РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. К., 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20225100500132 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 83/31.03.2022 г. по гр.д. № 622/2021 г. по описа на РС - М.,
е постановено следното:
1.Признато е за установено по отношение на П. М. С., че ищецът Д. С.
С. е собственик на 2/3 идеални части от едноетажна масивна жилищна сграда
с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ
от 31 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54 кв.м., построена в поземлен
имот с пл.сн. № 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по ПУП на с.Б., при
граници: поземлен имот с пл.сн. № 33, поземлен имот с пл.сн. № 34 и път,
като на основание чл.108 от ЗС, ответницата П. М. С. е осъдена да отстъпи
собствеността и да предаде владението на 2/3 идеални части от едноетажна
масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен
етаж със застроена площ от 31 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54,
построена в поземлен имот с пл.сн. № 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по
ПУП на с.Б..
1
2.Отхвърлен е като недопустим иска по чл.108 от ЗС на Д. С. С. за
осъждане на П. М. С. да отстъпи собствеността и да предаде владението на
2/3 идеални части от едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен
етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31 кв.м. и
първи етаж със застроена площ от 54, построена в построена в поземлен имот
с пл.сн. № 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по ПУП на с.Б. и е прекратено
производството по този иск.
3.Отхвърлен е предявеният по чл.124 от ГПК насрещен установителен
иск от П. М. С. за признаване по отношение на Д. С. С., че тя е собственик по
давностно владение на поземлен имот с пл.сн. № 32 в кв.4, целият с площ от
520 кв.м. по ПУП на с.Б., ведно с построената в имота едноетажна масивна
жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със
застроена площ от 31 кв.м., и първи етаж със застроена площ от 54 кв.м., при
граници на поземлен имот с пл.сн. № 32: поземлен имот с пл.сн. № 33,
поземлен имот с пл.сн.№ 34 и път.
Със същото решение в полза на ответника Д. С. С. са присъдени
разноски в размер на 2400 лв.
С решение № 127/17.05.2022 г., постановено по гр.д. № 622/2021 г. по
описа на РС - М., е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 83/31.03.2022 г., постановено по гр.д. № 622/ 2021 г. по описа на
РС- М., в частта, с която е отхвърлен като недопустим иска по чл.108 от ЗС на
Д. С. С., за осъждане на П. М. С. да отстъпи собствеността и да предаде
владението на 2/3 идеални части от едноетажна масивна жилищна сграда с
полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от
31 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54 кв.м., построена в поземлен
имот с пл.сн. № 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по ПУП на с.Б., и е
прекратено производството по този иск, като вместо неправилно записаното
„2/3 ид.част“ е постановено да се чете „1/3 ид.част“. Със същото решение е
оставена без уважение молбата на П. М. С., чрез адв.А. С. за поправка на
очевидни фактически грешки в решение № 83/31.03.2022 г. по гр.д.№
622/2021 г. по описа на РС - М., в частта, с която съдът е отхвърлил
предявеният по реда на чл.211 от ГПК насрещен установителен иск по чл.124
от ГПК от П. М. С., за признаване по отношение на Д. С. С., че тя е
собственик по давностно владение на поземлен имот с пл.сн. № 32 в кв.4,
2
целият с площ от 520 кв.м. по ПУП на с.Б., ведно с построената в имота
едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от
полуподземен етаж със застроена площ от 31 кв.м., и първи етаж със
застроена площ от 54 кв.м., при граници на поземлен имот с пл.сн.№ 32:
поземлен имот с пл.сн.№ 33, поземлен имот с пл.сн.№ 34 и път.
Също така е изменено решението и в частта за разноските, като вместо
2040 лв., са присъдени 2050 лв. в полза на Д. С. С..
Недоволна от така постановеното решение № 83/31.03.2022 г. по гр.д.
№ 622/2021 г. по описа на РС - М. е останала въззивницата П. М. С.,
представлявана от процесуалния си представител адв. А. С., който го обжалва
като неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се
излагат съображения, че нотариален акт за собственост на недвижим имот по
наследство и давностно владение № 30, том 6, дело № 1008/2021 г. по описа
на АВ при PC-М. за собственост на 2/3 идеални части от сградите, не е
доказателство за собственост на претендирания имот. Доказано било, че
ищецът не е владял и своил процесния имот нито за миг, нито били изминали
10 години дори от възстановяване имота на наследниците на наследодателя
му. Доказано било по документи, че ищеца не е владял, нито е бил
собственик, възстановен е през 2016 г., на процесния имот повече от 10
години и в този смисъл съставеният му нотариален акт през 2021 г. бил в
противоречие с чл.79, ал.2 от ЗС. Въззиваемият не владял и своил и частите от
имота на другите двама наследници на процесния имот. От гласните
доказателствени средства било установено, че въззивницата е владяла и
своила имота повече от 10 години при предпоставките на чл.79, ал.2 от ЗС,
Закона за наемните отношения и Постановление № 226 на Министерския
съвет от 11.11.1992 г. за отменяне па Наредбата за управление на
имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на
имуществените последици от нея. Сочи се също, че имотът бил наследствен,
между въззиваемия и неговите две сестри, които имали равни дялове с него.
По делото не били представени откази от наследство, поради което не можело
да се приеме, че въззиваемият е собственик на 2/3 идеални части от
процесния имот. Излага съображения за нищожност на договора за наем на
процесния имот. Моли съда да отмени решение № 83/31.03.2022 г. по гр.д. №
622/2021 г. по описа на РС – М. и да постанови друго, с което да отхвърли
3
предявения Д. С. иск с правно основание по чл.108 от ЗС и уважи предявения
от П. С. насрещен иск по чл.124 от ГПК, като признае за установено спрямо
Д. С., че е собственик на 2/3 ид.части от едноетажна масивна жилищна сграда
с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ
31 кв.м. и първи етаж със застроена площ 54 кв.м., построена в поземлен имот
с пл.сн. № 32 в кв.4 по плана на с. Б., общ. М. с площ 520 кв. метра при
граници и съседи на имота: север ПИ с пл.сн. № 33. Изток - ПИ с пл.сн. № 34.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание лично
и чрез процесуалния си представител - адв.А. С., поддържа въззивната жалба
по изложените в същата съображения.
Въззиваемият Д. С. С., представлявани от процесуалния си
представител - адв. М. Ч., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от
ГПК, с който оспорва въззивната жалба. В отговора се сочи, че договорът за
наем с въззивницата бил прекратен и тя била уведомена, че разполага с
правото да подаде молба за преместване в друго общинско жилище. Излагат
се съображения, че с влязло в сила решение била установена
принадлежността на правото на собственост, като повторно предявеният
насрещен иск бил недопустим. Въззиваемият доказал кумулативно
предвидените в чл.108 от ЗС предпоставки за уважаване на иска. Счета
решението за правилно като при постановяването му не били допуснати
нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди обжалваното
решение на РС - М.. Претендира разноски. В съдебно заседание, лично и чрез
процесуалния си представител - адв. М. Ч., поддържа становището си,
изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а по съществото разгледана е неоснователна.
Първоинстанционното исково производство е било образувано по
предявен първоначален иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване
владението на 2/3 идеални части от едноетажна масивна жилищна сграда.
Ищецът твърди, че е придобил през 2016 г. собствеността върху 1/3 идеална
част от процесната сграда, а през 2021 г. придобил и останалите 2/3 идеални
4
части нотариален акт за собственост. Ответницата отказвала да му предаде
фактическата власт върху процесния имот.
Ответницата оспорва предявения иск като излага съображения, че
живее в процесната сграда и е придобила 2/3 идеални части от същата по
давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 1992 г. На
това основание предявява насрещен иск установителен иск с право основание
чл.124 от ГПК, за правото на собственост върху 2/3 идеални части от
жилищната сграда.
Ответникът по насрещния иск оспорва същия като недопустим и
неоснователен в представен отговор на основание чл.131 от ГПК.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство №
141/09.06.2016 г., том II, рег. № 1407, дело № 341/2016 г. по описа на
Нотариус Г.Г., вписан под № 459 в регистъра на Нотариалната камара – С., с
район на действие РС – М., Д. М. бил признат за собственик по наследство на
следните недвижими имоти: 1/3 идеална част от поземлен имот с пл. № 32,
кв.4, целият с площ 530 кв.м., по ПУП на с.Б., общ.М., ведно с 1/3 идеална
част от едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща
се от полуподземен етаж със застроена площ 31 кв.м. и първи етаж със
застроена площ 54 кв.м., при граници на ПИ № 32: ПИ с пл.сн. № 33, ПИ с
пл.сн. № 34 и път.
