Р Е Ш Е Н И Е
София, 28.06.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесет и първи май през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Нина Светославова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 1338 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл.45 ЗЗД .
Ищците И.П.С. и И.Л.С. и двете представлявани от адв.
Ж.К. са предявили против Г.С.К. искови претенции за суми от по 525 140 лв., представляващи
обезщетения за търпени от тях имуществени вреди в следствие разпореждане от
страна на ответника с недвижимо имущество на търговско дружество„И.” ЕООД на занижени
цени.
Твърдят, че са наследили дружествения дял в „И.” ООД на П. С.С., починал
на 28.02.2013 год.
Сперед ищците ответникът Г.С.К. ги е
увредил като кредитори на дружеството „И. ” ЕООД, тъй като се
е разпоредил на изключително занижени цени с два недвижими
имоти на дружеството в
полза на трето лице, нарушавайки по този начин както закона , така и добрите нрави и по този начин е препятствал възможността им да получат реалната стойност на наследения дружествен дял.
Ето защо молят съда да постанови решение,с което да осъди
ответника в лично качество да им заплати по 525 140 лв. Като обезщетение за непозволеното им увреждане ведно със законната лихва
върху главниците от датата на исковата молба до окончателното им изплащане и да
им присъди сторените по делото разноски.
Ответникът Г.С.К. чрез адв.М. оспорва исковете. Твърди, че не е извършил действия,с които пряко или
косвено да е увредил ищците,тъй като към датата на процесната сделка е бил само
пълномощник на дружеството „И. ” ЕООД по силата на упълномощителна сделка сключена с това дружество, с точно посочен обем на представителната
власт, поради което на
практика изобщо липсват негови лични действия и е безпредметно да се обсъжда
дали те са противоправни или не.
Моли съда да отхвърли
исковете и да му присъди разноските по делото.
Заявеното в отговора
евентуално възражение за прихващане за сумата от 2
808 988.50 лв., не е прието за разглеждане, липсва в
определението по чл.140 ГПК,което е и проект за доклад по делото и ответникът
не е възразил срещу него.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците И.П.С. и И.Л.С. са съответно дъщеря и съпруга на починалия на на 28.02.2013 год. П. С.С.-акт за смърт и удостоверение
за наследници на л.25 и 26 от делото.
От представените доказателства е установено, че до смъртта си П.
С.С. е бил съдружник в „И. ” ООД с притежавани 25 дружествени дяла от капитала на дружеството състоящ се
общо от 50 дяла по 100 лв. Останалите 25 дяла са притежавани от ответника Г.С.К., като
последния ги е закупил от П. С.С. по номинал в началото на 2011 год.
Установено е, че няколко дни след смъртта на П. С.С. Г.С.К. е взел решение да придобие неговите дялове и след
като е заявил това в търговския регистър е налице вписването му като едноличен
собственик на капитала на „И. ” ЕООД.
На 08.03.2013 год. И.П.С. и И.Л.С. са предявили против „И.
” ООД искове с правно основание чл.125,ал.3 ТЗ за заплащане на
дружествения дял на П. С.С. и с влязло в сила на
18.05.2017 год. решение дружеството е осъдено да заплати на всяка ищците по
300 000 лв./заявен частичен размер от общ такъв по 1 250 000 лв./.
През месец май 2013 год. Г.С.К. и прехвърлил на Н. И.
Р.всичките 50 дружествени дяла на И. ” ЕООД и промяната е вписана в ТР на 21.05.2013 год. Това вписване е оспорено от Г.С.К. и с неприсъствено
решение от 16.10.2013 год. по т.д.360/2013 год. на ПОС е признато за несъществуващо.Това решение е
оповестено в ТР на 16.01.2014 год./вписването е било спряно със съдебно
определение на ПОС,което впоследствие е отменено по реда на инстанционния
контрал от ПАС/, а на 20.01.2014 год. е вписано,че управител и едноличен
собственик на капитала на дружеството е Г.С.К..
На 12.11.2013 год. И. ” ЕООД управлявано от Н. И.
Р.,чрез пълномощника си Г.С.К. /пълномощно № 8849 и 8850 от
30.10.2013 год./ е продало на „М.К.” ЕООД следните недвижими имоти: СГРАДА
с идентификатор 68134.4084.1594.33, находяща се в град София,
община Столична, обл. София (столица), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на сградата: гр.София, район Младост, кв. Горубляне, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.4084.1594 със застроена площ от 2644
кв.м., брой етажи един, предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, стар идентификатор 68134.4084.1594.29, представляваща
по документ за собственост „ЦЕХ С.К.Б.” („К.Б.”) със застроена площ от 2592
кв.м., разгърната площ от 3672 кв.м. , масивна едноетажна, заедно със сутерен
под сградата със застроена площ от 1296 кв.м. и СГРАДА с идентификатор
68134.4084.1594.32, находяща се в град София, община
Столична, обл. София (столица), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на сградата: гр.София, район Младост, кв. Горубляне, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4084.1594 със
застроена площ от 667 кв.м. ,брой
етажи един, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, със стар идентификатор 68134.4084.1594.29, представляваща по документ
за собственост Пристройка към Сграда с идентификатор 68134.4084.1594.33, със
застроена площ от 675 кв.м., масивна едноетажна, като двете сгради се намират в
поземлен имот с идентификатор с 68134.4084.1594 в град София, община Столична,
обл. София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №РД-18- 35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр.София, район Младост, кв. Горубляне, бул. Самоковско
шосе №2, с площ на поземления имот по скица 85640 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
производствен, складов обект, номер по предходния план имот с планоснимачен
номер 1594, квартал 4, при съседи по скица: 68134.4084.1335;68134.4084.1460; 68134.4084.1382; 68134.4084.1310; 68134.4084.274; 68134.4084.1342; 68134.4084.1742;
68134.4084.5920; 68134.4084.3721; 68134.4084.409; 68134.4084.627;
68134.4084.685, заедно с правото на строеж върху определения към тях прилежащ
терен описан по-горе, съставляващ имот планоснимачен номер 1248 и нанесен в кадастрален
лист 692 по плана на град София, местност „Горубляне” и представляващ обособена
част, находяща се в град София, подрайон Горубляне, квартал №4, планоснимачен
№32 и разположена в източната половина на производствената площадка на „И.”
ЕАД, при граници по документа за собственост: имоти с планоснимачни номера 29,
30, 31, 37 и 33 за сумата от 1 050 280
лв.
При сключване на сделката ответникът
е действал като пълномощник на дружеството с управител Н. И. Р., но по нотариалното дело е приложено и протоколно
решение/без дата/ на това дружество,но с едноличен собственик на капитала Г.С.К. за
продажба на горните два имота на „М.К.” ЕООД. В това решение е уточнено,че е налице влязло в сила , но още невписано
съдебно решение по т.д.360/2013 год. на ПОС/посочено по-горе/, по силата на
което едноличен собственик на капитала не е Н. И. Р.,а Г.С.К..
От заключението на ССЕ,което съдът възприема като
обективно и безпристрастно,се установява,че действително продажната цена на
двата имота е постъпила по сметка на И. ” ЕООД на 11.11.2013 год. ,но във евро-537 000 евро и сумата е заприходена в
баланса на дружеството като приход от продажба на недвижим имот.
От заключението на СИЕ,което съдът възприема като обективно и
безпристрастно,се установява,че пазарна стойност
по метода на пазарните аналози на сграда е идентификатор 68134.4084.1594.33 е 1 495 900 лв., по метода на приходната стойност-1 787 700 лв.,а по метода на
разходите за създаване-1 680 600 лв.
По
същите методи и в същия ред оценката на сграда с идентификатор 68134.4084.1594.32 е 307 400 лв.,съответно 677 900 лв. и съответно 275 800 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Претенцията на ищците е с основание чл.45 ЗЗД за
обезщетяване на имуществени вреди. В молбата си от 16.10.2014 год. на л.138 от
делото изрично са заявили,че неправомерното действие на ответника е
разпореждане с недвижими имоти на дружеството „И. ” ЕООД на 12.11.2013 год.
От правна страна според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се приеме, че е налице
такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно
деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Вината се
предподага-чл.45,ал.2 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства е установено,че
продажбата на двата имота на „И. ” ЕООД на 12.11.2013 год. е извършена легитимния управител на това дружество Н. И.
Р., доколкото съдебния акт за заличаването му и съответно
легитимността на стария управител и собственик е вписан в ТР в началото на 2014
год.
При самата сделка Н. И.
Р.като управител на „И. ” ЕООД е бил представляван от Г.С.К. по силата на изрично пълномощно с
нотариална заверка на подписа и съдържанието-№ 8849 и 8850 от 30.10.2013 год.
Справка от ТР от 12.11.2013 год. приложена по нотариалното дело е
показала,че към тази дата управител и едноличен собственик на „И.
” ЕООД е лицето Н. И.
Р..
При това положение не може да се
сподели твърдението на ищците,че Г.С.К. се е разпоредил с процесните имоти, още по-малко да
се обсъжда на каква цена е станало това и как и от кого са усвоени парите след
постъпването им по сметките на дружеството продавач /установено от ССЕ и
потвърждаващо плащане по 75,ал.3 ЗЗД/.
Факт е,че към датата на сделката Г.С.К. е
знаел, че е налице влязъл в сила съдебен акт, който установява,че Н. И.
Р.не е управител на „И. ” ЕООД, но към този момент доколкото това решение не е било оповестено в ТР и там
не е бил вписан новия/стар/ собственик и управител, нито той , нито нотариуса
или което и да е трето лице не може да се позове официално на тази информация и
да претендира правни действия въз основа на нея.
Този извод се отнася и за останалите твърдения на ищците
за неправомерни действия на ответника за времето от 21.05.2013 год./вписването
на Р.като управител/ до 20.01.2014 год. , когато Г.С.К. отново
е вписан като собственик и управител на „И.
” ЕООД, тъй като
съгласно чл.140,ал.4 ТЗ вписването в ТР има конститутивен ефект. През
времето,през което не е бил управител на дружеството ответникът не може да носи
договорна или деликтна отговорност за действията, респективно бездействията на
органите управляващи „И. ” ЕООД относно активите на това дружество.
Горното означава,че по делото не са установени
неправомерни действия на ответника и това е достатъчно основание за отхвърляне
на исковете.
В допълнение следва да се посочи,че хронологията на
промените по партидата на дружеството след смъртта на П. С.С. са меко казано лишени от правна и
икономическа логика и макар да изглежда да са направени с цел за намаляване на
активите на дружеството и оттук ощетяване на наследниците на починалия,това не
е така,тъй като наследниците имат правото да получат равностойността на дела на
наследодателя по балансова стойност изчислена към към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването на членството-чл.125,ал.3 ТЗ, т.е към 28.02.2013 год.
Ето защо разпореждането след тази дата с имоти и други
активи на „И.
” ЕООД е без значение
за формиране оценката на дела на починалия съдружник и в този смисъл за ищците
няма и вреда от последващите действия на ответника,без значение в какво
качество.
С оглед на гореизложеното предявените искове като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на делото всяка от ищците следва да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 13
000 лв. , който размер не е прекомерен,предвид факта, че е с около 8 процента
над минимума определен в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.С., ЕГН ********** и И.Л.С.,
ЕГН ********** и двете
чрез от адв. Ж.К. с адрес *** против Г.С.К.
с ЕГН: ********** чрез адв.М. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за
заплащане на суми от по 525 140 лв. за обезщетяване на имуществени вреди от неправомерно разпореждане с активи на търговско дружество „И.” ЕООД като неоснователни.
ОСЪЖДА поотделно И.П.С., ЕГН ********** и И.Л.С., ЕГН **********
да заплатят на Г.С.К.
с ЕГН: ********** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер
на по 13 000 лв. за всяка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: