвин.акт, и най-вече –
да са вземани и от други лица. Но видно от показанията на свид. Ж., както тези
дадени в с.з., така и прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК,
именно подс.Р. Р.М. и Л. Л.А. в началото на м.януари 2013г. – дори едната дата
е точно визирана то свидетеля – 05.01.13г., са му донесли и продали вещи,
съвпадащи с част от тези, които липсват на П. и за които им е повдигнато
обвинение. Показанията на двамата свидетели, преценени съвкупно с приетите за
достоверни обяснения на подс.Р. / давани пред орган на досъдебното производство/
съставят фактическа обстановка, съвпадаща с описаната в обвинителния акт и
подържана от прокурора. Тази съвкупност от доказателства, а не само
самопризнанията на подс.Р., мотивират съда да приеме за доказано
обвинението, така както е повдигнато.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.Р.М. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 във вр.чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 във вр. чл.194, ал.1 във вр.чл.29,
ал.1, б."б" от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, а подс.Л.А. - състава на престъплението по чл.195, ал.1,
т.т.т.4, 5 и 7 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.
На осн.
чл.304 от НПК, съдът намира за невинен и оправда подс. Л.А. по първоначалното
обвинение - относно обвинението за кражба по чл.196, ал.1, т.2 от НК вр. чл.29
ал.1 б.”б” от НК - да е извършил престъплението в условията на опасен рецидив.
От обективна страна - На 05.01.2013г. и на 07.01.2013г. в
гр.Д.,
подс.Р.М. и Л.А., чрез използване на техническо средство-ножовка, отнели от
владението на И.Н.П. движими вещи - 4 бр. пружини от легла, 10 бр. поцинковани
тръби с ф ½ цола и 20 м. силов четирижилен кабел на обща стойност 276,00
лв., без нейно съгласие.
Съдът
прие, че престъплението е извършено в
условията на продължавана престъпна дейност, тъй като и двете деяния на
подсъдимите, осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са в непосредствена последователност във времето, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на първото.
Подсъдимият Р.М. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."б" от НК,
тъй като е извършил престъплението - предмет на настоящото дело, след като е
бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като изпълнението на наказанието, за поне едно от тях не е
отлагано и преди да са изминали пет години от изтърпяване на наказанията за
тези осъждания / наказанията му по н.о.х.д. №156/2008г. на БРС и н.о.х.д.
№80/2010г. на БРС/.
Подс.Л.А. според съдебният състав не е извършил
престъплението в условията на опасен
рецидив – тази квалификация в случая е неправилно определена в хода на
досъдебното производство и се явява по-тежка такава, спрямо действителната,
правилна. Съдът не намира, че са налице предпоставките на чл.29 ал.1 от НК
– независимо коя буква от посочената разпоредба на НК. Първото осъждане на
подс.А. , описано в справката му за съдимост, е за деяние, което той е извършил
в момент, когато е бил непълнолетен. Поради това осъждането му по н.о.х.д
№183/2007г. на БРС не следва да се взема предвид при проверяване наличие
на квалификация по чл.29 ал.1 от НК /
съгл. чл.29 ал.2 от НК/ . Относно втората си престъпна проява – по
н.о.х.д.№ 1/2011г. на БРС, А. е бил наказан със съвсем друг вид наказание,
различно от “лишаване от свобода”. Двете присъди по н.о.х.д. №66/2012г. и
н.о.х.д. №221/2011г. на БРС, са за деяния от вида “кражба” с наказания
“лишаване от свобода”, които са в условията на кумулация, т.е. предвид
наличието й следва да са считат за едно осъждане. Същевременно, то пък
като размер е под една година – “осем месеца” лишаване от свобода. При така
установените факти, не са налице изискванията на чл.29 ал.1 б.”а” или б.”б” от НК, затова и съдът не може да осъди подс.А. за такъв вид деяние. /
Присъдата пък по последното посочено в справката за съдимост деяние на А. –
н.о.х.д.№14/2013г. на БРС, е влязла в сила след извършване на деянието по
настоящето дело, поради което в никакъв случай не се отразява на квалификацията
на настоящето деяние, напротив дори следва да се групира с наказанието
определено за него/.
Подс.Л.А. според съдебният състав е
извършил престъплението в условията на повторност само по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние, предмет на
настоящото дело, е бил осъждан с влязъл в сила съдебен акт за друго такова
/кражба/ престъпление – видно от справката му за съдимост/ н.о.х.д. №66/2012г.
и н.о.х.д. №221/2011г. на БРС, с кумулираните наказания/. От изтърпяването на
това обща наказание не са минали повече от пет години. Съдът счете, че деянието
на А. представлява немаловажен случай, съгласно чл.195, ал.1, т.7 от НК,
доколкото не може да се подведе по чл.93, т.9 от НК, предвид високата степен на
общ.опасност на деянията от този вид, голямата им разпространеност, както и с
оглед обстоятелството, че деянието има и други квалифициращи признаци –
техн.средство, сговор.
От субективна страна – подс. М. и А. са действали при
условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи, които са чужди,
съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение да
ги присвоят и да се разпоредят с тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици от него и са искали настъпването им. Съдът приема
за установено по делото, че подсъдимите са действали след предварителен сговор
помежду си за осъществяване на кражбата, тъй като са носели инструмент със себе
си и са си подсигурили превозни средство, за по-бързо и лесно пренасяне на
вещите, предмет на деянието, след отнемането им.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се сдобият с материални блага, респ. парични средства, без
полагане на труд.
По вида и размера на наказанието:
1.По отношене на подс. Р.М.:
За извършеното от подс.М.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от
три до петнадесет години.
При
преценката какво наказание да бъде наложено, съдът отчете наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства: затрудненото му материално и социално
положение – безработен, и най-вече размера на нанесената с деянието имуществена
щета - на ниска стойност /близо до една МРЗ за страната/. Съдът на второ място
отчете и наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства : променената позиция на подсъдимия в с.з. –
непризнаването на вина и авторство на деянието, не даването на каквито и да е
обяснения в с.з. и не възстановената щета.
С оглед на посочените до тук
обстоятелства, преценявайки ги в тяхната съвкупност, съдът счете обаче, че дори
минимално предвиденото от закона наказание от три години "лишаване от
свобода" в конкретния случай се явява несъразмерно тежко за подсъдимия М.,
и съдът приложи разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 от НК и слезе под предвидения
в закона най-нисък предел, като наложи наказание от една година "лишаване от
свобода", след като прие, че наказание в този размер в най-голяма
степен би отговаряло на специалната и генерална превенция по българското
наказателно право.
При
наличието на предишните осъждания на подс.М., посочени във фактическата част на
настоящите мотиви, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват
материално правните предпоставки за това /деецът да не е осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед на
това и на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг" режим на изтърпяване
на наказанието, наложено на М.. Подсъдимият освен това следва да изтърпи
наказанието си в затворническо заведение от типа “затвор” /чл.60 ал.1 ЗИНЗС/.
2.По отношене на подс.Л.А.:
За извършеното от подс.А.
престъпление, за което съдът го призна за виновен, е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок от една до десет години. При преценката какво наказание
да бъде наложено, съдът отчете наличието и на отегчаващи отговорността
обстоятелства: другите предходни осъждания, извън обуславящите квалификацията
по настоящето деяние и не възстановената щета, но и на смекчаващи отговорността обстоятелства:
направените от подсъдимия самопризнания, с които допринесе за изясняване на
обстоятелствата по делото, младата му възраст, изразеното искрено съжаление и
самокритичност за извършеното, затрудненото му социално положение, ниската
стойност на щетите. По изложените съображения съдът, съобразявайки се с
разпоредбата на чл.36 от НК и приемайки, че имат превес в случая смекчаващите
отговорността обстоятелства - приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
като наложи на А. наказание "лишаване
от свобода" в размер под минималния, посочен в закона за този вид
деяния, а именно – девет месеца. При наличието на предишните осъждания на подс.А.,
посочени във фактическата част на настоящите мотиви, не може да намери
приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните предпоставки за
това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление
от общ характер/. С оглед на това и на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, като на осн. чл.60 ал.1 от същият закон – то се
търпи в “затвор”.
След
като определи наказанието на А., съдът се занима с въпроса за приложението на
чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на наказанията, наложени на
подсъдимия по настоящето н.о.х.д № 161/2013г. на РС-Белоградчик и н.о.х.д.
№14/2013г. на РС-Белоградчик, тъй като деянията - предмет на посочените дела са
в съотношение на реална съвкупност, извършени са преди да е имало влязъл в сила
съдебен акт, за което и да е от тях. Съдът определи по тях едно общо, най-тежко
наказание на подсъдимия А. - "лишаване
от свобода" за срок от девет
месеца, като и това наказание следва да се търпи при режим “строг” в
“затвор”. На осн. чл.25 ал.2 НК съдът следва да приспадне от така определеното
общо наказание, изтърпяната част от наказанието па н.о.х.д. №14/2013г. на БРС -
за периода 20.02.2013г. до 18.05.2013г., като то е било изтърпяно всъщност
цялото.
По
гражданския иск:
След като призна за виновни подс.М.
и А. повдигнатото им обвинение, съдът намери, че предявеният срещу тях от
пострадалия И. Н.П. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД - е доказан
по основание и размер – 276,00 лв. Предвид събраните по делото гласни и писмени
доказателства – обяснения на подсъдимите, показания на свидетелите и изготвена
и приета съд.експертиза, съдът приема за установено, че стойността на инкриминираните
вещи отнети от пострадалата П. е 276,00 лв. и претенцията на същата за
обезщетение в претендирания размер от 276,00 лв. е основателна. Поради което и
съдът уважи претенцията на гражданския ищец И.Н.П., като осъди подс. Р.М. и Л.А.
да заплатят солидарно на същата претендираната сума – а именно 276,00 лв.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите Р.М. и Л.А. да заплатят солидарно: по сметка на ОД-МВР-Видин направените
по делото разноски в размер на 30,00 лева / разноски за вещо лице на
досъдебното производство/ и по сметка на ВСС- 50,00 лв.- държавна такса
върху уважената гражданска претенция и разноските направени от съда за вещо
лице в съдебното производство – 20,00 лв.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: