№ 49
гр. Кюстендил, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. ЛЮБ. К., ЕГН **********,
с адрес: г**********************, чрез пълномощника адв.И.З. от АК-София, против
решение №260222/25.03.2021г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№1925 по
описа за 2020г. на същия съд.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове от
Д. ЛЮБ. К. против „**********************“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в **********************, представлявано от управителя И.Г.Б., за
присъждане на сума в размер на 164.00 щ.д., както и 1507.00 лева, представляващи
заплатени суми в изпълнение на Договор за участие в програма "WORK AND TRAVEL
2020" от 15.11.2019г., основанието за заплащането на които е отпаднало, поради неговото
прекратяване по право, ведно със законна лихва за забава върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението,
както и Д. ЛЮБ. К. е осъден да заплати на „**********************“ ООД сторени по
делото разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 635.49 лева.
Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за сумата
от 164.00 щатски долара и ищецът е осъден да заплати разноски, като се претендира
решението на КнРС да бъде отменено в тези части и да бъде постановено друго, с което
1
иска за въпросната сума да бъде уважен и да се присъдят на жалбоподателя разноски за
двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба се прави оплакване, че първоинстанционният съд
неправилно не е съобразил, че плащането на сумата от 1 507.00 лева на „*********“ ЕООД е
било направено без договор между „*********“ ЕООД и ищеца, а въз основа на договора с
„**********************“ ООД и в изпълнение на чл.3.24 от същия. Излага се, че след
развалянето на договора тази сума е трябвало да му бъде възстановена от
„**********************“ ООД, а не от „*********“ ЕООД, което е било сторено от
последното дружество след завеждане на делото. Относно сумата от 164 щатски долара във
въззивната жалба се изтъква, че неправилно районният съд е приел, че по процесния договор
„**********************“ ООД е престирало услуга, а нямало задължение за резултат ,
поради което и дължимостта на насрещната на предоставената услуга престация не е
обусловена от реално заминаване на кандидата в чужбина и започване на работа, тъй като
при тези доводи не би могло да се счита, че договора е развален по право (което е прието от
съда и е безспорно между страните), а е следвало да се счита прекратен. На следващо място,
въззивникът сочи, че неправилно съдът е приел и ценил обстоятелството, че ответното
дружество е влязло в контакт с посолството на САЩ за последващото му заминаване. В хода
на делото не са били събрани писмени доказателства за това, а дадените от председателя на
„**********************“ ООД свидетелски показания не е следвало да бъдат
кредитирани, предвид качеството, което той има. Жалбоподателят намира, че дори да се
приеме, че е имало контакт между ответника и Посолството на САЩ, то той не е
остойностяван по договора между страните, както и сумата от 164 щ.д. не е била платена за
осъществяване на такъв контакт. Поддържа, че сумата в размер на 164 щ.д. се е формирала
като сбор от 35 щ.д., представляващи административна такса „SEVIS”, за заплащането на
която от страна на „**********************“ ООД към посолството на САЩ не се събрани
доказателства и 129 щ.д., представляващи такса „ORANGE ТАЛАНТИ“, за която нямало
дефиниция в процесния договор и няма доказателства услугата да е престирана. Излага, че
районният съд е приел, че срещу таксата са оказани „съответните услуги“, без да дефинира
какво включват тези съответни услуги. Освен това първоинстанционният съд не бил
съобразил, че приложеният към отговора на исковата молба тест за определяне на нивото на
английския език е от предходната програма „Work and travel USA 2016“. В жалбата се
твърди, че разрешителното за работа на територията на САЩ, формуляр DS-2019 с номер
N0031296518, издаден на 04.03.2020г., както и документът удостоверяващ заплащане на
такса SEVIS, са оспорени по смисъла на чл.193 от ГПК, като ответникът не е заявил, че ще
се ползва от тях, а по отношение на документа за заплащане на таксата не е представил
оригинал по смисъла на чл.183 от ГПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като не е посочил в обжалваното си решение кои
доказателства е приел, съответно не е приел и въз основа на кои от тях е изградил изводите
си. В допълнение в решението, в частта за разноските, неправилно е прието, че ответникът
не е дал повод за завеждане на делото за посочената сума в размер на 1507 лева.
2
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „**********************“
ООД, чрез пълномощника адв.М.С., САК, в който се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Според въззиваемата страна, решението на РС-
Кюстендил е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба трябва да бъде отхвърлена.
Сочи, че правилно е заключено, че ищецът не е доказал да е заплатил сумата от 1 507 лева
към ответника. Излага, че сумата от 164 щ.д. е платена на правно основание, като в хода на
делото е доказано, че „**********************“ ООД е изправна страна по договора и е
изпълнило всички свои задължения към Д.К.. Намира, че реалното заминаване на кандидата
и започване на работа не представляват предпоставка, за да бъде изпълнен договора от
страна на дружеството, а извършването на услугите от въззиваемия е безспорно установено.
Моли съдебното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с въззивната жалба и отговора,
както и с материалите от първоинстанционното производство, намери, че въззивната жалба е
подадена в срок от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу съдебен акт,
който подлежи на възззивна проверка, поради което същата се явява допустима и следва да
бъде разгледана.
От събраните в хода на производството доказателства, ценени в контекста на
наведените оплаквания в жалбата и доводите срещу нея, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искова претенция по чл.55 ал.1 пр.3 във
вр. с чл.89 от ЗЗД, предявена от Д.К. против „**********************“ ООД за осъждане
на дружеството да му заплати сумите 164.00 щ.д. и 1507.00 лева, представляващи заплатени
от К. суми в изпълнение на Договор за участие в програма "WORK AND TRAVEL 2020",
сключен между страните на 15.11.2019г., основанието за заплащането на които е отпаднало,
поради разваляне на договора по право, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 19.10.2020г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът, без да възразява по сключването на договора и факта и момента на
прекратяване на неговото действие, е оспорил иска, с доводи, че сума в размер на 1507.00
лева не му е била заплащана, за да се търси от него връщането й, а сумата от 164.00 щ.д. не
подлежи на връщане, тъй като част от нея в размер на 35 щ.д. съставлявала невъзвръщаема
такса, заплатена по сметка на Държавния департамент на САЩ, а останалата част покривала
- и то не напълно - стойността на извършените в изпълнение на договора услуги.
Установено е по делото, че на 15.11.2019г. между К. и „**********************“
ООД е бил сключен договор за участие в програма „WORK AND TRAVEL 2020“, при
условия на програма „ORANGE ТАЛАНТИ“, по силата който К., в качеството на участник,
е възложил на дружестото и то е приело, срещу възнаграждение да подготви
кандидатстването и участието на ищеца в Програмата, ползвайки и допълнителна услуга
„ORANGE ТАЛАНТИ“. Договореното възнаграждение е било следното: 889.00 щ.д. (USD) -
основна цена на програмата при Self-Arranged опция; 35.00 щ.д. (USD) - административна
3
такса SEVIS; 129.00 щ.д. (USD) - такса ORANGE Таланти и 139.00 щ.д. (USD),
представляващи TRAVEL GUARD +, или - общо дължима сума в размер на 1 192 щ.д.
(USD). Страните договорили, че тази цена ще бъде заплатена на две вноски, първата от
които в размер на 164 USD, включваща административна такса SEVIS и такса ORANGE
Таланти, К. следвало да заплати не по-късно от 5 работни дни от датата на подписване на
договора, а втората - в размер на 1028 USD, включваща основната цена и таксата TRAVEL
GUARD +, била дължима до 30.09.2020г.
Съгласно чл.3.14 от договора К. се задължил да закупи двупосочен самолетен
билет за пътуването си до САЩ и обратно от посочено от дружеството трето лице
„*********“ ЕООД, на което, съгласно чл.3.24 от договора да заплати директно цената на
билета.
Не е спорно между страните, установено е и от представените от ищеца
документи, че на 19.11.2019г. К. заплатил в полза на ответника сумата от 164 USD, както и
на 11.03.2020г. в полза на „*********“ ЕООД сума закупуване на самолетен билет в размер
на 1 507 лева.
На 23.06.2020г. дружеството е изпратило на К. по ел.поща известие, че в декрет на
президента на САЩ от 22.06.2020г. е спряно издаването на J1 визи до 31.12.2020г. и го е
уведомило, че във връзка с това договорът се прекратява при форсмажорни обстоятелства.
Последвала е електронна кореспонденция между страните във връзка с уреждане
на имуществените им отношения, в която К. е поддържал, че му се следва връщане на
платените суми, а дружеството – че му се следва допълнително плащане за извършената
работа по договора.
Ответното дружество в подкрепа на твърдението си, че в изпълнение на договора е
извършило редица фактически действия е представило заверени преписи от документи, в
това число: тест за определяне нивото на английски език, в който са посочени имената на
Д.К., като върху теста е отбелязано „Work and Travel USA 2016“; разрешително за работа на
територията на САЩ; документ, удостоверяващ заплащането на такса SEVIS в размер на 35
щ.д., формуляр за участие в програма „Интеракс“, без превод на български език.
Според показанията на свидетеля Минев, който се намира в служебни отношения с
ответното дружество, след сключване на договора за оказване съдействие на К. да вземе
участие в съответната програма за културен обмен със САЩ, бил направен тест за владеене
на английски език, както и интервю и събеседване. Според свидетеля сумата от 164 щ.д. не
била за цялостната предоставена услуга, а представлявала част от общо дължима такава от
1192 щ.д. Твърди, че е била извършвана и административна работа, свързана с проверка на
документи, качване на информация в информационната система на партньорите на
дружеството в Щатите, както и допълнителни административни дейности, които били
заплатени, като пакетът на предоставената административна услуга завършвал с
кандидатстване за виза. След представяне на необходимите документи, ответното дружество
изпратило последните на посолството на САЩ като получило и код на виза ***********.
4
Дружеството било направило две преки разноски по повод кандидатстването на ищеца –
правителствена такса SEVIS в размер на 35.00 щ.д. и 575 долара на американските му
партньори за предоставените услуги.
Според свидетелката Н., ищецът ползвал услугите на ответното дружество и тя
неколкократно го е придружавала до офиса на същото. Сочи, че в нейно присъствие ищецът
не е правил тест за владеене на английски език, какъвто К. владеел писмено и говоримо; не
било провеждано и интервю. Свидетелката заявява, че не знае дали ищецът е посещавал
офиса без нея, но твърди, че същият е бил наясно с процедурата, в т. ч. с изискуемите в тази
връзка документи, доколкото и преди е бил на бригада. На свидетелката не било известно
ищецът да е имал насрочено интервю от посолството, нито същият да е получил код за виза.
Получил бил единствено код, който удостоверява, че е изпратен формуляр към посолството
на Щатите с неговите лични данни, който формуляр той бил попълнил сам.
Установено е, че на 13.10.2020г. К. е отправил искане към „*************“ ЕООД
за възстановяване на сумата, заплатена за самолетен билет в размер на 1 507 лева,
посочвайки банкова сметка, по която да бъде преведена. Видно от приложеното към
отговора на исковата молба платежно нареждане, на 15.12.2020г. сумата е била заплатена на
К..
При така установените по делото факти, КнРС е приел исковете за неоснователни
и ги е отхвърлил, приемайки най-общо, че по отношение на сумата от 1507.00 лева не са
ангажирани доказателства същата да е постъпила в патримониума на ответното дружество,
поради което неоснователно се претендира връщането й от ответника, без да има правно
значение по делото момента на плащане, а по отношение на сумата от 164 щ.д. е счел, че
дружеството е изправна страна по възникналия между страните договор към момента, в
който същият е произвеждал действие, доколкото в хода на изпълнение на задълженията си
по него, същото е предоставило съответните услуги на ищеца по повод кандидатстването на
последния за работа в чужбина. Районният съд е посочил още, че с оглед естеството на
престацията, взаимната реституция в случая е невъзможна, поради което и връщане на
даденото само от една от страните по процесното отношение неоснователно би обогатило
другата страна, респ. обеднило тази, която вече е престирала без възможност да получи
обратно даденото. Отбелязал е, че дори да не се приеме тази теза, доколкото претендираната
за дължима сума от 164.00 щ.д. съставлява такса (такса "SEVIS", съотв. такса „Orange
Таланти“) то дължимостта й не е предопределена от реалното предоставяне, съответно
ползване на услугата.
Преценявайки изложеното по-горе, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в
обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е
5
валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при преценка относно правилността на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд счита, че решението, в обжалваната му част, е отчасти неправилно,
поради следното:
Основните въпроси, на които настоящата инстанция следва да даде отговори са
следните: 1/ Какво е естеството на заплатената такса „Orange Таланти“ в размер на 129 щ.д.
и според нейното естество при развалянето на договора поради обективна невъзможност за
изпълнение, същата подлежи ли на връщане?; 2/ Относими ли са възраженията на ответника
за частично изпълнение, за което се дължи плащане от ищеца, съответно – основателни ли
тези възражения?; 3/ Може ли да се приеме за установено по делото, че ответникът е
заплатил сумата от 35 щ.д. в полза на Държавния департамент на САЩ?; 4/ Ако се приеме,
че тази сума е заплатена от дружеството, след като е била внесена от К., като част от общата
сума в размер на 164 щ.д., то същата подлежи ли на връщане при развалянето на договора,
поради обективна невъзможност за изпълнение?; 5/ Какво е правното значение на
извършеното в хода на процеса заплащане на една от исковите суми от трето за спора лице в
полза на ищеца?.
Предявена е искова претенция по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, целяща връщане на
заплатени по договор суми, поради разваляне на договора по причини, за които никоя от
страните не отговаря. Следва да бъдат съобразени общите правила на ЗЗД относно
разваляне на договорите, в случая, с оглед конкретиката – чл.89 от ЗЗД, както и специалните
правила относно договора, който е бил сключен между страните, а именно– тези на чл.267
ал.1 от ЗЗД, тъй като процесният договор е такъв за предоставяне на услуга, който е
разновидност на договора за изработка, уреден в чл.258 и сл. от ЗЗД.
Общото правило на чл.89 изр.1 от ЗЗД предписва, че при двустранните договори,
ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение,
договорът се разваля по право.
Безспорно е в случая, че след като изпълнението по договора от 15.11.2019г. е
започнало и от двете страни, продължаване изпълнението му във времево отношение е
станало невъзможно, поради издаване на декрет на Президента на САЩ от 22.06.2020г., с
който е спряно издаването на J1 визи до 31.12.2020г. От датата на издаване на този
държавен властнически акт е станало невъзможно продължаване изпълнението на договора
и оказване на съдействие на К. за участието в програмата. Това обстоятелство не е спорно
между страните. По аргумент от горецитираната норма на чл.89 ал.1 изр.1 от ЗЗД, поради
пълната обективна невъзможност за изпълнение договорът се е развалил по право към
22.06.2020г. В този смисъл е и отправеното от дружеството до ищеца изявление на
23.06.2020г. по ел.поща.
От данните по делото, според въззивния съд, може да се приеме за доказано, че
6
всяка от страните е извършила частична престация. Ищецът е платил на ответното
дружество първата вноска от 164 щ.д., включваща две така наречени в договора такси -
35.00 щ.д. - административна такса SEVIS и 129.00 щ.д. - такса ORANGE Таланти, както и в
полза на „*************“ ЕООД – 1 507.00 лева за закупуване на самолетен билет.
Дружеството, от своя страна, също е извършило определени действия – направило на К.
тест за владеене на английски език, провело интервю и събеседване, извършило проверка на
документи, качване на информация в информационната система на партньорите на
дружеството в Щатите, както и някои подготвителни дейности за снабдяване с виза. Тези
факти са установими от показанията на свидетеля Минев, който макар да се намира в
служебни отношения с ответното дружество, може да се приеме, че е депозирал
добросъвестни и правдоподобни показания, доколкото от данните по делото всъщност не се
установява друго – до 23.06.2020г. К. не е имал никакви извънсъдебни възражения в посока,
че дружеството не изпълнява задълженията си по договора. За да формира извода си за
наличие на престация от страна на дружеството, съдът се позовава на показанията на
разпитания свидетел, не и на оспорените от ищеца, но при това и представени само на
английски език документи, по отношение на които не е изпълнено изискването на чл.185 от
ГПК.
Според чл.267 ал.1 от ЗЗД, ако изпълнението на работата стане невъзможно
вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на
възнаграждение, а ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за
поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.
Именно на последната хипотеза се позовава ответникът, който твърди, че е изправна страна,
извършил е необходимото по изпълнение на договора до момента на прекратяването, за
което му се следва съответно възнаграждение, поради което сумата от 129 щ.д., заплатена
такса ORANGE Таланти не следва да се връща (по отношение на другата такса от 35 щ.д.
съдът ще изложи доводи по-долу).
Настоящият съд не споделя застъпената от КнРС теза, че сумата от 129 щ.д. не
подлежи на връщане в хипотезата на реституция по разваления договор, тъй като
остойностява предоставените от дружеството услуги по договора. Всъщност, следва да
бъдат споделени оплакванията в жалбата, че естеството на посочената сума е напълно
неясно. Нито от представения договор, нито от показанията на свидетеля Минев или от
някое друго доказателство по делото може да се установи какво представлява т.нар. такса
ORANGE Таланти и за извършването на каква услуга е била заплатена, за да може да се
прецени дали услугата е била предоставена и съответно – дали ако не е била предоставена,
подлежи на връщане. Следва да се отбележи, че това е такса, която е извън основната цена
на програмата, възлизаща на 889.00 щ.д. Формалната юридическа логика налага да се
приеме, че за извършените от дружеството услуги по фактическото изпълнение на договора
би могло му се следва заплащане на възнаграждение, като част от основната цена, а
извънредната такса ORANGE Таланти предполага някаква специфична услуга, която обаче
по делото не е запълнена с конкретно съдържание. Предвид последното, не може да се
7
приеме, че тази сума следва да бъде задържана от дружеството, след като то не установява
да е престирало срещу заплащането й. Мислимо е, в случай, че част от работата е била
изпълнена – за което по делото има данни, за нея да се следва заплащане на възнаграждение,
но ответникът не е провел нужното доказване, така, щото да е установено какво
възнаграждение се дължи именно за свършената работа, нито е установено изпълнената до
развалянето на договора работа да е била полезна за поръчващия. Преценката на
първостепенния съд, че стойността на заплатената такса от 129 щ.д. съответства на
дължимото възнаграждение за извършената работа, може да се окачестви като произволна, с
оглед дефицита на доказателства за това.
В обобщение може да се посочи, че след като по делото ответникът не е съумял да
докаже, че таксата ORANGE Таланти е била заплатена срещу престиране на конкретна
услуга, то същата, с оглед настъпилото разваляне на договора по право, подлежи на
връщане.
При горните доводи, въззивният съд намира, че решението на КнРС се явява
неправилно в частта относно сумата от 129 щ.д., поради което в тази част ще бъде отменено,
а искът – за присъждане на посочената сума – уважен, ведно с претенцията за законна лихва.
Що се отнася до таксата в размер на 35 щ.д., обжалваното решение, отхвърлящо
иска в тази му част, се явява правилно и следва да се потвърди. Настоящият съд се
солидаризира напълно с изводите на КнРС, които не намира за нужно да преповтаря. Само с
оглед оплакванията във въззивната жалба, ще отбележи, че фактът на заплащане на тази
такса в полза на Държавния департамент на САЩ се установява не само от представения по
делото документ, но и от показанията на разпитания свидетел, посочен от ответника, а
индиция за плащането може да се търси и в установените да са извършени по делото други,
свързани с този акт, дейности по изпълнение на договора. След като дружеството, при
действащ договор го е изпълнило, заплащайки сумата в полза на трето лице, то въпреки
последващото разваляне липсва основание сумата да се възстанови на ищеца, тъй като това
би довело до неоснователно обедняване на ответника. Рискът от настъпилата последваща
обективна невъзможност за изпълнение в този случай следва да се поеме от К.. Твърденията
на жалбоподателя, че таксата следва да се заплаща от работодателите в САЩ и в случая
именно това е сторено, не са доказани.
Правилно е и следва да се потвърди решението и в останалата му част, тъй като
заплатената в полза на трето за спора лице и върната в хода на производството сума в
размер на 1 507 лева няма как да рефлектира по какъвто и да било начин върху
задълженията на ответника. Действително, в т.3.14 от договора е било предвидено, че К. се
задължава да закупи билет от конкретно дружество, но правоотношението по закупуване на
самолетния билет възниква директно между К. и това трето дружество, поради което
моментът, в който „*********“ ЕООД е върнало сумата на ищеца не може да доведе до
благоприятни или неблагоприятни последици за ответника. Извънсъдебните фактически и
правни действия, предприети от „*********“ ЕООД по никакъв начин не влияят върху
отговорността на ответника нито за заплащане на въпросната сума, нито за лихви и
8
разноски.
3. Относно разноските:
Частичната отмяна на решението на КнРС налага ревизиране на същото и в частта
му за разноските. Така, с оглед факта, че решението се отменя и искът се уважава за сумата
от 129 щ.д., респ. се потвърждава в останалата обжалвана част, то налице са предпоставки
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца съответна на уважената част от иска сума за
разноски, като за целта се има предвид, че не следва на ищеца да се признават разноски за
куриерски услуги в размер на 6.36 лева, тъй като те не представляват съдебни разноски, тъй
като такива са държавните такси, заплащани по сметка на съда и разноските по събиране на
доказателства. Преценката за уважена/отхвърлена част следва да се извърши при прилагане
на актуалния курс на БНБ на щатския долар спрямо лева, а именно 1 щ.д. се равнява на
1.76982 лева. Или, при уважен иск за сума в размер на 228.31 лева спрямо претендирания
общ размер от 1 797.25 лева и при сторени разноски от ищеца в общ размер на 1 620.58 лева
(в това число и в обезпечителното производство по ч.гр.д.№12028/2020г. на РС-Варна), на
ищеца се следва заплащане на разноски за производството пред РС-Кюстендил в размер на
205.87 лева.
Същевременно, присъдената с решението сума за разноски в полза на ответника,
следва да бъде редуцирана до сумата от 554.76 лева, за горницата над която до присъдените
635.49 лева решението следва да се отмени.
С оглед изхода от въззивното обжалване, на всяка от страните се следват разноски.
Жалбоподателят удостоверява да е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева и държавна такса в размер на 56.66 лева. Въззиваемият удостоверява да е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лева. Всяка от страните е направила
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Първоинстанционното решение се обжалва в частта относно сумата от 164
щ.д. или 290.25 лева. Жалбата е уважена за сума в размер на 228.31 лева. С оглед интереса,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба
№1/2004г. е 300.00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на спора, която е ниска,
заплатените от всяка от страните адвокатски възнаграждения се явяват прекомерни, като
съдът счита,ч е всяко от тях следва да бъде намалено до сума, близка до минималния
предвиден размер, а именно – 400.00 лева за всяка от страните. Така, с оглед
основателността на въззивната жалба, въззиваемото дружество ще следва да дължи на
въззивника сума в размер на 359.21 лева, а на въззиваемия се следва заплащане на разноски
в размер на 85.36 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260222/25.03.2021г. на Районен съд-Кюстендил,
постановено по гр.д.№1925 по описа за 2020г. на същия съд, в частта, в която е отхвърлен
9
като неоснователен предявения от Д. ЛЮБ. К., ЕГН **********, с адрес:
г**********************, против „**********************“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в **********************, иск за присъждане на сума в
размер на 129.00 щ.д., представляваща заплатена сума в изпълнение на Договор за участие в
програма "WORK AND TRAVEL 2020" от 15.11.2019г., основанието за заплащането на
която е отпаднало, поради неговото прекратяване по право, ведно със законна лихва за
забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и в частта, в която Д. ЛЮБ. К. е осъден да заплати на
„**********************“ ООД сторени по делото разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер над 554.76 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „**********************“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в ********************** да заплати на Д. ЛЮБ. К., ЕГН **********,
с адрес: г********************** сума в размер на 129.00 щ.д. (сто двадесет и девет
щатски долара), представляваща подлежаща на връщане сума, като заплатена такса
ORANGE Таланти в изпълнение на Договор за участие в програма "WORK AND TRAVEL
2020" от 15.11.2019г., основанието за заплащането на която е отпаднало, поради неговото
разваляне по право, ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 19.10.2020г., до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260222/25.03.2021г. на Районен съд-Кюстендил,
постановено по гр.д.№1925 по описа за 2020г. на същия съд, в останалата обжалвана част.
В частта, в която е отхвърлен предявения от Д. ЛЮБ. К., ЕГН **********, с адрес:
г********************** против „**********************“ ООД, ЕИК ********* иск за
присъждане на сума в размер на 1507 лева, решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „**********************“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в ********************** да заплати на Д. ЛЮБ. К., ЕГН **********,
с адрес: г**********************, както следва: 205.87 лева (двеста и пет лева и осемдесет
и седем стотинки), представляваща дължими разноски за първоинстанционното
производство и 359.21 лева (триста петдесет и девет лева и двадесет и една стотинки),
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. ЛЮБ. К., ЕГН **********, с адрес: г********************** да
заплати на „**********************“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ********************** сумата от 85.36 лева (осемдесет и пет лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща дължими разноски за въззивното производство.
10
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11