Решение по дело №6460/2017 на Районен съд - Стара Загора

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                   Година 02.04.2018                         Град ...  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                   Петнадесети  граждански състав

На шестнадесети февруари                                                Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                            Председател: Олга Златева

                                                                                             

 

Секретар Емилия Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 6460 по описа за 2017 година.

             

Предявен е иск по чл. 49 от ЗЗД от В.В.С. ***.

Ищецът твърди, че на 21.06.2017 г. около 19.00 часа бил седнал на открито в бистро „..." в кв.„..." в гр. ..., в компанията на шест негови приятели. Поръчали различни питиета и още преди да е дошла поръчката, около масата се завъртяло голямо бездомно куче, тъмнокафяво на цвят. Започнало да се навира под масата и под столовете, като в един момент, без видима причина, захапало ищеца за лявото бедро. Поведението на животното било неочаквано за цялата компания. До масата имало и детска количка с бебе и всички в компанията се уплашили да не му се случи нещо. Ищецът бил безкрайно стреснат, изненадан и уплашен от ухапването на кучето. От раната потекла кръв, изпитвал остра болка. Уплашил се и при мисълта, че бездомното куче може да му причини някакво заболяване. Негов приятел по най-бързия възможен начин го закарал в спешния център, където били извършени манипулации за почистване на раната и поставена инжекция против тетанус. След около 20 дни, на 07.07.2017г., ищецът посетил кабинета по съдебна медицина при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" - гр. .... Издадено било съдебномедицинско удостоверение № 142 - 2017 от 07.07.2017г., като при прегледа съдебният лекар констатирал по предната външна повърхност на лявото бедро, в средна трета, рана с цепковидна форма, в процес на вторично зарастване, на която дъното било под околното ниво и запълнено с тъмна кафеникаво-сивкава кора. Около раната било констатирано бледожълтеникаво кръвонасядане с петнист вид. В дълбочина се опипвало уплътнение около 1,5 см. в диаметър. Според заключението на съдебния лекар, при прегледа на ищеца била установена „рана от ухапване на куче по лявото бедро.". Описаните увреждания, според специалиста, били причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети по механизма на натиск между тях и е възможно да са били причинени по време и начин, съобщени от пациента. Причинено било разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК. В продължение на около двадесет дни ищецът изпитвал осезаема болка в областта на лявото бедро. При прегледа, извършен при съдебния лекар, раната била видима, вече в процес на зарастване. Болката окончателно изчезнала след изтичането на период от около два месеца. Към настоящия момент ищецът изпитвал страх при вида на куче, каквото усещане преди това нямал. Останало и неприятно усещане при вида на всяко едно куче, че то може да го нападне и нарани. Още след инцидента персоналът на заведението и хора от компанията на ищеца се обадили на тел. 112 и на мястото се отзовали полицаи, които казали, че проблемът с кучето не е от тяхната компетенция. В продължение на две седмици след инцидента ищецът и негови приятели звънели на горещия телефон към Община ..., но от там казали, че кучето е маркирано и според тях същото не е опасно. Отказали да приберат кучето, тъй като смятали, че не представлява опасност за хората. В действителност кучето обикновено се разхождало в района до Бистро „..." в кв. „...", като в непосредствена близост до заведението имало и детска площадка. Деца от квартала също споделяли, че са били хапани от същото това куче, а така също, че има агресивен нрав. На детската площадка в близост до заведението преди инцидента често играело и детето на ищеца - момиче на 11 години. След тази случка той спрял да пуска детето, тъй като то, а и другите деца от квартала се страхували да играят там, поради факта, че кучето още било на свобода и проявявало агресия. Предявеният иск намирал правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД била особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като имала гаранционно-обезпечителен характер. За основателността на предявения иск следвало да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние /действие или бездействие/, с което виновно причинил на пострадалия неимуществени вреди в претендирания размер за претърпени болки и страдания, вследствие на причинено увреждане на здравето, чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция. Следвало да се установи и причинна връзка между вредата и деянието на ответника. В случая не било необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието /ППВС № 7/195 г. на ВС, т.7/, а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Когато отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД - като възложител, се ангажирала не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включвало обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител, и дали това е станало виновно. В конкретния казус се претендирали неимуществени вреди, претърпени от ищеца, настъпили в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 21.06.2017 г. в кв. „...". Отговорността на ответната Ощина се търсела по чл. 49 ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното бездействие на ответната страна, чрез нейни служители или други натоварени с тези дейности лица, да изпълни задълженията си по чл. 47 ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ - да упражнява надзор върху безстопанствени животни и да предотвратява агресивното им поведение. Разпоредбата на чл. 50 т. 2 от ЗЗЖ предвиждала, че организациите и лицата по чл. 49 от същия закон са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Причиняването на вреди вследствие на такова поведение се счита за основание за ангажиране на гражданската отговорност на общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от непредприети мерки, визирани в горепосочената правна норма или за тяхната недостатъчност, или безрезултатност. Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, на ищеца се дължала законната лихва върху обезщетението от деня на увреждането - 21.06.2017г. до окончателното плащане на обезщетението.

Моли съдът да осъди Община ... да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в преживените болки, страдания и стрес от ухапване от бездомно куче на 21.06.2017г. в гр. ..., кв. „...-3" в Бистро „...", ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 21.06.2017г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. За да се ангажира отговорността на Община ... и да са налице предпоставките за приложение на чл. 50 и чл. 52 от ЗЗД следвало по безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросното куче е без стопанин, както и че настъпилите неимуществени вреди - болки и страдания, са в резултат на ухапване от именно такова животно. Сочи се, че Община - ..., чрез служителите си, била изпълнила възложените й задължения по ЗЗЖив и ЗВМД, поради което липсвало противоправно деяние /действие или бездействие/, от което да са настъпили вреди за ищеца. Наличието на безстопанствени кучета на територията на Община - ... или на инцидент, какъвто се твърди в исковата молба, не можел да се приравни на противоправно неизпълнение на възложени по закон задължения. Община - ... изпълнила чрез служителите си възложените й по закон задължения, поради което от нейна страна нямало реализирано противоправно действие или бездействие. Оспорват се твърденията относно времето и мястото на инцидента, механизма на същия, причинените увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и получените вреди, а също така, че кучето било безстопанствено, както и обстоятелството, че има възлагане на конкретна работа и е реализиран съставът на чл. 49 от ЗЗД. Счита се, че твърдените физически травми, стрес и уплаха не е възможно да са получени по описания начин и причина и не се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, описан в исковата молба. Така описаният инцидент бил на дата 22.06.2017г., а представеното съдебномедицинско удостоверение било от 07.07.2017г., от което можело да се направи извод, че е минало достатъчно време между двете дати, през което травматичното увреждане да е от друг инцидент. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, било необходимо наличието на следните предпоставки: възлагане на работа на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /ППВС № 9/1966г./; осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не било необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието /ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т.7/, а само качеството им на изпълнители на възложена работа. При ангажиране отговорността на Община - ... по чл. 49 ЗЗД - като възложител, за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, очевидно в основанието на исковата претенция не се включвало обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следвало да се установи дали Община - ... е имала задължение да извършва определени действия по отношение на бездомните кучета и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Съгласно чл. 50 т. 2 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, на Община - ... било възложено вземането на мерки на нейна територия по предотвратяването на агресивното поведение към хора или животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди вследствие на такова поведение, било основание за гражданската отговорност на Общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги било последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50 т. 2 от ЗЗЖ, или за тяхната недостатъчност или безрезултатност. Наличието на причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на Община - ..., основан на непозволено увреждане, не можело да се предполага съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, а трябвало да се докаже, и тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с причинната връзка, оставала на този, който претендирал вредите /Решение № 710 от 25.07.1985 г. по гр. д. № 446/85 г., IV г. о., Решение № 1038 от 17.VI.1961 г. по гр.д.№ 2785/61 г, IV г. о./. От представените писмени доказателства не се намирали факти, обосноваващи отговорността на Общината. Не била налице пряка връзка между поведението на Общината и на така нареченото безстопанствено куче, а също липсвала причинна връзка между причинените вреди и евентуалното бездействие на Община - .... Моли се съдът да приеме, че исковата претенция е и прекомерно завишена. Оспорва се изцяло претендираното обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди в размер на 1500 лв. От приложеното медицинско свидетелство ставало ясно единствено, че ухапването е възможно да е и от куче, и се виждала рана с цепковидна форма в процес на вторично зарастване. Нямало детайлно и конкретно описание на естеството на травмата, механизма на получаването й и съответно не ставало ясно какви точно са претърпените болки и страдание, както и евентуална нетрудоспособност и нейното продължително времетраене. Липсвало и описание на безстопанственото куче /порода, окраска/. Моли се да бъде отхвърлена исковата претенция, като неоснователна. Определянето на размера на обезщетението зависело от обстоятелства, като наличие на трайни увреждания за здравето. Поради това се оспорва размерът на иска, като прекомерен. Същият следвало да е съразмерен с вредите и да отговаря на конкретните данни по делото, както и на обществените представи за справедливост. Твърденията за противоправно бездействие на Община - ... се считат за неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът - лично и чрез адвоката си моли да се уважи изцяло предявеният иск. Претендира разноски.

            В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели очевидци - ..., ..., ..., се установява, че на 21.06.2017г. около 19.00 часа ищецът е бил в откритата част на заведение „...", находящо се в гр. ..., кв. „...", в компанията на негови приятели. Около масата се завъртели две бездомни кучета, едното от които, високо 50-60 см., кръстоска между питбул и друга порода, тъмнокафяво на цвят, което - непредизвикано от никой, захапало ищеца за лявото бедро. Кучето било маркирано. От раната потекла кръв. Собственикът на заведението – ..., се обадил на тел. 112, дошли полицаи, които казали, че случилото се не е в тяхната компетентност.

Свидетелят хххзакарал ищеца в Спешен център, където промили раната и му били инжекция.

            Съдът кредитира показанията на свидетелите, като безпротиворечиви, подробни и почиващи на непосредствени впечатления. Гласните доказателства кореспондират изцяло на останалия доказателствен материал. 

Видно от писмо рег.№105840-68-01.02.2018г. от МВР – Дирекция „Национална система 112” и представения с него 1 бр. CD №10584р-68 от 01.02.2018г., на 21.06.2017г. в 19.32ч. е регистрирано повикване от телефон № ********** от лице, представило се с имената ..., по повод ухапване от бездомно куче в гр. ..., кв. ”...-3”. Заявеното от подателя сигнала на тел. 112 /видно от вещественото доказателство CD/ - непосредствено след инцидента, изцяло съответства на показанията на свидетелите.

В представения по делото амбулаторен лист от 21.06.2017г. е констатирана налична рана на лявото бедро на ищеца. Видно от съдебномедицинско удостоверение № 142/07.07.2017г. от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД – ..., при прегледа на ищеца е установено: по предно-външна повърхност на лявото бедро, в средната трета, рана с цепковидна форма в процес на вторично зарастване, на която дъното е под околното ниво и запълнено с тъмна кафеникаво-сивкава кора. Около раната е налице бледожълтеникаво кръвонасядане с петнист вид. В дълбочина се опипва уплътнение около 1,5 см. в диаметър. Причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на натиск между тях и е възможно да са били причинени по време и начин, съобщени от пациента, а именно – ухапване от куче на 21.06.2017г. около 19.30 ч.

От съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, изложената в исковата молба фактическа обстановка, а именно, че на 21.06.2017 г. около 19.00 часа в бистро „..." в кв.„..." в гр. ..., ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче. Кучето е индивидуализирано в достатъчна степен от свидетелите /и в исковата молба/, не е имало придружител, било е маркирано от Община – .... От свидетелските показания се установява, че ищецът и собственикът на заведението неколкократно са се обаждали в Общината, за да предприемат мерки по отношение на кучето, отговаряли им, че няма какво да направят, че кучето е маркирано и не трябва да проявява агресия. На детската площадка, намираща се до заведението, е имало ухапани от кучето деца /в този смисъл и подаденият сигнал на тел. 112/. Следователно, по делото е доказано по несъмнен начин, че кучето, ухапало ищеца, е безстопанствено. В причинна връзка с ухапването, на ищеца са причинени неимуществени вреди. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, които, в тяхната взаимна връзка /вкл. издаденото 15 дни по-късно СМУ/, установяват по несъмнен начин времето, мястото и механизма на увреждането. От показанията на свидетелите се установява, че вследствие на ухапването ищецът е бил уплашен, изпитвал е болки в крака около два месеца. Към настоящия момент той продължава да изпитва страх при вида на куче, че може да го нападне и нарани, притеснява се да не пострада и дъщеря му, поради което, не й позволява да играе на детската площадка до заведението.

На ответника – Община - ..., със Закона за защита на животните /глава V/ са вменени задължения да оказва грижи и надзор за безстопанствените кучета - да ги настанява в приюти, хигиенизира, кастрира. Когато ги връща сред хората, те продължават да са под надзора и контрола Общината. Следователно, в процесния случай, е налице противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на Общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за настаняване на безстопанствените кучета в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, които задължения произтичат от разпоредбите на чл. 47 ал. 3, чл. 50 т. 2 от Закона за защита на животните. По делото не са ангажирани доказателства от ответника – Община - ... да е изготвила план и мерки за действие и конкретни мероприятия за справяне с проблема с безстопанствените кучета и тяхната популация.

Следователно, предвид изложеното, е осъществен фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Налице е противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на Общината, причиняване на неимуществени вреди на ищеца, причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общински служители, на които е възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе законови разпоредби.

            Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, преценяйки характера и степента на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, фактът, че освен болките, получени от ухапването, случилото се е предизвикало у ищеца също така стрес, уплаха /неотшумяли понастоящем/ и негативни емоционални изживявания, съдът намира, че предявеният иск е основателен в пълния си предявен размер от 1500 лв. и като такъв, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано  от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК – в размер на общо 560 лв.

Воден от горното, съдът 

 Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА Община ..., Булстат *********, с адрес  гр. ..., бул. ”Цар Симеон Велики” № 107, да заплати на В.В.С., ЕГН **********,***, сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и стрес, в резултат от ухапване от бездомно куче на 21.06.2017г. в гр. ..., кв. ”...-3”, в бистро „...”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 560 лева, направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.

                 

 

                                                                                  Районен съдия: