РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 30.06.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д а
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично заседание на осемнадесети юни, две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Председател:
Красен Георгиев
Членове: Александър Иванов
Ралица Герасимова
при секретаря Т.Ф. в присъствието
на прокурора...., като разгледа докладваното от съдия Иванов, въззивно наказателно частен характер дело № 303 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по глава двадесет
и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба
от К.Д.М. – Т. (подадена чрез повереника
адв.Я. ***), против присъда № 68/16.04.2015г., постановане на
НЧХД№ 2404/2014г. по описа на Районен съд – Русе, с която подсъдимия Б.Й.Т.,
бил признат за:
НЕВИНЕН в това, че на 23.06.2014год.
в гр.Русе, е причинил на К.Д.М. – Т., лека телесна
повреда – болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдан по обвинението (по
чл.130, ал.2 от НК).
НЕВИНЕН в това, че на
13.07.2014год. в гр.Русе, е причинил на К.Д.М. – Т., лека телесна повреда – болка и
страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението (по чл.130, ал.2 от НК).
НЕВИНЕН в това, че на
09.10.2014год. в гр.Русе, се е заканил на К.Д.М. – Т. с престъпление против
нейната личност – телесно увреждане, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъщуствяването му, поради което и на основание
чл.304 от НПК е оправдан по
обвинението (по чл.144, ал.1 от НК).
С присъдата са отхвърлени
изцяло гражданските искове за обезщетяване на неимуществени вреди, като
неоснователни и недоказани, както и за разноски на тъжителя /процесен жалбоподател/ по отношение на всяко от обвиненията.
Също така, К.Д.М. – Т. била осъдена да заплати на подсъдимия Б.Й.Т. направените разноски в
размер на 150 лева, а по сметка на Районен съд – Русе
– 200 лева – за изготвената съдебномедицинска експертиза.
С процесната въззивна
жалба срещу присъдата и подадените допълнителни съображения към нея, се
развиват доводи за неправилност на присъдата, поради необоснованост –
неправилно оценка на наличните
обвинителни доказателства от значение за предмета на обвиненията,
наведени с тъжбата, и от там неправилност на извода за тяхната недостатъчност
за изискваната несъмненост за постановяване на осъдителна присъда. Прави се
искане да за цялостната й отмяна, и постановяване на нова, осъдителна присъда,
включително и за постановеното по гражданските претенции, и съответно осъждане
на подсъдимия да заплати разноски на тъжителката М. за първата и настояща
инстанции. С въззивната жалба са направени искания по
реда на чл.327, ал.1 от НПК, които са уважени съгласно Определение №
290/11.06.2015год., чрез допускане в качеството на свидетели на лицата К.Б. и А.П.,
както и изискване на прокурорска преписка № 5660/14г. по описа на Районна
прокуратура – Русе.
Постъпило е възражение против въззивната жалба по реда на чл.322 от НПК от подс.Т. (подадено чрез защитника
му – адв.П.).
В съдебно заседание жалбата,
допълнението към нея и направените искания се поддържат от жалбоподателя и повереника му.
Русенският окръжен съд, след като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, приема, че жалбата се явява
неоснователна.
В хода на първоинстанционното
разглеждане, въз основа на събраните доказателства, правилно било прието за
установено в атакуваният акт от фактическа страна, че в предходно време тъжителката
/процесен жалбоподател/ и подсъдимия, имали брак,
който бил прекратен на 24.09.2014год. Междувременно, по време на висящността на брачното дело, подс.Т.
напуснал семейното жилище в гр.Русе, но периодично двамата се срещали, по
инициатива на тъжителката, като тя искала да се помирят и използвала като повод
да се срещне с него, нуждата да му продължаващата да пристига кореспонденция да
него в жилището. Срещите им често прераствали в скандали, включително и такъв
се случил на работното място на подсъдимия, като той не желаел да продължи
съвместният си живот с тъжителката. Във
връзка с такива случаи, двамата подавали един срещу друг, сигнали до Районна
прокуратура – Русе, като тъжителката се оплакала за физическа разправа и закана
с престъпление, а подсъдимия – за нанесени обиди на пл.”Свобода” в гр.Русе. По
сигналите последвал отказ на прокурори при Районна прокуратура – Русе за
образуване на досъдебно производство поради липса на престъпление от общ
характер.
След
това, М. подала тъжба по реда на чл.80 и чл.81 от НПК, против Т., въз основа на
която било образувано производство пред първата инстанция, което приключило по
същество с проверявания съдебен акт. С тъжбата изнесла обстоятелства, с които
обвинила подс.Т. за нанесени телесни увреждания на
23.06.2014год. и на 13.07.2014год., както и за закана с престъпление против
личността й (телесно увреждане) на 09.10.2014год.
Съгласно изводите на съдебномедицинска
експертиза, приета пред първата инстанция, на всяка от датите 23.06.2014год. и
13.07.2014год. по тъжителката били налични наранявания (на първата дата кръвонасядане на лява подбедрица,
а на втората – одрасквания и кръвонасядания на
гръдния кош, кръвонасядане на дясна мишница, кръвонасядания на подбедрица,
дясно коляно и дясна подбедрица, охлузване на подбедрица),
които отговарят по давност и начин на осъществяване, на заявеното при СМО във връзка с тях, както
и на изложеното в тъжбата. Бил достигнат извод, че тези увреждания за всеки от
двата случая обуславят медико-биологичния признак болка и страдание (отговарящо на квалификацията в
този смисъл по чл.130, ал.2 от НК).
Първата решаваща инстанция
посочила доказателствените източници, разкриващи тези
основни елементи на фактологията, след което
подлагайки на анализ по реда на чл.305, ал.3, пр.2 от НПК установеното въз основа
на доказателствата, приела, че всяко от трите обвинения останало съмнено по отношение авторството на твърдяните
с тъжбата телесни увреждания, съответно на съставомерна
закана с престъпление към тъжителката, въз основа на което и по аргумент на
противното от чл.303, ал.2 от НПК постановила атакуваната цялостно оправдателна
присъда. Окръжният съд изцяло споделя анализната
дейност на първата инстанция и не констатира необоснованост, тъй като се базира
на годно събран доказателствен материал, и липсва
едностранчивост или превратност в оценката стойността и значението на отделните
доказателствени източници. Въз основа на нея, обосновано е становището за недостатъчност на
обвинителните доказателства, и конкретно за достигане на несъмнена доказаност, че автор на обективираните
посредством експертизата наранявания по тъжителката на двете съответни процесни дати и място, а на третата - по отправяна закана с
престъпление, бил именно подсъдимия Т.. Правилна се явява преценката, че изяснените посредством
експертизата наранявания по тъжителката за всяка от двете дати, и явяващият се
косвен производен източник, показания на майката на тъжителката, съвкупно не се
явяват несъмнена доказателствена информация за това, че те били причинени
именно от подсъдимия, на датите и
местата в гр.Русе, наведени с тъжбата. По същият начин, недостатъчни за
изискваната от чл.303, ал.2 от НПК несъмненост, са доказателствата и по
отношение на твърдяното трето по време деяние, за което доказателствен
източник са единствено показанията на майката на тъжителката, освен което,
както правилно е отчела първата инстанция, и правилно включително и поради
липса на доказателствена информация, относима към
възможната съставомерност на това деяние (изисквана закана с престъпление,
а не в друга насока), районният съд е
достигнал до извод за недоказаност /поради липса на несъмненост/, както и
едновременно неустановяване на признак, обуславящо и несъставомерност
на това деяние.
Подкрепяши обвинителната теза
доказателства не бяха събрани и въз основа на допуснатите от въззивната инстанция допълнителни доказателства, от проведеният
разпит на св.А.П. в съдебно следствие, както и въз основа на приложените преписки
на Районна прокуратура – Русе. Показанията на свидетелката не дават относима информация по предмета на доказване, а преписките обективират установеният пред първата инстанция факт за
подавани сигнали от тъжителката и подсъдимия в РРП и изхода им, който като имащ
общо значение е залегнал в проверявания акт, но във всеки случай не дава важна
информация за въпросите по чл.102 от НПК, по предмета на делото, очертан от
тъжбата. Ясно е, че приложените в тези преписки документи и съдържанието им, не
се явяват допустим доказателствен източник, след като
не са събрани по реда на НПК в настоящото наказателно производство.
С атакуваната присъда правилно са отхвърлени
изцяло претенциите за обезщетяване по предявените гражданскии искове за всяко от твърдяните деяния, поради неустановяване на деликт, резултат от
деяние на процесният подсъдим.
Предвид изхода
на делото по същество, съгласно чл.190, ал.1, пр.2 от НПК, се явява основателно
искането за присъждане на разноски на подсъдимия за въззивната
инстанция (направено с възражението, към което е приложен договор за
правна защита и съдействие, показващ заплащането на 250 лева на защитник).
Предвид
изложеното, настоящия състав на въззивната инстанция счита, че присъдата
следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран така
и на основание чл.338 от НПК, съдът
р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 68/16.04.2015г., постановeна на НЧХД№ 2404/2014г. по описа на Районен съд –
Русе.
ОСЪЖДА К.Д.М. – Т., ЕГН: **********, да заплати на Б.Й.Т., ЕГН: **********, сумата
от 250 лв. (двеста и петдесет лева) – разноски на Т. ***, за адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: