№ 46
гр. Разград , 30.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:Светлана Л. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно
гражданско дело № 20203300500257 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е.В. редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА депозирана, чрез повереника й адв. Петков молба вх. №
3581/30.11.2020г., с която заявява съгласие за ход на делото в нейно и на повереника й
отсъствие, поради невъзможност за явяването като по същество на жалбата си заявява, че
поддържа същата като подадена срещу определение № 260032 от 14.09.2020г. по гр.д. №
313/2019г. КРС, с което в производството по реда на чл. 248, ал.1 ГПК е оставено без
уважение. Искането за изменение на постановено по гр. д. № 313/2019г. КРС решение №
96/14.07.2020г. в частта му за разноски. Заявява, че претендира сторени в това производство
разноски, касаещи възнаграждение за адвокат и не прави доказателствени искания.
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА „ЗД Евроин“ АД редовно призовани, не се явява, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Относимо към датата на заседанието е депозирало молба вх. № 3566 от 30.11.2020г., с
която заявява, че служебни ангажименти препятстват явяването му и изпращане на
представител. Няма доказателствени искания и поддържа по същество жалбата срещу
решението на КРС, както и възражението досежно недопустимост от подадената, от
насрещната страна Е.В. насрещна жалба. Прилага списък за разноски.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
С Решение № 96 от 14.07.2020 г. по гр.д № 313/2019 г. по описа на РС –Кубрат, съдът
е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Застрахователно дружество
Евроинс“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Димитър Стоянов Димитров – прокурист,
и Румяна Гешева Бетова – член на управителния съвет, вземането на Е. В. В. , ЕГН
********** от гр. Кубрат, ул. „Цар Освободител” № 18, вх. А, ет. 4, ап. 11, със съд.адрес в
гр. Варна, ул. „Владислав Варненчик” № 81, ет. 2, чрез адв. Л. Петков, АК – Варна, в
качеството на нейн пълномощник, по издадена в полза на Е. В. В. , ЕГН **********, срещу
дружеството Заповед № …/ 01.03.2019 г., постановена по ч.гр.дело № 9195/2019 г. СРС, по
заявление от 14.02.2019 г., за сумите: 1 000.00(хиляда) лева –остатък от застрахователно
обезщетение за имуществени вреди; и 3 000.00(три хиляди) лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по застрахователна полица № 07517003123924, и
двете по повод заведена щета № **********/ 16.01.2018 г., ведно с законната лихва от
14.02.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
441.15(четиристотин четиридесет и един лева, петнадесет ст.) лева, за периода
12.01.2018 г.до 12.02.2019 г. представляващи застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди на 12.01.2018 г., при пътно – транспортно
произшествие (ПТП) вреди от Е. В. В. , по образувана при длъжника щета № **********/
16.01.2018 г. като застраховател по сключен договор за „Гражданска отговорност“ със
собственика на лек автомобил с рег. № РР 3089 ВК - М.Н.Н. от гр. Исперих, обл. Разград, с
който виновно са причинени вредите, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, чл. 52 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля иска за установяване на вземане за: разликата над сумата
от 3 000.00 (три хиляди) лева, до предявения размер от 4 000.00 (четири хиляди) лева –
претендирани неимуществени вреди, както и разликата над сумата 441.15(четиристотин
четиридесет и един лева, петнадесет ст.) лева, до предявения размер от
551.93(петстотин и един лева, деветдесет и три ст.) лева, като неоснователни.
Осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ – АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от Димитър Стоянов Димитров – прокурист, и Румяна Гешева Бетова –
член на управителния съвет, да заплати на Е. В. В. , ЕГН ********** от гр. Кубрат, ул.
„Цар Освободител” № 18, вх. А, ет. 4, ап. 11, със съд.адрес в гр. Варна, ул. „Владислав
Варненчик” № 81, ет. 2, чрез адв. Л. Петков, АК –Варна, за разноски по делото, по
компенсация, сумата 1 186.00 (хиляда сто осемдесет и шест) лева, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
2
Депозирана е въззивна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез
пълномощника юрисконсулт Йордан Славов. С жалбата се обжалва решението само в
частта, с която на ищцата е присъдена мораторна лихва в размер на 441.15 лв. за периода от
12.01.2018г. до 12.02.2019г.
Сочи, че в тази му част решението е неправилно и незаконосъобразно. Прави се
искане за отмяна в тази част на решението и постановяване на друго, с което исковите
претенции да бъдат отхвърлени. Излагат се подробни съображения. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна, чрез пълномощника си
адвокат Людмил Петков от АК – Варна е депозирала отговор на жалбата. Намира същата за
неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.
В срока по чл. 263, ал.2 ГПК, Е. В. В. , чрез пълномощника си адвокат Людмил
Петков от АК – Варна, е депозирала насрещна жалба, срещу решението в ЧАСТТА с която
иска е отхвърлен за разликата над сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева, до предявения
размер от 4 000.00 (четири хиляди) лева – претендирани неимуществени вреди. Сочи, че в
тази му част решението е неправилно и незаконосъобразно.
Прави се искане за отмяна в тази част на решението и постановяване на друго, с
което исковите претенции да бъдат уважени. Излагат се подробни съображения. Претендира
разноски. Няма доказателствени искания.
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД е депозирало отговор на насрещната
жалба, чрез пълномощника юрисконсулт Йордан Славов. Намира същата за недопустима, а
по същество – неоснователна.
Депозирана е и частна жалба от Е. В. В. , чрез пълномощника си адвокат Людмил
Петков от АК – Варна, срещу Определение № 260032 от 14.09.2020г. по гр.д. № 313/2019г.
на РС- Кубрат, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за
изменение на Решение № 96 от 14.07.2020 г. в частта му за разноските. Моли се
обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно, както и решението да
бъде изменено, като на частния жалбоподател се присъдят още 1 000 лв. за адвокатско
възнаграждение. Излага подробни съображения.
Насрещната по частната жалба страна – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
чрез пълномощника юрисконсулт Йордан Славов, депозира отговор на частната жалба.
Намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага подробни
съображения.
Съдът намира, че всички горецитирани жалби са допустими, като подадени в срок от
3
легитимирана страна в процеса.
Относно частната жалба:
Видно от разпоредбите на чл. 81 и чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК, когато се произнася по
разноските при приключване на делото в съответната инстанция, съдът не постановява
отделен, самостоятелен съдебен акт. Щом спорът се разрешава и приключва с решение,
произнасянето по разноските винаги представлява част от същото. Именно поради това
страните могат да искат изменение или допълване на решението в частта относно
разноските - чл. 248 ГПК. Отговорността за разноските е изцяло обусловена от
разрешаването на материалноправния спор, с който съдът е сезиран, респективно - от
уважаването или отхвърлянето на иска. Макар че определението по чл. 248 ГПК подлежи на
обжалване, то това става по реда, предвиден за обжалване на решението. Когато срещу
решението е подадена въззивна жалба, а срещу определението по чл. 248 ГПК - частна
жалба, двете жалби следва или да се разглеждат в общо производство, или производството
по частната жалба да изчака резултата от производството по въззивната жалба, с оглед
обусловения, несамостоятелен характер на определението по чл. 248 ГПК. Въззивният съд
може да разглежда частна жалба против определение по чл. 248 ГПК, независимо от
решението, само ако последното е влязло в законна сила. По аргумент от чл. 81 ГПК,
изискването за приключване на спора, във връзка с който се дължат разноски, е относимо и
към производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК относно разноските.
Условието за допустимост на определението с което въззивният съд ще се произнесе по
частната жалба е разглеждане на въззивната жалба против решението, с което първоначално
са присъдени спорните разноски.
При евентуална отмяна на цялото решение, ще се счита отменено и определението на
първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, т.к., както се посочи по-горе, то има
характеристиката на част от същото решение. Така и постановеното в производството по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 770 от 15.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
2563/2017 г., II т. о., ТК.
СЪДЪТ ПРИСЪЕДИНИ представените с писъци за разноски и доказателства за
направени разноски, депозирани със становища към датата на заседанието.
Счете същото за изяснено.
Обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 14:47ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4