Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11325
по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т.Ц.Н. срещу
„ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД иск за осъждането му да й заплати обезщетение в размер на
200 000 лева, ведно със законната лихва от 16.10.2016 г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че при ПТП на 16.10.2016 г. загинал
синът й П.Н. Г., пътник на предна дясна седалка в л.а. „Тойота“, модел „РАВ4“.
Автомобилът бил управляван от водача Ж.Н.М., който носел вината за настъпване
на произшествието и който също починал при инцидента.
П.Г. получил несъвместими с живота травми. Внезапната
смърт на пострадалия нанесла тежки душевни страдания на майка му Т.Н. и сложила
край на отношенията й със сина й, основани на разбирателство, любов и подкрепа.
От общителен и радостен човек ищцата станала студена и
безчувствена към околните, затворена и потисната, без желание и стимул да
продължи живота си.
За л.а. „Тойота“ имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество към 16.10.2016
г. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 200 000
лева.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска с доводи за наличие на
случайно събитие, липса на противоправно поведение от страна на застрахования
водач, вредоносния резултат и причинна връзка. Счита претендираните размери на
обезщетенията за завишен. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, който бил без поставен обезопасителен колан.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Тойота“, модел „РАВ 4“ с ДК № ********и
„ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Ответникът
не оспорва твърдението, че е страна по валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с
определение от 28.03.2018 г.
Според
заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза на 16.10.2016 г.
около 17.30 часа на път І-3 в района на км 158+100 в посока от гр. София към
гр. Варна, в района на гр. Ябланица се движил л.а. „Тойота“, модел „РАВ 4“,
управляван от Ж.Н.М. със скорост 93-95 км/ч. При преминаване през десен завой с
радиус 166 градуса водачът изгубил контрол над управлението и навлязъл в средна
пътна лента, предназначена за насрещно движещи се МПС. По това време в средната
лента се движил л.а. „Киа Каренс“ със скорост 60 км/ч. М. не успял да се върне
в своята лента за движение и настъпил челен кос удар между предните леви части
на л.а. „Тойота“ и л.а. „Киа“. След частично приплъзване всеки от автомобилите
продължил в първоначалната посока, като придобили и ротации в посока, обратна
на часовниковите стрелки. Поради високата скорост на л.а. „Тойота“ ударът е
довел до значителни деформации в предна лява част, при което за водача М. и
пътника на предна дясна седалка травмите били по-тежки. Л.а. „Тойота“
реализирал и втори удар с дясната си страна в предна лява част на насрещно
движещ се л.а. „Форд“, модел „Галакси“ с ДК № ********, при което управляваният
от М. автомобил се деформирал с хлътване навътре в салона. При този втори удар
пътникът на предна дясна седалка получил тежки травматични увреждания. Л.а.
„Тойота“ продължил с отклонение силно надясно и с увеличена ротация в посока,
обратна на часовниковите стрелки се ударил с предната си част в дясна пътна
мантинела, където спрял окончателно.
За пътния
участък, където настъпило произшествието имало ограничение на скоростта до 60
км/ч., а на 16.10.2016 г. пътното платно било мокро. Като основна причина за
настъпване на произшествието вещото лице сочи действията на водача на л.а.
„Тойота“ Ж. М.. При управление на автомобила с превишена скорост той не успял
да премине десния завой при мокра пътна настилка, при което загубил контрол и
навлязъл в насрещната пътна лента. Ударът е бил предотвратим, ако М. се е
движил с разрешената скорост от 60 км/ч или със скорост не повече от 85 км/ч.
Освен
нарушение на нормата на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, М. е извършил
непозволена маневра – навлизане в лентата за насрещно движение, без пътната
ситуация да е налагала изпреварване или заобикаляне (чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП). Водачът на л.а. „Тойота“ е могъл и е бил длъжен да предотврати удара при
положение, че се е движил с разрешена и съобразена с пътните условия скорост,
позволяваща му да контролира управляваното от него МПС по начин да не допусне
нарушение на правилата за движение по пътищата и да постави в опасност живота и
здравето на останалите участници в движението.
В пряка
причинна връзка с противоправното му деяние са настъпилите вреди – смъртта на П.Г..
Ответникът
не ангажира доказателства, опровергаващи презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
поради което съдът намира, че от правна страна се доказа осъществяването на
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“.
Ищцата Т.Н. е майка на П.Н. Г., видно от
удостоверение за раждане № 116821/12.04.1996 г. на Община гр. Бяла Слатина. В
това си качество тя има право на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания
относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид
обезщетения. Ищцата е сред най-близките родственици – възходящ на пострадалия при
ПТП на 16.10.2016 г. П.Н. Н. Г..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
Свидетелят К.И., който съжителства с Т.Н.
разказва за отношенията между ищцата и сина й, които непосредствено е възприел.
Съдът не намира основание да не даде вяра на изнесеното от свидетеля И., тъй
като дадените от него показания са подробни и последователни и почиващи на
лично възприемано от него състояние на Н. от 16.10.2016 г. до момента.
Свидетелят е дал показания и за личността наП., който е бил възпитан и
отговорен младеж. Демонстрирал е желание за личностно развитие, любознателност
и това е дало резултат, като средното си образование завършил с отличие.
Същевременно към единствения си родител проявявал загриженост, уважение,
зачитане и стремеж да създава поводи майка му да се гордее с него.
От своя страна Т.Н. е била грижовна и
любяща майка. Отгледала е сама сина сиП., след като е останал без баща на
двегодишна възраст. Като единствен родител тя е положила дължимите усилия да
даде най-доброто възпитание на сина си и отношенията им са били основани на
взаимна привързаност, подкрепа и доверие. Внезапната
и нелепа кончина на 20-годишния син на Т.Н. е променила по необратим начин
живота и психиката на ищцата. Стресът от смъртта на единствения син на ищцата е
трайно и трудно преодолимо състояние. Н. е изгубила желание и мотивация за
живот, заместени от социална изолация, негативизъм и униние. На сравнително млада възраст тя е изправена пред
предизвикателството да се примири с липсата на сина сиП., който е бил нейна
гордост и източник на положителни емоции. Смъртта на П.е погубила не само надеждите
на ищцата за продължение на рода и грижи за внуци, но и възможността да изпитва
позитивни емоции. Дори и след продължителен период от време страданията й да
намалеят, преживените травми оставят неизлечими следи, които трудно могат за
бъдат остойностени. Загубата на дете е трагично събитие в живота на всеки
родител. Ищцата продължава да страда за сина си.
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства и
съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че 200 000 лева е справедлив размер на обезщетението за
претърпените от ищцата Т.Н. неимуществени вреди. В този размер ще бъдат репарирани
в относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания на майката на П.Г.
от смъртта на нейния син.
Ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредите. По смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде
конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС,
II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до
уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника и
го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест носи
навелият го (застрахователят по „ГО” на делинквента). Заключението на съдебно-медицинската
експертиза е, че при наличие на повърхностни охлузвания на кожата с размери 2/2
см в лявата част на предна гръдна стена и на подобно охлузване с размери 8/2 см
в областта на левия хълбок и по хода на ингвиналната гънка може да се приеме с
категоричност, че П.Г. е бил с поставен предпазен колан. Същото се отнася и до
счупването на шесто ребро вдясно по предна мишична линия. Отделно от това,
пострадалият не е имал черепно-мозъчна травма, съпроводена със счупване на
черепния свод или основа, съобразно механизма на произшествието и скоростта на
движение на лекия автомобил, в който е бил пътник.
Не на последно място, обезопасителният
колан не е бил ефективен поради скоростта на движение и при наличие на втори
страничен удар вдясно. При произтеклите вследствие механизма на ПТП фатални
травматични увреждания поставянето на колан по никакъв начин не би
предотвратило настъпването на леталния изход. Поради това възражението за съпричиняване
съдът намира за недоказано.
Ответникът не доказва да е заплатил обезщетение на ищцата,
поради което следва да бъде осъден да го заплати в определения от съда размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено
увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение
за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна
такса и разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 8 000
лева държавна такса и 200 лева депозит за експертиза.
На ищцата е оказана безплатна правна помощ,
като в първоинстанционното производство тя е била представлявана от адвокат.
Определено върху стойността на материалния интерес, дължимото съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на адв. Ц. В. адвокатско възнаграждение възлиза
на 6 636 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Т.Ц.Н., ЕГН **********, **********, с адрес
*** сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейния син П.Н. Г. при ПТП на 16.10.2016 г., ведно със законната
лихва от 16.10.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ЗАД
Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
по сметка на СГС сумата от 8 000 лева държавна такса и 200 лева депозит за
експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. Ц.С.В., с адрес ***, офис 5 сумата
от 6 636 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: