Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 17.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР
АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 615/2021 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на Т.И.Д. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Е.Т.
***, с искане да бъде допусната промяна в собственото и
фамилното име на молителя, като същите занапред да бъдат: „Т. И. М.”.
Заинтересованата страна Община –
гр. Д., ЕИК ***, с административен адрес: гр. Д., ул. „***, представлявана от
кмета Й.Т. Й., не представя становище по делото.
Добричка районна прокуратура, в
качеството й на контролираща страна, не се ангажира с позиция по делото.
Според
наведените в молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание лично и чрез
упълномощения адвокат, през 2020 г. молителят е сключил граждански брак с
лицето Н. М., с която са съжителствали преди това повече от петнадесет години и
имат родено от това съжителство дете – В. Т. И.. През по-голяма част от
трудовата си биография и професионален път на търговец с международна дейност
заедно със своята съпруга молителят бил известен с името Т., като сегашното му
име „Т.“ пораждало неоправдани затруднения и неуредици при общуването в посочената
страна. Изложеното мотивира молителят да настоява за исканата промяна.
Добричкият районен съд, на
основание чл. 188 от ГПК, прецени доводите на молителя и събраните по делото
доказателства, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от депозирания по делото,
във вид на заверен препис, Акт за раждане № …. издаден от Общински народен
съвет – гр. Т./чийто правоприемник е Община – гр. Д./, молителят е роден на ***
г. в гр. Т. /сега гр. Д./ и произхожда от родители: М. Е. Ю.и И.М. А., като е
записан с имената: С.И. М.
През 1982 г. имената на молителя
са променени на Т.И.Д., а неговите родители са именувани: К. Е. М. и И. Д. М.
По искане на молителя по делото са събрани и
гласни доказателства, като са изслушани свидетелите: В. Р. М. – майка на
съпругата на молителя и Е. М.И. – без родствени връзки. И двамата свидетели депозират
единодушни и непротиворечиви показания в подкрепа молбата на Т.И.Д.. Свидетелите разказват пред съда за изключително
голямото желание на молителя да бъде „променено” собственото му име, тъй като
сегашното такова е чуждо, непонятно, буди неправилни асоциации, създава му
затруднения при професионалните й контакти и трудовата му дейност. На следващо
място предвид допусната промяна във фамилията на неговата съпруга свидетелите
сочат, че молителят също желае да се легитимира с фамилията „М.“.
Установено е по делото, че
съгласно влязлото в сила на 05.11.2020 г. решение № 260157/20.10.2020 г. по гр.
дело № 1637/2020 г. Добричкият районен съд е допуснал промяна фамилното
име на Н. К. М. с ЕГН ********** ***, с което фигурира в Акт за
раждане № … издаден от Община – гр. Д., като занапред същата да се
именува – „Н. К. М”.
Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда
въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, ** или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
това. Името, в качеството му на постоянно словесно обозначение на физическото
лице служи за неговата индивидуализация и идентификация, поради което законът
допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от
посочените по-горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице.
Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от
категорията на естествените права, свързано с определен гражданско-правен
субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името
е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени
от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред (в този смисъл е Решение
№ 256 от 29.04.2004 г. по гр. дело № 513/2003 г. на ВКС, ІІ г.о.).
Законодателят определя името като
съставно, състоящо се от три части – собствено, бащино и фамилно, като всяка от
тези части се използва при различни условия на социално общуване. В тази връзка
са установени различни критерии за формиране на различните части на името – свобода
при подбора на собственото име, през вариантите за фамилно име, и до стриктни
правила за съдържанието на бащиното име.
Предвид функцията на фамилното име, дадена му от закона в чл. 14 от ЗГР, а
именно да удостоверява произхода на лицето, което може да се образува само по
посочените в този текст начини с изключенията, предвидени в тях, а именно,
когато етническите и семейни традиции на родителите не налагат друго. Тези
разпоредби са императивни и не могат да бъдат заобиколени по реда на чл. 19,
ал. 1 от ЗГР. По този ред фамилното име не може да бъде променено извън рамките
на посочените от закона начини за образуване на това име, освен ако важни
обстоятелства не налагат това, наличието на каквито се твърди в настоящия
случай.
Кои обстоятелства
са „важни” Законът не дава отговор, поради което този въпрос подлежи на
изследване при всяка конкретна хипотеза. Съдебната практика приема, че според
основните принципи на гражданското право и господстващият обществен морал,
„важни” по смисъла на чл. 19 от ЗГР са тези лични и обществени обстоятелства,
които биха направили името лично или обществено неудобно и/или неподходящо.
Уважаването на молбата за промяна имената на едно лице е не само възможност за легитимиране
на установилото се фактическо положение, свързано с идентификацията на лицето,
но би довело и до преодоляване на евентуалните затруднения, свързани със
словесното обозначение на лицето в документите му за самоличност.
В конкретния
случай твърденията на молителя, подкрепени напълно и от събраните по делото
доказателства, са за известността му в обществото с фамилното име „М”.
Фамилията, с която Т.И.Д. е вписан в документите му за самоличност се явява
обществено неудобна, тъй като създава пречки при контактите му с различни лица.
Субективното желание на лицето, търсещо
промяна, също е „важно обстоятелство” по смисъла на закона и следва да бъде
зачетено /виж решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 486/2011 г., ІІІ
г.о., ГК на ВКС; решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г., ІІІ
г.о., ГК на ВКС/.
В конкретния случай това
субективно желание е продиктувано от обстоятелството, че от 2020 г. с фамилията
„М.“ се легитимира и съпругата на молителя.
Следва да се отбележи, че промяната
фамилията на молителя не означава, че ще се пренебрегне произхода му от неговия
биологичен баща, тъй като бащиното име И. остава непроменено.
Името като необходим елемент от
гражданско-правния статус на физическото лице не може да бъде променяно
произволно, а само на основанията, предвидени в закона – чл. 19 от ЗГР.
Настоящото собствено и фамилно име на молителя не са осмиващи, опозоряващи или
обществено неприемливи по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но нуждата от тяхната
промяна е породена от факта, че молителят среща затруднения при своята
легитимация, личностна реализация и качествена адаптация в съвременното
европейско общество.
Не са налице
данни и не се твърди от заинтересованите лица и прокуратурата, исканата промяна
да засяга чужда правна сфера, да преследва цели, различни от заявените в
молбата, и да противоречи на императивни разпоредби на закона, респ. да се
налице някакви користни подбуди, които да я мотивират да претендира промяна на
своите имена.
Изложените по-горе мотиви са
съобразени с практиката на Добричкия окръжен съд – решение № 295 от 15.10.2015
год. по въззивно гражданско дело № 498/2015 год., и решение № 170 от 22.06.2016
год. по въззивно гражданско дело № 258 по описа за 2016 год. Описаната фактическа
обстановка обуславя основателността на претенцията на ищецата, попадайки в
хипотезата на чл. 19 от ЗГР, съгласно която при установено наличие на “важни
обстоятелства” е предоставена възможността за допускане на претендираната
промяна. В настоящия случай тя се изразява в промяна на собственото и фамилното
име на молителя, с които фигурира в акта за раждане, като след влизане в сила
на съдебното решение имената следва да бъдат Т. И. М.
Посочената промяна е допустима и
съответстваща на предписанието на новелата на чл. 19 от ЗГР, поради което молбата
следва да бъде уважена.
Водим от горното, Районният съд
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА
промяна на собственото и фамилното име на Т.И.Д. с ЕГН ********** ***,
с които фигурира в Акт за раждане № *****г.,
издаден от Община – гр. Д. като занапред се именува: „Т. И. М”.
РАЗПОРЕЖДА
(след влизане в сила на решението) на длъжностното лице по гражданското
състояние при Община – гр. Д., ЕИК ****, с административен адрес: гр. Д., ул. „***
представлявана от кмета Й. Т. Й., да извърши надлежно отбелязване на промяната
в актовете за гражданско състояние на лицето, както и в регистрите на
населението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: