Р Е Ш Е Н И Е
№ 898
гр. Пловдив, 29 април 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Т.К. и участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 459 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на търговско дружество „ТАКСИ-1-2023“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от В.И.А.
против Решение № 260779 от 29.12.2020 г., постановено по АНД № 6414 по описа за
2020 г. на Районен съд- гр.Пловдив - IX
н.с., с което е потвърдено наказателно постановление
Наказателно постановление № 36-0000565 от 24.09.2020г., издадено от И.Д.Ц.,
на длъжност директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ за
осъществено административно нарушение на чл.34, т.2, пр.1 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
министъра на транспорта и е
наложено на основание чл. 105, ал.1 от Закона
за автомобилните превози административно наказание „имуществена санкция в размер на 200 лева /двеста
лева/.
Жалбоподателят в подадената
касационна жалба моли да се отмени атакуваният съдебен акт като неправилен и
незаконосъобразен, като счита, че той е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки
и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По тези съображения
предлага да се отмени съдебното решение и респективно, да се отмени и
атакувания административен акт. Претендира разноски.
Касационният
ответник Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив не изразява становище по касационната
жалба и не изпраща представител.
Контролиращата
страна – прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против посоченото наказателно постановление, което е било издадено въз основа на АУАН Серия А- номер 275967 от
10.09.2020г., съставен от Х.Й.Ч., заемащ длъжността „инспектор“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ –Пловдив. С първоначалният административен
акт по отношение на жалбоподателят е било установено административно
нарушение на разпоредбата на чл.34, т.2, пр.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, обстоятелствата по което са се изразили в
това, че не бил осъществило контрол върху попълването
на пътна книжка серия А № 233/02.09.2020г., а именно – не бил попълнен правилно
пътен лист № 100, като не била попълнена датата, името на водача, начален час,
краен час и дата на приключване на пътния лист. Същевременно, за същата дата
имало регистриран таксиметров превоз, видно от приложения към пътния лист № 100
на пътна книжка серия А № 233/02.09.2020г., дневен финансов отчет № 0867,
издаден от електронен таксиметров апарат ЕСО 25771 с фискална памет № 46082771
от 18.12.2019г. от 15:41 часа. Към него
бил приложен и пътна книжка. Въз основа на съставения и предявен АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което е била ангажирана
административно – наказателната отговорност за същото това административно
нарушение, като на касационният жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер от 200.00 лева. За да потвърди наказателното постановление,
съставът на районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства,
вкл. на актосъставителя Червенаков, се установява по несъмнен начин факта на
извършване на административно нарушение, същото е квалифицирано правилно, не са
допуснати съществени административно-производствени нарушения в хода на
административно-наказателното производство, които да накърняват правото на
защита на нарушителя, а наложеното наказание е законосъобразно и съответно на
вида и тежестта на нарушението и на личността на нарушителя.
Решението е правилно.
Така по отношение на направените изводи
за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото
обективно отговорно поведение, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. За да потвърди
наказателното постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по
преписката и по делото са събрани необходимите доказателства, като от тях по
несъмнен и категоричен начин се установява механизма на извършеното нарушение и
неговия автор, което касае изпълнение на административно – производствените
правила, конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Безспорен и
съобразен със събраните доказателства е и направеният извод, че дадените от
свидетеля Червенаков показания са в достатъчна степен годни да подкрепят
обвинението в извършено административно нарушение от страна на „ТАКСИ-1-2023“
ЕООД. Разпоредбата на чл.
34, т.2 пр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници
предвижда, че превозвачът е длъжен да
осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътната книжка,
както и нейното съхранение за срок пет години, т.е. нормата е императивна и
вменява в задължение на превозвач на таксиметрови услуги да извършва контрол
върху документи за извършване на таксиметров превоз. Последните са посочени
лимитативно от законодателят в нормата на чл. 31, ал.1 от Наредбата и между тях
е посочена и пътната книжка. В приложение 12 към Наредбата е посочено че пътната
книжка е основен документ за отчитане и контрол на работата с лек таксиметров
автомобил и съдържа 100 пътни листа, както и че издава се от превозвача а в
нормата на §1, т.1 от ДР на Наредба № 34 е дадено и легалното определение на
понятието "пътна книжка" - издаден от превозвача комплект от
последователно номерирани пътни листа. Не се оспорва от касаторът, че
последният се явява превозвач по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвПр и че в негово задължение е след
приключване на съотвената смяна на наети от него таксиметрови водачи да извърши
проверка за правилното попълване и приключване на таксиметровата документация
т.е. на издадената от него пътна книжка.
В настоящият случай
безспорно се установява, че е на 18.12.2019г., в гр.Пловдив, „ТАКСИ-1-2023“ ЕООД,
като превозвач, не е осъществило контрол върху правилното попълване на пътната
книжка серия А № 233/02.09.2020г., доколкото не бил попълнен правилно пътен
лист № 100, като не била попълнена датата, името на водача, начален час, краен
час и дата на приключване на пътния лист.
Законосъобразни са и изводите за наложеното на основание чл. 105,
ал. 1от ЗАвПр
„имуществена санкция“ във фиксиран размер от
200 лева. Посочената санкционна норма
определя, че за нарушения на този закон
и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Следва да
се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения
извод, че се касае за осъществено административно нарушение по смисъла на
посочената законова разпоредба от страна на касационния жалбоподател. От
събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени писмени доказателства може
да се направи категоричния извод, че в настоящият случай именно той е бездействал
при необходимост от дължимо действие. Тези
обстоятелства са били правилно преценени от административно -наказващия орган,
като законосъобразно от тях е направен извода, че следва да доведат до
ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от страна на
жалбоподателя.
Разглеждания
случай не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажен случай
на административно нарушение е обоснована с прекомерност на санкцията, която е
несъразмерно тежка на осъщественото деяние, както и непосилна според
жалбоподателят с оглед на имущественото му състояние. В тази връзка не се
прилагат никакви доказателства. Ето защо
съдът счита, че санкцията е законосъобразно определена при съобразяване с
предпоставките на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН. Касае се за търговско дружество,
управлението на дейността на което следва да се извършва при необходимата
дължима грижа. Всичко това правилно е обсъдено и от първоинстанционният съд при
преценката за законосъобразност на издадените административни актове. Всичко
това правилно е обсъдено и от първоинстанционният съд при преценката за
законосъобразност на издадените административни актове. От изложеното до тук следва извода, че като е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В
предвид на изложеното Административен съд Пловдив, ХХ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260779 от 29.12.2020 година, постановено по АНД №6414/2020
година на Районен съд- гр. Пловдив- IX наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.