С решение № 167/01.12.2017 г. по гр.д. № 83/2017 г. по описа на РС –
М., влязло в сила на 18.02.2019 г., е признато за установено по отношение на
П. М. С., че Д. М. е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с
пл. № 32, кв.4, целият с площ 530 кв.м., по ПУП на с.Б., общ.М., ведно с 1/3
идеална част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с
полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ 31
кв.м. и първи етаж със застроена площ 54 кв.м., при граници на ПИ № 32: ПИ
с пл.сн. № 33, ПИ с пл.сн. № 34 и път.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и
давностно владение № 141/09.08.2021 г., том II, рег. № 2798, дело № 341/2021
г. по описа на Нотариус Г.Г., вписан под № 459 в регистъра на Нотариалната
камара – С., с район на действие РС – М., Д. С. С. е признат за собственик по
наследство и давностно владение на следния недвижим имот: 2/3 идеални
части от поземлен имот с пл. № 32, кв.4, целият с площ 530 кв.м., по ПУП на
5
с.Б., общ.М., ведно с 2/3 идеални части от построената в имота едноетажна
масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен
етаж със застроена площ 31 кв.м. и първи етаж със застроена площ 54 кв.м.,
при граници на ПИ № 32: ПИ с пл.сн. № 33, ПИ с пл.сн. № 34 и път.
От представения като доказателство по делото протокол за
принудително отнемане на недвижим имот - въвод във владение, с дата
08.05.2019 г. по изп. дело № 357/2019 г. на ЧСИ Р.С., с рег. № 812 и с район на
действие ОС – К., се установява, че е отнето от П. М. С.а владението на
поземлен имот с пл. № 32, кв.4, целият с площ 530 кв.м., по ПУП на с.Б.,
общ.М., ведно с 1/3 идеална части от построената в имота едноетажна
масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен
етаж със застроена площ 31 кв.м. и първи етаж със застроена площ 54 кв.м.,
при граници на ПИ № 32: ПИ с пл.сн. № 33, ПИ с пл.сн. № 34 и път, като
същото е предадено на Д. М..
Видно от представеното удостоверение за идентичност на лице с
различни имена изх. № 121/29.06.2021 г., изд. От Община М., имената Д. С. С.
и Д. М., са имена на едно и също лице.
С договор за наем на общински имот на граждани с дата 30.04.2010 г.,
Община М. предоставила под наем на П. М. С. за възмездно ползуване
общински имот, находящ се в с.Б., общ.М., представляващ едноетажна
жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор, с полезна площ 35.35
кв.м., срещу месечен наем от 12.40 лв. Този договор е бил прекратен с писмо
изх. № 9400-3086/02.08.2016 г. на Кмета на Община М. (л.43 от гр.д. №
83/2017 г. по описа на РС – М.), предвид обстоятелството, че имотът е
възстановен на наследниците на бившия собственик на имота и е отписан от
регистъра на чуждестранните лица (изселници).
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетели Х.И.Х., Т.Х.С. М.А.М., се установява, че въззивницата е живяла в
процесната къща под наем със семейството си, поддържала е имота,
извършвайки ремонти.
При така установените данни следва извода, че предявеният
първоначален иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението
на 2/3 идеални части от едноетажната масивна жилищна сграда е основателен
и доказан, а решението на първоинстанционния съд в тази част е правилно и
6
като такова следва да бъде потвърдено. Ищецът - въззиваем в настоящото
производство, се легитимира като собственик на 2/3 идеални части от
едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от
полуподземен етаж със застроена площ 31 кв.м. и първи етаж със застроена
площ 54 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № 32, кв.4, целият с площ 530
кв.м., по ПУП на с.Б., общ.М., при граници на имота: ПИ с пл.сн. № 33, ПИ с
пл.сн. № 34 и път, с нотариален акт за собственост на недвижим имот по
наследство и давностно владение № 141/09.08.2021 г., том II, рег. № 2798,
дело № 341/2021 г. по описа на Нотариус Г.Г.. В този случай, както правилно
е отбелязано във въззивната жалба, тежестта на доказване се носи от страната,
която оспорва констатациите в нотариалния акт. От събраните по делото
доказателства не се установява, въззивницата да е доказала твърденията си, че
е собственик на 2/3 идеални части от процесната сграда по давностно
владение, продължило повече от 10 години, считано от 1992 г. Нещо повече,
установява се, че П. М. С. е обитавала процесната сграда въз основа на
договор за наем с Община М., видно от представения договор за наем на
общински имот на граждани с дата 30.04.2010 г., който е бил прекратен с
писмо изх. № 9400-3086/02.08.2016 г. на Кмета на Община М. (л.43 от гр.д. №
83/2017 г. по описа на РС – М.). Т.е., до тази дата въззивницата не е своила
имота и не би могла да се позове на изтекла в нейна полза придобивна
давност.
Неоснователни са и изложените доводи във въззивната жалба, че
процесните 2/3 идеални части от сградата са собственост по наследство на
сестрите на въззиваемия. Впрочем, тези доводи са и неотносими към
предмета на доказване от страна на въззивницата, в чиято тежест е да докаже,
че тя е придобила имота по давност, а не сестрите на въззиваемия.
По изложените съображения неоснователен се явява и предявеният
насрещен иск с правно основание чл.124 от ГПК, за установяване правото на
собственост върху 2/3 идеални части от жилищната сграда, а решението и в
тази част е правилно е като такова следва да бъде потвърдено. В тази връзка
следва да се посочи, че с решението си първоинстанционният съд се е
произнесъл по насрещния иск свърх петитум. С насрещната искова молба е
заявена претенция за право на собственост само върху едноетажна масивна
жилищна сграда, но не и върху поземления имот, в който построена сградата.
Въпреки това, съдът се произнесъл, отхвърляйки иск по чл.124 от ГПК,
7
касаещ поземлен имот с пл. № 32, кв.4, целият с площ 530 кв.м., по ПУП на
с.Б., общ.М., при граници на имота: ПИ с пл.сн. № 33, ПИ с пл.сн. № 34 и път,
какъвто иск не е бил предявен. Ето защо решението в тази му част е
недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството в
тази част следва да бъде прекратено.
Недопустимо се явява и решението, в частта с която е отхвърлен
предявеният от Д. С. С. против П. М. С., иск с правно основание чл.108 от
ЗС, за предаване владението на 1/3 идеална част от едноетажна масивна
жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със
застроена площ 31 кв.м. и първи етаж със застроена площ 54 кв.м., построена
поземлен имот с пл. № 32, кв.4, целият с площ 530 кв.м., по ПУП на с.Б.,
общ.М., при граници на имота: ПИ с пл.сн. № 33, ПИ с пл.сн. № 34 и път.
Такъв иск въобще не е предявяван, а и не би могло, тъй като същият е
разрешен с влязло в сила решение. Поради това решението и в тази част е
недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, като недопустимо, а
въззивното производството следва да бъде прекратено.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за
правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 83/31.03.2022 г. по гр.д. № 622/2021 г. по
описа на РС – М., поправено с решение № 127/17.05.2022 г. по гр.д. №
622/2021 г. по описа на РС – М., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
недопустим иска по чл.108 от ЗС на Д. С. С., за осъждане на П. М. С. да
отстъпи собствеността и да предаде владението на 1/3 идеална част от
едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от
полуподземен етаж със застроена площ от 31 кв.м. и първи етаж със застроена
площ от 54 кв.м., построена в поземлен имот с пл.сн. № 32 в кв.4, целият с
8
площ от 52 кв.м. по ПУП на с.Б., и е прекратено производството по този иск,
като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 83/31.03.2022 г. по гр.д. № 622/2021 г. по
описа на РС – М., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният по чл.124 от
ГПК насрещен установителен иск от П. М. С. за признаване по отношение на
Д. С. С., че е собственик по давностно владение на поземлен имот с пл.сн. №
32 в кв.4, целият с площ от 520 кв.м. по ПУП на с.Б., при граници на имота:
поземлен имот с пл.сн. № 33, поземлен имот с пл.сн.№ 34 и път, като
недопустимо и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/31.03.2022 г. по гр.д. № 622/2021 г. по
описа на РС – М., в останалата му част.
ОСЪЖДА П. М. С., с постоянен адрес с.Б. №*, общ.М., с ЕГН
**********, да заплати на Д. С. С., с постоянен адрес гр.М., ул.“К.П.в.“ №*,
вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, разноски за въззивна инстанция в размер
на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието
на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9